№ 99
28.04.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание
на тридесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 69 по описа за 2016год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Й.М.Й.,
подадена чрец пълномощника му адв.Р.Д., срещу отказ за предоставяне на достъп
до информация по подадено заявление с вх.№ 10-21-1/ 19.01.2016г., обективиран в Решение №10-13-5/ 15.02.2016г.
на Кмета на Община Стара Загора. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по
съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните
разпоредби на ЗДОИ и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не са
налице законови основания за отказ за предоставяне на исканата информация,
както и че е налице надделяващ обществен интерес. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания отказ.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че доколкото в конкретния случай
е налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ и заявителят не е навел в
подаденото заявление доводи, сочещи наличието на надделяващ обществен интерес,
в съответствие със закона е отказано предоставянето на исканата обществена
информация.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Производството по реда на ЗДОИ е образувано по
заявление с вх.№10-21-1/ 19.01.2015г., подадена от Й.М.Й. ***, с което е
поискано предоставяне на следната информация: 1. Има ли сключени Община Стара
Загора договори за реклама и рекламни пана /билбордове/ с фирма „Медия груп”
ЕООД гр.Стара Загора – 2011г до 2016г. 2. Колко билборда и рекламни пана
стопанисва същата фирма „Медия груп” ЕООД Стара Загора. 3. Има ли неплатени
задължения по тези договори и за какъв период не е плащано. Формата на заявения
достъп е на хартиен носител.
Като е прието, че исканата обществена информация се
отнася до трето лице – търговското дружество – "Медиа Груп”ЕООД гр.Стара
Загора, с писмо изх.№ 10-11-980/ 27.01.2016г. на Кмета на Община Стара Загора,
е поискано съгласието на това дружество за предоставянето й.
С писмо рег.№ 10-02-556/ 01.02.2016г. управителят на
„Медиа Груп”ЕООД гр.Стара Загора е уведомил кмета на Община Стара Загора, че не
е съгласен Община Стара Загора да предостави на заявителя исканата
информация.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 10-23-5/ 15.02.2016г. на Кмета на Община Стара Загора,
постановено на основание чл.28 и чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, е отказан достъп до
исканата със заявление вх.№ 10-21-1/ 19.01.2016г. информация. От фактическа
страна отказът е обоснован с обстоятелството, че е налице изрично заявено
несъгласие на лицето, чиито интереси се засягат с исканата информация.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до
информация и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Задължените да
предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3 от ЗДОИ,
като кметът на общината в качеството си на орган на изпълнителната власт в
общината (чл. 33 от
Закона за администрацията и чл. 38, ал.1
от Закона за местното самоуправление и местната администрация) се
явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената
му компетентност.
Решение№10-13-5/ 15.02.2016г е издадено
от компетентен орган, но е постановено при допуснати нарушения на законово
установените изисквания за форма и съдържание на акта.
Обжалваният акт е издаден в нарушение
на императивната норма на чл.38 от ЗДОИ, съгласно която решението за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация следва да съдържа фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за
упражняване на предоставената му от закона компетентност.
По делото не съществува спор, че исканата от
жалбоподателя информация е „обществена” по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет – данни за сключени договори между Община Стара Загора и
„Медиа Груп”ЕООД за реклама и рекламни пана /билболдове/, броя на билбордавете
стопанисвани от соченото дружество, както и наличието на неплатени задължения
по тези договори, принципно
би било възможно съставянето на собствено мнение относно дейността на задължения субект, вкл. във връзка с управлението и стопанисването на общинско имущество, както и за прозрачността и отчетността на
сключените договори по които
общината е страна,
разходването на бюджетни средства, респ. събиране на дължими суми в приход на
общинския бюджет по сключени договори от общината.
Информацията е служебна
по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – събира се и се съхранява във връзка дейността
на общината от общинската администрация. По правилото на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, които предпоставки в случая не са
налице.
Като правно основание
за издаване на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от
ЗДОИ, а от фактическа страна е обоснован
с липса на съгласие от страна на трето лице, чиито интереси засяга
информацията.
Съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице
и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес. От анализа на цитираната разпоредба
се налага извод, че същата съдържа три юридически факта, които се намират в
различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното
действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата
юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са: 1.достъпът засяга
интересите на третото лице и 2. третото лице
изрично да е отказало предоставяне на исканата
обществена информация.
По делото е безспорно,
че исканата информация засяга третото лице „Медиа Груп”ЕООД, тъй като именно
информация за сключени договори между Община Стара Загора и това търговско
дружество, както и досежно изпълнението им, се иска да бъде предоставена по
реда на ЗДОИ. Безспорно е също, че е налице изричен отказ на това лице,
доколкото в писмо рег.№ 10-02-556/ 01.02.2016г управителят на „Медиа Груп”ЕООД
изрично е заявил, че не е съгласен да бъде предоставена на заявителя исканата
информация. Но за да настъпи
правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на
правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ
обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес,
наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото
лице и неговият отказ за предоставяне на информацията, губят своето
прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е
налице задължение да предостави същата. Следователно преценката на органа налице ли е или
не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата
по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и
правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил
задължението си по чл. 38 ЗДОИ да
мотивира постановения отказ.
Според § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ надделяващ обществен
интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3 от закона. А с
§ 5 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ е създадена оборима
презумция, според която до доказване на противното обществен интерес от
разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си
съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и
отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира
законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от
субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо
управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени
интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена
недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана
със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията,
условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна
е задължен субект по чл. 3.
В случая исканата информация касае
предоставяне на данни относно сключени договори между община Стара Загора и
„Медиа Груп”ЕООД и тяхното изпълнение, поради което същата попада в хипотезата
на § 1, т. 5 б.
"е" от ДР на ЗДОИ. Ето защо именно в тежест на
административният орган е да обори законовата презумпция за наличие на
надделяващ обществен интерес като установи, обоснове и докаже извода си за
липса на такъв, както и убедително да обоснове отказа си с установен конкретен
интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено
превишава обществения интерес за прозрачност и свободен достъп до
информацията. Мотиви в тази насока обаче
липсват в съдържанието на оспорения акт. Не може да бъде споделен довода на
пълномощника на ответника по делото, че административният орган не е длъжен да
извърва преценка и съотв. да излага изводи за надделяващ обществен интерес, тъй
като в подаденото заявление липсвало твърдение за наличие на такъв. Както вече
се каза процесния казус касае отказ да се предостави информация, която с оглед
предметното си съдържание, попада в регламентирана от закона хипотеза на презумиран
обществен интерес, поради което не е нужно заявителят да доказва наличието му.
Отделно от това в случая непълнотата в съдържанието на акта касае липса на
фактическа обосновка относно елемент от фактическия състав, на който се
позовава органа, за да постанови отказа си. Ето защо необсъждането от
административния орган на релевантния юридически факт за надделяващ обществен
интерес, при положение че наличието му води до изключване на правното действие
на другите два релевантни юридически факта прави оспореното решение постановено
при липса на фактически основания.
Установения порок в съдържанието на акта
рефлектира пряко върху правото на защита на неговия адресат, а от друга страна
препятства упражняването на съдебен контрол за неговата материална законосъобразност,
доколкото съдът проверява дали установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ осъществяват
хипотезата на посочената като правно основание норма и дали се следват
разпоредените с акта правни последици, поради което е абсолютно
основание за отмяна му по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
По тези съображения съдът намира, че подадената жалба се
явява основателна и Решение №10-13-5/ 15.02.2016г. на Кмета на Община Стара
Загора следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Преписката следва
да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Й.М.Й.
заявление с вх.№10-21-1/ 19.01.2016г. При постановяване на административния акт
задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява
обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ,
а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с
конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата на надделяващ обществен
интерес.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски за държавна такса в пълен размер от
10лв, а за платено адвокатско възнаграждение в редуциран размер от уговорения и
заплатен такъв от 900лв, съгласно
договор за правна защита и съдействие № **********/ 06.02.2016г, до
минималния, а именно 300лв, определен съгласно §1 от ДР на Наредба № 1/ 2004г
на Висшия адвокатски съвет за размера на минималните адвокатски възнаграждения
във вр. с чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г., съобразно направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическата и правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 ал.2, във връзка с чл.173 ал.2 и чл.174
о АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен, по жалба на Й.М.Й. ***, отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация по подадено заявление с вх.№ 10-21-1/ 19.01.2016г., обективиран в Решение №10-13-5/ 15.02.2016г.
на Кмета на Община Стара.
ВРЪЩА
административната преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по
заявление вх.№ 10-21-1 от 19.01.2016г на Й.М.Й. при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора да заплати на Й.М.Й. с ЕГН **********,***, сумата от 310 лв /триста
и десет лева/ - направени разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: