Р Е Ш
Е Н И Е-37
Гр.В.
09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд търговско отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря И. К............................................ и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело № 88
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производствато е по Гл.48 от Кодекса за застраховането (Съдебен иск срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи ).
Делото е образувано по исковата молба на В.П.И. с ЕГН ********** чрез
пълномощника му адвокат Йордан Д. от САК, със съдебен адрес *** против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" (НББАЗ),
БУЛСТАТ., със седалище и адрес на управление гр. С. .
В исковата молба се твърди ,че на 16.05.2019 г., около
17:00 часа, В.П.И. управлявал т.а. „Мерцедес 14 22" с рег. № ВН. ВН, по
главен път Е-7 9, с посока на движение от с. Р. към гр. В..По същото време на
същия път, в обратна посока на движение турският гражданин Н. А. управлявал т.а.
„Рено" с рег. № 34 .. с прикачено към него полуремарке „Тирсан Мега",
с рег. №. В района на с. С., в близост до дом № 12, поради движение със
скорост, несъобразена с пътните условия и при опит да преодолее десен за него
завой, водачът на турския т.а. изгубил контрол над управлението на автомобила,
при което навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което настъпил
страничен удар между прикаченото полуремарке от т.а. „Рено" и насрещно и
правомерно движещия се в своята пътна лента т.а. „Мерцедес 1422".
В следствие на настъпилия удар пострадал водачът на т.а. „Мерцедес" В.И.,
който получил множество телесни
увреждания.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,
като на местопроизшествието пристигнал епик на РУП – Б. и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП
№ 1557 992/16.0 5.2019 г., а спрямо виновния водач било взето административно
отношение - съставен му е АУАН № 658900/16.05.2019 г. На основание чл. 212, ал.
2 от НПК било образувано досъдебно производство № 162/2019 г. по описа на
РУП-Белоградчик, пр.пр. № 1297/2019 г. по описа на РП-Видин, като
производството било висящо .
Твърди се ,че вследствие на гореописаното ПТП В.И. е получил следните травматични увреждания:
1.Средна телесна повреда, представляваща мозъчно
сътресение,придружено със загуба на съзнание - разстройство на здравето,
временно опасно за живота, причинило физически болки и страдания за период
по-дълъг от 30 дни;
2.Средна телесна повреда, представляваща руптура на
мускулно-сухожилните елементи на ротаторния маншон на лявото рамо,довело до
синдрома на ротаторния маншон - постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, причинило физически болки, страдания и трайно затруднение на движенията
на ляв горен крайник за период, по-дълъг от 30 дни;
3.Лека телесна повреда, представляваща контузия на шията -разстройство
на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30
дни;
4.Лека телесна повреда, представляваща
разкъсно-контузна рана
на
челото - разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
5.Множество охлузвания в областта на главата -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг
от 30 дни.
Веднага след настъпване на ПТП ищецът бил откаран по
спешност в МБАЛ „С. П.“ АД - гр. В., като бил настанен в Хирургично отделение,
където веднага хирургически била обработена наличната разкъсно-контузна рана на
челото, посредством зашиването й. След ПТП ищецът загубил съзнание, като нямал
ясен спомен за случилото се.Той бил откаран в лечебното заведение в безпомощно
състояние, с оплаквания от болки в областта на левия си горен крайник и болки в
главата, придружени с позиви за повръщане и световъртеж. В медицинското
заведение били извършени множество консултативни прегледи, изследвания и
рентгенографии на гръден кош, бял дроб, лява раменна става и череп, с цел
установяване на налични травматичи увреждания. След извършване на всичко
необходимо медиците констатирали гореописаните травматични увреждания. Веднага
му било приложено медикаментозно лечение.
На 19.05.2019 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение,
като му били дадени препоръки за спазване
на хигиенно-диетичен режим, спазване режим на покой, прием на медикаменти и
наблюдение от специалист. Поради наличното мозъчно сътресение му било указано
да избягва всякакви физически и психически натоварвания, които биха могли да
забавят оздравителния процес.
Освен болките в главата, започнал да изпитва и
нетърпими болки в левия си горен крайник, като движенията му били силно
ограничени до почти невъзможни. Поради това на 18.06.2019 г. осъществил консултация с
травматолог. При прегледа е установено, че ротаторният маншон на лявото рамо е
увреден. Назначено му било терапевтично лечение и му била дадена препоръка за
провеждане на физиопроцедури с цел
стимулация на основната функция на ротаторния маншон, блокиране на болковите
сигнали и повишаване обема на движенията.
На 01.07.2019 г., В.И. осъществил вторичен преглед със
специалист, с цел проследяване на състоянието му, тъй като болките, които
изпитвал ,така и не отшумявали. След извършването на контролни изследвания му
било назначено терапевтично лечение.
С цел по-висока диагностична точност, на 26.07.2019 г.
бил извършен ядрено-магнитен резонанс на лява раменна става по повод увредата
на ротаторния маншон при МБАЛ „А.-М." ООД.
Поддържа се ,че в следствие на ПТП и получените при
него травми ищецът изпитал изключително
силни по интензитет физически болки и страдания. Месеци наред изпитвал
нетърпими болки в травмираните зони. Острите болки в главата, постоянния
световъртеж и позивите за повръщане го карали да се чувства безполезен. Освен
това, изпитвал светлочувствителност и замаяност. Към настоящия момент все още не бил възстановен от получените
травматични увреждания. Той продължавал да изпитва силни болки в главата като
болките му вече станали хронични. Поради увредения ротаторен маншон на лявото
рамо ищецът не можел да извършва обичайни, ежедневни дейности, тъй като
изпитвал слабост при опит за повдигане на ръката си и движенията му били силно
ограничени. Нуждаел се от постоянната грижа и съдействие на своите близки за
изпълнението на нужди от битов и хигиенен характер. Всичко това създало у него
чувство за непълноценност. С цел овладяване на болковия синдром и към момента
той приемал обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Месеци наред ищецът
се намирал във временна неработоспособност, като са му издадени болнични
листове от ЛКК за вече 94 дни.
Всички тези физически болки и страдания, неудобства и
затруднения, които ищецът търпял и продължавал да търпи, се явявали
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на
16.05.2019 г. и с оглед справедливостта, те следвало да бъдат репарирани.
Освен гореизброените неимуществени вреди ищецът търпял и имуществени такива, изразяващи се в
извършения ядрено-магнитен резонанс във връзка с увредата на ротаторния маншон,
в размер на 250,00 лв. и с оглед на справедливостта, те също следвало да бъдат
репарирани.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия
т.а. „Рено" с рег. № - моторно превозно средство, надлежно регистрирано в
Република Т., притежавал валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ТR/045/5071266, със срок на действие от 21.09.2018 г. до
21.09.2019 г., сключена при Alianz Turkey,
но от справката на интернет-страницата на НББАЗ се установило, че компанията не
е назначила свой представител за уреждане на претенции в Република Б. то
ответникът, в качеството си на компенсационен орган, се явявал пасивно
легитимиран да отговаря по така предявената претенция .
С оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, с
искане Вх.№ 2-3199/12.07.2019 г. била предявена пред НББАЗ доброволна претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, търпени
от ищеца, като била образувана щета № ВG-19-ТR-00273.
С писмо Изх. № 1-2368/25.09.2019 г., ответникът поискал представяне на допълнителни
документи, с които ищците не разполагали, като в законоустановения срок нито
платил, нито отказал да заплати, поради което за ищеца възниквал правен интерес
от предявяване на настоящата претенция.
Ищецът счита,
че сума в размер на 30 000,00 лв. би
успяла до някаква степен да обезщети търпените от него неимуществени вреди, в
следствие на преживяното ПТП, както и сума в размер на 250,00 лв. за
имуществени вреди, съобразно приложените фискални документи.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с
чл. 516, ал. 4 от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка
„Гражданска Отговорност" на автомобилистите дължал и лихва за забава от
датата на постановения отказ/изтичането -на 2-месечния срок от предявяването на
доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетението.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се осъди Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи" (НББАЗ), БУЛСТАТ.. със
седалище и адрес на управление гр. С. да заплати на В.П.И. , ЕГН ********** следните суми:
- 30
000,00 (тридесет хиляди) лв. -
главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 16.05.2019
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.09.2019 г. - датата
на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на
обезщетението;
- 250,00 (двеста и петдесет) лв.
- главница, представляващи застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, търпени в следствие
на ПТП от 16.05.2019 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.09.2019 г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал.2 от КЗ до
окончателното изплаща не на обезщетението;
Претендират се и направените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени :
1.Констативен протокол за ПТП № 1557 992/16.05.2019
г.;
2.Сертификат „Зелена карта";
3.Епикриза ИЗ № 4803/16.05.2019 г. на МБАЛ „С. П."
АД -гр. В.;
4.Амбулаторен лист № 000158/03.06.2019 г.;
5.Амбулаторен лист № 001068/18.06.2019 г.;
6.Амбулаторен лист № 000238/20.06.2019 г.;
7.Амбулаторен лист № 000422/20.06.2019 г.;
8Амбулаторен лист № 7014/01.07.2019 г.;
9. Амбулаторен лист № 000280/15.07.2019 г.;
10.Амбулаторен лист № 0 0 0300/05.08.2019 г. ;
11.Магнитно-резонансна томография при МБАЛ „А. – М."
ООД от 26.07.2019 г.;
12.Лист за измерване обем на движения при МБАЛ „С..П."
АД -гр.В.;
13.Фактура № **********/26.07.2019 г.;
14.Болничен
лист № Е20196591012/27.05.2019 г . ;
15.Болничен лист № Е20196734672/03.06.2019 г.;
16.Болничен лист № Е20197026302/20.06.2019 г.;
17.Болничен лист № Е20197908866/15.07.2019 г.;
18.Болничен лист № 20197 9088 97/05.08.2019 г.;
19.Искане Вх. №
2-3199/12.07.2019 г. до НББАЗ;
20.Писмо Изх. № 1-2368/25.09.2019 г. от НББАЗ;
21.Удостоверение за банкова сметка;
***сковата молба ,в който заявява, че не оспорва
валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор „Гражданска отговорност" на автомобилистите за т.а.
„Рено" с турски рег. № с прикачено към него полуремарке, „Тisan Mega“ рег. №, сключен с "Аlianz Turkey“, валиден към датата на ПТП.
Оспорват се изцяло основанието и размера на исковете за
неимуществени вреди, произтекли от процесното ПТП.Оспорва се изцяло
отговорността на водача
Н. А. за настъпилото произшествие,
както и механизма на реализиране на произшествието.
Към настоящия момент отговорността за реализирането на
процесното произшествие не била установена по надлежния ред с влязла в законна
сила присъда на наказателния съд.
При условията на евентуалност се оспорва
изключителната отговорност на водача Н. А. за реализиране на произшествието и настъпилите
от него последици, предмет на настоящото производство като се твърди, че пострадалото
лице е съпричинило претъпените от него телесни увреждания.
По делото нямало данни и към настоящия момент не били
ангажирани доказателства, относно обстоятелството дали водачът на т.а.
„Мерцедес 1422", рег. № ВН ВН, е
бил с поставен обезопасителен колан към момента на произшествието, което
обстоятелство било от значение за вида и тежестта на получените от лицето
телесни увреждания.
Оспорва се изцяло претърпяването на неимуществените вреди
от ищеца, които са предмет на настоящите искове.На този етап по делото били
представени единствено медицински документи, за разчитането на които били необходими
специални познания в областта на медицината, с които страните в производството
и съда не разполагали.
Отделно от изготвена по досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза се установявало , че ищецът е получил порезна рана в областта на челото
и натъртвания на ляво рамо и че нямало
ясни и категорични данни за изпадането му в безсъзнание към момента на удара.
Съгласно Постановление за частично прекратяване на наказателното производство
по пр.пр. № 1297/2019 г., по описа на Районна прокуратура гр. В.
доказателствата, събрани по преписката, сочели, че причинените телесни
увреждания на ищеца са леки по своя характер и като такива били причинили временно
разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота.
Отделно, проведеното лечение на описаните травми,
претърпени от ищеца било консервативно, не се е наложило оперативно такова,
като В.П.И. бил изписан от болницата след наблюдение в добро общо състояние,
стабилизиран.
Оспорва се наличието на причинна връзка между твърдяното
увреждане на „ротаторния маншон" на ляво рамо, доколкото видно от
представеното ядренно-магнитно изследване, се установявало, че въпросното
увреждане по характера си е „дегенеративно заболяване", което касае
нормални процеси на износване и стареене, водещо до загуба на хрущялна тъкан.
Евентуално, претендираният от ищеца размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 (тридесет хиляди) лева бил
несъответен на претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на
размера на обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи.
Оспорват се изцяло
претендираните имуществени вреди
по основание и размер.
Поради неоснователност на иска за неимуществените
вреди, неоснователни се явявали и твърдените като акцесорни на тях имуществени
вреди.
Евентуално, извършените разходи, съгласно представена
по делото фактура № ********** от 26.07.2019 г. не били в причинна връзка с
телесните увреждания, произтекли от процесното ПТП.
Оспорва се изцяло иска
за законна лихва, доколкото същият
се явявал акцесорен на главния
иск и неоснователен поради неоснователност на главния.
Ответникът не бил застраховател и не дължал лихва от
датата на произшествието, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди.
В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ ответникът дължал лихва едва след изтичане на законоустановения
срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не можел да бъде
по-дълъг от три месеца.
Ответникът бил сезиран за първи път с извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за процесиите вреди на
12.07.2019 г. с вх.№ 2-3199 по описа на „Националното Бюро на българските
автомобилни застрахователи". В законоустановения тримесечен срок с писмо
изх.№ 1-2369 от 25.09.2019 г. до адв. Йордан Д. ответникът уведомил ищеца, че претенцията им е
неоснователна и недоказана по размер, тъй като не са представени доказателства,
който безспорно да установяват вината на водача на турското МПС Н. А. . При
разглеждането на извънсъдебната претенция ответникът не бил изпадал в забава.
По тази причина и предвид липсата на установеност на
фактите и обстоятелствата по процесното произшествие, както и вината за
настъпването му към момента на предявяване на претенцията, началният момент на
дължимост на лихвата за забава бил не по-рано от 14.10.2019 г. (първият работен
ден след изтичане на срока за произнасяне).
Към отговора на исковата молба са представени :
1. Писмо
изх.№ 1-2368/25.09.2019 г. по описа на НББАЗ;
2. Писмо
рег.№ 242000-2953 от 02.08.2019 г., по описа на РУП-Б.;
3. Постановление
за частично прекратяване на наказателно производство от 04.09.2019 г. по пр.пр.
№ 1297/2019 г., по описа на РП-В.
4. Протокол
за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 16.05.2019 г. РУ-Б., при
ОД-МВР-В.;
5. Съдебно-медицинска
експертиза по писменни данни № 38/2019 г. по ДП 242 ЗМ -162/2019 г.;
6. Заключение
по КСАТОЕ по ДП № 242 ЗМ-162/2019 г.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 16.05.2019 г., около 17.00 часа турският гражданин Н. А. се движел по път I - 1 /Е-79/, в посока
гр. М., като управлявал моторно превозно средство: товарна композиция - влекач
марка „Рено Т”, турски регистрационен номер 43VD2776, с прикачено полуремарке марка „ТIRSAN“, с турски регистрационен номер…..
В с. Скомля, срещу дом № 12 Н. А. не успял
да овладее управлението, вследствие движение с превишена скорост и неконтролиране
управлението на автомобила, загубил управлението и напуснал пътното платно. Той
не се е съобразил с пътен знак „В26“, с който е въведено ограничение на
скоростта на 30 км/ч, като управлявал с 85 км/ч., както и с пътен знак „АЗ“,
указващ наличието на последователни опасни завои, първия от които надясно. При тази скорост той не е имал
възможност да вземе завоя и да предотврати пътно-транспортното произшествие .Управлявайки
автомобила по този начин ,управляваната от
Н. А. товарна композиция се блъснала в насрещно движещия се товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ВН… ВН,управляван от ищеца В.П.И.,в който автомобил пътувал и свидетелят А. В. И..
На място бил изпратен
Т. К. Т. - служител на „Пътна полиция“ в РУ – Б. Същият установил, че
ремаркето на товарната композиция било в платното за насрещното движение, а
товарния автомобил „Мерцедес“ бил в собственото си платно. Обвиняемият обяснил,
че ремаркето се е плъзнало.
Производството срещу Н. А. е прекратено относно
причинените телесни повреди, тъй като са събрани доказателства, че същите са
леки по смисъла на НК и че деянието е несъставомерно.
Автомобилът марка „Мерцедес“ с рег. № ВН ..
ВН,управляван от ищеца В.П.И. и товарът в него са собственост на ЕТ „В. Ж – Т.
М.“, БУЛСТАТ…, гр. В.. В резултат на удара са унищожени 4 200 бр. домати в буркани от 680гр„ , 1 800
бр. паприкаш в буркани от 700 гр. , 600 бр. гювеч в буркани от 680 гр., 1 800
бр. зелен фасул в консерви от 800 гр., 240 бр. грах в буркани от 800 гр., 240
бр. лютеница „Атлантик“ от 300 гр., 120 р. конфитюр от 900 гр., 240 бр. грах в
буркани от 720 гр., 3000 бр. конфитюр в дози от 20 гр.
Видно от заключението на назначената на досъдебното
производство комплексна автотехническа и
оценъчна експертиза, от страна на водача на товарна композиция - влекач марка
„Рено Т”, са нарушени чл. 21 ал. 2 от
Закова за движение по пътищата: „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“, като значително превишил скоростта на движение, като управлявал с
85 км/ч, при въведена скорост на движение 30 км/ч, сигнализирана с пътен знак
„В26“ ; чл. 6 т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Участниците в
движението: 1/съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, като не съобразил
своето поведение с пътен знак „В26“ ограничаващ скоростта на движение на 30
км/ч с пътен знак „АЗ“, предупреждаващ за преминаване през последователни остри
завои, първият от които е на дясно и с пътна маркировка „М20“, /напречна шумна
маркировка/, поставена на пътното платно на три места преди острия завой и чл.
5 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Всеки участник в движението по
пътищата: 1/ с поведението си не трябва да създава опасност и да пречи на
движението, на трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причиняван имуществени вреди“, като поставил в опасност живота и здравето на
водача на товарен автомобил с регистрационен номер ВН..ВН В.П.И. и на пътника в автомобила А. В. И. и причинил
значителни имуществени вреди.
Срещу Н. А. е внесен в съда обвинителен
акт за това ,че на 16.05.2019 г., около 17.00 часа, в с. С., общ. Д. В. област,
на ул. “, срещу дом.., с посока на движение към гр. М. при управление на
моторно превозно товарна композиция - влекач марка „Рено Т”, турски
регистрационен номер . с прикачено полуремарке марка „ТIRSAN“, с турски регистрационен номер при навлизане в десен завой, нарушил правилата
за движение по пътищата:
- По чл. 21 ал. 2 от Закова за движение по
пътищата: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като
значително превишил скоростта на движение, като управлявал с 85 км/ч, при
въведана скорост на движение 30 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“
- По чл. 6 т. 1 от Закона за движение по
пътищата: „Участниците в движението: 1/съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка , като не съобразил своето поведение с пътен знак „В26“ ограничаващ
скоростта на движение на 30 км/ч с пътен знак „АЗ“, предупреждаващ за
преминаване през последователни остри завои, първият от които е на дясно и с
пътна маркировка „М20“, /напречна шумна маркировка/, поставена на пътното
платно на три места преди острия завой;
-По
чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата,: „Всеки участник в
движението по пътищата: 1/ с поведението си не трябва да създава опасност и да
пречи на движението, на трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причиняват имуществени вреди“, като поставил в опасност живота и
здравето на водача на товарен автомобил с регистрационен номер ВН.. ВН, В.П.И.,
,пътника в автомобила: А. В. И. и причинил значителни имуществени вреди,поради
което поднесъл , полуремаркето навлязло в насрещната лента на движение и
блъснал странично насрещно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № ВН. ВН, с което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди
по товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ВН. на стойност 4500 лв. и на
превозвания в същия товар, на стойност 10 118.16 лв„ всичко на обща стойност
14618,16 лв.,собственост на ЕТ „В. Ж – Т. М.“, БУЛСТАД.., гр. В. - престъпление
по чл. 343 ал. 1 б. „а” във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
По делото пред ВидОС е назначена
съдебна автотехническа експертиза,изпълнена от Р.П.И. -член на Съюза на
независимите автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ),вещо лице към Видинския
Окръжен съд.
Вещото лице дава заключение ,че произшествието е
настъпило в населено място - с. С.“, съвпадаща с международен път Е-79, при
мокра пътна настилка в светлата част на денонощието, ясно време, добра
видимост.Пътното платно е с двупосочен режим на движение - с по една пътна
лента във всяка посока с обща ширина 7,60 метра.Местопроизшествието е остър
десен завой е радиус 55 м. (видно от техническия паспорт на пътя в Областно пътно
управление - Видин), сигнализирано с вертикална пътна маркировка, както следва
:
Пътен
знак В 26 - ограничаващ максимално разрешената скорост на 30 км/ч,пътен знак А
3 - последователни опасни завои, първият от които е надясно, пътен знак А 15-
опасност от хлъзгане,пътен знак В 24 - забранено изпреварването на ППС,трикратно
повтаряща се „шумна маркировка“ - М 20 и голяма табела с надпис на жълт фон „Danger zone“.
Към момента на настъпване на произшествието товарният
автомобил „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН. ВН се е движил по направление гр. М. -
гр. В. в полагащата му се дясна пътна лента, а товарната ТИР композиция „Рено“
е рег. № 34 УБ 2776 е навлязла в насрещната пътна лента (тази по която се е
движил т.а. „Мерцедес 1422“)
От материалите
по досъдебното производство / дневна разпечатка от скоростния профил, снета от
дигиталния тахограф на т.а. влекач марка „Рено“ се установява, че скоростта
непосредствено преди произшествието е била 85 км/час. В Протокола за оглед не е
констатирано в района на произшествието да има наличие на отложени спирачни
следи от гумите на влекача, което означава, че скоростта преди удара и тази в
момента на удара е една и съща.
В материалите по досъдебното производство е приложена
тахографска шайба от аналоговия тахограф нат.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН.
ВН, според която скоростта непосредствено преди произшествието е била 25
км/час. В Протокола за оглед не е констатирано в района на произшествието да
има наличие на отложени спирачни следи от гумите на товарния автомобил, което
означава, че скоростта преди удара и тази в момента на удара е една и съща.
От техническа гледна точка мястото на удара се определя като пресечна
точка на траекториите на движение на предна челна част в областта на лява
ъглова част на т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН . ВН и лява странична част в
областта на леви странични капаци на полуремарке марка „Тирсан“ на товарната
композиция.
Данните от
значение за определяне на мястото на удара върху пътното платно са:
-Направлението
на движение на двата автомобила - т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН .. ВН в
посока гр. М. към гр. В. а т.а. влекач марка „Рено“ с рег. № 34 .в обратна
посока;
-настъпилите
деформации по двата автомобила;
-разположението
на двата автомобили след удара;
-разположението
и концентрацията на множеството изпаднали в следствие на удара части от стъкла
и пластмаса - видно от Фотоалбума,изготвен на досъдебното производство , изцяло
в лентата за движение на т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН.
Определено графоаналитично, мястото на удара според
вещото лице се намира в лявата лента, гледано в посока на огледа - лентата за
движение на т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВНВН на около 54 м. след линията на ориентира
и на около 2,5 до 3,5 м. вдясно от левия ръб на платното за движение на ППС.В
момента на удара и двата автомобили са били изцяло в лентата за движение на
т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН.
Вещото лице дава заключение ,че радиусът на кривата
към мястото на удара, по която се е движил т.а. влекач марка „Рено“ осигурява
технически съобразена скорост /критична скорост/ без занасяне в конкретната
пътно-транспортна обстановка от около 67 км/ч.Реалната скорост на движение на
т.а. влекач марка „Рено“ от 85 км/час е
била по-голяма от критичната, вследствие на което той е загубил сцепление,
поднесал е вляво, навлязъл е в насрещното пътна лента и е блъснал движещия се
по нея т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВНВН.
Според вещото лице механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие е следният :
На 16.05.2019 г. около 17:00 ч. (в светлата част на
денонощието) и мокра пътна настилка, в е. С., общ. Д., обл. В. се движел ТИР
композиция в състав т.а. влекач марка „Рено“ с турски рег. № 34 VD с прикачено полуремаркамарке марка „ТIRSAN“с турски рег.
№ 34SN23 в посока от гр. В. към гр. М. със скорост от около
85 км/час,като в същото време на същия път, но в обратна посока се движи т.а.
„Мерцедес 1422“ с рег. № ВНВН със скорост от около 25 км/час. При навлизане в
участък с остър десен завой (с радиус 55 м.) по посоката си на движение, където
максималната скорост на движение е допълнително ограничена до 30 км/час, ТИР
композицията загубила сцепление с пътя, поднесла в ляво като навлязла в
насрещната пътна лента и ударила движещия се по нея т.а. „Мерцедес 1422“ с рег.
№ ВН ВН.
В резултат на удара, който за водача на т.а. „Мерцедес
1422“ с рег. № ВН ВН е бил неизбежен, на
водача и пътника от т.а. Мерцедес са нанесени травматични увреждания, а на
двата автомобила и превозваните от тях товари - материални щети.
От техническа гледна точка според вещото лице причина
за произшествието е управление на товарната ТИР композиция е турски
регистрационен номер със скорост от 85 км/час, която значително превишава
въведеното ограничение от 30 км/час.
Дължината на опасната зона за спиране
на т.а. „Рено“ при движението му с определената скорост от 85
км/ч в условията на произшествието се определя от вещото лице на 92м.
Дължината на опасната зона за спиране на т.а.
„Рено“ при движението му с разрешената
на местопроизшествието скорост от 30 км/ч в условията на произшествието би
била 19 м.
Дължината на опасната зона за спиране на т.а.
„Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН при
движение с определената скорост от 25 км/ч в условията на произшествието е била
15 метра.
Според вещото лице полагащата се пътна лента за
движение на т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН (лявата) и част от левия банкет към момента
на удара е била изцяло заета от т.а. „Рено“
и прикаченото към него полуремарке, така че водачът му не е имал нито
място, нито време да извърши „спасителна“ маневра в левия банкет.
В.л.Р.И. е изготвил и допълнителна съдебна
автотехническа експертиза (л.193-195 от
делото).
В.л.Р.И. дава заключение ,че конкретното МПС - т.а.
„Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН е
произведен през 1985 год. и съгласно специализираната литература не е заводски
оборудван с предпазни колани.Т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВНВН в конкретния
случай е получил удар в предната лява част на кабината и след ротация по посока
на часовниковата стрелка ударът се е трансформирал в протриващ по цялата лява
странична част на автомобила, т.е. ударът е страничен, кос, с преимуществено
действие на ударните сили в лявата странична част в областта на лявата врата и
колони на кабината.След удара, т.а. „Мерцедес“ е променил траекторията си на
движение чрез рязко забавяне на скоростта си на движение и с ротация в посока
по часовниковата стрелка.
При удар на МПС в друго подобно, или в неподвижна
преграда, се променя големината, направлението и посоката на движение на
автомобила, както и на телата в него. В общия случай инерционната сила,
действаща върху тяло в автомобила, е векторна сума от преносна и кориолисова(кориолисовата сила предизвиква Кориолисовия ефект, който
представлява видимото отклонение от права линия на движещ се обект спрямо
въртяща се отправна система)инерционни
сили. И двете са функция на скоростите - линейна и ъглова на т.а. „Мерцедес
1422“ с рег. № ВН ВН и положението на
тялото на седящия в автомобила. С оглед на голямата маса на ТИР композицията (около 40000
кг.) и високата й линейна скорост (около 80 км/час), доминираща при конкретния
удар е преносната инерционна сила.
Поради малкото му времетраене (0,06-0,15 секунди) се
получават много големи преносни ускорения следствие изменението на скоростта
при удара, а оттам и големи инерционни сили. По време на удара действащите
преносни инерционни сили върху тялото са насочени обратно на изменението на
скоростта (обратно на действащия ударен импулс). Тези инерционни сили предизвикват
относително движение на тялото в указаната посока, а оттам, възникване на
относителна скорост на тялото спрямо автомобила, а при ротация на автомобила -
кориолисови инерционни сили, които са перпендикулярни на възникналите релативни
скорости.
Тези сили по време на удара са насочени за водача на
автомобила в обратна посока на ускорението на масовия център, респ. обратно на
вектора на изменение на скоростта, като
за пострадалия е насочена напред и на ляво спрямо посоката на движение на т.а.
„Мерцедес“ и едновременно се стремят да завъртят тялото му по посока обратна на
часовниковата стрелка, т.е. под влияние на инерционните преносни сили тялото на
пострадалия водач се е движело напред и вляво, а под действие на центробежните
сили вследствие на кориолисовото ускорение - на ляво.
Предпазните колани според вещото лице са средство за
пасивна защита, предназначени за удържане на водача на автомобила и пасажерите
му на място в случай на внезапно спиране на автомобила. Предпазният колан се
разтяга в определена степен при рязко издърпване, като по този начин поглъща
част от кинетичната енергия и удържа телата на водача на автомобила и
пасажерите му на място в случай на внезапно спиране на автомобила - те фиксират
тялото към облегалката (за триточковите - гръдния кош за облегалката, и таза и
крайниците за седалката).Използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно
възможното им контактуване при удар на автомобила с частите на интериора в
купето му, или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се
намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната
възглавница.При завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй
като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и
тялото се удря във вътрешните части на купето.
Стандартните триточкови предпазни колани, с които е
оборудвани съвременните стандартни автомобил, не осигуряват фиксиране на
горната част на тялото при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана
е поясната област към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е
предпазена от удар отзад от облегалката над седалката.
Предпазният колан при високи скорости може да придобие
качествата на твърд тъп предмет и да причинява гръдната травма.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване
на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана
не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени.
Правилно
поставеният предпазен колан намалява тежестта на травматичните увреждания на
ползвателя в случай на челен удар и преобръщане през таван на автомобила. В
случай на страничен удар или деформиране на купето коланът няма предпазно
действие.
Вещото лице дава заключение ,че ако т.а. „Мерцедес 1422“ с рег. № ВН ВН
хипотетично е бил оборудван с предпазен колан, той вероятно би предотвратил
удара в челото на водача и породената от това „разкъсно-контузна рана в челната
област дълга 5 см.“, но не би избегнал удара на лявото рамо и евентуално в
лявата част на главата.
По делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза ,изпълнена от д-р А.И. ,която дава заключение ,че на 16.05.19 г. ищецът
постъпил в Спешно отделение-лист за преглед № 008314- 18,20 ч. със спомен за случилото се.Оплаква се от болки в гърдите и
ляво рамо,налице е разкъсно-контузна рана на челото,отрича гадене и повръщане.Налице
е отслабено везикуларно дишане,кр.налягане 140/70.Палпаторна болка в ляво рамо
и долни крайници.Оставен на лечение в ХО -ИЗ № 4803/19 г.Направени
рентгенографии на гръден кош и бял дроб,лява раменна става и череп №
3788/16.05.19 г -без травматични изменения.При ПТП получил краткотрайна загуба
на съзнание,няма ясен спомен за случилото се.Има главоболие.Разкъсно -контузна
рана на челото 5 см.В следващите дни е с главоболие и лек световъртеж,без
неврологична симптоматика.Изписан на 19.05.19 г с подобрение.Даден болничен
лист за 19 дни нетрудоспособност.След контролен преглед на 3.06.19 г. дадено
продължение на срока на нетрудоспособност още 25 дни поради оплаквания от
хронично посттравматично главоболие.На 20.06.19 г.поради оплаквания от болка в
ляво рамо и ограничена подвижност е поставена диагноза:"Синдром на
ротаторния маншон на рамото".Видно от амб. лист №001068 на 18.06.19 г., прегледан
от ортопедо-травматолог и съобщава,че има болки в лява раменна става с давност
от 1 седмица.Назначени физиопроцедури. На 26.07.19 г. в МБАЛ „А. –М."
г.Плевен е извършена магниторезонансна томография на лява раменна става:данни
за малък ставен излив.Костите, формиращи лявата раменна става са с нормална форма,структура.
Наличие на единични субхондрални
кисти и остеофитни наслоявания в областта на големия туберкул и по ръбовете на
гленоида.Ставните хрущяли са неравномерно изтънени.Данни за хипертрофична
артропатия на акромиоклавикуларната става /осигуряваща връзката на ключицата и
лопатката/ със стеноза на субакромиалното пространство.Сухожилията и мускулите
в дисталните си части са изтънени.Сухожилието на м.субскапуларис до залавните
си места е задебелено.Поставена е диагноза „ дегенеративни промени на лявата
раменна става“.
5.08.2019 г. -контролен преглед -
Подобрено общо състояние.Посттравматична церебрастения,няма
менингеално дразнене.Ограничена подвижност при аддукция на лява раменна става.
До 17.08.2019 г. ползвал продължение на срок на нетрудоспособност
с диагноза „мозъчно сътресение",дадени от ЛКК.
Вещото лице дава заключение,че при ПТП
на В.П.И. е причинена : контузия на главата с разкъсно-контузна рана в челната
област,дълга 5 см.и че липсват на други външни травматични увреждания.Описаните
травматични увреждания се дължат на удар от или върху тъп,твърд предмет и
отговарят да са причинени при ПТП.Контузията на главата с разкъсно-контузно
нараняване не е съпроводено с изпадане в пълна мозъчна кома,обуславяща временна
опасност за живота.
Последащото главоболие - посттравматична
церебрастения/по данни от делото / е продължило няколко месеца.Тези оплаквания
е възможно да са налице и след една година.
Според вещото лице оплакванията от болка в ляво рамо
не кореспондират с налични външни белези от нанесена травма.Извършеното
специализирано изследване показва
белези на
Продължително
хронично страдание,с изшипяване ,кистични образувания ,изтъняване на мускулите
и задебеляване на сухожилията,ставен излив.Описаната картина говори за
дълготрайно страдание на раменната става,свързано с предхождаща травма,
постоянно натоварване,излагане на течение на рамото и др.Счита ,че е възможно при ПТП -то да е причинено рязко движение в
ставата и да се получи обостряне на оплакванията .Липсват данни за проведено
болнично лечение за оплакванията болки в лява раменна става,освен
физиопроцедури.Прогнозата за здравословното състояние,свързана с ПТП-то
-добра,без настъпване на усложнения.
В с.з. на 19.06.2020 г.бяха разпитани
свидетелите А. В. И. и Ц. М. В. -съпруга на ищеца. Първият свидетел е бил с
ищеца по време на пътно-транспортното произшествие и описва механизма на последното.Установява
,че след удара изпаднал на земята ,след което се изправил , отворил вратата на
камиона и видял, че ищецът В.И. е на мястото на водача,обърнат надясно и че виси
заклещен,а на главата му има отворена рана, която кърви. Свидетелят
А. И. се опитал да му окаже първа помощ и да спре кръвотечението. Притискал
раната на главата около 10 минути ,след което ищецът станал контактен и сам
започнал да притиска раната на главата.Свидетелят
И. позвънил на 112 и се върнал да провери
как е ищецът.Последният започнал да се оплаква , че е заклещен и че не може да
излезе.Свид.И. се опитал да му помогне ,но безуспешно,тъй като самата кабина била
деформирана, защото ударът бил откъм неговата страна и таблото било смачкано. Ищецът
започнал да се оплаква, че чувства
краката си изтръпнали. Свидетелят И. се опитал да го издърпа с трима души от местните жители ,но без
резултат.След пристигането на „Бърза помощ“ му била оказана лекарска помощ на
място,тъй като ищецът си оставал заклещен. Фелдшерът трудно достигнал до него в кабината,тъй като дясната
врата можела да се отвори,а лявата изобщо не можела, защото била силно
деформирана. След пристигане на служителите на противопожарната безопасност те прерязали
кабината на две места с хидравлична ножица и с хидравлична бутилка и бутало ,разпънали
кабината и извадили водача от кабината .Това станало около 30 минути след
инцидента .
Свидетелят И. посещавал след това ищеца в дома
му.Последният бил в почти свито състояние, не се движел. Вратата отваряла жена
му,като ищецът почти не се движел.Лявата му ръка била неподвижна и прилепена до
тялото.Ищецът мърдал пръста на лявата ръка , но останалата част на ръката не можел
да я движи. Лявата ръка била превързана
до тялото с бинт.При първото посещение след инцидента ищецът бил свит в ембрионална поза и се оплаквал, че много го
болят ръцете, краката, тялото,главата.Ищецът останал около 4 месеца в къщи.Към настоящия момент се движи спокойно,може да си завърта горната част
на тялото в двете посоки, навежда се, но малко трудно,оплаква се от болки в
кръста и лявата ръка не може да я опъне нагоре докрай,а може само частично и то
съпроводена от болки. Ищецът споделял на свидетеля И.,че тези болки са се появили след инцидента.
Около 4-5 месеца след инцидента ищецът се върнал на работа и двамата със свидетеля И. продължили
да работят заедно, като той вече не
товари и не разтоварва и работи по-лека работа. Той само управлявал камиона,
но реакциите му вече не били със същата
бързина. Карал само малък микробус. Споделял , че 4-5ч.след началото на
работния ден започва да чувства болки в кръста и в рамото на лявата ръка.Уморява
се по-бързо отпреди.
Свидетелят установява ,че камионът няма предпазни колани, защото самия
камион няма техническа възможност да се сложат такива колани поради това ,че е
много стар модел.
Свидетелят В.-съпруга на ищеца установява ,че при
пристигането му в „Бърза помощ“ ищецът имал шини на врата и от челото му течала
кръв.Бил в съзнание,но трудно установявал вербален контакт ,не можел да се движи. В
хирургията му зашили раната на челото, където все още има белег и към настоящия
момент. Ищецът бил оставен 3 дни в болницата,след което бил изписан за домашно лечение. На единия крак имал белег, но
вече можел да ходи. След изписването от болницата съпругата на ищеца започнала
да го води на реабилитация в частен медицински център,тъй като му се виело свят
. В момента лявата му ръка е по-трудно подвижна, не може да я вдига изцяло
нагоре във вертикално положение. Проблемът му е в раменната става и той ходел
на рехабилитация, където се лекувал с
помощта на някакви магнити. Свидетелят установява ,че понякога когато ищецът движи ръката си, тя изпуква и той казва, че го
боли. Като цяло може да движи свободно лявата си ръка, но при по-чести движения
се появява болка в рамото.Два-три месеца след инцидента свидетелят Велкова забелязала,
че у него се появяват затруднения в
паметта. Например забравял да направи нещо, което съпругата му поръчала сутринта и вечер казвал на съпругата си ,че нищо не е
купил ,защото тя нищо не му е поръчала. Тези случаи не са постоянни, но
инцидентно се случват. Ищецът се притеснява от слънцето и се крие когато има
силно слънце.
След
изписването имал световъртеж може би около 3 месеца, като постепенно симптомите
отшумели и сега нямал такива оплаквания.Притеснявал се да не му прилошее от
слънцето и да не му стане лошо и затова се движел със шапка.Преди 3-4месеца,
като го подстригвала веднъж, съпругата намерила стъкло в кожата на главата му и
го извадила.Белегът на челото му е много голям, направени били 6 шева,които се
виждали,понеже ищецът е плешив..
Свидетелят Велкова установява ,че тялото било натъртено в областта на гръдния кош и
корема. Ищецът нощем не можел да спи от болки в корема и гръдния кош около
2-3м. и тези болки постепенно отшумели. В момента не се оплаква, като цяло спи
спокойно, понякога се стряска насън.
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от показанията на свидетелите ,заключението на вещото лице и от
представените по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от
страните ,които по същество спорят само единствено относно размера на дължимото
обезщетение .
При
така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Претенцията е за репариране на вреди
при специфичните условия, визирани в чл.
513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Цитираната
разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република Б. от МПС с чуждестранна регистрация от
държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си
на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. С.Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е
представително Национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета на
бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.
511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата
на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ-не е налице кореспондент на територията на
Република България на застрахователя на виновния водач .
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за
да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна
застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
В случая извършването на деяние от Н. А. е довело до описаните по-горе телесни
увреждания ,като е налице причинно-следствена връзка между деянието и смъртта
на последния.
При наличие на противоправно поведение на извършителя
на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се
предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото
предположение е за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да
водят до заключението, че водачът на товарния автомобил е действал невиновно.
Установен е и специфичният елемент на визираната
в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал.
1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи с
оглед безспорното между страните обстоятелство, че към датата на ПТП моторното
превозно средство на виновния водач е застраховано и обичайно се намира в
държава членка или в трета държава, чието Национално бюро е страна по
Многостранното споразумение.
Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Налице е
основанието за ангажиране отговорността
на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените
от него болки , страдания и негативни изживявания, последица от пътно-транспортното
произшествие.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца
значителни морални болки и страдания на
основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от него
неимуществени вреди справедливият размер на
обезщетение е 10 000 лв.
Съдът взе предвид ,че съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените болки и страдания в резултат на пътно-транспортното произшествие ; съобразявайки
възрастта на пострадалия; продължителността
и степента на претърпените болки и страдания ; нарушения житейски ритъм, продължаващото състояние да потиснатост и дискомфорт при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото
разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г.
по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО
и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и
страдания да се остойностят в посочения
по-горе размер.
В резултат на пътно –транспортното произшествие ищецът
претърпял следните болки и страдания :
-след удара с другото МПС ищецът останал окървавен и
заклещен в силно деформирания товарен автомобил и правел напразни опити да се
измъкне –последното станало едва чрез прилагането на специални средства и
умения от служители на службата за противопожарна безопасност;
-главата на ищеца се ударила в арматурното табло ,в
резултат на което се получила разкъсно-контузна рана на челото ,а ищецът
загубил съзнание;
-в продължение на около 4 месеца след инцидента ищецът останал на домашно лечение,през което
време не можел да се движи сам и лежал неподвижно на кревата
-след инцидента ищецът не бил в състояние да движи
лявата си ръка,която стояла неподвижна и
прилепена до тялото.Ищецът можел да движи само пръстите на лявата си ръка , а останалата част на
ръката била неподвижна . Лявата ръка била превързана до тялото с бинт.Функцията
на лявата ръка не е напълно възстановена ,видно от показанията на свидетелите и
от протокола за измерване на движенията на горния крайник/л.24 от делото/;
-след връщането си на работа ищецът не е в състояние да
изпълнява някои от трудовите си функции,а други изпълнява със силно затруднение
–ищецът вече не може да товари и да разтоварва и работи по-лека работа. Той вече само
управлява камиона, но реакциите му вече
не са със същата бързина,кара само малък микробус и 4-5ч.след началото на работния ден започва да
чувства болки в кръста и в рамото на лявата ръка,уморява се по-бързо отпреди;
-два-три месеца след инцидента у ищеца се появили затруднения в паметта,които не са постоянни,а
инцидентни;
-след изписването си от болницата ищецът изпитвал
затруднания от слънцето и се налагало да се крие ,когато има силно слънце,както и да носи
шапка;
-след изписването имал световъртеж в продължение на
около 3 месеца, като постепенно
симптомите отшумели и сега нямал такива оплаквания.Притеснявал се да не му
прилошее от слънцето и да не му стане лошо и затова се движел със шапка;
-след изписването на болницата ищецът не можел да спи нощем от болки в корема и
гръдния кош в продължение на около 2-3м. и тези болки постепенно отшумели.
По отношение на претендираното обезщетение за средна
телесна повреда, представляваща раптура на мускулно-сухожилните елементи на
ротаторния маншон съдът взе предвид
факта, че по делото не се установиха твърдените от ищеца увреждания . Приетото по делото без
възражения от страните заключение по допусната Съдебно-медицинска експертиза не установява връзка между пътнотранспортното
произшествие и твърдяната от ищеца руптура на мускулно-сухожилните елементи на
ротаторния маншон. Вещото лице медик дава заключение ,че уврежданията по лявото рамо са свързани с предхождаща
травма, постоянно натоварване, излагане на течение на рамото и др.От приобщената по делото магнитнорезонансна
томография на лява раменна става, направена на 26.07.19 г .вещото лице прави
заключение за предхождащи
пътно-транспортното произшествие дегенеративни промени на лява раменна става. Съдът
приема обаче за очевидно ,че макар и дегенеративните промени да не са причинени
от пътно-транспортното произшествие,то последното е причинило засилване на
болките и страданията от вече съществуващите дегенеративни промени и в крайна сметка е причинило временна
имобилизация с бинт на лявата ръка с изключение на пръстите ,постоянно
ограничаване на движението на лявата ръка
и затруднения при използването на лявата ръка в трудовия процес и в
битовото обслужване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Съдът намира предявения иск за основателен и доказан
,тъй като безспорно се установява по делото ,че на ищеца е направена на 26.07.19 г. магнитнорезонансна
томография на лява раменна става и че той е направил разходи в размер на 250
лв.,удостоверени с фактура /л.15 от делото/ .Поради горното искът следва да
бъде уважен заедно със законната лихва .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както
и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в
задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д.
№ 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че
такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По отношение на
възражението за съпричиняване,направено от ответника и от третото
лице-помагач, съдът съобрази, че не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС
№ 17/1963 г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията
на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение № 206/12.03.2010г на ВКС по т. д. № 35/2009г, II Т. О., ТК, решение №
154/31.10.2011г на ВКС по т. д. № 977/2010г, II Т. О., ТК, решение №
45/15.04.2009г по т. д. № 525/2008г на II Т. О., решение № 159/24.11.2010г по
т. д. № 1117/2009 и решение № 58/29.04.2011г по т. д. № 623/2010г на II Т. О. /
В конкретния случай ответникът е направил възражение
за съпричиняване ,мотивирано с довода,че разкъсно-контузната рана на челото не би се
получила ,ако ищецът беше с поставен обезопасителен колан .Действително е безспорно
,че ищецът в момента на удара е бил без поставен обезопасителен колан ,но от заключението на вещото лице е видно
,че товарният автомобил е стар модел ,произведен преди въвеждането на
задължението към производителите да
монтират такива колани още при
производството на автомобилите .С оглед на горното съдът намира ,че възражението
за съпричиняване следва да се приеме за неоснователно ,тъй като непоставянето
на обезопасителния колан се дължи на обективни причини и не е по вина на
ищеца.Следва да се отбележи и обстоятелството ,че товарният автомобил е собственост на работодателя на ищеца и че ищецът не е оправомощен да извършва
технически интервенции в МПС чужда собственост-съгласно Чл. 146. (1) ЗДвП изменение
в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, се извършват от собственика при условия и по ред, определен с наредба от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Задължението за поставяне на обезопасителен колан не е
абсолютно-по силата на Чл. 137в. и
Чл.182 т.2 ППЗДвП пътниците в моторни
превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани,т.е.само
и доколкото МПС са оборудвани.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ
Върху уважените
претенции ищците претендират заплащане на законната лихва. При произнасянето си
съдът съобрази разпоредбата на чл.
429, ал. 2 и ал.
3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая по делото
са налице данни, че ищецът е предявил
претенция пред застрахователя на 12.07.2019 г. ,поради което застрахователят
следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетението от датата на изпаденето в забава до
окончателното издължаване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и
разноски с определение на съда от 22 януари 2019 г. /л.38 от делото/,поради което и на
основание Чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
сумата от 10 000 лв. или общо 400 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ..
адрес: гр. С. следва да бъде осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Й. Г. Д. от САК със служебен адрес гр.С. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/лв.съобразно уважената част на
исковете .
С оглед изхода на делото В.П.И. с ЕГН ********** *** следва да бъде
осъден да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:.
адрес: гр. С. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1165,24 лв.съобразно
отхвърлената част на исковете /65,90 %/,както
и 296,55 лв.разноски за възнаграждение на вещи лица съобразно отхвърлената част
от исковете /65,90%/ -общо разноските са в размер на 450 лв.
За назначените по делото експертизи са заплатени 350
лв.от бюджета на съда ,поради което и на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските ,заплатени от бюджета на съда
съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди или 116,66 лв.
Водим от горното и на основание Чл.226 Кодекса за
застраховането Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:. адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 10 000 лв. (десет хиляди ) лв. -
главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 16.05.2019
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.09.2019 г. - датата
на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на
обезщетението,като иска до пълния размер от 30 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:., адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 250,00
(двеста и петдесет) лв. -
главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди,
търпени в следствие на ПТП от 16.05.2019 г. , ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 12.09.2019 г. - датата на изтичане на сроковете по
чл. 516, ал.2 от КЗ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ: ., адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
Окръжен съд-В. на основание Чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 400 лв. и разноски за възнаграждение на вещи
лица в размер на 116,66 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", БУЛСТАД. адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й. Г.
Д. от САК със служебен адрес гр.С. адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 /хиляда/лв.
ОСЪЖДА В.П.И. с
ЕГН ********** *** да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:. адрес: гр. С. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1165,24 лв.съобразно
отхвърлената част на исковете ,както и
296,55 лв.разноски за възнаграждение на вещи лица съобразно отхвърлената част
от исковете .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :