№ 604
гр. Варна, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от
20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да
заплати на Р. АНГ. Г. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на
ул. „Васил Друмев“ № 4 в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 1 725.60 лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди /1400 лв. за имплант, 300 лв. за болничен престой, 11.60 лв.
- потребителска такса и 14 лв. – за медицински консумативи/, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2021г. до
окончателното плащане на сумата.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неотчитане на
всички събрани по делото доказателства и константната съдебна практика. Изложени са
доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и създаващо предпоставки за
неоснователно обогатяване на увреденото лице. При определянето му съдът не е извършил
анализ и оценка на всички конкретни факти и обстоятелства от значение за формиране на
1
преценката за справедливост на размера на паричното обезщетение и не е съобразил
изискването за съответност на паричното обезщетение на действителния размер на болките
и страданията. Така, по делото не е установена продължителността на конкретния
възстановителен период; установено е от експертното заключение, че основните функции на
ръката на ищцата са напълно възстановени; костта е сраснала, а останалите фини
ограничения не са съществени, тъй като се компенсират от лакътя и ръката е в „работен
режим“. Не е установено на ищцата да е предписана медикаментозна терапия свързана с
настъпилите травматични увреждания. Така установеното е в разрез със събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ненова и Г., които не следва
да се кредитират като обективни и при отчитане на възможната им заинтересованост в
хипотеза на чл. 172 от ГПК, което не е съобразено в обжалваното решение. Недоказан по
делото поради това остава твърдяния факт, че процесното травматично увреждане е
поставило ищцата в положение на зависимост, в нужда от чужда помощ и грижи за период
по-дълъг от възстановителния за идентично увреждане. Наред с горното следва да се
съобрази, че към момента на непозволеното увреждане МРЗ за страната приета с ПМС №
350/2019г. е била в размер на 610 лв., а присъденото обезщетение възлиза на 13 кратния
размер на същата. Липсва произнасяне на следващо място по релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат – касае за тротоар със силно компрометирана
тротоарна настилка, като състоянието му може да се възприеме от дълго разстояние. Тези
неравности са изисквали повишено внимание и адекватна оценка на преминаването по
тротоара, каквито ищцата не е проявила. Бездействието на ищцата при необходимост да
прояви повишено внимание и да съобрази нарушената тротоарна настилка, съставлява
необоснован риск, в пряка връзка с който е настъпил и вредоносният резултат. Като
постоянно живееща в района се предполага, че пострадалата е познавала състоянието на
настилката, като се отчете и факта, че е имала обективна възможност преди инцидента да
възприеме неравностите, съответно да избегне настъпването на увредата. Като не е
положила дължимата грижа, ищцата със собственото си виновно поведение е допринесла за
настъпване на резултата, като основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно
също е определен началният момент на законната лихва в противоречие с приетото в ТР № 3
от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, който следва да е датата на предявяване
на исковата молба. Моли поради всичко изложено да се отмени решението в обжалваната
част, а предявеният иск бъде отхвърлен с извод за неоснователност, а евентуално –
присъденото обезщетение да се намали до справедливия му размер.
В отговор на жалбата Р. АНГ. Г. оспорва доводите в нея и поддържа, че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно постановено.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК предявява насрещна жалба срещу Решение № 1921
от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по
описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД е отхвърлен предявения от нея срещу Община Варна иск за обезвреда за сумата
2
над 8000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на
ул. „Васил Друмев“ № 4 в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното
плащане на сумата.
Насрещната жалба е основана на оплаквания за несправедливост на решението в тази
част. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил доводите, че до
увреждането, ищцата била деен, самостоятелен и социално активен и полезен човек.
Настъпилото увреждане я е поставило в невъзможност да се самообслужва, станала
зависима от близки и приятели, отнело възможността да бъде полезна на околните. Тези
твърдения са установени от събраните по делото гласни доказателства. Отправя искане в
тази връзка решението в отхвърлителната част да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди бъде уважен в
пълен предявен размер.
В отговор на насрещната жалба, Община Варна оспорва доводите в нея. Отправя
искане в тази част решението да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни
по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респ. по
чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК. В жалбите и отговорите им не са обективирани искания за събиране
на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 07.03.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им
и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
3
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4