№ 2785
гр. София, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502963 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
„Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика
А. М., чрез адв.Г. И. и адв.Л. Т. – и двамата от САК насочена против Определение №
2899/20.09.2022 г. , постановено по т.д. № 761/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което исковата
молба с вх.№ 24456/21.04.2022 г., предявена от частния жалбоподател против „Уникредит
Лизинг“АД е върната и производството по делото е относно предявените искове: 1/ иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за сумата от 6 516 000 щ.д. - първоначална вноска
по договор за лизинг Хо 82436/31.03.2008 г., заплатена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 2/ иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД за сумата от 6 516 000 щ.д., представляваща
първоначална вноска по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., като заплатена на основание,
което не се е осъществило, ведно със законна лихва за забава върху посочената сума от
момента на предявяване на иска до окончателното плащане; 3/ иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за сумата от 5 117 353,21 щатски долара - обявени за предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., платени па отпаднало
основание, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане; 4/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД за сумата от 5 117
353,21 щатски долара, представляваща обявени за предсрочно изискуеми лизингови вноски
по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., платени на неосъществено основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 5/ иск
с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 5 117 353,21 щатски долара - обезщетение за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в стойността на получени от ответника обявени
за предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., което е в
причинно-следствена връзка с претърпяно от ищеца обедняване.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че не е налице сочената от първоинстанционния съд пречка за
разглеждане на исковете, по отношение на които производството по делото е прекратено,
т.к. между същите страни – ищец и ответник, не е установена сила на пресъдено нещо
относно заявените с тях материални права, чиято защита се търси.
1
По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания съображения се иска отмяна на
първоинстанционното определение в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частните
жалбоподатели и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от страни по висящото пред СГС дело – частният
жалбоподател е ищец по първоинстанционното делото, срещу съдебен акт, подлежащ на
последващ съдебен контрол по арг. от чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледани по същество оплакванията в нея за неправилност на определението на
СГС в обжалваната му част настоящата инстанция приема за неоснователни, предвид
следното:
В обстоятелствената част на първоначално предявената искова молба ищецът е
изложил твърдения, че с договор за покупко-продажба от 12.07.2007 г. е закупил използван
самолет Bombardier Challenger 604 със сериен № 5602, рег. № HB-JRW , с два двигателя
General Electnc CF34-3B със серийни номера на производителя съответно GE-E-950267 и
GE-E-950276.
Цената по договора била уговорената на 27 150 000 щатски долара, като с последващ
анекс била намалена на 27 135 000 щ.д.
От същата 500 000 щ.д. били заплатени от купувача в аванс преди подписване на
договора.
С договор за покупко-продажба от 31.10.2008 г. ищцовото дружество продало на
„Уникредит Лизинг“ АД закупения от него по-рано самолет за сумата от 27 150 000 щ.д.,
Според клаузите на този договор самолетът се придобил във връзката с договор за
лизинг82436/31.10.2008 г, като лизингополучател е „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“
ЕООД, а лизингодател - „Уникредит Лизинг АД“.
Страните по договора поели следните насрещни задължения - лизингодателят се
задължил да придобие самолета и да го отдаде на лизинг на лизингополучателя -
лизингополучателят може да придобие самолета по време на договора за лизинг или след
неговото изтичане. Уговорена е доставната цена на самолета - 27 150 000 щ.д., като
лизингополучателят се задължил да заплати на лизингодателя първоначална вноска в размер
от 6 516 000 Щ.Д., 132 месечни вноски по 162 995,20 щ.д. и финална вноска в размер от 6
787 500 щ.д.
С включената възнаградителна лихва общият размер на сумата, дължима от
лизингополучателя била 34 818 866,25 щ.д., в която не се включват таксите за обслужване
на лизинга.
Към договора за лизинг е подписано приложение - погасителен план, предвиждащ
изискуемост на лизинговите вноски на последно число на месеца за срока на лизинга, като
първата вноска е посочена за дължима на 30.04.2008 г., а последната - на 31.03.2019 г..
Твърдяло се е, че в периода 2011 г. - 2012 г. лизингополучателят изпаднал в забава по
отношение на част от дължимите лизингови вноски и лизингополучателят се снабдил с
изпълнителни листове в рамките на заповедни производства, включително за вноски с
ненастъпил падеж, въз основа на които инициирал производства за принудително
изпълнение, обединени в общо изпълнително дело № 20138510403045 на ЧСИ М. П..
На 20.11.2013 г. бил сключен договор за цесия между ответника и КТБ АД, с което
ответникът прехвърлил на третото лице вземанията си по договора за лизинг срещу ищеца,
за които били издадени изп.листа и образувани производства по принудително изпълнение в
размер на сумата от общо 9 865 545,87 щ.д. главница, върху която се дължи законна лихва, и
559 292,66 лева разноски.
Твърди се, че уведомление за цесията е връчено от цедента на „Еър Лазур - Дженерал
Авиейшън“ ЕООД на 25.11.2013 г.
По посочените изп.дела принудителното изпълнение било насочено срещу
съдлъжника „Петрол Холдинг“ АД и на 02.12.2013 г. са продадени акциите на съдлъжника в
2
„Петрол“ АД, като в резултат от проведеното принудително изпълнение, всички цедирани
от „Уникредит Лизинг“ АД суми били събрани в пълен размер.
Твърди се, че общият размер на събраните по двата договора за цесия суми е 36 466
576,32 лева, който бил посочен в протокол за погасяване изх. № 163824/05.12.2013 г.,
издаден по изп.д. №№ 20138510403045, 20138510403044,20138510403043,20138510403042.
Независимо от цесията и събирането на всички цедирани вземания, на 17.01.2014 г.
ответникът уведомил ищеца, че разваля договора за лизинг поради неизпълнение на
задълженията по договора за лизинг за внасяне на дължими просрочени месечни вноски за
периода 01.02.2012 г. – 17.01.2014 г. в размер на 580 074,69 щ.д. главница и 599 395,25 щ.д. -
възнаградителни лихви, и непадежирала главница в размер на 8 723 925,75 щатски долара. и
възнаградителна лихва в размер на 1 471 945,18 Щ.Д., както и поради неучредяване на
уговорени обезпечения - ипотеки, съгласно Анекс 3.
В последствие на 20.01.2014 г. ищецът бил уведомен от трето лице – „Партнер
Лизинг“ АД (сега в несъстоятелност), че по силата на договор за покупко-продажба от
18.12.2013 г. придобило правото на собственост върху самолет Bombardier CL-600-2-B16
Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5602, който ищецът му предал с приемо -
предавателен протокол от 20.01.2014 г.
Отделно от изложеното с решение 2309/06.12.2017 г. по т.д. № 3017/2017 г. на СГС,
ТО, VI - 14 състав „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД било обявено в
несъстоятелност. В производството по несъстоятелност „Петрол Холдинг“ АД предявило
свое вземане в размер от 36 466 576,32 лева - платена сума за задължения на „Еър Лазур -
Дженерал Авиейшън“ ЕООД по два договора за лизинг на самолети съгласно протокол за
погасяване изх. № 163824/05.12.2013 г. на ЧСИ М. П..
Вземането му било прието и „Петрол Холдинг“ АД бил включено в списъка на
кредиторите на „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД.
На 11.01.2019 г. „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД предявило срещу
„Уникредит Лизинг“ АД следните искове във връзка с договора за лизинг 82436 от
31.03.2008 г. - за заплащане на сумата от 6 516 000 щ.д. - първоначална вноска - като платена
на отпаднало основание, а при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 6 516
000 щ.д. претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно разваляне на договора
за лизинг; - за заплащане на сумата от 7 143 454,30 щ.д. - непадежирала главница - като
недължимо платена, а при условията на евентуалност - за заплащане на сумата от 7 143
454,30 щ.д. като вреди от неправомерно разваляне на договора за лизинг.
По исковата молба било образувано т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС, ТО, V1-16
състав, в хода на което ищецът изменил иска за заплащане на сумата от 7 143 454,30 щ.д. -
непадежирала главница - като недължимо платена, като е посочил основание по чл. 59 от
ЗЗД - неоснователно обогатяване, защото не била налице престация между „Еър Лазур -
Дженерал Авиейшън“ ЕООД и „Уникредит Лизинг“ АД за тази сума.
С решение от 23.12.2019 г. по същото били отхвърлени всички предявени искове, а
това решение било потвърдено изцяло с решение 11657/22.07.2020 г. по т.д. № 1505/2020 г.
на САС, го, V състав, недопуснато до касационно обжалване.
Независимо от отхвърлянето на предявените искове се поддържа в исковата молба, че
било налице неоснователно обогатяване на ответника „Уникредит Лизинг“ ЕАД, т.к. същият
получил от „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД сумата от 17 178 860,85 лева, както и
сумата от 11 000 000 щ.д. по силата на сключения договор за цесия с „КТБ“ АД.
Тази сума надхвърляла 20 000 000 щ.д. и представлявала около 62,5% от пълната
лизингова стойност на самолета, при условие на упражняване на опцията за придобиване.
Ако не се упражни опцията за придобиване и от стойността на лизинга се приспаднат
първоначалната вноска от 6 516 000 щ.д. и финалната вноска от 6 787 500 щ.д., то
заплатените под една или друга форма суми надхвърляли сбора на месечните вноски за
целия срок на лизинга.
Срещу тази сума „Уникредит Лизинг“ ЕАД предоставило ползване на самолета само за
периода от 01.04.2008 г. до 20.01.2014 г. - т.е. за по-малко от 70 месеца спрямо целия
уговорен срок на лизинга от 131 месеца.
3
Поради това било налице неравновесие между престациите на двете страни по
договора за лизинг, като даденото от „Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД значително
надхвърля по стойност полученото.
Поддържа се също, че договорът за лизинг не бил развален на 17.01.2014 г. от
лизингодателя, тъй като към този момент не е имало неиздължени лизингови вноски,
предвид пълното събиране на дължимите вноски, вкл. и за бъдещ период в рамките на
образувано изпълнително производство.
Така в исковата молба е формулирано изявление за разваляне на договора за лизинг от
страна на ищцовото дружество, поради неизпълнение на задължението на ответника като
лизингодател да не прехвърля предмета на договора за лизинг – процесния самолет по време
на договора за лизинг, при което се е поставил в положение да не може да изпълни
задължението си по договора да прехвърли собствеността на лизингополучателя.
Поддържа се, че макар и да има неизпълнение от страна на лизингополучателя на
задължението му за погасяване на лизинговите вноски за периода след 30.07.2017 г., то в
периода след 20.01.2014 г. лизингодателят не е предоставил лизинговия обект на
лизингоплучателя и последният имал право да откаже да заплаща лизинговите вноски, като
тези му действия не сочени на неизпълнениe на договорно задължение.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди „Уникредит Лизинг“ АД
да заплати па “Еър Лазур - Дженерал Авиейшън“ ЕООД - в несъстоятелност следните суми:
1/. на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД сумата от 6 516 000 щ.д. - първоначална вноска по
договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., заплатена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 2/ в
случай, че бъде отхвърлен иска по т.1, „Уникредит Лизинг“ АД да бъде осъден да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД сумата от 6 516 000 щ.д., представляваща първоначална
вноска по договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., като заплатена на основание, което не се
е осъществило, ведно със законна лихва за забава върху посочената сума от момента на
предявяване на иска до окончателното плащане; 3/ в случай, че бъде отхвърлен втория
евентуален иск да бъде осъден „Уникредит Лизинг“ АД да заплати на “Еър Лазур
Дженерали Авиейшън“ ЕООД - в несъстоятелност на основание чл.79 във вр. с чл.200, ал.1
от ЗЗД сумата от 6 516 000 щ.д. - представляваща неизплатена част от цена по договор за
покупко-продажба от 31.03.2008 г., ведно със законна лихва за забава върху посочената сума
от момента на предявяване на иска до окончателното плащане; 4/ „Уникредит Лизинг“ АД
да заплати на “Еър Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД - в несъстоятелност на основание чл.
55, ал. 1, пр.3 ЗЗД сумата от 5 117 353,21 щатски долара - обявени за предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., платени па отпаднало
основание, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане; 5/ в случай, че бъде отхвърлен иска по т. 4, ответникът „Уникредит
Лизииг“ АД, ЕИК ********* да бъде осъден да заплати на “Еър Лазур Дженерал Авиейшън“
ЕООД - в несъстоятелност на основание чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД сумата от 5 117 353,21 щ.д.,
представляваща обявени за предсрочно изискуеми лпзингови вноски по договор за лизинг
82436/31.03.2008 г., платени на неосъществено основание, ведно със законната лихва за
забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 6/ в случай на
отхвърляне на иска по т. 5 бъде осъден ответника да заплати на “Еър Лазур Дженерал
Авиейшън“ ЕООД – в несъстоятелност нa основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 5 117 353,21
щатски долара - обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в стойността на
получени от ответника обявени за предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг
82436/31.03.2008 г., което е в причинно-следствена връзка с претърпяно от ищеца
обедняване.
От данните по първоинстанционното дело се установява, че при изпълнение на
правомощията си по чл.129, ал.1 ГПК съдията-докладчик е указал на ищеца да уточни
фактическите основания, на които основава претенциите си, при съобразяване на същите с
обективните предели на постановеното съдебно решение по т. д. № 77/2019 г. по описа на
СГС, вкл. да отстрани вътрешните противоречия между изложените обстоятелства, на които
основава всеки един от исковете.
Във връзка с тези указания с молба – уточнение от 11.07.2022 г. ищецът е пояснил, че
4
твърденията му са в насока, че е развалил договора за лизинг с подаване на исковата молба,
по която е образувано настоящето производство, вкл. че договорът не бил развален от
ответника на 17.01.2014 г.
Изложил е, че според него не е налице обективен индентитет между постановеното
съдебно решение по приключилото т.д. № 77/2022 г. по описа на СГС и настоящото, вкл. че
в качеството си на ищец, лизингоплучател не е бил задължен да изчерпи всички основания,
на които претендира връщане на авансовата вноска по договора за лизинг.
По отношение на първия евентуален иск за сумата от 6 516 000 щатски долара – като
дадено на неосъществено основание е пояснил, че сумата се претендира ако се приеме, че
договорът за лизинг не е развален от нито една от страните, доколкото тя е дадена с оглед
закупуването на самолета, което вече не може да бъде осъществено защото ищцовото
дружество е в несъстоятелност. А след като не може да бъде завършен фактическият състав
на изкупуването, дадената сума подлежи на връщане.
Относно исковете за сумата от 5 117 353,21 щатски долара, се сочи, че тази сума
представлява част от лизинговите вноски, обявени за предсрочно изискуеми, от които е
приспадната сумата за дължими лизингови вноски за периода до 20.01.2014 г., когато
ищецът като лизингополучател е бил лишен от ползването на самолета.
Тези пояснения, преценени във връзка с приложените към исковата молба
доказателства, вкл. във вр. със служебно известния факт на настоящия 5-и състав на ТО на
САС, който е постановил решение № 11657/22.07.2020 г. по т.д. № 1505/2020 г. по описа на
САС, предпоставят правилност на изводите на първоинстанционния съд относно наличието
на субективен идентитет между страните по настоящето исково производство и това по
приключилото т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС. Този факт и не се оспорва от частния
жалбоподател.
Предпоставят и правилност на другия краен извод на първоинстнационния съд – че по
отношение на част от предявените при условието на обективно евентуално съединяване
искове е налице и обективен идентитет .
Това е така, защото с влязлото в сила решение по цитираното по-горе дело е
установено между страните със сила на пресъдено нещо състояние на определеност и
безспорност по отношение на разрешените въпроси – 1/ че договорът за лизинг, сключен
помежду им на 31.10.2008 г., е развален едностранно от „Уникредит Булбанк“АД, в
качеството му на лизингодател, с изявлението от 17.01.2014 г.; 2/ че въпреки установеността
на този факт, не е налице правото на настоящия ищец да получи връщане на дадената
първоначална вноска на отпаднало основание /по развален договор/, защото правната
същност на договора за финансов лизинг изключва такова право - договорът с
продължително/периодично изпълнение и развалянето на договорната връзка не поражда
ректроактивно действие, а има действие само занапред.
Със същото решение между страните е установено състояние на определеност и
безспорност и по отношение на въпроса за неоснователността на претенцията на настоящия
ищец за сумата от 10 285 145 лева, представляваща левовата равностойност на 7 143 454,30
щ.д., получени от ответника като дължими лизингови вноски за периода 01.02.2014 г. –
01.02.2019 г., без да е предоставил ползването на лизинговата вещ, поради причина, че не е
установено наличието на обедняване на ищеца, защото същият не е заплатил посочената
сума, а тя е платена от трето лице – КТБ АД.
Предвид гореизложените конкретни факти по делото решаващият въззивен състав
съобрази наличието на задължителното тълкуване по спорния по делото въпрос относно
нормата на чл.298 ГПК, обективирана в т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, по
т.д. № 1/2000 г.
Съгласно последното със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на
спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание.
В постановената константна практика на съдилищата по приложението на чл.298 ГПК
при спазване на това задължително тълкуване безпротиворечиво се възприема, че
5
обективните предели на силата на пресъдено нещо се очертават чрез основанието и
петитума на иска, а искането към съда определя вида и размера на търсената защита.
Във връзка с тях с решението си съдът подвежда фактите под правната норма, и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено
нещо. Така именно диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата
на пресъдено нещо, а мотивите не се ползват с такава сила.
Именно с оглед на възприетото и за избягване на каквито и да е противоречия относно
наличието или липсата на сила на пресъдено нещо, с последващото тълкувателно решение –
цитираното от първоинстанционния съд ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС се установи разбирането, че основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право и
които представляват правопораждащите юридически факти.
Съответно - спорното материално право се индивидуализира чрез неговите субекти, а
чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание и вида на
търсената защита, като правната квалификация на спорното право се определя от съда
именно въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.
Конкретно в случаите на предявяване на осъдителен иск за парично вземане, както в
настоящия казус /всеки един от предявените при условието на обективно съединяване
искове е осъдителен по своя характер/ е прието, че в петитума на исковата молба ищецът
сочи и размера на иска, като посоченият в исковата молба юридически факт, от който
произтича спорното право, представлява основанието на иска /вкл. при предявяването му
като частичен/.
В този смисъл и след като в казуса не е спорно, че вече веднъж съдът е бил сезиран от
настоящия ищец с осъдителни искове за парично вземане срещу настоящия ответник,
основани на твърдения за едностранно разваляне от страна на ответника на сключения
помежду им договор за лизинг от 31.03.2008 г., във връзка с които и със сила на пресъдено
нещо съдът е приел, че този договор е едностранно развален от лизингодателя с изявлението
му 17.01.2014 г., вкл. че във връзка с развалянето на липингополучателя не се следва
връщането на платени лизингови вноски, от една страна – поради правната същност на
договора за финансов лизинг, а от друга – защото не са платени изобщо, то по отношение
на тези въпроси безсъмнено е налице установена между страните сила на пресъдено нещо и
те не може да бъдат пререшавани в следващ процес, какъвто се явява и настоящия, по арг. от
чл.299 ГПК.
Като е приел последното и е прекратил частично производството по предявените пред
него искове така, както е конкретизирано в диспозитива на обжалваното определение,
първоинстанционния съд е действал при стриктно съблюдаване на установените
съдопроизводствени правила в посочените текстове от ГПК и оплакванията в обратната
насока, развити в частната жалба, се явяват правно несъстоятелни.
Изцяло следва да се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че съдът е
този, който определя правната квалификация на предявения иск, с оглед твърденията на
страната и формулирания от нея петитум в исковата молба.
В случая всички твърдения на жалбоподателя-ищец, както и формулираните искания
към съда по отношение на правно квалифицираните от СГС искове, по отношение на които
производството е прекратено, се обхващат от вече разрешения правен спор по
приключилото съдебно производство.
По изложените съображения и атакувания съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2899/20.09.2022 г. , постановено по т.д. № 761/2022 г. по
описа на СГС, ТО .
6
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7