Присъда по дело №4278/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 30
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120204278
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниАННА АРТ. АРТИНОВА

заседатели:РАДОСЛАВА Д. БИВОЛАРСКА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
и прокурора Й. Ив. П.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20222120204278 по описа за 2022 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. К. Ч., ЕГН: **********, **********************,
за ВИНОВЕН за това, че на 24.09.2020 г. в гр.Бургас, на кръстовището на ул. ”Цар П.” с
ул.“Конт Андрованти“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Хонда”, модел ’’Джаз”, с per. № А ******** НК, нарушил правилата за движение,
визирани в: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“; Чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство” и чл.119, ал.1 от ЗДв.П “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като извършвайки
неубедена маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управлявания от
него автомобил е свободен и не пропуснал преминаващия, по пешеходната пътека тип „М
8.1“ пешеходец - А. К. К., род. на ***********, който пресичал пътното платно на ул.“Цар
П.“ в посока ж.п. гара Бургас, допуснал пътно транспортно произшествие на пешеходна
1
пътека с К. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“
в ляво фронтално. Охлузване на главата парасагитално с повърхностна рана, всичко
изброено довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, с посочен
прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес -
престъпление по чл. 343, ал.3, предложение последно, бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1, бук.“Б“,
предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 40, ал. 1, и ал.2 , вр. чл. чл.119, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 55 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 1 брой СД, приложен в том
първи на л. 80 от досъдебното производство, и 1 брой СД, приложен в том първи на л. 132
от досъдебното производство, да останат по делото до изтичане на срока за неговото
съхранение, след което да бъдат унищожени.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. К. Ч., ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2085,00 /две хиляди и
осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. К. Ч., ЕГН:
**********, да заплати на К. А. К. сумата от 1000 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 30/17.02.2023г. по НОХД № 4278/2022г. по описа на РС-
Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство-
следствено дело № 134/2020 год. по описа на ОСО ОП - гр.Бургас, ПОР. 2345/2020 год. по
описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Н. К. Ч., ЕГН: **********, *, за това,
че на 24.09.2020 г. в гр.Бургас, на кръстовището на ул. ”Цар П.” с ул.“Конт Андрованти“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Хонда”, модел
„Джаз”, с peг. № *, нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“; Чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство” и чл.119, ал.1 от ЗДв.П “При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като извършвайки неубедена маневра
движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е
свободен и не пропуснал преминаващия, по пешеходната пътека тип „М 8.1“ пешеходец - А.
К. К., *, който пресичал пътното платно на ул.“Цар П.“ в посока ж.п. гара Бургас, допуснал
пътно транспортно произшествие на пешеходна пътека с К. и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив,
контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално. Охлузване на главата
парасагитално с повърхностна рана, всичко изброено довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота, с посочен прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал.3, предложение
последно, бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.
40, ал. 1, и ал.2 , вр. чл. чл.119, ал.1 ЗДвП.
По делото бяха конституирани като частни обвинители наследниците на пострадалия
А. К. К., а именно- съпругата му Т. Н. К. и децата му А. А. К. и К. А. К..
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от десет месеца след редукцията по чл. 58а от НК, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и „лишаване от
право“ да управлява МПС за срок от една година.
Повереникът на частните обвинители- адв. З. Ж. от АК-Бургас, заявява, че се
придържа към предложените от прокурора наказания.
Частният обвинител К. К. заявява, че се придържа към казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия - адв. П. Д.– БАК, заявява, че обвинението е доказано,
като моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК,
изтъквайки наличието на множество смекчаващи обстоятелства. Моли да да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца след редукцията по чл. 58а от НК,
1
чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и „лишаване
от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от своя защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума моли за по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. К. Ч., ЕГН: **********, е *.
На 24.09.2020 г., в минутите след 21.00 часа, лек автомобил марка “Хонда”, модел
„Джаз”, с peг. № *, управляван от подсъдимия Н. К. Ч., ЕГН: **********, се движел по
улиците в гр. Бургас, като навлязъл от ул. „Милин камък“ по ул. „Цар П.“. Улица „Цар П.“
била с четири ленти за движение, по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната
линия. Подсъдимият Н. Ч. се придвижвал с лекия си автомобил „Хонда“, в лявата пътна
лента в посока към ОД МВР Бургас. В тази част на ул. „Цар П.“ имало кръстовище и с ул.
„Конт Андрованти“. Веднага, след края на кръстовището, имало пешеходната пътека „М
8.1“ , тип „Зебра“. Времето било ясно, сухо, въпреки че било тъмната част на денонощието,
видимостта била добра, работело уличното осветление. Подсъдимият Н. Ч. при управление
на моторното превозно средство /МПС/ подминал пешеходната пътека, но тогава решил, че
трябва да продължи движението си по ул. „Конт Андрованти“, като установил, че е
подминал кръстовището. Водачът Ч., от момента на навлизането си по ул. „Цар П.“ до
спирането на автомобила, след кръстовището с ул. „Конт Андрованти“, изминал разстояние
не повече от 60 метра. Той се движел с около 21-22 км.в час. Подсъдимия Н. Ч. преустановил
движението на управлявания лек автомобил марка “Хонда”, модел ’’Джаз”, с peг. № *, по
ул. „Цар П.“ и предприел маневра движение на заден ход, за да продължи движението си по
ул. „Конт Андрованти“. Подс. Н. Ч. включил аварийните светлини на автомобила, преди да
предприеме намислената маневра. На същата дата, във времето след 21.10 часа,
пострадалият А. К. и съпругата му св. Т. К. се движили пеш, като отивали да вземат
внучката си. Двамата решили да пресекат на пешеходната пътека намираща се до
закусвалня „Зия“, на ул. „Цар П.“, отляво надясно. Св. Т. К. вървяла по напред от съпруга си
А. К.. Автомобилът “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № * бил все още неподвижен, с включени
аварийни светлини, след пешеходната пътека, когато пешеходците започнали движението си
по пешеходната пътека, те не очаквали движение на МПС на заден ход. В това време, обаче
подс. Ч. управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка “Хонда”, модел
„Джаз”, с peг. № *, извършил неубедена маневра движение на заден ход, без да се убеди /по
време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила си, не е
видял пресичащия отляво надясно по пешеходната пътека К. и не му е осигурил
предимство/, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен и не пропуснал
преминаващия, по пешеходната пътека тип „М 8.1“ пешеходец - А. К. К., *, който пресичал
пътното платно на ул.“Цар П.“ в посока ж.п. гара Бургас, като по този начин допуснал пътно
транспортно произшествие на пешеходна пътека с К.. При последвалия удар със задната
лява част на автомобила и лявата част на тялото на пешеходеца К., той загубил равновесие и
паднал от височина на собствения си ръст на пътното платно. В резултат на произшествието
пешеходецът К. получил счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка по
механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално и охлузване на главата парасагитално с
повърхностна рана, с прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Веднага след удара, пострадалият К. останал на лежи неподвижно на
платното, без да мърда. На място пристигнал екип на «Спешен център» Бургас, както и
2
полицейските служители св. *, св. *, св. * и св. *. На същата дата пострадалият А. К. бил
хоспитализирана в УМБАЛ Бургас. На 11.12.2020 г., А. * бил приет за лечение в
Инфекциозно отделение на УМБАЛ Бургас с диагноза Ковид 19, двустранна пневмония. На
22.12.2020 г., Ал. К. починал, като непосредствена причина за смъртта му била остра
дихателна недостатъчност в резултата от зарязване с Ковид 19, на фона на придружаващи
заболявания.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същата признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на Т. К., * Ч.а, *, *, *, *, К. *, А. К., К. К., изготвените съдебно-автотехнически, съдебно-
техническа и съдебномедицински експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие,
както и останалите множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 343, ал.3, предложение последно, бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1,
бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 40, ал. 1, и ал.2 , вр. чл. чл.119, ал.1
ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
Вмененото във вина на подсъдимия престъпление предвижда наказание за лице,
което при управление на МПС наруши правилата за движение причини по непредпазливост
средна телесна повреда.
От обективна страна е налице управление от страна на Ч. на лек автомобил марка
“Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно
средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение
по пътищата.
Безспорно е и че е налице и пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар. 6, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, съгласно която
разпоредба "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
3
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Това е така, тъй като при контакт между управляваното от подсъдимия МПС и
пострадалия А. К., на последния е причинена счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив,
контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално, охлузване на главата
парасагитално с повърхностна рана, всичко изброено довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота, с прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес, което телесно увреждане по своите медико-биологични
характерестики съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
НК.
На следващо място, за съставомерността на извършеното е необходимо водачът на
МПС да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и съставомерните последици- телесното увреждане (в този
смисъл е и съдебната практика- Р. 1247-70-III, Р. 366-92-III и др.). Съставът намира, че и този
признак от обективна страна е налице, като са нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство” и чл.119,
ал.1 от ЗДв.П “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
По делото е безспорно установено, че ПТП и по-конкретно ударът между лекия
автомобил, управляван от Ч., и пострадалия е станал, докато последният е пресичал
правомерно върху пешеходна пътека „М 8.1“ , тип „Зебра“. Преди да предприеме движение
на заден ход Ч. е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението. По време на движението
назад, водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила си, а когато
това е невъзможно, да си осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Установява
се, че Ч. е имал обективна възможност да възприеме пешеходците, като погледне през
стъклото на вратата си, с обърната глава наляво и назад.
При наличие на добре очертана пешеходна пътека, поставен пътен знак Д17
„Пешеходна пътека“, водачът на автомобила е бил длъжен да пропусне пешеходците, които
в момента на започване движението на заден ход са били стъпили на пешеходната пътека.
Въпреки това обаче, след започване на движението си на заден ход лекият автомобил
„Хонда“, с per. № *, управляван от Н. К. Ч., е навлязъл в зоната на пешеходна пътека тип М
8.1. /зебра/, по която в този момент се е движил пешеходецът А. К. К.. Водачът Ч. по време
на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила си, не видял
пресичащия отляво надясно по пешеходната пътека пешеходец А. К. и не му осигурил
предимство. Произшествието е било предотвратимо от Ч., ако е изпълнил правилно маневра
движение назад и ако бил осигурил предимство на движещия се по пешеходна пътека тип М
8.1, пешеходец А. К. К..
В обобщение, вследтвие на неспазване на горепосочените задължения по ЗДвП,
водачът Ч. е допуснал ПТП, при което е било причинено тлесното увреждане на
пострадалия, при което е осъществен съставът на чл. 343, ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр.
чл.342, ал.1 от НК
Както вече бе посочено, произшествието е станало на пешеходна пътека, поради
което е налице квалифициращият признак по чл. 343, ал.3, предложение последно, бук.“А“,
предл.второ от НК.
Подсъдимият Ч. е субект на престъплението по чл. 343, ал.3, предложение последно,
бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като то може
4
да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна Ч. в действал при форма на вината непредпазливост и по-
конкретно- при небрежност. При транспортните престъпления вината е отношение на дееца
към настъпилия резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за
движение. В случая Ч. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с оглед
конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. По време на движението
назад Ч. не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила си, не видял пресичащия
отляво надясно по пешеходната пътека пешеходец А. К. и не му осигурил предимство.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години , както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ съгласно чл. 343г от НК.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи обстоятелства.
Обратно, съставът счете, че по делото са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства. На първо място това е чистото съдебно минало на подсъдимия, като лиспват
данни за каквито и да е криминални прояви. Съдът отчете и оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност
за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да
се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от
цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът, също така отчита и изразеното искарено съжаление за стореното. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и фактът, че подсъдимият е опитал да помогне на
пострадалия след допуснатото произшествие.
Всички тези обстоятелства сочат, че и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, съгласно чл. 55 НК и нещо повече- адекватно в конкретния случай би
се явило налагането на наказание „Лишаване от свобода“ към минимално предвидения в чл.
39 НК размер, а именно- пет месеца. Поради това, доколкото производството протече по
реда на гл. 27 НПК, приложение намира разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, съгласно която
при наличието едновременно на предпоставките на чл. 58а НК и чл. 55 НК, приложение
намира разпоредбата на чл. 55 НК, ако нейното прилагане се явява по-благоприятно. При
приложението на чл. 58а НК в конкретния случай би се стигнало до определяне на
наказание в размер на осем месеца, поради което съдът приложи именно разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК. С оглед характеристичните данни, както и с оглед конкретната обществена
опасност на деянието и обстоятелството, че лицето не е осъждано, съдът приложи и
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание за
минималния изпитателен срок от три години.
Съдът съобрази и множеството изложени смекчаващи обстоятелства при преценката
за размера на кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, като взе
предвид и данните от справката за нарушител/водач на * на л. 82, том 1 от ДП, от която е
видно, че същият има само две нарушения по ЗДвП, т.е. не може да бъде определен като
системен нарушител на правилата за движение, което да изисква по-интензивна наказателна
намеса спрямо него. Поради това и кумулативното наказание бе определено в размер на
осем месеца. Съставът намира, че така индивидуализирани и в тяхната съвкупност, двете
наложени на Ч. наказания биха били достатъчни за неговото поправяне и превъзпитание,
5
както и за постигането на останалите, залегнали в чл. 36 НК цели.

По веществените доказателства:

Съдът намира, че веществените доказателства - 1 брой СД, приложен в том първи на
л. 80 от досъдебното производство, и 1 брой СД, приложен в том първи на л. 132 от
досъдебното производство, следва да останат по делото до изтичане на срока за неговото
съхранение, след което да бъдат унищожени.

По разноските:

Предвид признаването на обвиянемия за виновен, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2085,00 лева.
Също така, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на
частния обвинител К. К. сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита на л. 38 от делото.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни