№ 35
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110115722 по
описа за 2022 година
Т. П. И. е предявил срещу „Ю.“ ООД осъдителни искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер на 572,50 лева, представляваща припадащата се част
от получавания от ответника наем съобразно собствената на ищеца 1/5 идеална част от
процесните имоти за стопанската 2018 - 2019 г. и сума в размер на 687 лева, представляваща
припадащата се част от получавания от ответника наем съобразно собствената на ищеца 1/5
идеална част от процесните имоти за стопанската 2019 – 2020 г., както и осъдителни искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 191,30 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 572,50 лева за периода 07.12.2018 г. - 24.03.2022 г. и за сумата от
169,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 687 лева за периода
21.10.2019 г. - 24.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил по силата на наследствено
правоприемство земеделски земи, находящи се в с. Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл.
Монтана, от които и ПИ с идентификатор 16184.106.60, ПИ с идентификатор 16184.106.80 и
ПИ с идентификатор 16184.48.20. Заявява, че с Договор за продажба на наследствени права,
вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8692/15.12.2014 г., един от наследниците на Т.
и Т.а Денкини – Евгени Г. Т.ов, е прехвърлил собствените си 1/10 идеални части от
процесните недвижими имоти, като впоследствие с Констативен нотариален акт с вх. рег. №
8677, акт № 117, том 15 от 05.12.2014 г., приобретателят ЕТ „... – Ю. – Ю.К.“ е признат за
техен собственик. Твърди, че Л. Г. Т.ов, също в качеството си на законен наследник на 1/10
идеална част от процесните недвижими имоти, прехвърля наследствените си идеални части
на ЕТ „... – Ю. – Ю.К.“, който от своя страна е прехвърлил цялото си търговско предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ответника „Ю.“ ООД. От
1
своя страна последният сключва няколко договори за наем с „... ООД, от които реализира
печалба от отдаването на процесните земеделски земи за стопанската 2018 – 2019 г. и
стопанската 2019 – 2020 г. в общ размер на 1259,50 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че посочените от ищеца договори
за наем, сключени с „... ООД, са породили своето правно действие и изяснява, че за същите
имоти има друг сключен наемен договор от 03.08.2015 г., за който ищецът водел гр. д. №
1035/2022 г. по описа на РС – Враца за разпределяне на наемни плащания. Оспорва, че е
получавал твърдените суми по посочените от ищеца договори за наем, като твърди, че е
налице разлика в уговорената цена по договора и наредените от наемателя суми, а сумите,
които са обективирани в представените по делото фактури, касаят недвижими имоти,
различни от процесните.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С решения от 12.09.1995 г. на наследниците на Т. Н.Д. се възстановяват лозе от 3,181
дка и нива от 46,771 дка, а на наследниците на Т.а Т.ова Денкина - нива от 7,300 дка, в
землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл. Монтана. От удостоверения за
наследници на Т. Н.Д. и Т.а Маринова Денкина е видно, че ищецът Т. П. И. е наследник и на
двамата. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Т.а
Маринова Денкина и Т.а Т.ова Денкина са имена на едно и също лице.
Представен е Договор за наем на земеделски земи от 22.11.2017 г., с който „Ю.“ ООД
е отдало под наем на „... ООД нива от 7,300 дка, нива от 46,771 дка лозе от 3,181 дка в
землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл. Монтана за срок от 5 стопански
години /01.10.2018 г. – 01.10.2023 г./.
Представен е Договор за наем на земеделски земи от 21.07.2015 г., с който ЕТ „... –
Ю. – Ю.К.“ е отдало под наем на Марио Кирилов Асенов нива от 7,300 дка, нива от 46,771
дка лозе от 3,181 дка в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл. Монтана за
срок от 20 стопански години /01.10.2015 г. – 01.10.2035 г./.
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна
урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от
общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същият съсобственик
задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Чл. 30, ал. 3,
предл. 1 ЗС урежда иска за получаване на дял от ползите от общата вещ. Става въпрос за
хипотеза, при която един или няколко от съсобствениците са получили плодовете от общата
вещ, които се следват на всички съсобственици. Понятието „ползи от общата вещ” по
смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички
облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява
съществено нейната субстанция, вкл. гражданските плодове, т. е. доходите, които се
получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и
2
т.н. Законът в чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС не въвежда изискване за писмена покана за
заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик
изцяло или над неговите права. Добивите от общата вещ се дължат от момента на
генериране на плода на общата вещ в условията на съсобственост върху последната. С
разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик
на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански
добиви /наем, аренда/ по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, то писменото поискване не е необходимо,
след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице. От
момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част
срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ договорът за аренда се сключва в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните. Предвидената форма е за действителност,
като извън фактическия състав на договора законът предвижда, че той се вписва в
нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.
Противопоставимостта на договора спрямо последващ собственик на имота е част от
правното действие на вписването на договора за аренда. Тази противопоставимост при
договора за аренда се изразява в заместване в арендното правоотношение на праводателя
(бившия собственик на арендувания имот) от неговия правоприемник (последващия
собственик на арендувания имот). Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, ако договорът за аренда е бил
вписан преди вписването на акта за прехвърляне на собствеността върху арендувания имот,
приобретателят замества своя праводател като страна по договора за аренда. В този случай
заместването в арендното правоотношение настъпва независимо от това дали арендуваният
имот е предаден във фактическата власт на арендатора. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ
изисква приобретателят (новият арендодател) незабавно да уведоми арендатора за
настъпилото заместване. Едва след получаване на съобщението за заместване
приобретателят (новият арендодател) може да иска от арендатора да изпълни към него
задълженията си по договора за аренда. От този момент приобретателят замества
предишния арендодател и по отношение на дадените от арендатора обезпечения (чл. 17, ал.
4 ЗАЗ). Приобретателят е новата и единствена страна по арендното правоотношение и има
право да търси изпълнение на дължимите по него вземания (арендно плащане) дори и
когато те са дължими за период, предхождащ момента на прехвърлянето, но са забавени и не
са изпълнени към момента на съобщаването за настъпилото по силата на закона заместване.
Първата предпоставка, необходима за уважаване на предявения иск, е ищецът да
установи, че имотът е съсобствен. От представените писмени доказателства се установява,
че ищецът е съсобственик на процесните лозе от 3,181 дка, нива от 46,771 дка и нива от
7,300 дка, но не се установява как и дали наемодателите по двата договора за наем - „Ю.“ и
ЕТ „... – Ю. – Ю.К.“ са придобили ид. части от процесните земеделски земи и в какво
процентно съотношение са съсобственици с ищеца. Твърденията в исковата молба, че
Евгени Г. Т.ов и Л. Г. Т.ов са прехвърлили по 1/10 ид. част от процесните имоти на ЕТ „... –
3
Ю. – Ю.К.“ не са подкрепени с доказателствен материал, поради което и съдът не може да
направи извод, че страните са съсобственици на процесните имоти и съответно ищецът има
право да претендира част от гражданските плодове, добити от отдаване на общата вещ под
наем само от един от съсобствениците.
При това положение е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от
фактическия състав на предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, а именно реализирането на ползи
от процесните имоти чрез отдаването им под наем и техния размер, както и наведеното
възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
По изложените съображение предявените искове са недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, който не е представил
доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. И., ЕГН **********, против „Ю.“ ООД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер на
572,50 лева, представляваща припадащата се част от получавания от ответника наем
съобразно собствената на ищеца 1/5 идеална част от процесните имоти за стопанската 2018 -
2019 г. и сума в размер на 687 лева, представляваща припадащата се част от получавания от
ответника наем съобразно собствената на ищеца 1/5 идеална част от процесните имоти за
стопанската 2019 – 2020 г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 191,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 572,50 лева
за периода 07.12.2018 г. - 24.03.2022 г. и за сумата от 169,08 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 687 лева за периода 21.10.2019 г. - 24.03.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4