№ 613
гр. Дупница, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20231510102161 по описа за 2023 година
К. М. Ф., ЕГН **********, Д. Н. Б., ЕГН **********, и А. Н. Т., ЕГН **********
/последните двама като правоприемници на починалата в хода на производството – на
22.01.2024 г., С. Д. Б., ЕГН **********/, са предявили срещу Т. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: *** и Ю. М. Ф.а, с адрес: ***, иск с правно основание чл.34 ЗС и чл.341, ал.1 от ГПК.
Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне квотите на
съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че страните на основание наследство от Д. Т.ов П. и Е. С.
П.а и извършени впоследствие сделки са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
65365.602.925 /шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет точка шестстотин и две точка
деветстотин двадесет и пет/, гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-25/19.02.2008г.
на изпълнителен директор на АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, площ 556 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., Стар идентификатор: няма, Номер на предходен план: 1367, квартал:
15, парцел: V. Съседи: 65365.602.926, 65365.602.931, 65365.602.1033, 65365.602.1031, както
и на сградите, построени в него, с идентификатори 65365.602.925.5, 65365.602.925.6,
65365.602.925.4, 65365.602.925.3, 65365.602.925.2, 65365.602.925.1, при права: - за Д. Н. Б. и
А. Н. Т., /двамата като правоприемници на С. Д. Б./ - 2/12 ид. ч.;
- за К. М. Ф. - 1/12 ид. ч.;
- за Ю. М. Ф.а - 1/12 ид. ч.;
- за Т. Д. П. - 8/12 ид. ч.;
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят дворното място и
сградите.
В постъпилия писмен отговор от ответника Ю. М. Ф.а не се оспорва иска за делба и
1
посочените права на страните в съсобствеността. Направено е искане за присъждане на
обезщетение за лишаване на съсобственик от ползване на общата вещ по чл.31, ал.2 ЗС,
което подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата.
В постъпилия писмен отговор ответникът Т. Д. П. оспорва иска за делба, тъй като
смята дворното място и сградите за изцяло своя собственост на основание придобивна
давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Между страните не е спорно, че процесният имот е бил собственост на Д. Т.ов П.,
починал през 1999 г. и Е. С. П.а, починала през 2000 г. С нотариален акт № 95, том I, дело №
717/1998 г. на нотариус А. Р. на 05.05.1998 г. Д. Т.ов П. и Е. С. П.а дарили на своите дъщери
Й. Д. Ф.а и С. Д. Б. 1/3 ид. част от дворно място, съставляващо парцел V-1367 в кв.15 по
плана на гр. Сапарева баня, ведно с построената в дворното място масивна лятна кухня.
С нотариален акт № 53, том I, дело № 139/1987 г. на нотариус С. М. на 23.02.1987 г. Д.
Т.ов П. учредил на сина си Т. Д. П. правото да построи втори жилищен етаж на едноетажна
жилищна сграда в парцел V-1367 в кв.15 по плана на гр. Сапарева баня.
С нотариален акт № 49, том I, дело № 563/1998 г. на нотариус С. М. на 13.04.1998 г. Д.
Т.ов П. и Е. С. П.а продали на сина си Т. Д. П. 2/3 ид. части от дворно място, съставляващо
парцел V-1367 в кв.15 по плана на гр. Сапарева баня, ведно с целия първи жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска сграда.
С нотариален акт № 5, том II, дело № 139/2023 г. на нотариус С. С. на 13.04.2023 г. Т.
Д. П. е признат за собственик на основание продажба, извършено строителство, наследство
и давностно владение на поземлен имот с 65365.602.925 /парцел V-1367 в кв.15 по плана на
гр. Сапарева баня/, ведно с построените в него сгради с идентификатори 65365.602.925.5,
65365.602.925.6, 65365.602.925.4, 65365.602.925.3, 65365.602.925.2, 65365.602.925.1.
Във връзка с наличието на спор между страните относно собствеността върху
процесния имот ищците са представили покана, връчена с известие за доставяне на
01.09.2023 г., с която са поискали от ответника да им предостави достъп до процесния имот
/ключ/ и са предложили да му продадат притежаваните от тях идеални части от имота.
От показанията на свидетелите Й. Р. и К. М. се установява, че ответникът през целия
си живот е обитавал процесния имот, построил втори жилищен етаж на жилищната сграда с
външно стълбище и гараж, като между него и сестрите му преди около 27 години е имало
спорове във връзка със собствеността върху имота.
От показанията на свидетелите Т. Ф.а и И. Б. се установява, че от 2012 г. сестрите на
ответника и техните семейства нямат достъп до процесния имот, като след смъртта на Й.
П.а през 2012 г. не разполагат с ключ. В периода след 2012 г. те преговаряли с ответника за
продажба на техните права върху имота, но до сделка не се стигнало, а междувременно не
можели да влязат в дворното място, което е оградено с висока ограда и дворна врата, която
се заключва. Свидетелката Б. описва случай, при който преди няколко години влезли в двора,
но лятната кухня била заключена и семейството на ответника не ги допуснало в нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за съдебна делба на застроен имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с
чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на
обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено
от доказването, че страните са участници в имуществената общност.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата,
2
имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на
собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната
по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.
Т. Д. П. е възразил, че такава имуществена общност липсва, предвид придобиването
от него на собствеността върху целия имот по давност.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
Между страните не е спорно, че приживе собствениците на процесния недвижим
имот /парцел V-1367 в кв.15 по плана на гр. Сапарева баня, понастоящем ПИ 65365.602.925/
Д. Т.ов П. и Е. С. П.а прехвърлили с гореописаните сделки правото на собственост върху
имота на децата си: 1/3 ид. част общо на Й. Д. Ф.а и С. Д. Б., ведно с лятната кухня, и 2/3 ид.
части на Т. Д. П., ведно с жилищната сграда и стопанската постройка. Не е спорно, че Й. Д.
Ф.а и С. Д. Б. след сключването на брак се преместили да живеят при съпрузите си, а
процесния имот продължил да обитава Т. Д. П.. Предвид описаните прехвърлителни сделки,
основанието, на което е установена фактическата власт от него, показва съвладение –
започнал е да владее собствената си идеална част, но по отношение на идеалната част на
другите съсобственици е бил държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
Видно от показанията на свидетелите Т. Ф.а и И. Б., след смъртта на Й. П.а през 2012
г. другите съсобственици не разполагат с ключ както за дворната врата, така и за лятната
кухня, като ответникът е започнал да заключва и дворната врата, и вратата на лятната кухня
и ги е лишил от достъп до имота. Свидетелките не сочат впоследствие другите
съсобственици да са възстановили владението си върху процесния имот, въпреки
несъгласието им с тези действия на ответника.
Поради това съдът счита, че по делото са събрани доказателства за извършването на
такива действия от ответника, с които той е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Фактическият състав на придобивната давност включва владение по смисъла на чл.68
от ЗС и изтичане на определен срок от време. Безспорно е, че след смъртта на Й. П.а на
3
29.06.2012 г. ответникът е извършвал действия, чрез които открито, публично и явно е
демонстрирал своенето на имота за себе си. Недопускането на другите съсобственици в
процесния имот продължава и към момента, видно от съдържанието на връчената през 2023
г. покана, в която е поискано предоставяне на ключ, респ. – на достъп до имота.
Манифестирано е по открит и недвусмислен начин намерението на ответника спрямо
праводателите на ищците, а именно отричане правото им на съсобственици и тази воля
безспорно е сведена до знанието на праводателите на ищците, видно от събраните гласни
доказателства. Налице е спокойно и явно владение, с оглед на начина на придобиването му и
демонстрирането му спрямо другите съсобственици - владението не е установено
насилствено или тайно.
При условие, че се считат за съсобственици, ищците са били наясно със
завладяването на претендираната идеална част от имота и е следвало да защитят правата си
чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на
фактическата власт на владелеца, в случая на ответника. Воденето на безуспешни устни
разговори за продажба на притежаваната идеална част от ищците не представлява действие,
прекъсващо фактическата власт на ответника. По делото липсват доказателства за
предприети такива действия, които да водят до прекъсване на давността, като едва на
01.09.2023 г. е поискано осигуряване на достъп чрез описаната покана, а на 05.12.2023 г. е
предявен настоящият иск за делба. През периода 2012 г. – 2022 г. ищците, респ. – техните
праводатели, са бездействали и не са търсили защита на правата си, поради което най-късно
на 29.06.2022 г., т.е. 10 години след смъртта на Й. П.а ответникът е придобил право на
собственост върху целия имот, тъй като е изтекъл придобивен давностен срок за
недобросъвестно владение.
Поради това направеното възражение е основателно и ищците не се легитимират
като собственици на описаните идеални части от процесния имот и построените в него
сгради. По делото се установи липса на съсобственост между страните и искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, при отхвърляне на молба за делба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Поради това ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ДнРС държавна
такса в размер на 25 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за съдебна делба между К. М. Ф., ЕГН
**********, Д. Н. Б., ЕГН **********, А. Н. Т., ЕГН ********** /последните двама като
правоприемници на починалата в хода на производството – на 22.01.2024 г., С. Д. Б., ЕГН
**********/, Т. Д. П., ЕГН **********, и Ю. М. Ф.а, ЕГН **********, на поземлен имот с
идентификатор 65365.602.925 /шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет точка
шестстотин и две точка деветстотин двадесет и пет/, гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня,
обл. Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-25/19.02.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, площ 556 кв.
м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., Стар идентификатор: няма, Номер на предходен план: 1367, квартал:
15, парцел: V, съседи: 65365.602.926, 65365.602.931, 65365.602.1033, 65365.602.1031, както и
на сградите, построени в имота, с идентификатори 65365.602.925.5, 65365.602.925.6,
4
65365.602.925.4, 65365.602.925.3, 65365.602.925.2, 65365.602.925.1.
ОСЪЖДА К. М. Ф., ЕГН **********, Д. Н. Б., ЕГН **********, и А. Н. Т., ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Районен съд - Дупница държавна такса в размер на 25
лв. по иска им с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5