Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 31.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 159 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от „А. - А.А.”ЕТ, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК
*********, представлявано от законния представител А.А., срещу Решение №24/22.03.2023г.
на Районен съд град Велики Преслав, постановено по АНД №14/2023г. по описа на
същия съд.
Касационният
жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63в от ЗАНН. Касаторът
излага доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на Наказателното
постановление, изразяващи се в липса на реквизити, като липсвало описание на нарушението,
дата и място на извършване, нарушените законови разпоредби, вина на
работодателя, както и мотиви за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че са
налице основания нарушението да се квалифицира като маловажно и като не е отчел
това, решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което
касаторът моли съда да бъде отменено атакуваното решение и съответно да бъде
постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменено
Наказателно постановление №27-2100166/04.11.2022г. на Директора на Д „ИТ“ град
Шумен или да бъде намален размера на наложената санкция. В съдебно заседание не
изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба Директор на Д „ИТ” град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител
ст. юрисконсулт Д. В-И., с което се оспорва касационната жалба като
неоснователна и е отправено искане към касационната инстанция атакуваното решение
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, предвид безспорно
установената съставомерност на наказаното неизпълнение на административно
задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен
състав. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните
съображения:
С атакуваното
решение РС град Шумен е потвърдил НП №27-2100166/04.11.2022г. на Директора на Д
„ИТ“ град Шумен, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Безспорно е
установено от съда, че при проверка на място по спазването на трудовото
законодателство, извършена на 19.09.2022г. от служители на Дирекция
"ИТ"– Шумен, на обект представляващ строеж "Рехабилитация и естетизиране
на детски площадки в детска градина в с.Миланово, общ.Велики Преслав и
изпълняван от касатора и след последваща проверка на 26.09.2022г. на
представени документи, било установено, че жалбоподателя, в качеството на
работодател сключил с лицето С.К.трудов договор № 188/19.09.2022г., за
длъжността "арматурист". Работникът бил постъпил на работа на
19.09.2022г. и по време на проверката в 10:20ч. изливал бетон в изпълнение на
трудовите си задължения, като работодателят го е допуснал до работа без да му е
предоставил преди постъпване на работа заверено копие от уведомление от ТД на
НАП по чл 62 ал.3 от КТ НАП. Уведомлението било регистрирано в НАП с изх. №
22388223440741 на 19.09.2022г. от 17.57 часа. При това положение решаващият съд
е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, поради
което законосъобразно му е ангажирана отговорността по чл.414 ал.3 от КТ и му е
наложена имуществена санкция към минимума, предвиден в закона– 1500.00 лв.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и
разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт. Настоящият
състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и
правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн.
чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не се установяват
от настоящата инстанция сочените нарушения, изразяващи се в липса на реквизити
в АУАН и НП.
Противно на
изложеното в касационната жалба, настоящият касационен състав установи, че
както в НП, така и в атакуваното съдебно решение, са изложени подробни мотиви
за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ.
Правилно решаващият съд е посочил, че законодателят изрично в разпоредбата на
чл.415в ал.2 от КТ е изключил от приложното поле за маловажно нарушение по
ал.1, тези нарушения по чл.63 ал.2 от КТ, каквото е процесното. В тази насока е
и разпоредбата на чл.28 ал.7 от ЗАНН– в сила от 23.12.2021г. и действаща към
момента на издаване на процесното НП, че разпоредбите за маловажен случай–
ал.1- 6 на чл.28 от ЗАНН, не се прилагат, когато в закон е предвидено в друго.
Именно такава е и хипотезата в настоящата случай, с оглед изричната разпоредба
на чл.415в ал.2 от КТ.
Настоящата
касационна инстанция приема, че РС град Велики Преслав е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка и съответно да правилно приложение на
процесуалния и материалния закон. По тези съображения, касационният състав
счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд
е приложил правилно процесуалния и материалния закон, поради което касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че касаторът следва
да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/22.03.2023г. на Районен
съд- Велики Преслав, постановено по АНД № 14/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „А. - А.А.”ЕТ със седалище и
адрес на управление *** с ЕИК *********, представлявано от законния
представител А.А. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв. за
касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.