Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
22.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6495/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е
образувано по искова молба на „Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от ***, чрез адв.***-САК, съдебен адрес:***
против Л.В.О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между
„БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***от 03.11.2016г. , като абонатът добавил за ползване
мобилен номер ***по избран тарифен план Vivacom Smart M, с месечна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС, като добавил и услугата удвоени мегабайти на
максимална скорост Смарт за 1,99 лв. с ДДС, както и неограничени минути за 8
лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Посочва се, че за дължимите суми от ответника
била издадена фактура № **********/02.06.2017г. за отчетния период на
потребление от 01.05.2017г.- 31.05.2017г.
на стойност 16,14 лв. Твърди се,
че сумата от 16,14 лв. не била заплатена от О. и била фактурирана два
последователни месеца до
м.08.2017г. поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплати сумата за потребени мобилни услуги , на
основание чл. 50 във вр. чл.43, ал.1 от Общите условия на БТК, дружеството
прекратило едностранно договора и издало крайна фактура № **********/
01.08.2017г., в която била начислена и
неустойка в размер на 101,94 лв. Твърди
се, че на 04.07.2017г. е датата на деактивация на абонамента, както и че
поради неспазване на крайния срок за
ползване на абонаментите Vivacom Smart M, удвоени мегабайти на максимална
скорост Смарт и неограничени минути за
мобилен номер ***до 03.11.2018г., на основание т.2 от договора, с която
страната изрично се запознала и съгласила,
била начислена неустойка равна на оставащите до края на срока услуги
месечни абонаменти, но не повече от трикратният им размер.
Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от 01.10.2019г.
дружеството прехвърлило вземанията си към ответника на „ С.Г.Груп“ ООД с ЕИК
*********, което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от
16.10.2018г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№3837/2020г. по
описа на РС Плевен. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания в полза на ищеца както следва: сумата от 16,14 лв. – главница за потребена и незаплатена
далекосъбщителна услуга, сумата от 101,94 лв. - неустойка по договор с клиентски номер ***, сумата от
4,53 лв. – мораторна лихва за забава 21.06.2017г.- 01.04.2020г. , съгласно
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3837/2020г. по описа на РС Плевен. Претендират се и
направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: платежно
нареждане за внесена държавна такса; пълномощно
на Адвокатско дружество „***“ и
адв.***от „Ю.“ ЕООД; договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020г.;
заверено копие на Договор *********/16.10.2018г. между „ БТК“ ЕАД и „ С.Г.Груп“
ООД; заверено копие на договор от 01.10.2019г.; заверено копие на пълномощно на
„С.Г.Груп“ ООД от „БТК“ ЕАД; уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД до Л.В.О.;
извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.; заверено
копие на потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено
копие на декларация и заявление/договор от 03.11.2016г. на Л.В.О.; заверено копие на месечна сметка №
**********; месечна сметка № **********; Общи условия на договора между „БТК“
АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор от Л.В.О..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Взема становище в молба към писмо с вх.№ 262434/17.02.2021г., в която моли съда
да уважи изцяло предявените искове, като депозира списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.41, ал.1 ГПК, не се явява, не се представлява и не взема становище по проекта на съда за
доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява от материалите по ч.гр.д.№3837/2020г. описа на РС-Плевен, че на 13.08.2020г. „Ю.“ ЕООД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против
Л.В.О., както и че
в хода на производството била издадена Заповед
за изпълнение
№2083/14.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът Л.В.О. да заплати на кредитора „Ю.“ ЕООД сумата от 118,08 лв. – главница, сумата от
4,53 лв. мораторна лихва за периода 21.06.2017г.-01.04.2020г. , законна лихва върху главницата от
13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв.
разноски по делото платена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско
възнаграждение. В заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за
неизпълнение на договор, лихва за забава
по договор № ***от 03.11.2016г., сключен с „БТК“ ЕАД, цедирано в полза
на „С.Г.Груп“ ЕАД от 16.10.2018г. , а впоследствие и на заявителя с цесия от
01.10.2019г.
Безспорно по делото е, че съобщението за издадената заповед за изпълнение
е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С разпореждане №8580/26.10.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 04.11.2020г. С искова молба от
02.12.2020г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №6495/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор от 03.11.2016г.(л.22 - 24 от делото) , че
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Л.В.О. бил сключен договор, по силата на
който дружеството предоставило далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от
03.11.2016г. , както и бил ползван мобилен
номер ***по избран тарифен план Vivacom Smart M, с месечна такса в размер на
23,99 лв. с ДДС, ведно с удвоени мегабайти на максимална скорост Смарт за 1,99
лв. с ДДС и неограничени минути за 8 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С договора
между страните било уговорено, че при
прекратяване на споразумението преди изтичането на уговорения срок по искан или по вина на абоната, вкл. при
незаплащане на дължими суми, абонатът
дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни пакетни цени,
вкл. за допълнителни услуги със срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
минимален срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратният размер на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка.
Не се спори и относно обстоятелството, че с
подписването на договор от
03.11.2016г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Л.В.О., ответникът потвърдил получаването и
запознаването с Общите условия на дружеството вкл. с чл. 50.6. б.“ в“ от ОУ,
съгласно която разпоредба при неплащане в срок на дължимите суми от страна на
абоната, „БТК“ ЕАД има право да прекрати договора едностранно с 30 дневно
писмено предизвестие.
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищцовото
дружество и неоспорено от ответника заверено копие на договор от 16.10.2018г.,
че „БТК“ ЕАД прехвърлило свои вземания на „С.Г.Груп“ ООД съгласно Приложение №1 към договора, както и
че цедента упълномощил цесионера с права по чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази насока е и представеното копие на
пълномощно на „С.Г.Груп“ ООД.
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е
сезиран с искове
с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца срещу Л.В.О., както следва: сумата от 118,08 лв. главница (от които 16,14 лв. за потребена и незаплатена далекосъбщителна услуга,
сумата от 101,94 лв. за неустойка по
договор с клиентски номер ***), сумата от 4,53 лв. – мораторна лихва за забава 21.06.2017г.-01.04.2020г.и
законна лихва от 13.8.2020г., съгласно издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 3837/2020г. по описа на РС
Плевен.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението
ведно с препис от разпореждане №263978/07.12.020г., препис
от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил на 21.12.2020г. лично. Не е представил в срока
по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Съобщенията до страната ведно с
призовката и определение № 260254/25.01.2021г. са изпращани многократно с
отбелязване, че лицето не живее на адреса, поради което съдът приема редовното
му призоваване при условията на чл.41, ал.1 ГПК. Ответникът не се е явил в
първото съдебно заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в
негово отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба.
Съдът намира, че
от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен
извод, че ищецът в качеството си на
цесионер е собственик на вземания към
ответника в размерите, за които е
издадена процесната заповед за
изпълнение. Сред писмените доказателства
по делото са налични уведомления и
пълномощно от предходните кредитори – „ БТК“ ЕАД и „ С.Г.Груп“ ООД, поради
което съдът приема, че е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и
длъжникът е уведомен надлежно за промяната на кредитора. В тежест на ответника е
да докаже, че е платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е
сторил това, поради което следва да се приеме, че същият дължи на ищцовото
дружество претендираните суми в пълен размер.
С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, исковете се
явяват вероятно основателни. Настоящото
неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно
съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.
Гореизложеното води до извода, че исковете на „Ю.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
чрез адв.***-САК, съдебен адрес:*** против Л.В.О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да
бъдат осъдени да заплати на ищеца направените деловодни разноски в исковото
производство, както следва: сумата от 25,00 лв.
платена държавна такса и сумата от 180
лв. за адвокатско възнаграждение, както и
деловодните разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и сумата от
180 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 410 лв. деловодни
разноски в двете производства.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Ю.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
против Л.В.О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, съществуват вземания и последният дължи на дружеството сумата от 118,08 лв. главница (от които 16,14 лв. за потребена и
незаплатена далекосъбщителна услуга, сумата от 101,94 лв. за неустойка по договор с клиентски номер ***), сумата от 4,53 лв. – мораторна лихва за
забава 21.06.2017г.-01.04.2020г. и законна лихва от 13.8.2020г., съгласно
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3837/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Л.В.О. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на Ю.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
***, сумата от 410 лв. – общо направени деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: