№ 60
гр. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ИВ. П., ЕГН: ********** от гр.П. срещу Наказателно
постановление /НП/ № ***********/*******г., издадено от Началник група към ОДМВР-
София, РУ-П., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят в своята жалба, подадена чрез упълномощения адв. Д. Н. от ВрАК,
излага своя версия на фактическата обстановка около констатиране на нарушението, за
което е наказан. Сочи, че на *********г., около 06.00 часа управлявал лек автомобил
„***********“, собственост на неговата майка. Жалбоподателят сочи още, че в района на
„Б.“ го настигнал полицейски автомобил, който включил светлинен сигнал, поради което
той спрял и отбил. Приближил се полицай Ф.К. и му поискал документите за проверка, след
което му предложил да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство. Жалбоподателят твърди, че не отказал, а и не бил употребил алкохол. Когато
дрегерът отчел 0.62 промила жалбоподателят твърди, че останал много изненадан, тъй като
едва предишния следобед бил изпил една бира. Издаден му бил талон за медицинско
изследване, но не си правил такова. Казал на полицаите, че не е употребил алкохол зад
волана. Твърди, че никога не си е позволявал такава волност и не е санкциониран за такова
провинение. Освен, че жалбоподателят прави изложение на фактите, каквито ги счита, той
1
твърди още, че процесните Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
НП не са съобразени с чл.42, чл.52, чл.53 и чл.57 ЗАНН. Заявява, че НП му е издадено при
липса на виновно поведение и неправилно актосъставителят е приел за доказано
противоправно негово поведение. Заявява, че не е нарушил правилата за движение по
пътищата и не се счита за виновен за вмененото му с НП нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното НП № ***********/*******г. като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.П. не се явява. Представлява се от
упълномощения адв. Д.Н. от ВрАК, която поддържа жалбата и в хода по същество на делото
моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно по
съображенията, изложени в жалбата. Според адв.Н. от АУАН и разпита на свидетелите не
станало ясно къде точно е констатирано нарушението, тъй като в АУАН е изписано
следното: „В гр.З., на път за граница М-Г-К-П-С-К-С“. Счита, че щом нарушението е
констатирано в местността „Б.“, е следвало именно това да се посочи, тъй като тази
местност е определена по кадастралната карта на гр.З.. Освен това, не било ясно на коя дата
и коя година е издаден талона за медицинско изследване. Според адв.Н. има съществени
различия между записаното в АУАН и НП, тъй като в НП е записано, че нарушението е
извършено на ГП-4 и нищо повече, което пък е и различно от записаното в АУАН- „ГП I-
6 194км+700м“.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура - П. не
изпращат представители в съдебно заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На ********* г., около 06.15 часа в гр.З., С.о., полицейски патрул в състав Ф.К. и М.Н.
от РУ-П. спрели за проверка лек автомобил „***********“, с ДР№ **********, собственост
на М.Р.Ш., с водач Г. ИВ. П. от гр.П., ЕГН: **********. При извършената проверка с
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №ARNJ- 0054, тариран и годен до месец август 2021г.,
уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,62 на хиляда (промила). На
Г.П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и му бил
издаден талон за медицинско изследване. Същият саморъчно вписал в талона за медицинско
изследване, че приема показанията на техническото средство. Въз основа на посочения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№********/********* г.; талон за медицинско изследване №******; заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; списък на средствата за измерване-
анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД МВР София, преминали периодична
проверка през февруари 2021г.; извадка от регистъра на отчетените проби; справка за
2
нарушител/водач на името на Г. ИВ. П.; гласни доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Ф.К. и М.Н..
Административнонаказателното производство срещу Г. ИВ. П., приключило с издаване
на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН №********/*********г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на *********г., около 6:16 часа в община З., на път граница М-Г-К-П-С-К-С-Л-Б,
на ГП I-6, 194км+700м, Г. ИВ. П. управлява лек автомобил от кат. М1- „***********“, с рег.
№**********, собственост на М.Р.Ш. от гр.П., като допуска следното: управлява МПС след
употребата на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510, с фабр.
№ARNJ-0054, тариран до 08.21г., скалата на който отчела 0.62 промила алкохол в
издишания въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване с №****** в
06.20 ч. за ФСМП- гр.П.. Като нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП –
Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. С АУАН е посочено, че са иззети СУМПС
№********* и контролен талон №**********. В АУАН е записано, че лицето няма
възражения. Подписи върху АУАН са положили актосъставителят, свидетелят по акта и
нарушителят, като последният се е подписал и в разписката, че е получил препис от АУАН
и е запознат с възможността да подаде възражение в 3-дневен срок.
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с №******
и е издаден от мл.автоконтрольор Ф.К.. В талона е посочено, че е извършена проверка на
лицето Г. ИВ. П. от гр. П. с Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNJ-0054, тариран до
08.2021г., показал положителен резултат от 0.62 промила. В талона е записано, че началото
на проверката е било в 06:15 часа на *********г., а извършената предварителна проба е
взета в 6:16 часа на *********г. Проверяваното лице е приело показанията на техническото
средство, за което е положило подпис в талона. В талона е вписано, че лицето бива
уведомено, че може да се яви във ФСМП- гр.П. до 120 минути от връчване на талона. С
подписа си Г.П. е удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 6:20 часа на
*********г. Не се твърди, няма и доказателства, които да удостоверяват, че П. се е явил в
медицинското заведение в указания му срок, за да даде кръв за изследване. Дори напротив- в
жалбата П. признава, че не е извършвал медицинско изследване.
Видно от извадка от регистър за пробите, има отчетена на ГП I-6 проба от 0.62
промила на *********г. в 6:16 часа, с пореден номер на пробата- 92.
Според списъка, изготвен от Лаборатория за проверка на средства за измерване /СИ/ в
полицейска техника към ГДНП МВР, техническото средство, с което актосъставителят е
извършил проверката за алкохол, а именно „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARNJ-0054, е преминало
периодична проверка на 23.02.2021 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на Г. ИВ. П., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, същият има още 6 санкционирани с наказателни постановления и 7
3
санкционирани с фишове административни нарушения на ЗДвП– за периода 2017-2021г.,
като никое от тях не е свързано с управление под влияние на алкохол.
По делото са разпитани актосъставителят Ф. Г. К. и свидетелят по АУАН М. ЕВТ. Н..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-П.,
разказва за случая, че проверката била извършена в ранните часове на утрото, в диапазона
6:00- 6 и нещо, на ГП I-6, 193 км, в местността „Б.“, като проверката е била рутинна, а
автомобилът се движел в посока от гр.П. към гр.София. Твърди, че спрели водача, който бил
заедно с още един пътник в автомобила, представили се, поискали му документите за
проверка и лично свидетелят го изпробвал с техническо средство. Твърди, че преди да
изпробва водача, същият заявил, че не е употребил алкохол. Отишъл при служебния
полицейски автомобил, изпробван бил за алкохол, като пробата била положителна- 0.62
промила. Свидетелят е категоричен, че дрегерът, с който изпробвал водача, бил преминал
техническа проверка за годност. След като уредът отчел пробата свидетелят К. запознал
водача с резултата от нея и тогава той заявил, че е бил на дискотека до късните часове на
вечерта, но не бил очаквал техническото средство да отчете такъв резултат. Свидетелят
обяснил на водача каква е процедурата и че трябва да му състави АУАН, да му отнеме
свидетелството за управление и да му издаде талон за медицинско изследване за изследване
на кръв. Издаден бил такъв талон и на него били поставени нужните стикери. Водачът
заявил, че приема пробата от техническото средство и няма смисъл да дава кръв. Бил му
връчен на място екземпляр от акта, както и от талона за медицинско изследване, за да си
прецени дали да отиде да даде кръв. Свидетелят не си спомня лицето да е имало възражения.
Не отнели свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила, тъй
като същият не бил негова собственост.
Другият разпитан полицейски служител- М. ЕВТ. Н. заявява, че заема длъжността
„младши инспектор“ в РУ-П. към група „Охранителна полиция“. Твърди, че си спомня за
процесния случай. С колегата й били нощна смяна и спрели за рутинна проверка движещ се
в посока гр.З. автомобил в местността „Б.“, което станало някъде около 06:00 часа сутринта.
Впоследствие на същия била извършена проба за алкохол с дрегер и той отчел 0.62 промила.
Свидетелката си спомня, че тогава водачът заявил, че е бил на дискотека и е консумирал
алкохол. Свидетелката Н. поддържа констатациите, отразени в издадения от Ф.К. АУАН.
Твърди, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване, но същият се съгласил с
пробата от дрегера и дори се подписал за това. Според свидетелката Н. дрегерът бил
преминал техническа проверка. Предоставена била възможност на водача да наведе и
възражения, но той нямал такива. Бил му връчен и екземпляр от АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
4
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 25.05.2021г.,
видно от разписката към него, а жалбата е входирана в РУ-П. на 01.06.2021г. Жалбата
изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, надлежно
упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са налице
обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават обжалваното НП.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка. Нарушението е описано пълно чрез описание на времето и
мястото на установяване на нарушението, автомобила, управляван от нарушителя, самото
нарушение, посредством какъв уред е било установено, кой номер е издаденият талон за
медицинско изследване. Посочена е и резултатната стойност от проверката с техническо
средство – 0.62 промила.
В чл.6, ал.2 от приложимата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /наричана по-надолу Наредбата/, се съдържат специфични изисквания към
съдържанието на АУАН в случаите на нарушения, свързани с употреба на алкохол. Според
тази разпоредба в АУАН актосъставителят вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. В настоящия случай тези обстоятелства
са намерили отражение в съставения АУАН.
Следва да се обсъдят възраженията, наведени от процесуалния представител на
жалбоподателя, относно законосъобразността на АУАН и НП от формална страна.
5
В действителност в АУАН е записано, че нарушението е извършено „в община З., на
път граница М-Г-К-П-С-К-С-Л-Б, на ГП I-6, 194км+700м“. Описанието с граница по всяка
вероятност е следствие от собственото отчитане на местонахождението на устройството,
посредством което се съставя АУАН, поради това не може да се отправи критика към
актосъставителя за тази формулировка. Съвсем разбираемо и конкретно обаче същият е
дописал – „на ГП I-6, 194км+700м“, което представлява описание на местонарушението с
прецизна точност, макар според настоящия съд да е било достатъчно като местонарушение
да се отбележи „община З.“. Посочване на местности не е необходимо, за да е точно
описанието на местонарушението, макар в настоящия случай местността „Б.“ да е позната
добре на местното население на гр.П. и гр.З.. В процесното НП адв.Н. правилно отбелязва,
че е допусната фактическа грешка, като е посочено, че нарушението е извършено на път
първи клас, ГП-4. Тук в действителност неправилно е пренесен номерът на пътя, където е
установено нарушението, което е довело до известно несъответствие между АУАН и НП,
тъй като в АУАН е посочен ГП I-6, а в НП - ГП-4. Съдът отчита тази грешка като
фактическа, доколкото ГП I-4 e републикански път в Северна България, който не преминава
през територията на община З., за разлика от ГП I-6. Тази фактологична неточност и
несъответствие между АУАН и НП според настоящия съдебен състав не представлява
съществено процесуално нарушение, което да доведе до извод за изначална
незаконосъобразност на обжалваното НП. Това е така, тъй като и в АУАН и в НП като
място на нарушението е посочено „в община З.“, което е достатъчно индивидуализиращо, а
всяка по-подробна индивидуализация на мястото на нарушението е единствено допълваща.
В съдебно заседание от свидетелските показания се установи още по-точно мястото на
нарушението- местност „Б.“ в община З., като макар това да не е посочено в АУАН и НП, не
е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя, тъй като той сам, в
своята жалба признава, че проверката му е извършена в местността „Б.“, т.е. за него няма
съмнение къде е установено нарушението.
В жалбата съвсем бланкетно е посочено, че процесните АУАН и НП не са съобразени с
чл.42, чл.52, чл.53 и чл.57 ЗАНН. Съдът не установи такива нарушения, с изключение на
вече обсъденото, което не намира за съществено. Чл.42 ЗАНН посочва кои са
задължителните реквизити на АУАН, а чл.57 ЗАНН- кои са задължителните реквизити на
НП. В настоящия случай се констатира, както вече бе посочено, че процесните АУАН и НП
имат законоустановеното съдържание, с всички предвидени реквизити.
Чл.52 ЗАНН поставя задължение за наказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Този срок, на
първо място е инструктивен, на второ място- в настоящия случай е спазен, доколкото АУАН
е съставен на *********г., а НП е издадено на *******г. Предвид датата на издаване на НП,
наказващият орган е изчакал изтичане на законоустановения срок по чл.44 ЗАНН за
подаване на възражения, едва след което се е произнесъл. Въпреки охранената възможност
на нарушителя да подаде възражение, той не се е възползвал от нея и не е депозирал такова.
6
Цитираният в жалбата като нарушен чл.53 ЗАНН (във все още действащата редакция
на разпоредбата към ДВ бр.24 от 27.03.1987г.) пък предвижда, че „Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и
29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание“. И тази разпоредба не е нарушена според настоящия
съдебен състав, а напротив- спазена е прецизно, тъй като преди да се издаде АУАН е било
несъмнено установено нарушението, авторството на нарушението и вината на нарушителя,
вследствие на което е издадено обжалваното НП. Дали има допуснато нарушение на
приложението на чл.28 и чл.29 ЗАНН, към които чл.53 ЗАНН препраща, ще бъде обсъдено в
края на мотивите на настоящото съдебно решение.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, което се установи в съдебно заседание, поради което фактът, че свидетелят е
само един не променя извода за спазване формата на акта, като необходимостта от двама
свидетели законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
С оглед на всичко гореизложено, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
допуснати процесуални нарушения при осъществяване на процедурата по наказването му.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил наказан и което той
оспорва да е извършил. В този смисъл, съдът намира за доказано извършването на деянието,
представляващо нарушение на ЗДвП и вменено във вина именно на автора на нарушението
– Г. ИВ. П..
На първо място, наличието на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е
установено при стриктно спазване на процедурните правила от страна на контролните
органи.
Правилно е посочено в АУАН и в талона за медицинско изследване, че техническото
средство, с което е извършена пробата е тарирано до август 2021г., което се установява от
списъка на анализаторите, преминали технически преглед. Прокрадващият се в жалбата,
макар и непряко заявен, довод за техническа неизправност на средството за измерване на
алкохол в издишания въздух, с което е изпробван жалбоподателят, съдът не възприема.
Представиха се нужните доказателства за изправността на средството, а и ако
жалбоподателят е имал съмнения в неговата изправност, следвало е да даде кръвна проба за
установяване на евентуалното несъответствие, което той не е сторил. Напротив- заявил е, че
приема показанията на техническото средство. Използваното техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабр. №ARNJ 0054 се установи, че е преминало периодична техническа
проверка за годност, поради което за съда не съществува съмнение нито, че именно този
7
уред е използван, нито относно изправността на уреда и факта, че пробата за алкохол е
отчетена като „положителна“ и е над 0,5 промила, а именно: 0.62 промила.
Спазено е било изискването на чл.3, ал.2 от Наредба 1 от19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, според което при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество, контролният орган попълва и талон за медицинско
изследване (приложение № 1). Тъй като лицето е приело показанията на техническото
средство, което е удостоверило със своя подпис, и установената концентрация на алкохол е
била под 1.2 промила, не е било необходимо да се спазва чл.7, ал.1 от Наредбата и
полицейските служители да съпровождат лицето до място за извършване на тест с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване. На провереното лице е била
разяснена процедурата и възможността да му бъде направено медицинско изследване, като
той сам е изразил волята си да не дава кръв за изследване, което изрично е вписал в талона,
издаден от актосъставителя. Неоснователно е възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя, че не е ясно на коя дата е издаден талонът за медицинско изследване.
Видно е, че същият е издаден на *********г., тъй като в него са вписани начален час на
проверката, час на вземане на пробата и час на връчване на талона, като всичко това е
станало на *********г. и не е имало необходимост отделно да се посочват дата и час на
издаване на талона.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ф.К. и М.Н., според които при
проверката водачът е признал, че е бил на дискотека и е употребил алкохол. Посоченото в
жалбата, че е „изпил една бира“ и то едва в предходния следобед, след което не е
консумирал алкохол, според съда представлява защитна теза, която не е подкрепена с
доказателства. Заявеното пред полицейските служители също е обстоятелство, което
допринася за извода, че нарушението е извършено. Не съществува дори житейска логика,
ако жалбоподателят е сигурен, че не е употребил алкохол, да се съгласява с показанията на
дрегера, нито да не се яви в болничното заведение за вземане на кръвна проба и
установяване на неговите твърдения. С действията си Г.П. недвусмислено е признал
нарушението и вината си. Свидетелските показания, възпроизведени по-горе, в които съдът
не намери основание за съмнение относно тяхната истинност и добросъвестно излагане,
очертават пълна и цялостна картина на обстоятелствата, съпътствали нарушението.
Посредством тях се доказва, че именно Г.П. е управлявал процесния автомобил и че същият
е имал качеството водач към момента на проверката. Длъжностното качество на лицата,
изложили своите възприятия по фактите, според настоящия съд подсилва гаранцията за
истинността на изложеното.
Освен това, съставеният от свидетеля К. АУАН има доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно
съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда.
Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти
8
е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата
съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това.
Гореобсъдената съвкупност от обстоятелства води до единствения възможен извод, че
нарушението, вменено на Г. ИВ. П., е извършено и то именно от него.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, е наложил на Г.
ИВ. П. административно наказание глоба в размер на 500 лв., както и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС. Тези размери на наказанието не могат да бъдат намалени, тъй като
те са конкретно определени от закона и не могат да варират.
Случаят, освен това, не се явява маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянията, свързани с управление на МПС при
употреба на алкохол и обществените отношения, които те поставят в опасност. Именно това
е причината новата редакция на чл.29 ЗАНН (на ДВ бр.109 от 2020г.), която ще влезе в сила
на 24.12.2021г., да предвижда, че „Разпоредбата на чл.28 не се прилага за нарушения,
свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след
употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози“. Фактът, че резултатът от
отчетената проба е близък до минималната граница от 0.5 промила, под която деянието
„управление на МПС с концентрация на алкохол“ не е наказуемо, не може да обуслови
извод за маловажност на нарушението. Поради това правилно административнонаказващият
орган не е приложил чл.28 ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган е приложил и Наредба Iз-2539 за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, въпреки че не е цитирал конкретната приложена разпоредба.
Въпреки това съдът установява, че нормативният акт е цитиран и правилно е приложен чл.6,
ал.1, т.1 от тази наредба, според който за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат 10 контролни точки за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1
ЗДвП).
Разноските, заплатени от бюджета на съда за пътни и дневни пари на свидетеля-
актосъставител Ф.К., следва да бъдат възложени на жалбоподателя Г.П., доколкото
наказателното постановление бива потвърдено. Според ТР № 2/03.06.2009 г., при
субсидиарно приложение на НПК в административнонаказателното производство разноски
не се присъждат ако НП бъде отменено, но такъв извод не може да бъде направен за
9
обратния случай- когато постановлението се потвърждава. Не следва да остават за сметка на
съда разноските по неоснователна жалба, а следва да бъдат поставени в тежест на страната-
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН (във все още
действащите редакции на ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***********, издадено от
Началник група към ОДМВР-София, РУ-П. на ******* г., с което на основание чл. 53 ЗАНН
и чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на Г. ИВ. П., ЕГН: ********** от гр. П., е наложена ГЛОБА в
размер 500 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН, Г. ИВ. П., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-П. в полза на бюджета на съдебната
власт, сума в размер на 19.35 лв. /деветнадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за явяването на свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10