№ 186
гр. София, 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501705 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ответницата срещу решението на ОС – Благоевград, 11 състав,
от 22.03.2021г. по гр.д.№ 741/2020г., с което е осъдена да плати, на основание чл. 284, ал.2
ЗЗД, сумата 26 810, 69 лева, като дължими по неформален договор за поръчка, сключен през
февруари 2007г., представляваща цена по публична продан, състояла се на 30.09.3016г. по
изп.д.№ 284/2015 по описа на ЧСИ М. В., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба и разноските по делото.
Въззивницата Г. А. К. обжалва решението, като изтъква оплаквания за недопустимост, за
нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Твърди,
че съдът се е произнесъл по иск по чл. 284, ал.2 ЗЗД, без ищцата да е твърдяла да
съществуват мандатни отношения между страните и претендирайки заплащане на
процесната сума на основание чл. 59 ЗЗД, т.е. по непредявен иск. Изтъква, че е била
незаконосъобразно лишена от възможността на представи писмени доказателства по делото;
че е допуснато изслушване на свидетелски показания за разкриване привидността на
съглашението между страните в нарушение на чл. 165, ал.2 ГПК; че събраните гласни
доказателства за обсъдени превратно и необосновано са кредитирани единствено
показанията на ищцовите свидетели, както и че не са обсъдени нейни относими възражения
и не са приети доказателствата в тяхна подкрепа. Представя писмени доказателства. Иска
отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемата Д. К. Щ. оспорва жалбата и конкретните оплаквания по нея. Твърди, че
липсва нарушение на чл. 165, ал.2 ГПК, тъй като писмени обяснения от 23.12.2015г., дадени
от К. пред РП – Благоевград по преписка на РП Благоевград № 3128/2015г., представляват
начало на писмено доказателство и правят допустими свидетелските показания за
1
установяване привидността на съглашението между страните.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод, при различна от
приетата правна квалификация на исковата претенция .
Ищцата е твърдяла, че договор за покупко-продажба по нотариален акт № 70/21.02.2007,
том І, дело № 65/2007 на нотариус К. М., с който е прехвърлила собствеността върху
апартамент в гр.Благоевград на ответницата е привиден. Страните по него не са искали
настъпване на последиците на сделката, а е сключен, за да може ответницата, като купувач
по договора и отговаряща на изискванията на банките за кредитополучател, да изтегли
банков кредит в размер на 20 000 лева, която сума да предостави на ищцата, а последната
фактически да погасява задълженията по кредита. Като обезпечение на кредита била
вписана законна ипотека върху имота в полза на банката. Поради необслужване на кредита
ипотекираният имот бил продаден на публична продан през 2016г. При разпределение на
постъпилите от проданта суми от съдебния изпълнител на ответницата били изплатени
26 810, 69 лева, които се полагали на ищцата като действителен собственик на продадения
имот. Поискано е, при тези твърдения, да бъде осъдена ответницата да изплати на ищцата
въпросната сума.
С доклада по чл. 146 ГПК първостепенният съд е квалифицирал исковата претенция
по чл. 59 ЗЗД, а с решението си - по чл. 284, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 284, ал.2 ЗЗД гласи, че довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. От
заявените с исковата молба факти може да се приеме, че се твърди наличието на мандатно
отношение между страните, при което ответницата се е съгласила да сключи договор за
банков кредит от свое име, но за сметка на ищцата. Ищцата признава, че е получила сумата
по кредита от ответницата и не твърди, че в изпълнение на тази поръчка ответницата е
придобила за нея нещо друго, което е следвало да отчете. Получената от публичната продан
на ипотекирания за обезпечаване на кредита имот негова цена не е придобита от
ответницата в изпълнение на договор за поръчка с ищцата, а в резултат от принудителното
изпълнение върху имота от страна на банката и искането за връщане на тази цена ищцата
основава на твърдението си, че тя е била действителен собственик на ипотекирания имот
при публичната му продан, съответно на нея й се следва продажната му цена. При
заявеното от ищцата фактическо основание на осъдителната й претенция е явно, че
имуществената отговорност на ответницата се търси на извъндоговорно основание, а не
поради неизпълнение по задължения на довереника по договор за поръчка. Или искът има
правното си основание в чл.59 ЗЗД.
Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е
обсъдил и разгледал именно въведените от ищцата правопораждащи факти, но ги е подвел
под погрешна правна норма. Така съдът се е произнесъл по предявения иск, но при грешна
правна квалификация, което е порок, който може да обоснове единствено неправилност на
съдебния акт.
По същество:
С нотариален акт № 184/94г. ищцата е придобила втори жилищен етаж на къща в
парцел ХХ, квартал 201 по плана на гр.Благоевград, ведно с три мазета и идеални части от
още 3 мазета в къщата, целия таван и ½ идеална част от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. Този имот е продала на ответницата на 21.02.2007г., с
нотариален акт № 70/2007г., за цена от 42 000 лева, от която 22 000 лева страните са
декларирали, че са изплатени преди сделката, а остатъкът от 20 000 лева е уговорено, че ще
бъде преведен по сметка на името на продавача в банка Хеброс –Пловдив след отпускане
на кредит за закупуване на имота от същата банка и вписване на законна ипотека в полза на
банка.
На 19.02.2007г. ответницата К. е сключила договор за кредит с Банка Хеброс Пловдив
за 20 000 лева за закупуване на жилището, която сума е преведена по разплащателна сметка
2
на кредитополучателя , по която сметка е следвало да се извършва и погасяването му.
Не се спори между страните, че сумата по кредита е предадена от К. на Щ.. Спорно е на
какво основание е станало това.
Ищцата твърди, че е получила сумата в изпълнение на мандатното отношение между
страните , по силата на което ответницата се е съгласила да изтегли банковия кредит от свое
име, но за сметка на ищцата.
Ответницата твърди, че сумата е предадена като продажна цена в изпълнение на
договора за покупко – продажба от 21.02.2007г.
Ищцата твърди, че договорът за покупко – продажба е абсолютно симулативен, тъй
като страните не са целели промяна в правото на собственост върху имота, а единствено
осигуряване на по – нисък лихвен процент за отпуснатия на ответницата кредит.
Тежестта за доказване привидността на договора за продажба е на ищцата. Когато
страната по двустранен договор иска да установи симулативността му, тя може да направи
това чрез обратно писмо или чрез друг документ, представляващ начало на писмено
доказателство.
Обратното писмо е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на
симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно
действителните им отношения. Според преобладаващата практика на ВКС обратното писмо
съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, но се третира като
обратно писмо и писменото изявление на страната, която оспорва доводите за привидност,
стига с него привидността да е ясно и категорично призната. В настоящото производство не
се твърди и съответно не се установява да е налице обратно писмо за разкриване
симулацията на договора от 21.02.2007г.
Начало на писмено доказателство е случаен писмен документ, изходящ от страната
по сделката, на която се противопоставя възражението за привидност или писмено
доказателство, удостоверяващо нейни изявления през държавен орган, които правят
вероятно твърдението за симулация т.е. създават колебание дали явната сделка изразява
действителното съгласие на страните. В случая начало на писмено доказателство са
писмените обяснения на ответницата, дадени на 23.12.2015г. в хода на предварителна
проверка по ЗМВР по пр.вх.№ **********/2015г. по описа на 1 РУП Благоевград. Там тя е
заявила, че през 2007г. ищцата, с която са били близки приятелки, я е потърсила у дома й и
й предложила да изтегли кредит от банката за нея (ищцата), а тя (ищцата) щяла да й
прехвърли жилището си, което ипотекирали в полза на банката. Посочила е също така, че
ищцата и брат й са избрали банката, от която да се изтегли кредита и отначало, докато
ищцата внасяла парите по кредита, всичко вървяло добре, но когато спряла да плаща,
банката започнала да притиска нея ( К. ). В обясненията ответницата недоумява как ищцата
иска хем да не изплаща кредита, хем да си живее в жилището и защо, след като си иска
жилището, ищцата е спряла да плаща вноските по кредита.
Цитираното безспорно създава колебание дали съгласието на страните за покупко –
продажба на имота е действително и съответно прави допустими свидетелските показания
за разкриване на симулацията.
Съгласно показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели на ищцата – И. М.
и Р. Щ., страните са били близки приятелки, ищцата е имала нужда от парични средства, но
поради лошото си кредитно досие не е имала възможност да изтегли банков кредит, поради
което са се договорили с ответницата, която е работила по трудов договор и е отговаряла на
изискванията на банките за кредитополучател, последната да изтегли заем от 20 000 лева, да
ги предаде на ищцата, а тя да погасява кредита. Кредитът бил оформен както такъв за
закупуване на имот, тъй като при ипотечните кредити с тази цел лихвите били най – ниски.
Прехвърлянето на имота било единствено с цел да бъде осигурен кредит с възможно най –
ниска лихва. Ищцата нямала никакво намерение да отчуждава собствеността си, а
ответницата не искала да придобива собствеността върху апартамента. Ищцата останала да
живее в имота и докато погасявала кредита, отношенията й с ответницата били
3
безпроблемни. След като ищцата спряла да обслужва кредита, банката започнала да изисква
изпълнението му от ответницата, която била кредитополучател и затова отношенията между
страните се развалили. Опитите да се споразумеят останали неуспешни.
Съгласно показанията на разпитания от първата инстанция свидетел на ответницата – С.
П., ответницата е искала да закупи жилище за по – малката си дъщеря и е купила това на
ищцата, като й е платила 20 000 лева, които са й били дадени от родителите й през 2007г. и
още 20 000 лева, за които е изтеглила кредит от банката през 2007г. Уговорили се с ищцата
тя да остане да живее в жилището като наемател и вместо наем да плаща вноските по
кредита. През 2013г. К. се уплашила, че кредита не се погасява редовно и започнали опити
да накара ищцата да напусне жилището. Те били неуспешни и до 2017г., когато жилището
било продадено на публична продан и в него бил въведен купувача му, ищцата останала в
имота.
Съгласно показанията на разпитаната от първата инстанция свидетелка на ответницата -
Г. Н., страните били близки приятелки, К. дала на ищцата 20 000 лева, които имала от
родителите си и още 20 000 лева, които изтеглила като кредит, защото „Д. я гонили лихвари
и кредитори“, „за да си погаси Д. заемите, които е взимала от хората“. Ищцата продала
жилището на ответницата, като уговорката била първата да изплаща кредита. Тя останала в
жилището, защото нямало къде да живее и ответницата споделила на свидетелката, че ако
ищцата си изплатяла кредита, тя ( К.) щяла да й върне жилището и не искала нищо. През
2013г. ответницата искала от ищцата да освободи жилището, за да може дъщеря й и
съпругът й да живеят там, но ищцата отказала да го освободи.
Съвкупната преценка на свидетелските показания и останалите доказателства по делото (
вноски бележки за заплатени консумативи за имота; вносни бележки за погасителни вноски;
данъчна декларация по ЗМТА от 2013г., анекс към договора за кредит от 07.07.2009г.;
договор за доброволна делба от 29.04.2013г. и нотариален акт за продажба №108 от
30.04.2013г. ), позволява категоричен извод, че страните са се съгласили изтегленият от
ответницата кредит да бъде предоставен на ищцата и погасяван от нея, както и че същата е
останала необезпокоявано да живее в имота до 2013г., когато отношенията им са се
влошили поради факта, че ищцата е спряла да обслужва кредита ( който и преди това е
обслужвала нередовно) и то въпреки, че е получила доход от продажбата на преустроените
след доброволната делба мазетата на къщата в приземен етаж.
Сумата по кредита е предадена от ответницата на ищцата не в погашение на продажната
цена по договора, а в изпълнение на сключения между тях договор за поръчка, по силата на
който ответницата се е съгласила да изтегли кредит от свое име за сметка на ищцата. В този
смисъл са показанията на св. Щ., М. и Н., които в тази им част съдът кредитира изцяло като
преки ( тези на св.Щ.), обективни и без противоречие с останалите доказателства по делото,
включително обясненията на самата ответница от 23.12.2015г. пред органите на реда.
Тезата на ответницата, че е изтеглила кредита, за да инвестира сумата за покупка на
жилището, а ищцата е следвало да погасява кредитните вноски вместо наем, е вътрешно
противоречива, тенденциозна и остава недоказана. Показанията на св. П. в тази връзка не са
преки, той изрично заявява, че преразказва споделеното му от ответницата и съпругата си –
нейна дъщеря и изолирани, поради което съдът не ги кредитира. Разписката за дарение на
сумата 20 000 лева от родителите на ответницата от 16.01.2017г. е частен документ, който е
изцяло непротивопоставим на ищцата и не доказва, че дарената сума е предадена на ищцата,
още по – малко като цена по договора. Заявеното от св. Н., че ответницата е дала дареното
от родителите си на ищцата не почива на преки впечатления, а е преразказ и то вътрешно
противоречив на споделеното от самата ответница. Ето защо, съдът не кредитира
показанията на св. Н. за това обстоятелство.
В обобщение, съвкупната преценка на доказателствата по делото, позволява формирането
на обоснован несъмнен извод, че страните са сключили продажбената сделка единствено с
цел да обезпечат получаването на банков кредит при по – ниска лихва т.е. не са желали
последиците на сделката от 21.02.2007г. или договорът за покупко – продажба е
симулативен и като такъв, на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД – нищожен.
4
При липса на вещно- транслативно действие на нищожния договор от 21.02.2007г. ищцата
е останала собственик на прехвърления имот до публичната му продан през 2016г.
Съгласно разпределението по чл. 463 ГПК , изготвено на 21.07.2017г. от ЧСИ В. по
изпълнително дело № 20157970400284, частта от постъпилата при публичната продан на
процесния имот сума, която надхвърля общият размер на вземанията по изпълнителното
дело, е в размер на 26 810, 69 лева и следва да бъде възстановена на ипотекарния длъжник
Г.К.. Няма спор между страните, а се установява и от платежно нареждане от 28.04.2017г.,
приложено по изпълнителното дело, че тази сума е получена от ответницата.
Тъй като в отношенията между страните ищцата е собственик на имота, остатъчната цена
от публичната му продан се следва на нея, а не на ответницата. Затова, получавайки сумата
от 26 810, 69 лева ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, поради
което искът по чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, крайните изводи на двете инстанции за основателност на исковата
претенция съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено при
различна правна квалификация.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС – Благоевград, 11 състав, от 22.03.2021г. по гр.д.№
741/2020г., с което е осъдена Г. А. К. да заплати на Д. К. Щ. сумата 26 810,69 лева – остатък
от цена по публична продан на недвижим имот, състояла се на 30 09.2016г. по изпълнително
дело № 284/2015г. по описа на ЧСИ М. В., ведно със законната лихва от 07.07.2020г. до
окончателното изплащане, при правна квалификация на осъдителната искова претенция по
чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5