Решение по дело №1727/2020 на Районен съд - Ловеч

 

 

                                                         Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                            гр.ЛОВЕЧ, 14.06.2021 год.

   

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1727 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

            Обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. против Б.Е.Д. *** която изтъква, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, ГК, V-ти състав, обективирани в съобщение, получено на 24.09.2020 год., депозира настоящата искова молба с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК. Въз основа на подадено от Б.Е.Д. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, позовавайки се на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 ГПК, е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.

Относно допустимостта на подаденото възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника, моли съда да съобрази следното : На първо място, счита че така подаденото възражение на основание чл.414 ГПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на предвидения в закона едномесечен преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.

По изпълнително дело №20168790401357 по описа на ЧСИ Велислав Петров с per.№ 879 с район на действие ОС-гр.Ловеч се съдържат доказателства относно обстоятелството, че макар и надлежно да не му е връчена ПДИ в хода на изпълнителното дело, длъжникът Б.Е.Д. е узнал за образуваното изпълнително дело. Доказателство за това е подадената молба от неговия процесуален представител адв.К., депозирана в деловодството на СИ на 10.07.2019 год., с която молба се иска преустановяване на изпълнението и вдигане на наложените запори, тъй като делото е перемирано по силата на закона - арг. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Освен това книжата по делото са били изпратени на Б.Д. до неговия работодател, като същите са отказани да бъдат получени. Счита това действие за надлежно уведомяване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на Б.Д..

С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл.414, ал.2 ГПК едномесечен срок.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен от закона, моли да приеме следното :

Относно фактическите обстоятелства по делото :

На 26.09.2008 год. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между К.Н.Н./в качеството на кредитополучател/ и „Банка ДСК"ЕАД /в качеството на кредитор/. Съгласно чл.9 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство. Договорът за поръчителство е сключен на 26.09.2008 год. между „Банка ДСК"ЕАД, от една страна и Б.Е.Д., от друга, в качеството му на поръчител. С подписването на договора за поръчителство, Б.Д. обезпечава изпълнението на задълженията на К.Н.Н.по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год., сключен между „Банка ДСК"ЕАД и кредитополучателя за сумата от 5 700 евро за срок от 120 месеца. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя.

Съгласно чл.1 от Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 5 700 евро за текущо потребление. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка №10946955 с титуляр Красен Недялков Недялков. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25 число на месеца. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на първото усвояване.

Съгласно чл.7 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 5,19%, стандартната надбавка е в размер на 2,76% и е намалена с отстъпка от 0,5 проценти пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,45%. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 8,00%, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълни точно задълженията си. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги, на основание чл.417, т.2 ГПК, вследствие на което е образувано Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, ГК, V-ти състав.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело №20168790401357 по описа на ЧСИ Велислав Петров с per.№879 с район на действие ОС-гр.Ловеч.

На основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.09.2018 год. и приложенията към него между „ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК : ********* и „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК : *********, задължението на Красен Недялков Недялков, ЕГН- **********, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год. било изкупено от „ЕОС Матрикс"ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, до длъжниците К.Н.Н.и Б.Е.Д. са изпратени уведомления, че Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс"ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника Б.Е.Д. по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес : гр.Ловеч, бул."България"№48, вх.“Г“, ап.4, като видно от върната обратна разписка писмото е получено лично на 08.11.2018 год.

Предвид изложеното по-горе, моли съда да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на молбата им, да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да признае за установено, че Б.Е.Д., ЕГН-********** дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, в качеството му на кредитор сумите, както следва : 5 149,67 евро (пет хиляди сто четиридесет и девет евро и шестдесет и седем евроцента) - главница; 850,27евро (осемстотин и петдесет евро и двадесет и седем евроцента) - договорна лихва, дължима за периода 25.05.2010 год.-07.08.2011 год.; 527,77 евро (петстотин двадесет и седем евро и седемдесет и седем евроцента) - мораторна лихва, дължима за периода 02.05.2010 год.-07.08.2011 год., законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на вземането.

Моли съда да им  присъди направените в заповедното производство разноски - внесена държавна такса в размер на 255,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер 505 лв., както и разноските, реализирани в настоящето исково производство.

В условията на евентуалност, в случай се съдът отхвърли предявените искове и в случай че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, прави възражение за прекомерност на същите с оглед правната и фактическа сложност на делото. С настоящата молба сезира и моли, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от ТР №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ответника разноски.

В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника Б.Д., чрез пълномощника му адв.В.К., като последната от името на доверителя си намира иска за недопустим. Счита, че от представените с исковата молба доказателства не става ясно кога вземането на Банката е станало изискуемо, като такива твърдения дори не са наведени в исковата молба. На следващо място заявява, че липсват доказателства затова по какъв начин и дали изобщо вземането на Банката е прехвърлено на „ОТП Факторинг България”ЕАД, които са легитимирани като продавач на вземането на Банката, а ищецът е купувач. Няма представени по делото каквито и да е доказателства за свързаност между „Банка ДСК”ЕАД и „ОТП Факторинг България”ЕАД във връзка с Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год. В този смисъл твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск и затова той е недопустим.

Ако съдът счете, че исковата молба е допустима, оспорва същата като я намира неоснователна. Доверителят й не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по процесния договор за потребителски кредит. Заявява, че твърдението на ищеца, че доверителя й е уведомен за извършената на 08.11.2018 год. цесия не отговаря на действителността. По делото липсват доказателства за такова уведомяване. Представената по делото обратна разписка е с друг получател и не касае настоящия случай. Прави възражение за изтекла давност по отношение на предявения иск спрямо поръчителя по кредита. В случай, че се приеме, че вземането е станало изискуемо на 02.05.2010 год., от която дата е искането за присъждане на мораторна лихва и имайки предвид, че заявлението е подадено на 08.08.2011 год., то шестмесечният срок за предявяване на вземането срещу поръчителя е изтекъл и искът е неоснователен.

Пред настоящата инстанция ищецът се представлява от пълномощника си адв.К., която от името на доверителя си поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото доказателства. Подробни съображения излага в писмено становище, депозирано в последното съдебно заседание.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния си представител адв.И.К., която пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. На първо място намира за безпорно, че е изтекла погасителната давност срещу нейния доверител, като в случай, че съдът не приеме този довод, моли да съобрази обстоятелството, че ищеца не е доказал нито по основание, нито по размер вземането си. Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Първоинстанционният съд като прецени събраните в хода на исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Активната процесуална легитимация на ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД съдът установи от справката в ТРРЮЛНЦ, направена към датата на постановяване на решението – 11.06.2021 год., от която е видно, че правната форма на дружеството е ЕООД, както е вписано в адресната част на исковата молба. В предметът на дейност на дружеството е посочено - управление на вземанията включително и чрез изкупуване на вземания /цесия/, факторинг.

Страните не спорят, че на 26.09.2008 год. в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК”АД, чрез ФЦ-гр.Ловеч, като кредитор е отпуснала на кредитополучателя К.Н.Н.от гр.Ловеч, кредит за текущо потребление в размер на сумата 5 700 евро, със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Постигната е договореност между страните, видно от чл.9, кредитът да се обезпечи с поръчителство.

На същата дата, на която е сключен цитирания по-горе договор за кредит, е сключен Договор за поръчителство между поръчителя Б.Е.Д., от една страна и кредитора „Банка ДСК“ЕАД, с който съгласно чл.1 се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя К.Н.Н.по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя за сумата от 5 700 евро за срок от 120 месеца и при лихва 7.45% годишно. В чл.2 на договора за поръчителство императивно е посочено, че поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит, описан в т.1, да ги изпълнят при договорените условия. Поръчителите, видно от чл.3 на договора за поръчителство се задължават да погасяват задължението по договора за кредит чрез удръжки от разплащателна сметка и вноски в брой. Договорът за поръчителство е подписан от страните - кредитор и поръчител.

             От представените като доказателства по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които Банка ДСК предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит, се установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в договора, като според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да предостави кредита отпада. В Раздел IV озаглавен Погасяване - т.10.1 е предвидено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК. В случай на просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му. Погасяването на дължимите месечни вноски, видно от т.10.2 е, че се извършва във валутата на кредита.

           В Раздел VII озаглавен Отговорности и санкции в т.19.1 е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Следващата т.19.2 гласи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. В чл.20.1 са изброени и случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а именно : 1.при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2.когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение; 3.кредитополучателят предостява невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4.при нецелево използване на средства от кредита; 5.кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 6.при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона.

            Като доказателство по делото е представено Приложение №“А2“ – условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, където е предвидено, че за ползване на преференциални условия е необходимо кредитоискателят да работи във фирма или учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банка ДСК. Конкретизиран е лихвеният процент в лева и евро, както и условията, при които може да се предостави този лихвен процент.

           Видно от Погасителния план и ГПР е, че предоставената на кредитополучателя сума е в размер на 5 700 евро, с дата на усвояване – 26.09.2008 год., дата на първо погасяване – 25.10.2008 год. и дата на последна вноска – 26.09.2018 год.              

            С Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 28.09.2018 год. продавачът „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София е прехвърлил /цедирал/ възмездно на купувача „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София портфолио от закупени вземания по просрочени кредити в лева и евро, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ЕАД.

            Видно от писмо с дата 04.10.2018 год. до „ЕОС Матрикс“ЕООД, „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София е потвърдил, на основание чл.5.3 от Договор за покупко-продажба /цесия/, сключен между „ОТП Факторинг България“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕООД на дата 28.09.2018 год., настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в Приемо-предавателния протокол от дата 05.10.2018 год. към Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 28.09.2018 год., с настъпила дата на прехвърляне – 01.10.2018 год.

            С пълномощно от 04.10.2018 год. „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София е упълномощил „ЕОС Матрикс“ЕООД със следните права : да уведоми за извършената цесия, от името на „ОТП Факторинг България“ЕАД, всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници, поръчители и др./ по вземанията, които „ОТП Факторинг България“ЕАД е прехвърлило с договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 28.09.2018 год. между „ОТП Факторинг България“ЕАД, като продавач /цедент/ и „ЕОС Матрикс“ЕООД, като купувач /цесионер/, като пълномощникът има право да подпише от името на цедента писмените съобщения    по чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в Приемо-предавателния протокол от дата 05.10.2018 год. към Договор за цесия от дата 28.09.2018 год.

           Като доказателство по делото е представено извънсъдебно споразумение към Договор за кредит №11/16222448 от 26.09.2008 год., подписано на 29.09.2011 год. в гр.Ловеч между кредитора „Банка ДСК“ЕАД и длъжника Б.Е.Д., според което страните са се споразумяли за неиздълженият остатък от предоставения кредит, кредиторът да спре съдебната процедура по изпълнотелното делото срещу длъжниците при следните условия : кредитополучателят да внесе сумата 2 550 евро на 29.09.2011 год. Кредиторът определя минимална месечна вноска по кредита за срок от 60 месеца в размер на 90 евро за всеки месец.

          Подадена е молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД до ЧСИ Велислав петров, с район на действие ОС-гр.Ловеч, рег.№879 за образуване на изпълнително дело срещу Краден Недялков Недялков и Б.Е.Д. въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2011 год., издаден по Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч.         

          От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че е издадена Заповед №981/09.08.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжниците – кредитополучателя К.Н.Н.и поръчителя Б.Е.Д. следва да заплатят Солидарно на „Банка ДСК“ЕАД, чрез ФЦ-гр.Ловеч следните суми : главница в размер на 5149,67 евро, договорна лихва в размер на 850,27 евро за периода от 25.04.2010 год. до 07.08.2011 год., 527,77 евро мораторна лихва за периода от 02.05.2010 год. до  07.08.2011 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 08.08.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на сумата 255,34 лева внесена държавна такса и 505 лева юрисконсултско възнаграждение.

        Вземането, както е отразено в заповедта, произтича от следните обстоятелства : извлечение от счетоводните книги на Банката по кредитната сметка на длъжника, изготвено във връзка с неизпълнение по Договор за кредит от 26.09.2008 год.

         Въз основа на цитираната по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист с дата 10.08.2011 год. по Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч в полза на „Банка ДСК“ЕАД.                 

         Тъй като поръчителят Б.Е.Д. е подал възражение, на основание чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, то заповедният съд се е произнесъл с разпореждане №260278/14.09.2020 год. по Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е указал на заявителя „Банка ДСК“ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилия длъжник Б.     Е.Д., като довнесе дължимата държавна такса по сметка на съда. Предупредил е заявителя, че при ако непредстави доказателства за предявяване на иска в посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането й в съответния съд заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.

            Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Банка ДСК”ЕАД на 14.09.2020 год. и получен от юрисконсулт Атанас Шанов на 24.09.2020 год., видно от разписката по заповедното производство.

            Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№262234/26.10.2020 год., пощенско клеймо от 23.10.2020 год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира неосноватена и недоказана, тъй като в настоящото исково производство за установяване съществуване на вземането със сила на пресъдено нещо по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за поръчителство с дата 26.09.2008 год., че е изпълнил задължението си по сключения между тях договор, да докаже настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираната сума по главното и акцесорни вземания, конкретизирани в петитума на исковата молба. Ответната страна от своя страна следва да докаже онези свои възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Факт, неоспорен и от ответника в отговора на исковата молба е наличието на сключен между „Банка ДСК“АД и Б.Е.Д. Договор за поръчителство, по силата на който се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя К.Н.Н.по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год., сключен между Банка ДСК и кредитополучателя за сумата от 5 700 евро за срок от 120 месеца и при лихва 7.45% годишно. Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на кредитополучателя и помежду си и те се задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задължението му по Договора за кредит, да ги изпълнят при договорените условия. С наличието на този договор за поръчителство, съдът приема, че ищеца доказа наличието на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за поръчителство, за които приложение следва да намерят не само договорните клаузи, но и тези на чл.138-чл.148 от ЗЗД.

            В настоящото установителното исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към един минал момент - момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в тежест на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД е да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства кога е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и от кой момент кредитополучателят, съответно поръчителят са в просрочие по изплащане на задълженията си по процесния кредит. Данни в тази насока не са наведени, както в обстоятелствената част на исковата молба, така не се събраха и в хода на настоящия исков процес чрез назначаването на съдебно-икономическа експертиза, въпреки, че такова доказателствено искане е направено още с исковата молба и съдът е допуснал назначаването на такава експертиза, но поради незаплащането на депозит за вещо лице в определения срок, такава не е изготвена и приобщена към доказателствения материал по делото. В този смисъл съдът счита, че ищецът не доказа от кога точно кредита е в просрочие, както и не доказа размера на исковата си претенция.

            Според съда след като съгласно чл.141 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, то задължение на предишния кредитор е да съобщи на длъжника, включително и на поръчителя за извършената цесия и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Безпорни доказателства по делото, включително и в служебно изисканото от третото неучастващо по делото лице „Банка ДСК“АД пълно кредитно досие на К.Н.Н.затова предишния кредитор да е изпълнил императивното си задължение по чл.99, ал.3 от ЗЗД да е съобщил на длъжника, включително и на поръчителя Б.Е.Д. за станалата цесия и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, установяващи вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, по делото липсват, като по този начин съдът не може да приеме, че ищецът „ЕОС Матрикс”ЕООД е придобило от „ОТП Факторинг България“ЕАД едно ликвидно и изискуемо парично вземане, за което ответникът в настоящия казус, като поръчител по договор за кредит да е бил надлежно уведомен.

            Следователно с оглед на разпределената в съдебно заседание, проведено на 24.02.2021 год. доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът не доказа спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях и то при условията на пълно и главно доказване, което прави предявената от него против ответника исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ, изцяло неоснователна и недоказана и като такава тя следва да бъде отхвърлена от съда, без да е необходимо да се произнася по възражението на пълномощника на ответника за изтекла давност, на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД.

            При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява ищцовата претенция за заплащане на сторените по делото разноски, направени, както в исковото, така и в заповедното производства.

            Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 911,87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В списъка на разноски ответникът, чрез пълномощника си адв.И.К. е претендирал 1 536 лева адвокатско възнаграждение за настоящото исково производството, но тъй като при условията на евентуалност, ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира това възражение на ищеца за основателно, защото заплатеното от ответника на неговия адвокат адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Освен това съдът съобрази размера на адвокатското възнаграждение и с материалния интерес по делото, на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл за исковото производство ищецът следва да заплати на ответника сумата 911,87 лева, на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.5 от ГПК, а за сумата 624,13 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 1 536 лева с включен ДДС искането на ответника против ищеца се отхвърли като неоснователно и недоказано.

            В тежест на ищеца е да заплати на ответника и сумата 1 086 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, за които е представен Договор за правна защита и съдействие №**********/04.11.2020 год., за чиято дължимост исковият съд дължи произнасяне, съобразно изхода на спора, на основание т.12 от ТР №4/18.06.2014 год.на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК. За тази сума възражение от страна на ищеца по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК не е направено, а и са налице безпорни доказателства за дължимостта й, което дава основание на исковия съд да я уважи до пълния претендиран размер, посочен в списъка на разноски на ответника по чл.80 от ГПК.

            Водим от тези съображения, съдът

 

 

                                                                   Р   Е   Ш   И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. против ответника Б.Е.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, обективно съединен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ, за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че Б.Е.Д., ЕГН-********** дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, в качеството му на кредитор сумите, както следва : 5 149,67 евро (пет хиляди сто четиридесет и девет евро и шестдесет и седем евроцента) - главница; 850,27евро (осемстотин и петдесет евро и двадесет и седем евроцента) - договорна лихва, дължима за периода 25.05.2010 год.-07.08.2011 год.; 527,77 евро (петстотин двадесет и седем евро и седемдесет и седем евроцента) - мораторна лихва, дължима за периода 02.05.2010 год.-07.08.2011 год., законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2011 год. до изплащането на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. против ответника Б.Е.Д., ЕГН-**********, с адрес *** за заплащане на направените по Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 255,34 лева внесена държавна такса и 505 лева юрисконсултско възнаграждение, както и на разноските, направени в настоящото исково производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА ищеца “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. да заплати на ответника Б.Е.Д., ЕГН-**********, с адрес *** сумата 911,87 /деветстотин и единадесет лева осемдесет и седем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство,  на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.5 от ГПК, а за сумата 624,13 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 1 536 лева с включен ДДС ОТХВЪРЛЯ искането на ответника против ищеца като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

          ОСЪЖДА ищеца “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. да заплати на ответника Б.Е.Д., ЕГН-**********, с адрес *** 086 /хиляда осемдесет и шест/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие №**********/04.11.2020 год.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила копие от същото да се приложи по Ч.гр.дело №1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :