РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330107604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1
ГПК.
Ищцата С. А. С. е предявила срещу Е. А. С. и Е. В. С. иск за делба на
сграда с идентификатор *******, находяща се в с. *****, общ. ******, обл.
*****, ул. „*****“ № ***.
В исковата молба се излагат съображения, че наследодателят на
страните – А.Д.С., починал на ***** г. е придобил процесният имот,
представляващ североизточната част от жилищна сграда – близнак,
представлявша сграда с идентификатор *****, находяща се в с. *****, общ.
*****, обл. ****, ул. „****“ № **. Страните били негови наследници, както
следва: ищцата негова ****, ответницата Е.С. – негова **** и ответницата
Е.С. – негова *****. Поради изложеното всяка от тях притежавала по 1/3 ид.
част от сграда.
Доколкото страните не могли да уредят отношенията помежду си
доброволно, ищцата претендира до съдебна делба да бъде допуснат
процесния недвижим имот при квоти от по 1/3 ид. част за всеки от
съделителите.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Е.С. и
Е.С., с който се признава, че процесният недвижим имот е съсобствен, но не
между посочените в исковата молба съделители и не при посочените квоти.
Излагат се съображения, че процесният недвижим имот е бил собственост на
Д. С., но и на неговата ***** – Е.С., в режим на съпружеска имуществена
общност, доколкото е придобит чрез отстъпено право на строеж на Д. С., но
реализирано по време на брака му с Е.С.. След като Д. С. е починал,
съпружеската имуществена общност била прекратена при действието на СК
от 1985 г. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № **, т.**, дело № **** г. на Служба по вписванията *****,
ответницата Е.С. прехвърлила на ответницата Е.С. 4/6 ид. части от същия.
Поради изложеното се възразява да бъде допусната съдебна делба по
отношение на Е.С., като се претендира същата да бъде допусната между Е.С.
при квота 5/6 ид. част и С.С. при квота 1/6 ид. част.
В проведеното първо открито съдебно заседание на 13.10.2021 г. от
ищцата бе предявен инцидентен установителен иск срещу ответниците за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на 1/3 ид. част от сграда, заснета като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, находящ се в с. ******, общ. *****, обл.
*****, ул. „****“ № **, и за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от *****г., обективиран в нотариален
акт № ***, том ***, дело № ***** г. на Служба по вписванията гр. *******.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 15.12.2021 г., производството в частта, с която бе приет за
съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск бе
прекратено на основание чл. 232 ГПК.
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
От представения по делото нотариален акт за учредяване право на
строеж № **, том**, дело № **** г. на *** с район на действие – Районен съд
Пловдив /л.4/, се установява, че Д. А. С., със съгласието на своята **** – Е. А.
С., е учредил безвъзмездно на **** – А. Д. С., правото да построи в
североизточната част на дворно място, находящо се в с. *****, обл. ****, ул.
„****“ № ****, съставляващо парцел **** от кв. *** по плана на селото,
2
жилищна сграда с площ от 100 кв.м., съгласно утвърден архитектурен проект,
като новопостроената жилищна сграда да бъде долепена до източната част на
съществуващата.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***** г., издадено от
Община *****/л.7/, А. Д. С. е починал на ******г., като е оставил за свои
наследници: **** си – Е. В. С., и двете си**** – Е. А. С. и С. А. С.. В тази
връзка по делото е представено и Удостоверение за сключен граждански брак
№ ***** г., издадено от Общински Народен съвет****** /л.73/, от което се
установява, че А. Д. С. е сключил граждански брак с Е. В. С. на ****** г.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***** г.,
обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело №***** г. на Служба по
вписванията гр. **** /л.44/, се установява, че Е. В. С. е прехвърлила на Е. А.
С. 4/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****,
находящ се в с. *****, общ. ****, обл. *****, ул. „*****“ № ***.
По делото е представено строително разрешение № ***** г. /л.56/, от
което се установява, че на А. С. е позволено да изгради жилищна сграда. След
издаването на строително разрешение, е съставен Протокол № **** г. за
дадена строителна линия и ниво /л.98/.
Видно от данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на
територията на Република България изх. № ***** г., подадена от
наследодателя А.Д. С. /л.58-65/, се установява, че наследодателят на страните
е декларирал като година на построяване на жилищната сграда 1980 г. По
делото е приобщена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от ответницата Е. В. С.
/л.66-69/, в която е обективирано изявление на същата пред данъчната
администрация, че годините на построяване на находящите се в процесния
поземлен имот сгради са както следва: къща – 1980 г., гараж - 1981 г. и навес
без оградни стени – 1981 г., а в графа собственици, ответницата е отбелязала,
че съсобствеността е разпределена по следния начин: за Е. В. С. – 1/3 ид. част,
за Е. А. С. – 1/3 ид. част и за С.А. С. – 1/3 ид. част.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
От представеният по делото нотариален акт за учредяване право на
строеж №**, том *, дело № *** г. на *** с район на действие – Районен съд
****, се установи, че в на **** г. в полза на А.С. е учредено право на строеж
3
на жилищна сграда с площ от 100 кв.м. в североизточната част на дворно
място, находящо се в с. *****, обл. ****, ул. „****“ № ***. Посочената
жилищна сграда несъмнено е реализирана и съответства на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****, видно от приложената схема № ******
г. на СГКК **** /л.72/.
Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали посочената
сграда е изградена по времето на действието на брака на А. С. с ответника
Е.С., който е сключен на **** г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, респ. дали жилищната сграда е била придобита в
режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал.1 СК
/отм./.
От представените по делото строителна документация и декларации по
ЗМДТ, съдът намира, че несъмнено се установи, че жилищната сграда е
построена през 1980 г. Така, след учредяването на право на строеж на
наследодателя А. С. на 23.07.1979 г., на 19.09.1979 г. е издадено разрешението
за строеж на сградата, а на 20.11.1980 г. е съставен и протокол за дадена
строителна линия и ниво. Именно посочената година на построяване се
установява и от съставената от наследодателя декларация за регистрирани
имоти на територията на Република България, както и от съставената от
ответницата Е.С. декларация по чл. 14 ЗМДТ. Последният документ,
доколкото носи подписа именно на ответницата, по своето естество
представлява извънсъдебно признание, че годината на построяване на сграда
е именно 1980 г. Предвид целия обсъден доказателствен материал, който не се
опроверга чрез доказателствени средства от насрещната страна, съдът
намира, че жилищната сграда е завършена през 1980 г., респ. същата е била
придобита от наследодателя А. С. преди сключването му на гражданския брак
с ответницата Е.С. и на основание чл. 20, ал.1 СК /отм./ се явява лично
имущество на съпруга.
От представеното удостоверение за наследници на А. С. се установи, че
същият е починал на **** г., като е оставил за свои наследници: **** – Е. В.
С., и двете ***** – Е. А. С. и С. А. С.. Предвид изложеното и на основание чл.
9, ал.1 ЗН, всеки един от тримата наследници е получил по 1/3 ид. част от
имущественото на А. С., респ. по 1/3 ид. част от процесната жилищна сграда.
Несъмнено се установи и че с договор за покупко-продажба на
4
недвижим имот от **** г., Е. В. С. е прехвърлила на Е. А. С. 4/6 ид. част от
процесната сграда. Въпреки изложеното, процесният договор не се явява
нищожен. Константна е практиката на ВКС, че договорът за покупко-
продажба на чужда вещ е действителен договор, който обаче не поражда
вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният
собственик на имота не е загубил своите права /така Решение № 854 от
29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на ВКС, Решение № 351 от 09.06.2010 г.
по гр. д. № 4635/2008 г. на ВКС, Решение № 260/2013 от 17.01.2014 г. по гр.
д. № 3345/2013 г. на ВКС и др./. Предвид изложеното, процесният договор за
покупко-продажба на недвижим имот е породил ефект единствено по
отношение на притежаваната от приобретателя Е.С. 1/3 ид. част, която е била
прехвърлена на ответника Е.С.. По отношение на останалите идеални части от
процесния имот, договорът не е породил вещно-прехърлителен ефект,
доколкото не се установи прехвърлителят да е собственик на същите.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет – процесният недвижим имот, която да се извърши между С. А. С.
при квота 1/3 ид. част и Е. А. С. при квота 2/3 ид. части.
Доколкото се установи, че ответницата Е. В. С. се е разпоредила с
притежаваните от нея идеални части от процесния имот, преди депозиране на
исковата молба в съда, то по отношение на същата искът за делба следва да
бъде отхвърлен. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно се
искането на ответника производството по делото да бъде прекратено по
отношение на Е.С., доколкото същата не се явява собственик на имота.
Изследването на съсобствеността между страните касае преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като дали ответникът Е.С. е собственик
следва да бъде преценено с крайния съдебен акт. Неустановяването на
собственост по отношение на ответника Е.С. касае материалноправната
легитимация на ответника, не процесуалноправната такава, поради което
производството по отношение на него не следва да бъде прекратено, а
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
5
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между С. А. С., ЕГН:
**********, и Е. А. С., ЕГН: **********, на следния недвижим имот:
СЕВЕРОИЗТОЧНА СГРАДА – БЛИЗНАК, заснета като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, находящ се в с. *****,
общ. ****, обл. ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ***** г. на ***** на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от 30.09.2021 г., адрес на имота: с. ****, П.К. ****, ул. „****“ № **,
ет.*, ап.*, самостоятелният обект се намира на етаж първи в сграда с
идентификатор ******, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ******,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: две, площ 100, 100 кв.м., ниво едно – съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж: ******, под обекта – няма, над обекта – няма, ниво две
- съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ******, под обекта –
няма, над обекта – няма.
ПРИ КВОТИ:
За С. А. С., ЕГН: ********** – 1/3 ид. част;
За Е. А. С., ЕГН: ********** – 2/3 ид. части;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на посочения недвижим имот по
отношение на Е. В. С., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6