№ 22
гр. ****, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130101698 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - ****, с
правно основание чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29, т. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето,
за прекратяване на настаняването на малолетната Д. КР. Г., ЕГН **********, родена на
01.08.2009 г., в семейството на нейната баба и дядо по майчина линия Ю.Р. А., ЕГН
********** и Г. ЗДР. АНТ., ЕГН **********.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на
ДСП – **** е прекратено настаняването на детето в дома на неговите баба и дядо по
майчина линия Ю.Р. А. и Г. ЗДР. АНТ. предвид отпадане на обстоятелствата, поради които е
била предприета мярката за закрила – настаняване в семейство на близки.
По удостоверение за раждане детето било с един родител - майка КР. Г. ЗДР..
Излага се, че на 19.01.2012 г. около 19:45 ч., инспектор ДПС Р.Х. уведомил в телефонен
разговор началника на Отдел “Закрила на детето” към Дирекция ’’Социално Подпомагане”-
**** за намерено дете на главния път в района на „Ловен дом”. При направено социално
проучване се установило, че жена, живееща в близост, видяла детето в непосредствена
близост до кръстовището между ул. „Христо Ботев” и ул. “Св. Св. К. и Методий”. Същата
помислила, че детето е излязло незабелязано от дома си, след което го отвела до близките
къщи, откъдето предполагала, че е избягало. Единствените хора, които разпознали детето,
били З.А.Й. и нейният съжител А.А.И., които приютили детето. След като прибрали
детето в дома си сигнализирали на телефон 112 за случилото се. Същите заявили своето
желание и готовност да се грижат за детето, като за това подписали декларации по чл. 24, ал.
3 от ППЗЗД, поради което със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г. на временно
изпълняващ длъжността Директор на ДСП - **** детето било спешно настанено в
семейството на З.А.Й..
След настаняването на детето в семейството било констатирано, че е налице промяна в
обстоятелствата, свързани с детето и семейството, в което било настанено. Г. ЗДР. АНТ. -
дядо на детето по-майчина линия и съжителстващата с него Ю.Р. А. заявили своята
готовност и ангажираност да се грижат за детето и желание то да бъде настанено в тяхното
1
семейство. Поради това временно изпълняващ длъжността Директор на ДСП - ****,
отменил Заповед № ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г., с която било извършено спешно
настаняването на Д. КР. Г. в семейството на нейната близка З.А.Й. и настанил детето в
семейството на Г.А. и Ю. А. - роднини на детето по-майчина линия.
Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-06 от 24.01.2012 г. била предприета мярка за закрила -
настаняване в семейството на Ю. А. и Г.А.. Тази административни мярка била потвърдена с
решение на № 72/25.04.2012 г. на РС - ****, влязло в сила на 23.05.2012 г., като решението
било със срок от три години.
Поради изтичане на срока на настаняването със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-57/22.05.2015 г.
на директора на ДСП-**** била предприета мярка за закрила - настаняване в семейството на
Г.А. и Ю. А.. Тази административни мярка била потвърдена с решение на ПРС №
225/29.07.2015 г., влязло в сила на 20.08.2015 г., като решението било със срок от три
години от датата на влизане в сила на решението.
От 2017 г. майката на детето К.З. се върнала в страната и се установила в гр. ****.
Същата периодично се срещала с детето. От пролетта на 2021 г. майката, заедно с двамата
си по-големи синове, се установила на същия адрес, на който живеело детето.
Семейството на Г.А. живеело в общински имот, в който имало две едноетажни
постройки. Едната се обитавала от семейството на Г.А., съпругата му и детето Д.. Къщата се
състояла от две стаи и салон. Едната стая била обзаведена с легло тип „приста”, единично
легло и секция. Другата стая била обзаведена с ъглови легла, бюро и секция. Салонът бил
обособен като кухня и трапезария. Поддържала се много добра хигиена.
Към настоящия момент майката К.З., заедно с по-големите си синове, обитавала
другата постройка, която също се състояла от две стаи и кухня. Хигиенно-битовите условия
били добри.
Двете постройки били електрифицирани, водоснабдени.
Г.А. и Ю. А. работели към Община ****, като получавали трудови възнаграждения в
размер на минималната за страната работна заплата. Същите получавали пенсия по болест
общо в размер на 549.02 лв. Двамата били подпомагани от ДСП- **** с помощ по чл. 70 от
ЗХУ общо в размер на 51.66 лв.
Майката на детето работела в „Кейсинг България” ЕООД, като получавала трудово
възнаграждение в размер на 650 лв.
Към момента детето било в добро общо здравословно състояние. Не било
освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Не се наблюдавали емоционални и поведенчески
отклонения. Нямало данни за психични отклонения.
Г.А. бил преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 4393 от зас. № 155/15.11.2021 г. с
поставена диагноза: „Стар инфаркт на миокарда” и оценка на работоспособността 80%.
Ю.Р. била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 500 от зас. № 24/14.02.2019 г. с водеща
диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт” и оценка на работоспособността 50%.
К.З. и синовете й Д. и К. били в добро здравословно състояние. Не били
освидетелствани с ЕР на ТЕЛК, не съобщавали за минали, настоящи или хронични
заболявания, не били налице психични и емоционални отклонения. Видимо нямали
емоционални и поведенчески отклонения.
През учебната 2021/2022 г. Д. била ученичка в шести клас на ОУ ”Хр. Смирненски” -
гр. ****. По данни на учебното заведение детето редовно посещавало учебните занятия.
Адаптирана била в средата. В час работела старателно. Справяла се добре с учебния
материал. Слушала в часовете. Стараела се да участва в работата, според възможностите си.
Пишела домашните си, подпомагана в занималнята. Отнасяла се с уважение към учителите.
2
Взаимоотношенията й със съучениците й били добри.
Становището на Отдел „Закрила на детето” е, че тъй като майката на детето
съжителства със семейството на своя баща и с дъщеря си, както и се интересувала от
развитието и израстването на Д., настоящата мярка -настаняване в семейство на близки и
роднини не е ефективна и е необходимо мярката за закрила да бъде променена и адекватна
на настоящата ситуация в семейството, а именно - да се предприеме мярка за закрила в
семейна среда. Така имало възможност детето да се проследява периодично и при
необходимост да бъдат предприети други адекватни действия.
Предвид изложеното, моли се съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – ****, представлявана от
социален работник Диана Петрова поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат А.Р. моли молбата да
бъде отхвърлена и да бъде постановено решение, с което да се определи мярка за закрила –
настаняване на детето в семейството на близки и роднини, която е била до момента, поради
желанието на детето, емоционалната връзка, финансовите възможности и всички
положителни страни, характеризиращи полаганите от бабата и дядото най – адекватни
грижи за него.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано детето Д.Г. в присъствието
на социалния работник.
При изслушването детето заяви, че се чувства добри при баба си и дядо си, при които е
от 2 – годишна възраст. Нейните първи братовчедки – Ю. – на 16 години и К. - на 14 години,
също живеели при тях. Те помагали за училище, а трите заедно помагали на баба си.
Посочва, че посещава и има желание да ходи на училище. Заявява желанието си баба и
дядо да продължат да се грижат за нея, както и че много ги обича. За майка си посочва, че
я уважава, че се вижда с нея, но не иска да стои при нея.
Изслушана е майката на детето К.З., която обяснява, че родителите се грижат за Д. от
2 - годишна. Твърди, че вижда детето всеки ден, защото живеели в един двор. Когато се
прибирала от работа викала детето при себе си, за да се видят за 1-2 часа, но не често.
Питала я как е със здравето, дали ходи на училище, щастлива ли е. Д. споделяла с нея за
приятели, за това какво се е случило в училище. Заявява, че не знае дали за в бъдеще ще
може да се грижа за Д..
Изслушани са бабата и дядото на детето – Ю. А. и Г.А., които заявиха пред съда
категоричното си желание да продължат да се грижат за детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на
директора на ДСП - ****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0199/05.08.2009 г. на Община ****; решение № 317/16.11.2018 г. по г.д. № 1172/2018 г. на
РС - ****, се установява че малолетната Д. КР. Г. е родена на 01.08.2009 г., като в акта за
раждане е записан само един родител – майка: КР. Г. ЗДР.. С горепосоченото решение на РС
– ****, влязло в сила на 27.11.2018 г., е прекратено настаняването на детето в семейството
на неговите баба и дядо по майчина линия – Ю. А. и Г.А. и то е настанено в същото
семейство за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила. Със
заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на ДСП – **** е било прекратено
3
настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия по
административен ред.
Според приложения социален доклад за оценка на случай и предприемане мярка за
закрила спрямо дете през 2012 г. детето е било изоставено от биологичното си семейство и
от тогава до настоящия момент основни грижи за Д. са полагали нейните баба и дядо по
майчина линия, които са осигурявали сигурна среда и са задоволявали както нейните
основни потребности, така и потребностите от образование и здравеопазване. В жилището
им има възможност за изграждане на лично пространство и самостоятелна стая. Детето е
отглеждано в благоприятна семейна обстановка и добри взаимоотношения между членовете
на семейството. У детето е изградена увереност, че е обичано и защитено и това чувство е
изградено от семейството на баба и дядо , които полагат пълноценни грижи за него. В
доклада е посочено, че между Д. и нейните баба и дядо има изградена силна емоционална
връзка. То не желае да живее с майка си и иска да остане с баба си и дядо си. Майката се е
завърнала в България през 2017 г. и периодично се е срещала с детето, а през пролетта на
2021 г. заедно с братята на Д. е заживяла в къща, изградена в двора, в който е и къщата на
родителите . Жилището, обитавано от майката и братята на Д., се състои от две стаи и
кухня. Сочи се, че майката ежедневно контактува с детето и емоционална връзка между тях
е възобновена. Според изнесеното в доклада, майката има желание да полага грижи за
детето, заявява своята ангажираност относно дъщеря си, но към настоящия момент се
съобразява с желанието на Д. да живее при своите баба и дядо. Преценено е наличието на
риск за детето, тъй като то не се отглежда в биологичното си семейство. Становището на
социалните работници е, че настоящата мярка – настаняване в семейството на близки и
роднини, не е ефективна, предвид обстоятелството, че срокът на определената с решение №
317/16.11.2018 г. по г.д. № 1172/2018 г. на РС – **** мярка за закрила е изтекъл, а майката
се е завърнала, съжителства с детето и се интересува от неговото развитие и израстване. С
оглед на това е направен извод, че е необходимо мярката за закрила да бъде променена и
адекватна на настоящата ситуация в семейството, а именно – да бъде предприета мярка за
закрила в семейна среда, като по този начин ще може детето да бъде проследявано
периодично и при необходимост, да бъдат предприети други адекватни действия.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Искането е с правно основание чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29, т. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за
закрила на детето.
За да се уважи молбата по чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет молителят следва да докаже, че
предпоставките, при които малолетната Д.Г. е настанена в семейството на роднини по
майчина линия са се променили, не са в интерес на детето или са отпаднали предпоставките,
довели до това настаняване. На основание чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет Дирекция „Социално
подпомагане” има право да иска прекратяване на настаняването в семейството на роднини,
но след като докаже, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от неговия родител.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДт /чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28,
ал. 4 ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с
оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по
смисъла на § 1, т. 5 ДР от ЗЗДт.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
В случая тригодишният срок на определената с решение № 317/16.11.2018 г. по г.д. №
1172/2018 г. на РС – **** мярка за закрила на детето Д.Г. – настаняване на семейството на
4
роднини и близки, е изтекъл и със заповед № ЗД/Д-В-П-047/29.11.2021 г. на директора на
ДСП – **** е било прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба и
дядо по майчина линия по административен ред.
В доклада на Дирекция „Социално подпомагане” – **** са посочени качествата,
възможностите и реалните резултати от полаганите от бабата и дядото на детето в
продължение на около 9 години грижи за неговото отглеждане и възпитание; наличието на
силна емоционална връзка между тях, нежеланието на Д. да живее с майка си и
едновременно с това желанието да остане с баба си и дядо си, заявено и пред съда при
изслушването ѝ.
С оглед преценката за основателността на молбата трябва да се изследва факта дали
майката е в състояние да полага грижи за своето дете. По настоящото делото е безспорно, че
К.З. е майка на детето, както и че на 2 - годишна възраст същото е било изоставено от
биологичното си семейство. Едва през 2017 г., завръщайки се в България, майката е
започнала периодично да се среща с дъщеря си, а от пролетта на 2021 г. – ежедневно,
поради настаняването в жилище, находящо се в един двор с този на родителите . Същата
проявява интерес относно развитието и израстването на детето. При изслушването обаче в
съдебно заседание майката заяви, че не знае дали за в бъдеще ще може да се грижи за Д..
При това положение дори да се приеме, че емоционалната връзка между майката и
детето е възстановена, предвид констатациите на ДСП – ****, по делото не се твърди, а и не
са представени доказателства от страна на майката да е отправено искане до ДСП - **** да
се прекрати предприетата мярка за закрила по отношение на детето и същото да бъде
върнато в нейното семейство, респ. да са предприети мерки за реинтеграция на детето в
семейството.
Несъмнено всяко дете има право да бъде отглеждано на първо място в семейството си.
Целта на закона е обаче във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде
преценяван най-добрият интерес на детето с оглед на неговите потребности и последиците,
които биха настъпили за детето при промяна на обстоятелствата.
В случая заявената от майката неувереност във възможността да поеме грижите по
отглеждането и възпитанието на Д., обуславя несигурност за детето и невъзможност към
настоящия момент да бъде формиран категоричен извод, че са налице желание и готовност
на родителя за реинтеграция на детето, респ. че са отпаднали основанията по чл. 25, ал. 1 от
ЗЗДет.
При преценка на тези обстоятелства с оглед най-пълна закрила на детето, съдът приема,
че в интерес на детето и с оглед възрастта му, изискваща за него да се полагат
непосредствени грижи, е то да продължи да се отглежда в семейството на неговите баба и
дядо по майчина линия.
Ето защо, съдът намира, че поради липса на изискуемите предпоставки, молбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция „Социално подпомагане” – ****, с правно
основание чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29, т. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето за
прекратяване на мярката за закрила - настаняване на детето Д. КР. Г., ЕГН **********,
родена на 01.08.2009 г., в семейството на нейните баба и дядо по майчина линия - Ю.Р. А.,
ЕГН ********** и Г. ЗДР. АНТ., ЕГН **********.
Препис от решението да се изпрати на молителя, на заинтересованите страни и на
5
процесуалния представител на детето.
Решението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му на страните
пред ОС – Варна.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6