№ 11205
гр. С., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20241110102382 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от контузия в областта
на дясна тазобедрена става, вследствие настъпилото на .. в гр. С. ПТП,
причинено от виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Ш., за
който била налице застраховка „Г.т“ на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на .., в гр. С., по ул. „Г.“, с посока на движение от ул.
„С.“ към бул. „В.“ е пътувал лек автомобил „Ш., като в района на
кръстовището с бул. „Ц.“ водачът предприел маневра завой на дясно,
непропускайки и реализирайки ПТП с ищцата, която пресичала пътното
платно на пешеходна пътека, сигнализирана с маркировка и светофарна
уредба на разрешителен – зелен сигнал. Поддържа, че виновен за процесното
ПТП е водачът на л.а. „Ш., застрахован при ответника със застраховка „Г.т“
на автомобилистите. Навежда твърдения, че във връзка с процесното ПТП
срещу виновния водач са предприети административни действия – съставен е
А. и е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила на
13.05.2023 г. Твърди, че в резултат на произшествието е претърпяла контузия
1
в областта на дясна тазобедрена става, която е довела до продължително
възстановяване, болки и страдания. Оценява посочените неимуществени
вреди на 3000 лева, която сума претендира от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Г.т“ на автомобилистите за управлявания от
делинквента л.а. „Ш.. Твърди да е изпратила до ответника извънсъдебна
покана за изплащане на процесната сума, но същата до настоящия момент не
е изплатена, което е породило правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва
изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва механизма на процесното ПТП, като твърди, че ищцата е предприела
неправилно пресичане и е станала причина за настъпване на процесното ПТП.
Релевира възражение, че описаните в исковата молба увреждания са
настъпили поради изключителен принос на пострадалата, а в евентуалност –
че последната е съпричинила вредоносния резултат. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилите физически увреждания и
твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва размера на
вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата следва да докаже 1/
всички предпоставки от сложния фактически състав на деликта по чл. 45 ЗЗД,
а именно че в причинна връзка с ПТП, настъпило на .. в гр. С. в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на „Ш. е претърпяла описаните
неимуществени вреди; и 2/ че ответното дружество е застраховало г.т на
виновния водач към датата на ПТП.
В тежест на ответника е да проведе обратно доказване като обори
презумпцията за вина на водача на л.а. „Ш., респективно да докаже, че ПТП е
настъпило в условия на съпричиняване от страна на пострадалата, която е
предприела пресичане на пътното платно в неразрешен участък и при
забранителен сигнал на светофарната уредба.
Не е спорно по делото, че ответникът е бил застраховател по
застраховка „Г.т“ на автомобилистите за л.а. „Ш. към исковия период по
силата на полица № ., валидна до 11.05.2023 г., което е посочено и в приетия
2
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от .., който в тази
му част представлява официален удостоверителен документ и притежава
материална доказателствена сила.
От приетото по делото удостоверение с рег. № .., издадено от М., отдел
“Пъ., се установява, че на Е. С. Г. е съставен А. с бл. № ./.. за това, че като
водач на лек автомобил “Ш., на .. в 02:15 часа в гр. С., по ул. “Г.”, с посока на
движение от ул. “С.” към бул. “В.”, при маневра завой надясно, не пропуска и
реализира ПТП с пресичащата отдясно наляво на пешеходната пътека на
зелен сигнал на светофарната уредба Ю. С. А., ЕГН **********. Пробата за
алкохол на водача на лекия автомобил е отрицателна. Посочено е, че са
нарушени законови разпоредби по чл. 119, ал. 4 ЗДвП /водач на завиващо
превозно средство не пропуска пешеходците/, като въз основа на съставения
А. е издадено наказателно постановление № .., влязло в сила на 13.05.2023 г.
Така реализираното ПТП е отразено в нарочен констативен протокол с
пострадали лица от .., съставен от дежурен служител П., след посещение на
мястото на инцидента.
Този механизъм се потвърждава от показанията на разпитания по
делото като свидетел Е. С. Г., водач на застрахования при ответника лек
автомобил „Ш., както и от заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, според която причината за настъпване на
описаното ПТП е субективното поведение на водача на лек автомобил “Ш.”,
който не е обезопасил извършваната от него маневра “завой надясно” и не е
съобразил поведението си на пътя с останалите участници в движението в
конкретната пътна обстановка, като не е пропуснал пресичащата на
пешеходна пътека и светещ зелен разрешителен сигнал на светофарната
уредба пешеходка Ю. А..
От показанията на свидетеля Г. се установява, че при настъпване на
процесното ПТП същият е управлявал л.а. “Ш. /т./, като при потегляне за
десен завой на светофара на ул. “Р.”, движейки се с около 10 км./ч., каквато
скорост на движение определя и вещото лице, видял силует на пешеходната
пътека, след което веднага спрял на място. В момента на спирането видял
жена, която пада назад. Споделя, че жената лежала до колата отдясно с глава
към задния калник. Твърди, че не е видял жената на кръстовището, като
предполага, че същата вероятно е била зад стълба, който се намирал на
3
кръстовището. Свидетелят твърди, че не е усетил удар. Посочва, че по колата
не е имало никакви следи и дори със страничното огледало не е докоснал
пешеходката, появила се отстрани, откъм десния калник.
След удара ищцата Ю. А. е откарана с линейка в У.”, където и е
поставена диагноза – контузия в областта на тазобедрената става, без
травматични изменения на лумбални прешлени и без СПТ, видно от лист за
преглед на пациент в К. / СО от .. Изложеното се потвърждава и от приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза. Според вещото лице вследствие
на процесния инцидент на ищцата са причинени следните увреждания –
контузия в областта на дясна тазобедрена става, причинила на пострадалата
разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът посочва, че
уврежданията могат да настъпят при контакт на предната част на автомобила
с лявата част на тялото, с последващо падане на последното върху терен.
Според вещото лице при прегледа в У.” ищцата е била без отклонения в
неврологичния статус, без данни за травматични промени на таза, лумбалните
прешлени и корема. След прегледа на ищцата са дадени указания и е
освободена за лечение в домашно-амбулаторни условия. Възстановителният
период е бил около 20-25 дни, след който увредата е отшумяла. Експертът
посочва, че няма данни за остатъчни явления, като за в бъдеще не се очакват
някакви съществени оплаквания от страна на получената травма. Посочено е
също, че липсват данни за продължение на лечението след освобождаване от
болницата, за забавено възстановяване на пострадалата, както и за
невъзстановени телесни увреждания, свързани с процесното ПТП.
От изложеното дотук се установява при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че ищцата е претърпяла контузия в областта на дясна тазобедрена става, която
е в причинна връзка с ПТП, реализирано на .. около 02:15 часа в гр. С. от Е. С.
Г., като водач на лек автомобил “Ш., чиято г.т е била застрахована от
ответника. Поведението на Г. е противоправно, в колизия с общата
императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другиму и виновно, в
нарушение на правилата по ЗДвП /чл. 119, ал. 4/, като по делото не са
представени доказателства за обратното. Тази контузия е причинила
негативни емоции на ищцата, известна болка, страдание и пр. В този смисъл
следва да се ангажира отговорността на ответника – застраховател за
причинените на ищцата неимуществени вреди, като функционално
обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител.
4
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като се отчита неговият
компенсаторен характер. Преценката следва да се извърши въз основа на
обективни и доказани по делото факти – начин на извършване и характер на
увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, интензитет и продължителност на
болката, вкл. козметични дефекти, период на възстановяване, използване на
помощни средства, възраст на пострадалото лице и др.
В случая получената от ищцата травма не е била сериозна. Касае се за
контузия на меките тъкани, кожата, мускулите и леко кръвонасядане, която
би трябвало да отшуми напълно за 20-25 дни според вещото лице. Ищцата не
е ангажирала доказателства за наличие на по – дълъг възстановителен период
или настъпили усложнения, както и за изпитвани от нея болки и страдания,
съответно тяхната продължителност и интензитет. В този смисъл следва да се
кредитират констатациите в съдебномедицинската експертиза относно
краткия период на оздравителния процес и за пълното отшумяване на
последиците от физическата увреда.
Ето защо при определяне размера на обезщетението от по – съществено
значение са психологическите последици за ищцата, тъй като същата е
учасвала в произшествието в качеството на пешеходец, пресичащ пътното
платно на обозначено за това място и при разрешен сигнал на светофарна
уредба. Уплахът, стресът и притеснението при ПТП между моторно превозно
средство и пешеходец определено са доста по – големи за последния,
отколкото за водача на превозното средство. Колкото и да е бил лек ударът
/без видими щети по автомобила/, същият безспорно е причинил стрес,
безпокойство и притеснение у ищцата, с оглед на което съдът счита, че
справедливото обезщетение за претърпените травми е 1 000 лв.
По делото не се установи ищцата да е предприела пресичане на пътното
платно в неразрешен участък и при забранителен сигнал на светофарната
уредба, движейки се с бърз ход, като със своето поведение на пътя да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто аспект са
възраженията на ответника за съпричиняване. Напротив от приетите по
делото доказателства следва извод, че ищцата е пресичала на пешеходна
пътека, движейки се със спокоен ход, на зелен разрешителен сигнал на
5
светофарната уредба.
Ето защо и предвид неангажирането на доказателства от страна на
ответника за плащане, искът следва да бъде уважен за сумата 1 000 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 3 000 лв.
Ответникът дължи и законна лихва върху уважения размер от иска,
считано от датата на предявяването от ищцата на писмена претенция пред
застрахователя - 24.04.2023 г. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е. от 24.04.2023 г., а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава. Отграничаването по период
и размер на двата вида лихви за забава в диспозитива на решението по прекия
иск е излишно, тъй като би било от значение само при основание за регрес
спрямо делинквента. Ето защо в случая за периода от 24.04.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се дължи законна лихва /така Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС по
т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, е прието; Решение № 128 от 04.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 60112 от 01.12.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК/.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищцата е сторила разноски пред съда в размер на 680 лв., от които 120
лв. за заплатена държавна такса, 250 лв. – внесен депозит за СМЕ, 250 лв. –
внесен депозит за САТЕ, 50 лв. – внесен депозит за свидетел и 10 лв. –
заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения. Видно от
представения договор от 08.05.2024 г. й е предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да й заплати разноски за държавна такса,
депозити за вещи лица и свидетел, и съдебни удостоверения в размер на
226,67 лв. съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
В. О. сумата 240 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение съобразно уважената
6
част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 400 лв.
разноски за СМЕ, САТЕ и за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, съгласно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., б. да заплати на Ю. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. “Д.” № ., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства
от травматично увреждане - контузия в областта на тазобедрената става, от
настъпило на .. в гр. С. пътнотранспортно произшествие, вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ш. - Е. С. Г., за
който е била налице застраховка “Г.т” на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 226,67 лв.
съразмерно на уважената срещу ответника част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер 3 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., б. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адвокат В. О., гр. С., ул. “И.” № ., сумата 240 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
ОСЪЖДА Ю. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. “Д.” № . да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗК „Л.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., б., сумата 400 лв. разноски съразмерно на
отхвърлената срещу ответника част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7