№ 493
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110109632 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Д., с която срещу ........... е
предявен иск с правно основание чл.459 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Злополука“ – застрахователна полица № ....... г. със
срок на валидност: 19.12.2020 г. – 18.12.2021 г. Твърди, че в срока на застрахователно
покритие – на 30.01.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – при падане,
слизайки от стръмна метална вита стълба, от височина 1,5 – 2 метра ищецът е бил
увреден, като в причинна връзка със злополуката за него е настъпила временна
неработоспособност. Твърди, че в негова полза е възникнало вземане в размер на
сумата от 4 000 лв. (8% от застрахователната сума от 50 000 лв. съгласно Общите
условия на ищеца – т.13.5.1.1.2) и че застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4
000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника ..........., с който оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на
инцидента, както и че е налице покрит застрахователен риск. Навежда възражение, че
ищецът не е спазил изискването на т.12.1 и т.11.2.5 от Общите условия да уведоми за
настъпилото на 30.01.2021 г. застрахователно събитие в 7-дневен срок от настъпването
му, а е сторил това на 28.05.2021 г., с оглед на което е налице основание за отказ за
изплащане на обезщетение. Навежда и възражение, че получаването на
застрахователно обезщетение за същото събитие от друг застраховател би довело до
неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
Безспорно е между страните, че помежду им е възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Злополука“ – застрахователна полица № ....... г. със
срок на валидност: 19.12.2020 г. – 18.12.2021 г.
Видно от представената застрахователна полица, покритите рискове по
застраховката са: смърт от злополука, трайна неработоспособност от злополука, трайна
неработоспособност от професионално заболяване, временна неработоспособност от
злополука, временна неработоспособност от общо или акутно заболяване, медицински
разноски.
Установи се от ангажираните писмени доказателства, показанията на
свидетелката Д.а – съпруга на ищеца, преценени по реда на чл.172 ГПК наред с
останалите доказателства по делото, и заключението на СМЕ, че на 30.01.2021 г.
ищецът е паднал от вита стълба, при което е претърпял травматично увреждане –
контузия на лявото бедро, причинило му временна неработоспособност първоначално
за срок от 14 дни по първичен болничен лист, продължен от ЛКК с още 30 дни.
Обезщетението при временна неработоспособност от злополука съгласно
т.13.5.1.1.2 от Общите условия е в размер на 8% от застрахователната сума (възлизаща
в случая на 50 000 лв., видно от представената застрахователна полица) при временна
неработоспособност над 40 до 60 дни, т.е. в размер на сумата от 4 000 лв.
Съгласно т.12.1 от Общите условия на застрахователя застрахованият е длъжен
да уведоми за настъпване на застрахователното събитие в срок 7 работни дни от
узнаване за настъпването му. Застрахованият е запознат с Общите условия, видно от
представения констативен протокол, подписан от него, с което потвърждава
получаването им. В случая застрахователното събитие е настъпило на 30.01.2021 г.,
като видно от представената претенция за застрахователно обезщетение, същата е
подадена от застрахования на 15.06.2021 г.
По делото е представена и преписка по щета № 950210107000003, образувана
при трето за спора лице – ......., за същото събитие, като с преводно нареждане от
27.05.2021 г. на Б. Д. в качеството на застрахован е изплатена сумата от 2 400 лв. по
сключената с този застраховател застраховка „Злополука“.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника валидно е възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, в срока на валидност на
която е настъпило събитие със сочения в исковата молба механизъм, представляващо
покрит застрахователен риск, в причинна връзка с което ищецът е бил увреден, както и
периода на временна неработоспособност.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, ангажираните
писмени доказателства, показанията на свидетелката Д.а и заключението на СМЕ,
съдът намира, че горните предпоставки са налице.
От страна на ответника е заявено възражение, че застрахованият не го е
уведомил в предвидения съгласно Общите условия срок за настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл.403, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило
застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден
друг подходящ срок. Съгласно чл.403, ал.4 КЗ застрахователят има право да откаже
плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са
2
изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Съдът
намира, че с оглед ангажираните по делото доказателства нито една от тези две
хипотези не е налице. Не се установява по делото неспазването на срока за
уведомяване на застрахователя да е с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, нито неизпълнението да е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. По изложените
съображения възражението се явява неоснователно.
От страна на ответника е заявено възражение, че застрахованият е получил
застрахователно обезщетение за същото събитие от друг застраховател.
Съгласно чл.392, ал.1 КЗ многократно застраховане възниква, когато един и същ
интерес е застрахован срещу един и същ застрахователен риск при повече от един
застраховател и сборът от отделните застрахователни суми надвишава размера на
действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените
вреди. В този случай всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато
застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата
застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи
общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди.
С оглед изложеното, при многократното застраховане застрахованият има
претенция срещу всеки един от застрахователите. Помежду си застрахователите
отговарят пропорционално.
При това положение в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение по сключената с ответника застраховка „Злополука“ в размер на сумата
4 000 лв. Обстоятелството, че е налице изплатено застрахователно обезщетение от .......
в размер на сумата от 2 400 лв. по щета № 950210107000003 не обуславя
неоснователност на иска, доколкото предвиденото в КЗ, че отговорността на
застрахователите е пропорционална касае вътрешните им отношения.
Предвид изложеното, искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 935 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, на
основание чл.459 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ, сумата от 4 000 лв. застрахователно
обезщетение по застраховка „Злополука“, застрахователна полица № ....... г., за
настъпило на 30.01.2021 г. застрахователно събитие – падане от стълба, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 23.02.2022 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 935 лв. разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4