Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
гр.
Перник, 07.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в съдебно
заседание проведено на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
С участието на секретаря Емилия Владимирова,
като разгледа административно дело № 542/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Б.,*** против Решение №
КПК-52 от 03.08.2020г. на Директор на
Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалба срещу разпореждане № О-13-999-00-********** от 22.06.2020г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите. С разпореждането на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване
е отказано изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл. 50-51 от КСО.
В
сезиращата жалба са
изложени оплаквания против оспореното решение. Излагат се доводи за липса на мотиви,
поради
което не ставало ясно защо административния орган е отрекъл качеството й на
„осигурено лице“. Налице е валидно трудово правоотношение, непрекратено по
законоустановения ред, поради което дадените задължителни предписания до
осигурителя за заличаване на данни са незаконосъобразни. Иска обжалваното решение на директора на ТП-Перник към НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите да се отмени и преписката да се изпрати на
административния орган за решаване въпроса по същество с изплащане на дължимото
обезщетение.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.
Н.Х.,***.
Жалбата се поддържа. Оспорва се верността
на декларацията, подписана от Е.Б.Ц., довела до постановяване на
незаконосъобразни задължителни предписания. Оспорва се фактическата констатация
на административния орган, че не е осъществявала трудова дейност при
осигурителя „***” ЕООД и „***“ЕООД. Пледира да се отмени
оспореното решение на Директора на ТП– Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Прави искане и за присъждане на направените по делото
разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, депозира
писмени бележки.
Ответникът по делото-Директор на Териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт, редовно призован за представител изпраща юк. Е.С.***.
Оспорва жалбата. Пледира, жалбата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
вънаграждение. Депозира писмени бележки.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2019г. в Информационната система за електронен
обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят „***” ЕООД е представил удостоверение, с вх. № Р-14-13-000-00-0006278557 от 26.11.2019г., относно правото за изплащане на парично обезщетение на жалбоподателката за бременност и раждане за остатъка до 410
дни за дете, родено на ***г..
В ТП-Перник е постъпил сигнал с
вх. № 1130-13-183/09.07.2019г., с който е
поискано извършване на проверка на поставен под наблюдение осигурител. Издадена
е заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019г.
за извършване на проверка по разходите за държавно обществено
осигуряване на „***” ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката е установено, че
осигурителят „***” ЕООД, ЕИК ********* е регистриран в Агенцията по вписванията
на 13.06.2016г. с едноличен собственик и управител Б.Й.Е.. На 05.04.2017г. е
вписана покупко-продажба на дружеството и като едноличен собственик и управител
е регистриран Ф.А.М.. На 21.04.2017г. е вписана нова покупко-продажба и като
едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е вписан Е.Б.Ц..
„***” ЕООД е включено в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК към НАП със задължения над 5000
лв., които нямат имущество върху което да се наложи обезпечение, не е
представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица. От периода, в
който собственик на дружеството е Е.Ц.е започнало подаване на уведомления за трудови договори за 63 лица. В
периода от 01.03.2018г. до 31.10.2018г. са освободени всички лица наети на
длъжност шофьор, както и са освободени-управител на транспорт, техническия
секретар, автомеханици, спедитори. Прието е, че след 31.10.2018г. дружеството
не извършва декларираната транспортна дейност, а след 31.01.2019г. не извършва
никаква търговска дейност. На адреса на управление на дружеството в гр. Перник,
ж.к. ****, не са открити лица, които да
получат заповедта да възлагане на проверка. Собственикът на дружеството-Е.Б.Ц.
след оказано съдействие от органите на ОД на МВР е установен и му е връчена
заповедта за възлагане на проверка на дружеството и покана за представяне на документи. С
декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020г. Е.Ц.е
декларирал, че като управител на „***” ЕООД не е извършвал дейност, не е
подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал лица по
трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството, необходими за
проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да представлява
дружеството. За изясняване на факти и обстоятелства са изискани писмени
сведения от лица, относно упражнявана трудова дейност при този осигурител. Жалбоподателката
е попълнила анкета с вх. № 1130-13-183-8/29.08.2019г. в
която е посочила, че работи във фирмата от 29.08.2016г. на трудов договор като
счетоводител. Проверяващите са установили, че Б. е с оформено основно трудово
правоотношение с „***” ЕООД, въз основа на трудов договор от 27.06.2016г.,
прекратено на 01.01.2019г.. От 01.07.2018г. е започнало подаване на данни за
лицето с максимален осигурителен доход. С „***” ЕООД е оформен допълнителен
трудов договор при друг работодател от 28.08.2017г. При прекратяване на
основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят „***” ЕООД, не е подал
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключено споразумение към допълнителния
трудов договор или за сключване на нов основен трудов договор. Осигурителят е
започнал да подава данни за осигуряване на лицето при условията на 8-часов
работен ден. За установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до
ТД на НАП-София във връзка с който е посочено, че дружеството има един
регистриран касов апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е
на 07.01.2019г. Всички данни и документи
за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр, на който е „***”
ЕООД и автор Е.Ц.. Тези факти са отразени в констативен протокол №КВ-5-13-00749679
от 29.04.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–Перник на НОИ.
Въз основа на тях са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020 г. По силата на тях осигурителя
„***” ЕООД в 17-дневен срок от връчването им е задължен да подаде декларация за
заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови правоотношения
за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020г.
Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството на
20.05.2020г. Не са обжалвани и са влезли в сила на 04.06.2020г. В определения срок, изтекъл
на 08.06.2020г. осигурителят не е предприел действия за изпълнението им по реда
на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. До приключване на съдебното произовдство няма
данни предписанията да са изпълнени и по инициатива на Националния осигурителен
институт по реда разписан в чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
Въз основа на влезлите в
сила задължителни предписания ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите е издал разпореждане № О-13-999-00-********** от
22.06.2020г., с което на Г.Б.Б. е отказал изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни. Приел, че към датата на 03.11.2019г., лицето не е осигурено за общо заболяване
и майчинство, няма качеството осигурено лице, поради което не се следва
изплащане на парично обезщетение по чл. 50 от КСО.
Разпореждането е оспорено по административен
ред.
С решение № КПК-52 от 03.08.2020г. директор на
ТП-Перник на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна.
В хода на съдебното производство от стана на жалбоподателката са
ангажирани писмени доказателства. Представените и приети заявление до управителя на „***” ЕООД,
декларация, справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна
характеристика, трудов договор № 75/28.08.2017г., допълнително споразумение №
16/01.01.2019г., служебна бележка изх. № 172/10.04.2018г., разпечатки от регистри
на НОИ, касаещи осигурителния статус на жалбоподателката, протокол от
11.12.2017г., искане по ДОПК от 11.06.2018г. са в подкрепа на изводите на проверяващите, че
дружеството реално е осъществявало трудова дейност до 31.01.2019г.. След тази
дата дружеството не осъществява дейност и няма необходимост от наемане на лица.
Следователно ангажираните доказателства не
опровергават извода на административния орган за отсъствие на изпълнение на
трудова дейност от нейна страна при осигурителя „***” ЕООД през периода от 01.02.2019г.
до 31.03.2020г., тъй като самото дружество не
осъществява търговска дейност. Констатациите
в тази връзка са изложени в констативен протокол №
КВ-5-13-00749679/29.04.2020г., който е официален документ и по силата на чл.
179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се ползва с материална
доказателствена сила. Верността на установените в него факти не се разколебава
и от приетите по делото разпечатки от ПП
„Плюс минус” на ведомости, съставени за периода от 01.11.2016г. до 31.07.2019г.
Тези ведомости, видно от протокол вх. № 1130-13-183#16/01.10.2019г.,
подписан от служител на ТП – Перник на НОИ са доставени от лице, което не е
пожелало да се легитимира. Успоредно с това те не съдържат подпис, печат и дата
на съставяне, поради което не могат да
бъдат считани за достоверни.
По отношение направеното
оспорване на декларацията на управителя Е.Ц.ще се посочи, че във всички
представени документи, изхождащи от
осигурителя, като представляващ дружеството е посочен неговият управител – Е.Б.Ц.
и подписите са положени от негово име. Поради това е без всякакво значение за изхода
на спора представеното нотариално заверено пълномощно от 24.04.2017г., съгласно
което упълномощено лице Ю.Ю.К.има
правото да представлява Е.Ц., в
качеството му на управител на „***” ЕООД. По делото няма данни пълномощникът да
е осъществявал дейността, за която е упълномощен. С оглед на това обстоятелствата, посочени в декларация вх. №
1130-13-183#21/06.01.2020г., подписана от Е.Ц.не са опровергани.
Въз основа на така установеното, настоящият състав на Административен съд - Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са
засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на
съдебен контрол, на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директор
на ТП– Перник на НОИ. Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество
е неоснователна. Доводите в тази връзка
са следните:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора
на ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане № О-13-999-00-**********
от 22.06.2020г., издадено от ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП–Перник на НОИ е издадено въз основа на извършения контрол, при който
е установено, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице към дата на
подаване на искането за отпускане на обезщетение. Обжалвано е по административен ред и в резултат на
проведено производство по чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „е“ от КСО е постановено и
оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия,
изложени са фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част е
видно, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките за отказ за отпускане на
парично обезщетение за бременост и раждане до 410 дни за отглеждане на дете,
тъй като отсъства една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане
на обезщетение за майчинство, а именно - качеството осигурено лице по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО по отношение на жалбоподателката. В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на
изложеното се приема, че компетентният административен орган не е допуснал
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на
защита на заинтересованото лице или недопускането на които би довело до
различен резултат от постановения, поради което съдът приема, че липсват
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от КСО. Не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е и материално
законосъобразно.
Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП–Перник на НОИ, предмет на съдебен контрол е издадено
на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Нередбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, поради отсъствие на
една от кумулативно изикуемите предпоставки за отпускане на обезщетение за
майчинство, посочена в чл. 40, ал. 1 от КСО, а
именно – лицето не е осигурено.
Съгласно легалното определение, дадено в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2
КСО –
ползване на неплатен или платен отпуск за
временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО
изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до
прекратяването й. В настоящия случай, разпореждането е издадено, след проведено
административно производство по реда на чл. 108 от КСО. То е приключило с
влязъл в сила административен акт – задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827/29.04.2020г., с които осигурителят „***” ЕООД е задължен в
17-дневен срок от връчването да подаде декларация образец за заличаване на
подадени от него данни за осигуряване по трудово правоотношения за Г.Б.Б. за
периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020г. С него, за посочения период е отречено
качеството на осигурител на дружеството, тъй като не е извършвана декларираната
дейност или каквато и да било друга търговска дейност. След 01.02.2019г.
дружеството е загубило качеството осигурител и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани без основание. Следователно
налице е влязъл в сила административен
акт. Дали данните са заличени е ирелевантно, защото заличаването е свързано с
изпълнението на акта. Заявеното в настоящето производство инцидентно оспорване
е недопустимо, тъй като АПК не предвижда такава възможност.
Съгласно чл. 48а
от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г. /, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
При настъпване на осигурителния случай
бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка
възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410
календарни дни.
С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на обезщетение при бременност и раждане за
остатъка до 410 дни, следва по отношение на съответното лице да са налични при
условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено
към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има
най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени
социални рискове.
От
съвкупната преценка на доказателствата по делото се приема, че към дата на
подаване на приложение № 10, по удостоверение с вх. № Р14-13-000-00-**********
от 26.11.2019г., жалбоподателката не е имала качеството на „осигурено лице” по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, респективно не е осигурена за общо
заболяване й майчинство, поради което и не се следва изплащане на поисканото
обезщетение по чл. 50 от КСО. За възникване на правото на получаване на парично
обезщетение за майчинство е необходимо правоимащия да има качество на осигурено
лице. То е едно от кумулативно изискуемите условия по чл. 50, ал. 1 от КСО. Следователно към 03.11.2019г. жалбоподателката не
е осигурено лице, и не е отговаряла на
това условие, поради което законосъобразно е отказано изплащането на парично обезщетение за остатъка до 410 дни. Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите
издава разпореждане за отказ.
Решението е съобразено с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са
подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи на
доказателствения материал и на
законовите разпоредби, позволяващи да се постанови акт с такова
съдържание. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от КСО.
Въз основа на
изложеното жалбата против Решение № КПК-52 от 03.08.2020г. на Директор на Териториално поделение–Перник
на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба срещу
разпореждане № О-13-999-00-********** от 22.06.2020г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите ще се отхвърли като неоснователна.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен
състав приема, че в хода на валидно проведено административно производство
длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, на което е възложено ръководството
по изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приложило материалния
закон спрямо установените в производството факти и правилно с решението на
директора на ТП-Перник към НОИ по същество този акт е потвърден. При
осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни основания по смисъла
на чл. 146 от АПК. Жалбата като неоснователна ще се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ТП–Перник
на НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.Б.Б. против Решение № КПК-52 от 03.08.2020г. на Директор на Териториално поделение – Перник
на Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Г.Б.Б.,
ЕГН ********** *** заплати на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на
основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО.
СЪДИЯ:/п/