Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………….………. Гр.София, 05.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. съдия
Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 10217 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 46 състав под № 14206 от 12.09.2016г., постановено по
гр.дело № 50474/ 2013г., в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу З.Ц.М./починал в хода на исковия
процес с правоприемници по чл.227 от ГПК- Д.З.М. и Е.З.М./, обективно съединени
искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК както следва: 1/ за разликата над
сумата от 602,64лв.- до размера на сумата от 1 205,28лв. - главница,
претендирана като неиздължена стойност на топлинна енергия за периода м.04.2010г.-
м.04.2012г. за имот с аб.№ 059309, представляващ ап.№ 62 в гр.София, район *********/
за разликата сумата от 105,51лв.- до
размера на сумата от 211,02лв., претендирана като мораторна лихва върху
главницата , натрупана за периода 31.05.2010г.- 27.06.2013г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 11711/2013г. по
описа на СРС, 83 състав срещу наследодателката на ответника - Л.Г.М., починала
в хода на процеса. Решението се обжалва и в частта за разноските, които
горепосочения ответник е осъден да заплати на ищеца.
Решението се
обжалва в горепосочената част от ищеца.
Въззивникът „Т.С.” ЕАД твърди, че приетият от съдът размер на
задълженията на ответника З.М.не съответства на доказания притежаван от него наследствен
дял от процесния топлоснабден имот от 4/6 ид.ч., предвид обстоятелството, че
имотът е бил в режим на СИО между ответника З.М.и починалата в хода на процеса
ответница-наследодателка Л. М.. Счита, че в нарушение на процесуалните правила
при определяне на размера на дължимата стойност на ТЕ първата инстанция е
кредитирала заключението на ССЕ и не е взела предвид заключението на СТЕ ,
както и писмените доказателства, представени по делото, като поддържа, че от последните доказателства се установява
действителната стойност на ТЕ. На последно място възразява, че от първата
инстанция не са съобразени и приложимите
към исковия период Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД
на потребителите за битови нужди – чл.32,ал.3
, съгласно които месечната дължима сума от купувача се начислява по прогнозна
месечна консумация, а след края на отоплителния сезон се изготвя изравнителна
сметка , отразяваща действителното потребено количество топлинна енергия, която
касае именно отоплителния сезон.
Твърди, че в случаите, когато потребителят има начислени суми за връщане по
изравнителна сметка, с тях се погасяват неговите най-старите неплатени задължения. С изложените доводи въззивникът- ищец
мотивира искането си за отмяна на решението в обжалваната от него част и вместо
него-постановяването на друго, с което исковете за главница и претенцията за
лихви срещу наследниците на починалия в хода на процеса ответник З.М.да бъдат
уважени в пълните им предявени размери. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, включително и юрисконсулско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, Д. З.М. /
в качеството й на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на исковия
процес ответник З.Ц.М./ , оспорва
жалбата чрез назначения й по реда на чл.47,ал.6 от ГПК процесуален
представител- адв. В.И. по съображения, подробно развити в депозирания в срока
по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор.
Въззиваемата
страна Е.З.М. / в
качеството й на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на исковия
процес ответник З.Ц.М./ - не заявява становище по жалбата.
Третото лице
- помагач на ищеца, „Т.с.“
ЕООД - не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок и от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото
на спора в рамките на доводите по въззивната жалба, от които е ограничен ,
съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, с които е обоснована недължимостта на претендираните
вземания от починалия в хода на процеса ответник З.М.- като цена на доставена топлинна енергия за процесния имот за исковия период от време и
за лихва върху главницата - за разликата над сумата от 602,64лв. /
главница/ и съответно- за разликата над сумата от 105,51лв. /лихва/ - до
пълните заявени размери на вземанията срещу този ответник. Ето защо и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба настоящият
съдебен състав приема следното:
Правилно от първоинстанционния съд е прието за
безспорно обстоятелството, че починалата в хода на заповедното производство
наследодателка на ответниците – Л. М., е била собственик на процесния
топлоснабден имот през исковия период от време, поради което същата е имала
качеството на потребител на ТЕ по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ /отм., но
приложими към исковия период от време/, предвид липсата на заявено оспорване на
този факт от страна на ответниците. Като
последица от това- законосъобразен е изводът на първата инстанция, че между
наследодателката на ответниците и ищеца е съществувало валидно облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.150 от ЗЕ в рамките на исковия
период от време. От представените от ищеца писмени доказателства, включително
извлечението от сметка, неоспорени от ответниците, се доказва стойността на
реално доставеното количество ТЕ за процесния имот през исковия период от
време. В тази връзка- напълно неоснователни се явяват доводите на
въззивника-ищец за установяване количеството на ТЕ с експертни заключения,
доколкото такива по настоящото дело не допуснати и не са приети. От ангажираните от самия ищец писмени
доказателства е видно, че стойността на ТЕ , доставена през исковия период от
време възлиза на сумата от 1 807, 92лв., а натрупаната мораторна лихва
върху тази главница за исковия период на забавата възлиза на сумата от
316,54лв. Тези суми се дължат от
наследодателката на ответниците - Л. М.- починала в хода на заповедното
производство. От представената по делото / в заповедното производство/ служебна
справка по реда на Наредба № 14/2009г. , е видно, че починалата в хода на заповедното
производство длъжница Л. М. е оставила за наследници по закон: ответникът З.М.-
съпруг и две дъщери- ответниците Е.М. и ответницата Д.М.. Законосъобразно – при
спазване на нормите на чл.9,ал.1 и чл.5,ал.1 от Закона за наследството, от
първоинстанционния съд са определени наследствените дялове на наследниците на
починалата в хода на заповедното производство длъжница- те са равни по 1/3
ид.ч., съобразно които дялове наследниците отговарят за дълга на Л. М. спрямо
ищеца. Съобразно на доказания по делото
наследствен дял на ответника З.М.са определени
и задълженията му за главница и лихви – предмет на спора по настоящото
дело, съответно- от 602, 64лв. и от 105,51лв..
По делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че
процесният имот е придобит от носледодателката Л. М. и съпругът й З.М.при
условията на СИО, която СИО да е
прекратена със смъртта на наследодателката. Като последица от това- неоснователно
се явява и възражението на ищеца за
притежание на по-голям наследствен дял от процесния имот от страна на ответника
З.М.от доказания по делото притежаван от него по закона дял от 1/3 и съответно- неоснователно е и възражението
на ищеца за по-голям дължим размер на претендираните по настоящото дело
задължения от този ответник.
Настоящият съдебен състав намира за неприложима клаузата на
чл.32, ал.3 от приложимите към исковия
период от време Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите
в гр.София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008г., на която се позовава въззивникът- ищец. Тази
договорна клауза предвижда, че в
случаите, когато при изравнителната сметка се установи, че купувачът има сума
за получаване, от една страна и просрочени стари задължения, от друга страна,
страните по договора се съгласяват със
сумата в повече да се погасяват най-старите задължения на купувача, ведно с
дължимите лихви, /т.е., включително и тези, които попадат извън рамките на
процесния период/. Договорът,
има силата на закон за страните, съгласно нормата на чл.20”а”,ал.1 от ЗЗД. За да
настъпи , обаче, действието на прихващането, регламентирано от
цитираната по-горе клауза от Общите условия, следва да са налице и останалите
законоустановени предпоставки, установени от нормата на чл.103,ал.1 и
чл.104,ал.1 от ЗЗД. В тази връзка, на
първо място настоящият съдебен състав, приема, че от ищеца не е доказано по
делото наличието на възникнали ликвидни и изискуеми задължения за ответната
страна за предходен период /преди исковия/, съгласно изискването на чл.103,ал.1
от ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващане / каквото на практика се
твърди от ищеца/ между суми, подлежащи
на възстановяване и тези, дължими от ответната страна за минал /преди процесния
/ период. На второ място, по делото не е установено и наличие на суми,
подлежащи на възстановяване на ответната страна по изравнителни сметки ,
издадени за исковия период от време. Ето
защо, съдът намира за напълно неоснователно позоваването на въззивника – ищец
на клаузата на чл.32,ал.3 от ОУ, за която по делото не са налице доказателства,
от които да се установява приложимостта й.
С оглед изложените мотиви, съдът намира въззивната
жалба на ищеца – за неоснователна, а първоинстанционното решение в атакуваната
част – законосъобразно и правилно и като такова – следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът – ищец дължи на въззиваемите- ответници направените от
последните разноски по делото във въззивното производство, но доколкото от
ответниците не е заявено искане за присъждане на такива, съдът приема, че
такива не им се следват.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 46 състав под № 14206 от 12.09.2016г., постановено по
гр.дело № 50474/ 2013г., в обжалваната част,
с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу З.Ц.М./починал в
хода на исковия процес с правоприемници по чл.227 от ГПК- Д.З.М. и Е.З.М./, обективно
съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК както следва: 1/ за
разликата над сумата от 602,64лв.- до размера на сумата от 1 205,28лв. -
главница, претендирана като неиздължена стойност на топлинна енергия за периода
м.04.2010г.- м.04.2012г. за имот с аб.№ 059309, представляващ ап.№ 62 в
гр.София, район *********/ за разликата
сумата от 105,51лв.- до размера на сумата от 211,02лв., претендирана
като мораторна лихва върху главницата , натрупана за периода 31.05.2010г.- 27.06.2013г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
11711/2013г. по описа на СРС, 83 състав срещу наследодателката на ответника - Л.Г.М.,
починала в хода на процеса, както и в частта за разноските, които З.Ц.М.е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло
в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/