Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Казанлък –
30.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си
съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в съдебния състав ;
Председател
; Тодор
Тодоров
При
секретаря Марийка Иванова като сложи за разглеждане докладваното от съдията
Тодоров- АНД № 1302/19 г. по описа на Казанлъшкия РС за 2019-та година и за да
се произнесе взе предвид следното;
М О
Т И В
И ;
Обжалвано
е наказателно постановление № 472215-F500301/23.10.2019г.
на Началник отдел ‘Оперативни
дейности’- Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите с което е наложено
административно наказание – имуществена санкция.
Недоволни
от наложеното наказание останали жалб. от ‘ Д. ’ ЕООД , Булстат ********* представлявано от Х.Р.М. които го обжалват пред съда. Мотивира
жалбата си с обстоятелството,че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на
АУАН и при съставянето на обжалваното
наказателно постановление .
Редовно
призовани се явява управителя Х.М. която
поддържа жалбата и моли съдът на отмени обжалваното наказателно постановление.
Възз.
страна чрез пълномощника си взема становище,че
жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди .
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства – показания на свидетел,писмени и становищата на
страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено
следното;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана
по същество се явява частично основателна.
В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел за установено,че на
10.07.2019г. в 16.15ч. е извършена проверка на обект – магазин за
облекла находящ се в гр.Казанлък ул. ‘Хан
Крум’ № 12 стопанисван от ‘ Д.
’ЕООД , Булстат ********* е констатирано,че дружеството в качеството си на лице
по чл.3 от наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата ,като не е
регистрирала чрез операцията ‘служебно
въведени’ суми промяна на
касовата наличност в размер от 50 лв...
На
основание чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, ‘извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума,въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите ‘служебно въведени ’ или
‘служебно изведени ’ суми.
Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство ‘DATECS
DP-150’ с индивидуален номер DT726830 и ИН на ФП 02726830. В хода на проверката е
установено,че не е регистрирана чрез операцията ‘служебно
въведени’ суми промяна на касовата наличност в размер от 50
лв., представляващи парични средства въведени в касата в началото на работния
ден. Установена е фактическа наличност в размер от 110.00лв. и наличност по
дневен отчет от ФУ с № 0000430/10.07.2019г.- 60 лв..
Наличното
в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността
да се извършват операциите ‘служебно въведени’
и ’служебно
изведени’ суми.
Видно
от дадените в Декларация от Х.Р.М. обяснения като възражение по установената
разлика сумата е служебни промени в касевата наличност и представлява парични
средства в началото на работния ден и неизползването на функцията ‘служебно въведени суми’
е поради незнание.
Извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходите.
Нарушението
е констатирано при извършена проверка документирана с ПИП №
0029629 от 10.07.2019г..
Нарушен
е състава на чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр чл.118 ал.4 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т.Г. – актосъставител
и от писмените доказателствени средства - протокол за извършена проверка в обект от 10.07.2019г., № 0029626
, въпросен лист за извършена проверка към същия протокол, пълен отчет на
фискалната памет от 01.07.18 до
30.06.19г., дневен отчет от 10.07.2019г., промени в касовата наличност различни
от продажба ,декларации, свидетелство за регистрация на ФУ, фактури с № 210,
фактура № 24 от 16.05.19г., фактура с №
9464/01.07.19г., оборотни ведомости, договор за гаранционно техническо
обслужване и предоставяне на услуга, договор за наем и анекс към него..
Жалб.
не сочи доказателства които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа
обстановка поради което и въз основа на посочените по-горе доказателствени
средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган
правилно и законосъобразно е приел,че е нарушена разпоредбата на чл. 33
ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с
чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС е
наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 600 лв..
От
извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление
за законосъобразност не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните
правила.Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН поради което
съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му ,че при неговото
издаване са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът
не споделя възражението на жалб., че във обжалваното наказателно постановление
не е посочена материално-правната
разпоредба която е била нарушена.
Изрично
в атакуваното наказателно постановление АНО е посочил,че с деянието си жалб. е
нарушил разпоредбата на чл. 33 ал.1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с
чл.118 ал.4 от ЗДДС.
Не
се споделя и възражението за допуснато нарушение на императивната разпоредба на
чл.42 т.7 от ЗАНН при съставянето на АУАН.
За
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение в
разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е предвидено той да е подписан поне от един
свидетел.
В
настоящия казус е посочен свидетел по
акта за установяване на административно нарушение който е и очевидец при
установяване на нарушението тъй като е
изрично посочена в протокол за извършена проверка в обект предхождащ
съставянето му.
По
отношение на релевирания довод за ‘малозначителност ’ на извършеното нарушение
съдът счита,че в конкретния случай деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение и е следвало АНО да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като освободи нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
В
ЗАНН няма легално определение/дефиниция/ за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препращат към разпоредбите на НК.
Понятието маловажен случай на административно нарушение се съдържа
в чл.28 от ЗАНН и следва да се
направи разграничение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.
Съобразно
ТР № 1/12.12.07г. на ОСНК преценката за ‘маловажност на случая’ подлежи на
съдебен контрол.
Деянието според съдът не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид и според съдът няма основания за по-благоприятно третиране на нарушителя.
Незнанието
на нормативните актове не може да служи
като обстоятелството характеризиращо
случая като маловажен.
Санкцията
не е от категориите на абсолютно определените поради което подлежи на проверка
от съда относно нейната индивидуализация но в настоящия случай АНО е определил
санкцията над минимално предвидения в
закона размер.
Извършеното
от нарушителя деяние с оглед незначителността на вредните последици от
нарушението – няма настъпили такива, личността на наказаното лице,факта,че
нарушението е извършено за първи път / няма данни друг път да е нарушавало
закона/, според съдът обуславя налагането на санкцията към минимално
предвидения в закона размер.
Поради
това санкцията следва да бъде намалена към предвидения в закона минимален
размер от 500 лв. и в този смисъл молбата се явява частично основателна.
Водим
от горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И ;
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 472215- F500301/23.10.2019г.
на Началник отдел ‘Оперативни
дейности’- Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите с което на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 600 лв. на ‘ Д.’ ЕООД , Булстат ********* представлявано от Х.Р.М. като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция в размер от 500 лв..
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;