№ 296
гр. Варна , 17.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20213001000397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна
жалба на ЦВ. Г. Д. от гр.Шумен срещу определение № 260140 от 04.06.2021г.
по търг.дело № 81/20г. по описа на Шуменски ОС, с което е прекратено
производството по предявения от нея срещу „Пробленд “ ООД със седалище
гр.Шумен поради недопустимост.
В частната жалба се твърди че определението е незаконосъобразно.
Твърди че съдът не е обвързан от посочената от страната правна
квалификация-чл.71 от ТЗ вр. чл.124 ал.1 от ГПК, а е длъжен въз основа на
изложените фактически обстоятелства и петитум на исковата молба сам да
определи квалификацията на спорното право. Твърди че в конкретния случай
правната квалификация на иска е по чл.536 ал.1 т.1 от ГПК, а не посочената в
исковата молба по чл.71 от ТЗ, и с нея ще се осъществи предварителна защита
срещу вписването.
Твърди че за ищцата е налице правен интерес да се отрече със сила на
присъдено нещо спрямо дружеството възникването на членствени
правоотношения с него на наследниците на починал съдружник. Това е така,
понеже независимо от постановения отказ на ДЛ от ТР по подаденото
заявление, същият не е влязъл в сила, поради, поради спирането на
1
регистърното производство. Освен това, в регистърното производство ищцата
не може да участва и да защити правата си.
Моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срокът по чл.276 от ГПК от насрещната страна по жалбата
„Пробленд“ ООД със седалище гр.Шумен е депозиран писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда
да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима. За да се произнеес, съдът съобрази следното:
Производството по търг.дело № 81/20г. по описа на ШОС е образувано
по предявен от ЦВ. Г. Д. в качеството и на съдружник в ответното дружество,
срещу „Пробленд“ ООД, представлявано от управителя Ф*С*М* отрицателен
установителен иск, за приемане за установено, че Д*П*А*Я*, А*Р*Я* и
П*Р*Я*, и тримата като наследници на починал съдружник Р*А*Я* не са
станали съдружници в ответното дружество, по силата на чл.4а от
дружествения договор.
Ищцата твърди че на 12.08.2020год. от управителя на дружеството
Ф*С*М* е подадено заявление обр.А4 с което е поискано на мястото на
починалия съдружник Р*А*А*, който е притежавал 500дяла от капитала на
дружеството, да бъдат вписани като съдружници законните му наследници-
Д*П*А*Я* като негова съпруга с 334 дяла и синовете му- А*Р*Я* с 83 дяла и
П*Р*Я*-също с 83 дяла. Същите са се позовали на чл.4а от дружествения
договор, според който наследниците на починал съдружник стават
автоматично съдружници, като придобиват дялове според квотите си в
наследството. Оспорва нормата на чл.4а от дружествения договор, като
твърди че същата противоречи на нормите на ТЗ, регламентираща приемането
на съдружници да става само с решение на общото събрание. Поради което и
твърди че нормата на дружествения договор е недействителна и не може да
бъде приложена, поради което счита, че че посочените наследници не са
станали съдружници.
Интересът си от воденето на иска обуславя от качеството си на
съдружник в дружеството ответник, от съществуването на персонален
2
елемент при дружеството с ограничена отговорност, като твърди, че
наследниците на съдружника нямат необходимите качества, и от правата и по
чл.123 от ТЗ, които биха се увеличили в случай че наследниците на
починалия съдружник не бъдат приети за съдружници от общото събрание.
Безспорни са фактите, на които ищцата основава своята претенция:
Ищцата Д. е съдружник в „Пробленд“ ООД. Съдружникът Янов е
починал. Със заявление от 12.08.2020г. управителят на дружеството Ф*С*М*
е заявил за вписване промени в членския състав: заличаване на починалия
съдружник и вписване на неговите трима наследници по закон като
съдружници на основание чл.4а от дружествения договор. Не е спорно че
Д*П*А*Я*, А*Р*Я* и П*Р*Я* са наследници по закон на починалия Янов.
Представен е протокол от 25.06.2020год. за изменение на дружествения
дружествен договор, съдържащ новия чл.4а, съобразно който наследниците на
починал съдружник встъпват автоматично в членствените правоотношения на
наследодателя си с дружеството. Наследниците по закон стават автоматичн
пълноправни съдружници с размер на дяловете, съобразно наследствените си
квоти по ЗН. Регистърното производство по заявление на управителката
Янова за вписване на промени в членския състав е спряно с определение на
съда по реда на чл.19 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.536 от ГПК до
приключване на настоящето производство.
Въззивният съд намира, че ищцата Д. е сезирала съда с отрицателен
установителен иск по чл.71 от ТЗ във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване на несъществуване на членствено правооотношение между
наследниците на починал съдружник и дружеството, възникнали без решение
на общо събрание по реда на чл.4а от дружествения договор.
Съгласно приетото в т.4 на тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК
на ВКС, искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за
защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те
бъдат нарушени от други, различни от общото събрание органи на
дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената
защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.
Посочено е, че той може да има за предмет установяването на действителните
членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи
на дружеството - управител, съвет на директорите, управителен съвет,
3
надзорен съвет и пр.
Искът по чл.71 от ТЗ не е насочен към промяна на членствени
правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на
съдружника от страна на органите на дружеството, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен
интерес. Правният интерес на ищеца подлежи на изследване във всеки
конкретен случай с оглед на това доколко органът на дружеството нарушава с
действията си законово регламентирани членствени права на конкретния
съдружник/акционер или изобщо отрича правото му на членство /в този
смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 202 от
22.12.2010г. на ВКС по т.д.№ 764/2009г. на II т.о., решение № 75 от
31.05.2010г. на ВКС по т. д.№ 538/2009г., II т.о., ТК и решение № 220 от
14.02.2012г. на ВКС по т. д.№ 839/2010г., II т.о., ТК, както и определение №
77/23.01.2013г. по ч.т.д.№ 739 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о./.
В допълнение, следва да се посочи и следното: Съобразно дадените
разрешения в решение № 133/22.11.2011г. по т. д.№ 17/2011г. на ВКС, ТК, I
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК установителният иск е допустим,
само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и
няма да се налага да се води след това друг иск.
В настоящия случай е предявен иск от съдружник в дружество с
ограничена отговорност, което макар и капиталово притежава някои от
белезите на персоналните дружества, най-вече предвид сдружаването с оглед
и личността на съдружниците-които безспорно имат значение, с оглед
задълженията за лично участие в дейността на дружеството-арг. чл.124 ТЗ.
Правата и задълженията на съдружниците, произтичащи от членственото
правоотношение са съразмерни на участието им в капитала на дружеството. С
действията на управителя по заявяване за вписване на нови съдружници се
засяга именно персоналния състав на дружеството, поради което и
съдружникът има интерес да отрече с влязло в сила решение твърдяните в
заявлението на управителя нови членствени правоотношения с дружеството.
Евентуалното влизане в сила на решение, с което тези членствени
правоотношения бъдат отречени на първо място би било задължително при
произнасянето в регистърното производство по искането за вписване на
промени. На следващо място би било задължително за дружеството и
4
неговите органи и при провеждане на бъдещи общи събрания и допускане до
участие на съдружниците в него, с което могат да бъдат засегнати членствени
права на съдружниците.
С оглед липсата на вписване на наследниците на починалия съдружник
като съдружници, установителният иск по чл.71 от ТЗ във връзка с чл.124ал.1
от ГПК като субсидиарна форма на правна защита е допустим. Поради което
и обжалваното определение за прекратяване на производството по делото
поради недопустимост на иска следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260140 от 04.06.2021г. на Шуменски ОС
по търг.дело № 81/20г. и ВРЪЩА делото на Шуменски ОС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5