РЕШЕНИЕ
№ 260019/23.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1296/2019
г. по
опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.1 и
ал.2, вр. чл.142, вр. чл.149 СК. Ищцата С.В.В., ЕГН **********, твърди, че с
ответника М.В.П., ЕГН **********, са
родители на детето В.М.П., р. *** г. Твърди, че ответникът не
живее съвместно с майката и детето и не предоставя средства за неговата
издръжка. Моли съда, да осъди ответника, да
заплаща месечна издръжка в размер 200.00 лв за детето В., считано от
едногодишен период преди датата на предявяване до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане. Претендира и
присъждане на направените разноски по делото.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от упълномощен процесуален представител, който не оспорва предявения иск по
основание. Заявява, че размера на претендираната издръжка е прекомерно завишен.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното Удостоверение за раждане въз основа на акт №3 от 06.01.2017 г., детето В.М.П. е родено на *** г. и негови родители са ответника М.П. и ищцата С.В..
Видно от представено удостоверениие
изх.№Сз-Д-Вн-17-1-5/164 от 26.07.2019 г., на ищцата са изплатени суми по чл.7,
ал.1 ЗСПД на обща стойност 480 лв за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
Видно от служебна бележка
изх.№5 от 27.01.2020 г., детето В.П. посещава детска ясла *******от 09.08.2019
г. при заплащане на месечна такса 48.00 лв.
Видно от трудов договор №8 от
09.01.2020 г. и , ищцата има сключен трудов договор за длъжност
“продавач-консултант” с работодател “Венима – 2000” ЕООД.
Видно
от представен доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, от раждането
на детето В. то се отглежда самостоятелно от неговата майка С.В., като
взаимоотношенията на детето с неговия баща се случват през прекалено големи
времеви интервали и той реално не участва по никакъв начин в отглеждането и
възпитанието на детето, както и в неговата издръжка. Контакт между служител на
дирекция „Социално подпомагане“ и бащата на детето не е осъществен, тъй като не
е открит на посочения адрес и не е отговарял на телефонни обаждания.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Безспорно
се установява, че ответникът е баща на детето В., за чиято издръжка родителят не допринася по никакъв
начин. Нормата
на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество от което да се издържат, т. е.
при всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона. Ответникът е
работоспособна възраст и не са налице данни, сочещи обективна невъзможност да
осигурява издръжка за своето дете. Същевременно, майката на детето В. самостоятелно полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, трудово ангажирана е и осигурява
самостоятелно средства за издръжка.
При
така направените констатации, за да определи размера на месечната издръжка за
детето В., съдът прецени нуждите на детето, съобразно предучилищната му възраст,
от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни
разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
При така преценените потребности на детето, както и
обстоятелството, че майката самостоятелно отлежда и обгрижва детето, и осигурява основните му битови и лични материални
потребности, както и съобразно крайно ниската покупателна стойност
на регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжката за
ненавършили пълнолетие деца – 162.50 лв (една
четвърт от
актуалната минимална работна заплата в страната,
възлизаща на 650.00 лв), съдът определи
обща месечна издръжка в размер 300.00 лв, от която бащата следва да заплаща 200.00
лв, а разликата да се поеме от майката. Съществено по-нисък размер за майката
се обуславя от факта, че същата самостоятелно полага грижите за отглеждане,
възпитание и осигуряване на необходимите битови условия за отглеждане на
детето.
При констатацията, че бащата не е плащал
издръжка и през периода от една година преди предявяване на иска, нито е
полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето, основателна се явява и претенцията за плащане на
издръжка от 05.09.2017 г. до предявяване на иска.
Поради това, че присъждането на издръжка
за минал период има по-скоро възмездителен характер за самостоятелно издържалия
детето родител и няма за цел задоволяване на непосредствени актуални
потребности на детето, за този изминал период издръжката следва да бъде
присъдена в минималния нормативно определен размер към съответния период – по 127.50 лв за периода от м. септември до м.
декември 2019 г. и по 140.00 лв за периода от м. януари до м. август 2018 г.,
възлизаща общо на 1630.00 лв, като в частта относно разликата над тази стойност
до претендирания размер 200.00 лв месечно, искът по чл.149 СК следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно чл.242, ал.1 ГПК, решението за
присъдените издръжки подлежи на предварително изпълнение като съгласно чл.245,
ал.1 ГПК, обжалването не спира изпълнението.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди
ответникът да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки, от
която 288.00 за иска по чл.143, ал.2 СК и 65.20 лв за иска по чл.149 СК, както
и 5.00 лв такса за изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.М.П., ЕГН **********, чрез родител
и законен представител С.В.В., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер 200.00 лв
(двеста лева, 00 ст.), с падеж пето число на
месеца за който се дължи издръжката, считано от 03.09.2019 г., до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане, на основание
чл.143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В.М.П.,
ЕГН **********, чрез родител и законен
представител С.В.В., ЕГН **********, сумата 1630.00 лв (хиляда шестстотин и тридесет лева, 00 ст.),
представляваща обща стойност на издръжка за минало време в периода от 05.09.2018 г. до 04.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
– 03.09.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл.149 СК.
ОТВЪРЛЯ предявения иск
от С.В.В., ЕГН **********, като родител и законен представител на детето В.М.П.,
ЕГН **********, срещу М.В.П., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за
детето за минал период от 05.09.2018 г.
до 04.09.2019 г., в частта относно разликата над
1630.00 лв до 2400.00 лв, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Девня, сумата 358.20 лв (триста петдесет и осем
лева, 20 ст.), от която 288.00 държавна такса върху размера на иска по чл.143,
ал.2 СК, 65.20 лв държавна такса върху размера на иска по чл.149 СК, както и
5.00 лв такса за изпълнителен лист в полза на ищцовата страна.
УКАЗВА на М.В.П.,
ЕГН **********,, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане
на дължимата сума за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез
издаване на изпълнителен лист, включително с присъждане на държавна такса за
служебно издадения изпълнителен лист, а при доброволно изпълнение в указания
срок, изпълнителен лист няма да бъде издаван и допълнителни такси и разноски по
изпълнително производство няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението като обжалването не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :