№ 9823
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110167133 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищците А. Д. Ч. с ЕГН ********** и А. Д. Ч. с ЕГН
**********, двамата с съдебен адрес гр. София, ул. Алабин №50, вх.А, ет.4, адв. В., и
ответникът „***” АД с ЕИК ***, гр. София, ул. Околовръстен път №260, чрез юрк. Иванова.
Ищците молят съда да обяви за нищожни клаузите на:
- чл.3, ал.5 /право на банката едностранно да променя комисионите по ал.4/, чл.4, ал.3, т.5
/неустойка при предсрочно погасяване от 4% върху предсрочно погасената сума и чл.9, ал.3
/право на банката едностранно да променя лихвения процент/ от договор за ипотечен кредит
от 28.4.2005г.
-чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.3 /нов начин на
формиране на лихвата – от фиксирана към плаваща/, чл.5, ал.1 /натрупаната през периода на
облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на периода на
облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер на
главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 4.2.2011г.
- чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.5 /натрупаната през
периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на
периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер
на главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 24.2.2012г.
1
- чл.4 ал.1/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.6/натрупаната през
периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.7/след изтичане на
периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер
на главницата/, чл. 11 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 18.3.2013г.
- чл. 3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/ и чл.10/кредитополучателите
нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от
допълнително споразумение от 11.4.2014г.
- чл.3, ал.3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.2/натрупаната
през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.9
/кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с
преоформянето на договора/ и чл.10/кредитополучателите нямат претенции по отношение
на банката във връзка с начина на формиране на погасителните вноски/ от допълнително
споразумение от 18.8.2015г., както и да осъди ответника да плати на ищците сумите:
-2808,68лв. – представляваща разлика между първоначално договорените месечни вноски и
реално заплатените за периода 8.12.2017г. до 8.12.2022г., ведно със законната лихва от
8.12.2022г. /увеличението в размера на иска е допуснато с протоколно определение от
16.5.2023г./
- по 1500лв. за всеки ищец – обезщетение за неимуществени вреди от преживените
притеснения и неудобства за периода от първото увеличение на вноската до датата на
исковата молба, ведно със законната лихва от 8.12.2022г. до плащането.
Ищците твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за ипотечен кредит от
28.4.2005г. за сумата 15000лв. Кредитът следвало да бъде върнат на месечни вноски за срок
от 204 месеца при фиксиран лихвен процент през първата година от 11,79%, а за остатъчния
период – фиксиран лихвен процент от 12,79%.
Между страните било сключено допълнително споразумение от 4.2.2011г., с което
уговорили 12-месечен гратисен период, по време на който да се плащат вноски в размер на
110лв. Бил променен лихвеният процент, като вместо фиксиран в размер на 12,79%, щял да
се определя като БЛП на банката /10,5%/ плюс надбавка от 5,54%.
Между страните било сключено допълнително споразумение от 24.2.2012г., с което
уговорили 12-месечен гратисен период, по време на който да се плащат вноски в размер на
124лв., както и че просрочените задължения по кредита ще се добавят към главницата и ще
се олихвяват.
Между страните било сключено допълнително споразумение от 18.3.2013г., с което
уговорили 12-месечен гратисен период, по време на който да се плащат вноски в размер на
150лв., както и че просрочените задължения по кредита ще се добавят към главницата и ще
се олихвяват.
Между страните било сключено допълнително споразумение от 11.4.2014г., с което
уговорили 12-месечен гратисен период, по време на който се начислява лихва в размер равен
2
на действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер от
5,97%, а след изтичане на гратисния период – с надбавка от 7,1%
Между страните било сключено допълнително споразумение от 18.8.2015г. с 6-месечен
период на облекчено погасяване и бил променен начинът на формиране на
възнаградителната лихва, както и крайният срок на кредита – до 2.9.2027г.
Възнаградителната лихва за гратисния период се формирал като сбор от референтен лихвен
процент /6месечен Софибор/ и договорна надбавка в размер на 5,019%, а след изтичане на
гратисния период - с договорна надбавка 8,919%.
Ищците сочат, че не били съгласни с размера на остатъчната главница, посочен в
допълнителните споразумения, както и с условието просрочените вноски по време на
гратисните периоди да се прибавят към главницата. Излагат доводи, че оспорените клаузи,
даващи възможност на банката при промяна на пазарните условия едностранно да променя
лихвения процент по кредита, са недействителни като неравноправни, както и че клаузите
от допълнителните споразумения, които предвиждат капитализиране на възнаградителните
лихви по просрочените вноски, са нищожни поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД.
Ищците твърдят, че тъй като банката увеличавала размера на месечните вноски, те се
страхували, че банката може да насочи изпълнение към ипотекирания като обезпечение
имот, превърнали се в хора с ниско самочувствие и нестабилна психика, непрекъснато
притеснени дали ще съберат пари за месечната вноска по кредита, поради което търпели
неимуществени вреди за периода от първото увеличение на вноската им до момента.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че ищците са потребители и
се ползват от засилената защита по ЗЗП, че е изменял възнаградителната лихва едностранно,
че е събирал по-висока от уговорената лихва. Твърди, че капитализацията на просрочените
задължения и лихви е разрешено въз основа на Регламент /ЕС/ 575/2013г., евентуално, че
ищците са дали съгласие за това /чл.294, ал.2 ТЗ/. Сочи, че дори преструктуриранията на
кредита да бъдат обявени за нищожни, сумите се дължат на основание сключения между
страните договор за кредит, тъй като те не са опростени. Прави възражение за давност.
Ответникът сочи, че с допълнителните споразумения са правени отстъпки на ищците,
поради което не следва валидността им да се преценява частично само по отношение на
отстъпките, направени от ищците /възражение по чл.26, ал.4 ЗЗД/
Ответникът оспорва предявените искове за неимуществени вреди, евентуално счита, че
претендираният размер е завишен. Прави възражение за давност.
Предявени са искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД - за прогласяване на
нищожност на клаузи от договора и допълнителните споразумения; чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД
- за връщане на сумата 2808,68лв., платена без основание въз основа на нищожните
уговорки и по чл.79, вр. чл.82 ЗЗД /съгласно уточнение на исковата молба, направено с
молба от 19.4.2023г./ - за обезщетяване с по 1500лв. на неимуществените вреди от
едностранното увеличение на вноските по договора за кредит.
В доказателствена тежеста на ищците е да установят, че са платили претендираните суми на
3
ответника и че са претърпели вреди в причинно-следствена връзка с неизпълнение на
задължение по договора за кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице валидно облигационно
отношение между него и ищеца, по силата на което е получил претендирните суми.
Страните не спорят, че са сключили посочения договор и допълнителни споразумения.
Спори се дали посочените от ищците клаузи са действителни, има ли суми платени без
основание, в какъв размер, настъпили ли са неимуществени вреди за ищците в причинно-
следствена връзка с увеличаването на вноските по кредита.
По делото са събрани писмени доказателства, заключение към ССчЕ и гласни доказателства.
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са сключили договор за
ипотечен кредит от 28.4.2005г. за сумата 15000лв. Кредитът следвало да бъде върнат на
месечни вноски за срок от 204 месеца с краен срок за погасяване 28.5.2022г. при фиксиран
лихвен процент през първата година от 11,79%, а за остатъчния период – фиксиран лихвен
процент от 12,79%. За обезпечение на кредита ищците учредили ипотека в полза на банката
на 1/10 ид.ч. от подробно описано /в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№183,т. Втори, №3467,д. № 374/2005г. на нотарариус С. Раджева №99 от НК/ дворно място
в гр. Карлово.
В периода 4.2.2011г.-18.8.2015г. между страните били сключени 5 допълнителни
споразумения, с които кредитът бил преструктуриран - били уговорени гратисни периоди с
намален размер на вноската за 1 година, нов краен срок на договора, а лихвеният процент
бил променен от фиксиран на плаващ, а просрочените задължения за възнаградителни лихви
се добавяли към главницата и се олихвявали, както следва:
- допълнително споразумение от 4.2.2011г., с което уговорили 12-месечен гратисен период,
по време на който да се плащат вноски в размер на 110лв. Бил променен лихвеният процент,
като вместо фиксиран в размер на 12,79%, щял да се определя като БЛП на банката /10,5%/
плюс надбавка от 5,54%.
- допълнително споразумение от 24.2.2012г., с което уговорили 12-месечен гратисен период,
по време на който да се плащат вноски в размер на 124лв., както и че просрочените
задължения по кредита ще се добавят към главницата и ще се олихвяват.
- допълнително споразумение от 18.3.2013г., с което уговорили 12-месечен гратисен
период, по време на който да се плащат вноски в размер на 150лв., както и че просрочените
задължения по кредита ще се добавят към главницата и ще се олихвяват.
- допълнително споразумение от 11.4.2014г., с което уговорили 12-месечен гратисен
период, по време на който се начислява лихва в размер равен на действащия референтен
лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер от 5,97%, а след изтичане на
гратисния период – с надбавка от 7,1%
- допълнително споразумение от 18.8.2015г. с 6-месечен период на облекчено погасяване и
бил променен начинът на формиране на възнаградителната лихва, както и крайният срок на
4
кредита – до 2.9.2027г. Възнаградителната лихва за гратисния период се формирал като сбор
от референтен лихвен процент /6месечен Софибор/ и договорна надбавка в размер на
5,019%, а след изтичане на гратисния период - с договорна надбавка 8,919%.
По делото са представени доказателства за плащане на месечните вноски, както и молбите
от ищците за преструктуриране на кредита и съответните погасителни планове към всяко от
споразуменията.
От заключението към ССчЕ е видно, че по първоначалния погасителен план отпуснатият
кредит е в размер 15000лв. за периода 29.5.2005г.-29.4.2022г. – за срок 17 години, платим на
192 вноски по 180,29лв., възнаградителна лихва за първата година 11,79%, а за остатъчния
срок – 12,79%, или 21662,10лв. Общата сума за връщане е 36662,10лв. За периода на
договора 29.5.2005г.-29.4.2022г.са внесени 35973,80лв., и в периода 31.5.2022г.-21.12.2022г.
са внесени още 1600лв. Общо внесената сума за периода 29.5.2005г.-21.12.2022г. е
37573,80лв.
Ако се приложи първоначалният погасителен план към падежа на последната вноска
27.4.2022г. неплатени остават сумите 943,15лв. – главници и 28,13лв. – възнаградителна
лихва. Ако се прибавят сумите, платени в периода 31.5.2022г.-21.12.2022г., остава
надплатена сума от 628,72лв. За периода до 8.12.2022г. съответно сумата е 428,72лв.
За периода 8.12.2017г. – 21.12.2022г. по първоначален погасителен план са начислени суми
9661,57лв., от които застраховка 106,38лв., договорна лихва 2283,79лв., 7271,40лв. –
главница. Внесени са 12362,87лв., тоест надплатени са 2808,68лв.
Капитализираните задължения с анексите са в общ размер 4366,54лв., като главницата е
увеличена на 19366,54лв. От ищците към датата на исковата молба са погасени 41947,01лв.
по актуалния погасителен план, от които са погасени 37580,47лв. – главница и 4366,54лв. –
капитализирана главница и остава задължение за главница в размер на 8760,50лв. В
периода 8.12.2017г.-21.12.2022г. заплатените суми са в общ размер 12363,87лв., с които са
погасени 126,27лв. – мораторна лихва, 609 лв. – такса администриране на просрочен кредит,
106,38лв. – имуществен азастраховка, 5403,54лв. – лихви редовна главница; 6118,68лв. –
главница.
Допуснати са просрочия, като в лихвен лист към експертизата са посочени начисляването на
просрочия върху главницата, лихвен процент, дни просрочие, сума просрочие, като
начислените суми са заплатени.
Относно приложимата законова уредба:
Договорът е сключен на 28.4.2005г. Следва да се посочи, че към него не са приложими
разпоредбите на ЗПК /отм. Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г./, както и
на ЗПК /обн.ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г./, предвид липсата на обратно действие на същите,
доколкото в отменения ЗПК законодателят не предвижда да се прилага към сключените
преди влизането му в сила договори, а в § 5 ДР ЗПК, обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., изрично
е предвидил, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила. Не е приложим и действащия ЗЗП Обн., ДВ,
5
бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.
В случая приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 35- чл. 37 от Закона за защита
на потребителите и правилата за търговия /отм., обн. ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от
3.07.1999г./, действащ към момента на сключване на процесния договор.
Относно възражението, че ищците не са потребители: в §1, т.1 от ДР на ЗЗП /отм./ е дадена
легална дефиниция кои лица са потребители, а именно: "Потребител" е всяко лице, което
придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за
продажба, производство или упражняване на професия или занаят. В случая по делото не са
събрани доказателства, че кредитът е предназначен за продажба, производство или
упражняване на професия или занаят /такъв извод не може да бъде направен и въз основа на
представената справка от Апис/, поради което кредитополучателите са потребители по
смисъла на цитираната разпоредба.
Съгласно чл.35, ал.1 ЗЗППТ /отм./ неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Относно действителността на оспорените клаузи от договора и допълнителните
споразумения, съдът намира,че същите са неравноправни, тъй като нарушават чл. 35, ал. 2,
т. 11 от ЗЗППТ (отм.), повеляващ, че неравноправна е клауза, която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при
сключването на договора, а в случая, банката е предвидила, че лихвеният процент не може
да се договаря и става автоматично задължителен за страните в случай на повишаването му
/което води и до повишаване цената на финансовата услуга/, но не е предвидено
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора.
Посочените договорни разпоредби са типичен пример за възможности за едностранни
промени на лихви, такси, комисиони по усмотрение на банката, които и в трайната практика
на ВКС се приемат, че са неравноправни, като внасящи значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение /решение № 76 от
15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 72 от
02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, решение № 424 от
02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение № 51 от
04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др. /.
Това особено се отнася до прибавянето към главницата на просрочените лихви, което
представлява анатоцизъм /начисляване на лихва върху лихва/. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ
6
лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена, но ал.2 следва да се тълкува във връзка с
ал.1, от която е видно, че нормите касаят отношения между търговци. / В този смисъл
Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова: „уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ./
Предвид изложеното съдът намира, че оспорените клаузи са неравноправни, а поради това и
нищожни /чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ – отм., вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/. Между страните
следва да се приложи договора за ипотечен кредит от 28.4.2005г. с първоначалното
съдържание и погасителен план, с изключение на чл.3, ал.5 /право на банката едностранно
да променя комисионите по ал.4/, чл.4, ал.3, т.5 /неустойка при предсрочно погасяване от
4% върху предсрочно погасената сума и чл.9, ал.3 /право на банката едностранно да
променя лихвения процент/.
Относно възражението за давност: в случая претенциите са за връщане на даденото без
основание. Те се погасяват с общата 5 годишна давност, която тече от датата на всяко
плащане без основание. Давността е прекъсната с подаване на исковата молба на
8.12.2022г., поради което по давност не са погасени вземанията за платени без основание
суми след 8.12.2017г. Искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е предявен именно за периода
8.12.2017г.-8.12.2022г., поради което възражението за погасителна давност е неоснователно.
За този период по първоначалния погасителен план начислените суми са в общ размер
9661,57лв., като към 21.12.2022г. е надплатена сумата 2808,68лв. Последната платена вноска
на 21.12.2022г. в размер на 200лв. е след исковия период, поради което за исковия период са
надплатени 2608,68лв.
Без значение е кой е конкретният вносител на вноската – дори да е лице, различно от
ищците. Обстоятелството, че друго лице е вписано като вносител на сумата /а това касае
само една вноска от исковия период/ не води до единствено възможен извод, че сумата е
платена от патримониума на вносителя, тъй като същият може да действа по поръчка на
длъжниците и да изпълнява с техни средства.
Обстоятелството, че длъжниците са изпадали в забава също не касае основателността на
исковете, тъй като за забавата им е начислявано задължение за обезщетение, което е било
погасено, съгласно заключението към ССчЕ.
От показанията на разпитания свидетел Атанас Д. се установява, че повишаването на
задълженията се е отразило негативно на ищците, преживели са емоционални страдания,
като свидетелят сочи, че за периода след увеличенията на вноските, ищците са изпитвали
сериозни финансови затруднения, които са в пряка причинно-следствена връзка с
капитализирането на главницата и удължаването на срока, в който следвало да погасяват
задълженията. /Свидетелят сочи, че ищците са се карали пред него, намесвал се е, помагал
7
им с пари, за да успокои ситуацията. Свидетелят възприемал ищците като стресирани,
емоционално сринати, имали кавги, положението се отразило и върху децата им.
Отношенията се обтегнали, като почти всяка седмица имали кавги и викали свидетелят да
им посредничи да се стабилизират отношенията им, като това продължило с години.
Свидетелят свързва кавгите с недостига на пари, който се дължал на задълженията към
банката./
Съгласно ТР № 4 ОТ 29.01.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС, както
нарушаването на общата забрана да не се вреди другиму, така и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД
(деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са
причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-
тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
В случая при сключването на допълнителните споразумения, е видно, че
кредитополучателите са изпитвали финансови затруднения – тъй като иначе не биха искали
разсрочване на задълженията. Макар формално кредитодателят да е правил отстъпка с
определяне на по-ниска вноска за период от 1 година, още при сключването на всяко от
споразуменията той е могъл да предвиди, че увеличаването на главницата чрез добавянето
към нея на задълженията за възнаградителна лихва ще има за пряка и непосредсредствена
последица нови и по-сериозни финансови затруднения на кредитополучателите, а
сключването на всяко следващо споразумение -удължаване на периода на договора, при
което макар да продължават да плащат вноските, кредитополучателите всъщност дължат по-
висока главница. Това положение, създадено чрез неравноправните клаузи в договорите,
следва да се приравни по последици на неизпълнение на договорно задължение, като
установените в пряка причинно-следствена връзка неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени за периода, непогасен по давност – а именно за периода 8.12.2017г. – 8.12.2022г.
При определяне на обзещетението съдът взима предвид 5-годишния преиод, през който са
търпени вредите, усещането за безсилие за промяна на положението и влошаването на
семейните отношения между ищците. Предвид изложеното съдът намира, че всеки от тях
следва да бъде обезщетен със сума в размер на 1000лв.
По разноските: ищците са представили доказателства и списък на разноските в размер на
3462,35лв., от които 3000лв. – адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност. В случая предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и
приключването му в 2 съдебни заседания съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено съобразно предвидените в НМРАВ минимуми, като е приложима редакциятъ
8
към ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен
на 7.10.2022г. Предявени са 3 иска, за първия възнаграждението е 600лв., за втория –
426,61лв., за третия – 440лв. или в общ размер 1466,61лв. Предвид изхода на спора на
ищците следва да се присъди сумата 1530,46лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 300лв. Предвид изхода на спора следвада му се
присъди сумата 61,98лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ:
- чл.3, ал.5 /право на банката едностранно да променя комисионите по ал.4/, чл.4, ал.3, т.5
/неустойка при предсрочно погасяване от 4% върху предсрочно погасената сума и чл.9, ал.3
/право на банката едностранно да променя лихвения процент/ от договор за ипотечен кредит
от 28.4.2005г.
-чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.3 /нов начин на
формиране на лихвата – от фиксирана към плаваща/, чл.5, ал.1 /натрупаната през периода на
облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на периода на
облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер на
главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 4.2.2011г.
- чл.3, ал.1 /просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.5 /натрупаната през
периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.6 /след изтичане на
периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер
на главницата/ и чл.10 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 24.2.2012г.
- чл.4 ал.1/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.6/натрупаната през
периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.7/след изтичане на
периода на облекчено погасяване възнаградителната лихва се изчислява върху новия размер
на главницата/, чл. 11 /кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във
връзка с преоформянето на договора/ от допълнително споразумение от 18.3.2013г.
- чл. 3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/ и чл.10/кредитополучателите
нямат претенции по отношение на банката във връзка с преоформянето на договора/ от
допълнително споразумение от 11.4.2014г.
- чл.3, ал.3/просрочените плащания да се натрупат към главницата/, чл.4, ал.2/натрупаната
през периода на облекченото погасяване лихва се добавя към главницата/, чл.9
9
/кредитополучателите нямат претенции по отношение на банката във връзка с
преоформянето на договора/ и чл.10/кредитополучателите нямат претенции по отношение
на банката във връзка с начина на формиране на погасителните вноски/ от допълнително
споразумение от 18.8.2015г., сключени между „***” АД с ЕИК ***, гр. София, ул.
Околовръстен път №260 и А. Д. Ч. с ЕГН ********** и А. Д. Ч. с ЕГН **********, двамата
с съдебен адрес гр. София, ул. Алабин №50, вх.А, ет.4.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ***, гр. София, ул. Околовръстен път №260 да плати на А. Д. Ч.
с ЕГН ********** и А. Д. Ч. с ЕГН **********, двамата с съдебен адрес гр. София, ул.
Алабин №50, вх.А, ет.4 сумите:
-2608,68 лв. – представляваща разлика между първоначално договорените месечни вноски и
реално заплатените за периода 8.12.2017г. до 8.12.2022г., ведно със законната лихва от
8.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 2608,68лв. до предявения размер от
2808,68лв.
- по 1000лв. за всеки ищец – обезщетение за неимуществени вреди от преживените
притеснения и неудобства за периода 8.12.2017г. до 8.12.2022г., ведно със законната лихва
от 8.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част над сумата от по 1000лв. за всеки ищец
до предявения размер от по 1500лв. за всеки ищец, както и за периода от първото
увеличение на вноската до 7.12.2017г.
- 1530,46лв. – разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Д. Ч. с ЕГН ********** и А. Д. Ч. с ЕГН **********, двамата с съдебен адрес
гр. София, ул. Алабин №50, вх.А, ет.4 да платят на „***” АД с ЕИК ***, гр. София, ул.
Околовръстен път №260, сумата 61,98лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му с въззивна жалба
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10