№ 2240
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513820 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 329192/17.10.2024 год. по
регистъра на СРС, депозирана от Р. Е. И. действаща като майка и законен
представител на Е. Ц. И. чрез адв. Я. С.-А. – САК срещу Решение №
17535/01.10.2024 год. постановено по гр.д. № 10579/2024 год. по описа на
СРС, ГО, 84 състав, с което на основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК е
изменена издръжката за детето Е. от 150 лева на 300 лева, като е отхвърлена
исковата претенция до пълния предявен размер от 500 лева, като
неоснователна.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
съдебното решение. Жалбоподателят посочва, че при определяне размера на
издръжката не са били съобразени конкретните нужди на детето и неговите
специфични медицински потребности. Твърди, че бащата има възможност да
реализира доходи в по-висок размер. Отправя искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено, като бащата Ц. да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в пълния предявен размер.
В открито съдебно заседание по делото, въззивникът редовно призован
– не се явява, представлява се от процесуалния представител, който поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски,
като представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
1
вх. № 372622/19.11.2024 год. по регистъра на СРС, депозиран от Ц. Ц. чрез
адв. М. П. - САК. Изложени са подробни аргументи, с които оспорва
твърденията във въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се явява лично, като
поддържа отговора на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност
на претенцията за разноски отправена от въззивника.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. Ц. И.,
действаща чрез своя законен представител и майка Р. Е. И., срещу Ц. И. Ц., с
която на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК се иска увеличение на
месечната издръжка, присъдена с Решение от 11.12.2018 г. по гр. д. №
41802/2018 г. по описа на СРС, 84-ти състав, на малолетната Е. Ц. И., дължима
от бащата Ц. И. Ц..
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответника Ц. е депозирал отговор на
исковата молба, с която оспорва предявеният иск, като посочва, че няма
финансова възможност да заплаща издръжка в пълния предявен размер от 500
лева.
С Решение № 17535/01.10.2024 год. постановено по гр.д. № 10579/2024
год. по описа на СРС, ГО, 84 състав, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК,
е изменен определеният с Решение № 560253 от 11.12.2018 г. по гр. д. №
41802/2018 г. по описа на СРС, 84-ти състав размер на дължимата месечна
издръжка от Ц. И. Ц., ЕГН ********** в полза на Е. Ц. И., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. Е. И., ЕГН
**********, от 150 лева на 300 лева, считано от 26.02.2024 г. /датата на
2
подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като за разликата над уважения размер от 300,00
лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, иска е отхвърлен като
неоснователен.
Със съдебното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. Ц., ЕГН
********** е осъден да заплати на Е. Ц. И., ЕГН **********, действаща чрез
своя законен представител и майка Р. Е. И., ЕГН **********, сумата в размер
на 214,30 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар, както и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. И. Ц., ЕГН ********** е осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 309,60 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за
частично основателни.
Не е спорно в производството и се установява от представено пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане № ПДНР 120042 от
Столична Община-район „Подуяне“, че въззиваемият е баща на детето Е. Ц.
И., родена на 23.01.2012 г., а негова майка е Р. Е. И..
С Решение № 560253 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 41802/2018 г. по описа
на СРС, 84-ти състав, е утвърдено споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК
между Р. Е. И. и Ц. И. Ц., по силата на което родителските права спрямо Е. Ц.
И. са предоставени на нейната майка Р. Е. И., при която е определено
местоживеенето на детето, а на бащата Ц. И. Ц. е определен режим на лични
отношения с детето, както и същият е осъден за заплаща месечна издръжка на
дъщеря си чрез майка й, считано от 25.06.2018 г. в размер на 150,00 лева.
По делото е приета служебна бележка №154 от 22.02.2024 г., издадена
199 ОУ„Свети Апостол Йоан Богослов“, гр. София, в уверение на това, че Е.
И. е редовен ученик в 5-ти клас за учебната 2023/2024 г.
По делото са приети два броя поръчки за изработка на диоптрични
очила, изготвени от служител на оптика „Спектър“, които не са оспорени от
ответника. От същите се установява два броя поръчка на диоптрични очила за
детето Е. И. поради промяна в диоптъра му.
Съгласно писмо с изх. № 04-24-13-109#1/05.06.2024 год. от ТД на НАП-
София, офис Оборище се установява, че за периода 01.01.2023 год. до
30.04.2024 год. средно месечния осигурителен доход на майката Р. Е. И. е в
размер на 1551,03 лева.
По делото пред първия съд са приети служебно изискани справки от
НАП с вх. № 19467/13.06.2024 г. и с вх. №274420/28.08.2024 г. от които се
3
установява, че на 05.07.2022 г. ответникът е сключил трудов договор с
работодател „Грийн партнерс-БКС“, като за периода 01.01.2023 г.- 31.07.2024
г. същият е реализирала брутен средномесечен доход в размер на 2488,75 лева.
По делото пред първия съд е приета и Заповед № 8501/22.08.2024 г., с
която на основание чл. 326, ал. 1 КТ поради предизвестие е прекратено
трудовото правоотношение на Ц. И. Ц. с работодателя „Грийн партнерс-БКС“.
Пред въззивния съд са събрани нови писмени доказателства по
отношение доходите на страните, както и такива свързани със здравословното
състояние на детето Е..
По делото са представени медицински документи свързани с кожни
проблеми на детето Е. – Амбулаторен лист от АСИМПДВМЦ
„ДЕРМАТООНКОЛОГИЯ“, изследвания от лаборатория „Рамус“, както и
амбулаторен лист във връзка с очни заболявания на детето.
Така съгласно писмо от НОИ, Дирекция „Осигуряване и краткосрочни
плащания“, Дирекция „Пенсии“ се установява, че за периода от 17.12.2023 год.
до 17.12.2024 год. на майката Р. Е. И. не са изплащани парични обезщетения.
За периода 13.09.2024 год. до 30.09.2024 год. на бащата Ц. И. Ц. е изплатено
парично обезщетение за безработица в размер на 198,00 лева. Към 17.12.2024
год. и двамата родителите не са упражнили право на пенсия по Кодекса за
социално осигуряване и нямат подадени заявления за пенсиониране.
Съгласно справка-дании за осигурените лица за периода м.12.2023 год.
до м.12.2024 год. се установява, че майката Р. И. е била трудово ангажирана
към фирма „Роел-98", като за периода м.07.2024 год. до м.11.2024 год. е
получила средно месечен осигурителен доход в размер на 1970,44 лева, а за
периода м.12.2023 год. до м.07.2024 год. същата е била в трудови
правоотношения с работодателя „КАРА-КА“, където е получавала средно
месечен осигурителен доход в размер на 1388,35 лева.
За същия период съгласно справка-данни за бащата Ц. се установява, че
същия е бил трудово ангажиран към фирма „Грийн партнерс-БКС“, където за
периода м.12.2023 год. до м.08.2024 год. е получил средно месечен
осигурителен доход в размер на 2477,15 лева. За месец септември 2024 год.
бащата се е осигурявал към Национален осигурителен институт, а видно от
справката за месец октомври 2024 год. същият е трудово ангажиран към
фирма „Алта България“, където е получил осигурителен доход в размер на
1933,18 лева. За месец ноември 2024 год. бащата е получил осигурителен
доход в размер на 2062,47 лева съгласно справка-данни за осигуряване на
лицето от НАП за периода 01.01.2024 год. – 31.01.2025 год.
Видно от справка актуално състояние на действащи трудови договори
представена от НАП-София за бащата Ц. се установява, че същият има
сключен трудов договор с фирма „Алта България“ ЕООД, с посочено основно
трудово възнаграждение в размер на 1899 лева.
За нуждите на производството пред въззивния съд е изготвен и
депозиран социален доклад от ДСП-Оборище. В социалното проучване е
посочено, че майката е тази, която полага основно грижи за детето Е.. В
разговор със социалният работник, майката е споделила, че детето има
специфични медицински грижи, свързани със заболяване „криво око“, както и
„дерматит“. Посочила е, че грижите свързани със зрението на детето възлизат
на около 600-700 лева за период от около 6 месеца. Отделно детето посещава
уроци по чужди езици. Пред социалния работник, майката е споделила, че
бащата заплаща издръжка в размер на 300 лева, но не участва активно в
задоволяване на другите потребности на детето за храна, дрехи, битови
4
разходи, както и допълнителни разходи свързани със здравословно състояние
и образование. Социалният работник е осъществил контакт с личния лекар на
детето, където по данни на д-р Захаридова е отразено, че детето Е. провежда
консултации с офталмолог по повод хиперметропия и страбизъм, както и
консултации с ендоклинолог по повод наднормено тегло. В заключение е
посочено, че е в интерес на детето месечната издръжка да бъде увеличена,
като това бъде съобразено с възможностите на неотглеждащия родител.
По делото е представен Амбулаторен лист и фактура за извършен
преглед на детето Е..
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
В конкретния случай детето Е. е на 13 годишна възраст, като нуждите на
детето са обичайни за неговата възраст. Същите са свързани с разходи за
храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на
обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, а ориентир
за техния размер е приетият в страната размер на линията на бедност.
По делото са представени доказателства във връзка с твърденията за
заболявания на детето Е.. Видно от Амбулаторен лист №981/18.09.2024 год. и
Амбулаторен лист от 22.01.2025 год. на детето Е. са извършвани периодични
прегледи предвид установени проблеми със зрението и нуждата от
наблюдение и корекция на очила. По повод твърденията на майката за наличие
на кожни усложнения при детето е представен Амбулаторен лист от
АСИМПДВМЦ „ДЕРМАТООНКОЛОГИЯ“ от съдържанието на което се
установява, че по кожата на главата на детето се наблюдава лющене, като са
назначени допълнителни изследвания в тази насока и предписани
медикаменти за локална терапия.
При така изложените данни се установява, че детето Е. има специфични
нужди от медицинска грижа, които обуславят необходимостта от
допълнителни разходи.
5
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно
и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка с Решение № 560253 от
11.12.2018 г. по гр. д. № 41802/2018 г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което е
утвърдено споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК между Р. Е. И. и Ц. И. Ц.,
по силата на което бащата Ц. И. Ц. е осъден за заплаща месечна издръжка на
дъщеря си чрез майка й, считано от 25.06.2018 г. в размер на 150,00 лева до
настоящият момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от шест години,
въззивницата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите й от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в
икономическите условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите
в страната инфлационни процеси, като инфлацията за месец март 2025 год.
спрямо месец декември 2018 год. (месеца на постановяване на решението, с
което е определена издръжка в размер на 150 лева) е 43,8% (съгласно
публично достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето – в случая неговата майка.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка за детето Е. в размер на
500 лева.
Във въззивното производство са ангажирани нови доказателства за
доходите на двамата родители, като се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение на бащата Ц., същият отново е трудово ангажиран
към фирма „Алта България“, като за месец октомври 2024 год. е получил
осигурителен доход в размер на 1933,18 лева, а за месец ноември 2024 год.
бащата е получил осигурителен доход в размер на 2062,47 лева съгласно
справка-данни за осигуряване на лицето от НАП за периода 01.01.2024 год. –
31.01.2025 год.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд приема, че за месечната издръжка на детето Е.
Ц. И. ще са необходими средства в общ размер на около 600 лв. - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито всяко от
децата би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални
възможности да заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна
издръжка за детето в размер на 400 лева, тъй като по делото не е установено
6
бащата да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му,
нито да има данни за други алиментни задължения към ненавършили
пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. №
1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). В същото време въззиваемия Ц. е в
работоспособна възраст (навършени 42-години), няма други алиментни
задължения, получава трудововъзнаграждение в размер над минималния за
страната, поради което съдът намира, че може да задоволява собствените си
екзистенциални нужди, но и да изпълнява задължението си за издръжка към
ненавършилото пълнолетие дете.
По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод,
че бащата Ц. Ц. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето
Е. в пълния предявен размер от 500 лева.
При определяне на издръжката в размер на 400 лева, дължими от
бащата за детето Е., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че майката
полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
Разликата над посочения размер от издръжката за детето следва да се поеме от
майка му, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието на
въззиваемия в издръжката на детето Е. следва да се увеличи с 100 лева или до
размера от 400 лева.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за
разликата над 300 лева до 400 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
въззивника месечна издръжка от още 100 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба (26.02.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, а
решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е
отхвърлен за разликата над 400 лева до претендираните 500 лева – да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските във въззивното производство съдът приема
следното:
Въззивницата своевременно претендира разноски за въззивното
производство и съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивницата е направила разноски в размер на 600
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 16.10.2024 г., служещ
като разписка за получаване на сумата в брой (лист 9 от делото).
Въззиваемата страна своевременно е заявила възражение за намаляване
на адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл. 78, ал.5 от
ГПК. Производството пред въззивната инстанция не се отличава от типичната
за този тип въззивни дела фактическа и правна сложност. Проведено е едно
открито съдебно заседание в което са събрани само нови писмени
доказателства и са проведени устните състезания. По изложените
съображения съдът приема за основателно възражението на въззиваемия и
определя адвокатското възнаграждение за адвоката на въззивника в размер от
300 лв.
Съобразно изхода от спора и уважената част от претенцията на
въззивницата се следват разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лева.
Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство и
7
съдът не дължи произнасяне.
Върху размерът на присъдената от настоящата инстанция издръжка Ц.
И. Ц. дължи държавна такса в общ размер от 144 лева по сметка на СГС, за
която сума съдът го осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 17535/01.10.2024 год. постановено по
гр.д. № 10579/2024 год. по описа на СРС, ГО, 84 състав, с което е отхвърлен
иска по чл. 150, пр.1 и 3 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, за осъждане на Ц. И. Ц., ЕГН
********** да заплаща на непълнолетното си дете Е. Ц. И., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. Е. И., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над 300 лева до 400 лева и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си
дете Е. Ц. И., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен
представител Р. Е. И., ЕГН **********, още 100 (сто) лева месечна издръжка
(или общо 400 лева), считано от 26.02.2024г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 17535/01.10.2024 год.
постановено по гр.д. № 10579/2024 год. по описа на СРС, ГО, 84 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на непълнолетното си дете Е. Ц. И., ЕГН ********** действаща
чрез своята майка и законен представител Р. Е. И., ЕГН **********, сумата в
размер на 150 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение
по в.гр.д. № 13820/2024 год. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, III въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 144 лева (сто четиридесет и четири лева ) -
държавна такса по въззивно гр. дело № 13820/2024 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9