Решение по дело №1342/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             8.10.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и четвърти септември                                две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1342 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба на И.Н.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.И.П., срещу Н.Д.П., с която се претендира изменение на присъдената по гр. д. № 2343/2007 г. по описа на Районен съд - Велико Търново издръжка за детето, като същата бъде увеличена от 50.00 на 250.00 лева.

В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 2343/2007 г. на Районен съд – Велико Търново е прекратен сключеният между А.И.П. и Н.Д.П. граждански брак, като родителските права по отношение на роденото от брака дете са предоставени на майката, а бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 50.00 лева. Заявява се, че така определеният размер на издръжката е крайно недостатъчен, а на свой ред ответникът е в добро здравословно състояние, работи и реализира добри доходи и няма други деца, на които да заплаща издръжка.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, в който се изразява становище за частична основателност на предявения иск, като се моли издръжката да бъде увеличена, но нейният размер да бъде не повече от 150.00 лева.

С молба от 19.8.2019 г. по делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който ответникът упълномощава адв. Д.Г. от ВТАК за негов процесуален представител в настоящото производство, поради което с определение от 20.8.2019 г. съдът е освободил назначения особен представител.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, като в писмена защита излага аргументи в подкрепа на становището, че за периода след определяне на досегашната издръжка са настъпили съществени изменения в потребностите на детето.

Упълномощеният представител на ответника не се явява и не взема становище по исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Установява се от представените писмени доказателства, че Н.Д.П. е баща на непълнолетния И.Н.П..

От приложения заверен препис от решението по гр. д. № 2343/2007 г. на Районен съд – Велико Търново става ясно, че родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50.00 лева. След извършена служебна проверка съдът установи, че с решението по гр. д. № 6054/2011 г. на Районен съд – Велико Търново издръжката за детето е увеличена на 80.00 лева.

От останалите писмени доказателства се установява, че понастоящем И.Н.П. е ученик в XI-ти клас в Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон”, гр. Велико Търново, като на същия се оказва подкрепа от ресурсен учител предвид поставената му диагноза – „смесено разстройство на училищните умения”.

По повод изисканата от ТД на НАП – Велико Търново информация за трудовите договори на страните и за получаваните от тях възнаграждения, в съда е получено писмо, от което е видно, че за страните няма подавани уведомления за сключени трудови договори и няма данни за осигуряването им.

От представената от Служба по вписвания – Велико Търново справка се установява, че през 2018 г. ответникът е закупил апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 3.

По данни от изготвения социален доклад грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, подкрепяна от своите родители. И. и неговата майка живеят в жилището на родителите й в гр. Велико Търново, като доходите на майката са в размер от 500-600 лева и се формират основно от социални помощи и средства от прародителите на детето. От своя страна, ответникът живее и работи в чужбина, като същият се е дистанцирал от сина си и не проявява интерес към развитието му, свидетелство за което е и обстоятелството, че същият не взема становище по предявения иск.

От показанията на св. Таня Рашкова става ясно, че от 2007 г. грижите по отглеждането на детето са поети от майката, подкрепяна от своите родители. Свидетелката заявява, че нейният племенник е дете със специални образователни потребности, като същият провежда срещи с психолози и се нуждае от допълнителни уроци с ресурсен учител. Изразява становище, че за издръжката му са необходими около 600.00 месечно, като твърди, че майката на И. не работи, тъй като има придружаващи заболявания, а и нейната помощ е необходими при подготовката на детето за училище. 

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Съгласно чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.

От постановяване на решенията по гр. д. № 2343/2007 г. на Районен съд – Велико Търново и по гр. д. № 6054/2011 г. на Районен съд – Велико Търново до настоящия момент e изминал значителен период от време, през който с нарастване възрастта на детето безспорно са се увеличили и неговите нужди. Понастоящем И. е ученик в XI-ти клас в професионална гимназия, което обстоятелство неминуемо води до нарастване нуждата му от средства, предвид необходимостта от закупуване на учебници, учебни пособия и помагала, облекло и пр. В този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 180.00 лева към 2007 г., респ. от 240.00 лева към 2011 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 560.00 лева, т.е. налице е увеличение в пъти, което сочи на изменение обстоятелствата, при които са определени предходните размери на издръжката.

По отношение размера на дължимата издръжка, съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 560.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 140.00 лева за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.

При преценка възможността на всеки родител да осигурява издръжка за детето съдът преценя реализираните от тях доходи и имущество. В този ред на мисли, майката е лице в активна трудоспособна възраст, което принципно може да полага труд и да реализира доходи от същия. В случая обаче, неминуемо следва да бъде съобразено обстоятелството, че И. е дете със специални образователни потребности, което се нуждае от допълнителни грижи и внимание не само при подготовката си за училище, но и като цяло в своето ежедневие. С оглед на това, съдът приема, че възможностите на майката да полага труд, от който да реализира доходи, са ограничени в значителна степен, още повече, че по данни на св. Рашкова същата има придружаващи заболявания. Тук следва да се има в предвид, че макар майката да не полага труд, по делото е безспорно установено, че същата е поела изцяло грижите за детето, което неминуемо е свързано с немалко средства, набавяни основно от социални помощи и от собствените й родители. На свой ред, бащата също е лице в активна трудоспособна възраст, което полага труд и реализира доходи от същия. Обстоятелството, че такъв труд е полаган от ответника е видно от молбата на неговия процесуален представител, депозирана след проведеното открито заседание, в която последният сочи, че доверителят му работи в Малта. Ответникът е и жилищно устроен, като през 2018 г. същият е закупил апартамент в гр. Велико Търново, като по делото няма данни въпросният апартамент да е закупен с кредитни средства, имайки в предвид и обстоятелството, че в справката от Служба по вписвания, гр. Велико Търново по отношение на имота няма данни за вписана договорна или законна ипотека. По делото няма и данни ответникът да има други деца, които да издържа, както и да има финансови задължения физически или юридически лица. От друга страна, ответникът трайно се е дезинтересирал от въпросите, свързани с отглеждането и развитието на детето, като по данни от социалния доклад последният му контакт с него е от м. декември 2017 г. и същият е иницииран от сина му. Това дава основание на съда да приеме, че ответникът следва да заплаща по-голямата част от издръжката за детето, като от необходимата такава в размер на 350.00 лева месечно бащата следва да заплаща 200.00 лева, съобразявайки обстоятелството, че майката е пряко ангажирана с ежедневните грижи за сина си, което безспорно е свързано с допълнителни ежедневни разходи, каквито бащата няма.

С оглед частичната основателност на исковете ищецът има право на част от направените разноски в размер на 320.00 лева.

Ответникът следва да заплати и държавна такса от 172.80 лева върху размера на присъденото увеличение на издръжката.

Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената месечна издръжка за И.Н.П., ЕГН ********** на 200.00 (двеста) лева, като:

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** да заплаща на И.Н.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 200.00 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 9.5.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 250.00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** да заплати на И.Н.П., ЕГН ********** сумата от 320.00 (триста и двадесет) лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 172.80 (сто седемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

                                        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: