№ 79
гр. П., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. А.а
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20253520200204 по описа за 2025 година
Административнонаказателното производство е образувано по жалба на С. С. А. от
с.Г., общ.П. против Наказателно постановление № ***г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Ш., с което й е наложено наказание „глоба”, в размер 500.00лв, на
осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите, затова, че: „на 21.05.2025г. лицето С. А. съхранява в
имот, намиращ се на ул.“***, обл.***2 пр.куб.м. дървесина, дърва за огрев, от дървесен тип
„цер“ и „акация“, с дължина 20см-200см, немаркирана с контролна горска марка, съотв.
производствена марка”-нарушение на чл.213,ал.1, т.1 от Закона за горите
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не било доказано административното нарушение, нито
съпричастността на жалбоподателя към него. Моли съда да отмени изцяло издаденото НП. В
с.з. се явява лично и с упълномощен представител и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в с.з. се явява процесуален представител-
ю.к.Дечева, която по същество оспорва жалбата, и моли съда да потвърди обжалваното НП
като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура –Търговище, ТО- П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не
изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното за
установено от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, и е процесуално
допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следната
фактическа обстановка:
В началото на м.май 2025г., в РДГ гр.Ш. бил получен сигнал за незаконна сеч в с.***
След посещение на място от служители на РДГ-Ш., и установяване на незаконната сеч,
преписката била изпратена по компетентност на РП-Търговище.
В тази връзка, по повод разследване на тази незаконна сеч, на 21.05.2025г., св.К., св.И.
и св.П. и други полицейски служители посетили горския масив, където била извършена тя.
1
Масивът се намирал непосредствено до населеното място, на по-висок терен, от който имало
видимост към селото. Още при първоначалното оглеждане на масива, служителите на РДГ-
Ш., установили, че в имот в близост до сечището има струпана дървесина, но не предприели
мерки, заради друг сигнал.
На 21.05.2025г., след като огледали горския масив, на връщане отново видели, че в
двора на имот, в близост до сечището все още има натрупана дървесина. Имотът се намирал
в с.*** ул.***. След като установили, че в него няма никой, единия от полицейските
служители се свързал с кмета на селото, който им казал, че собственика на имота бил в
чужбина, но в селото била неговата съпруга. Всъщност това се оказала жалбоподателката,
която по данни на свидетелите живеела на съпружески начала със собственика на имота,
който се казвал ***, или както му казвали в селото „Апото“. След като разбрали за това,
полицейски служител отишъл до работното място на жалбопадателката, за да я вземе, и да
им отвори имота.
След като дошла жалбоподателката, и отключила вратата, проверяващите влезли в
имота, и установили, че в двора има струпани дърва от 20м. до 2м. нарязани, които нямали
никаква горска марка (контрола, производствена или общинска). Дърветата били от вида от
дървесен тип „цер“ и „акация“. След установяване на това, служителите на РДГ-Ш.
поискали да им бъде предоставен превозен билет или други документи за дървата, но тъй
като такива не били представен, актосъставителят П.К.- горски инспектор в РДГ гр.Ш.
съставил АУАН № по регистъра серия: ДООА 108417, на С. С. А. от с.Г., общ.П. за това, че
на на 21.05.2025г. лицето съхранява в имот, намиращ се на ул.“***, обл.***2 пр.куб.м.
дървесина, дърва за огрев, от дървесен тип „цер“ и „акация“, с дължина 20см - 200см,
немаркирана с контролна горска марка, съотв. производствена марка, което представлявало
нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
АУАН бил подписан и от свидетелите - св.И. и св.П., след което акта бил подписан и
от жалбоподателката, като препис от същия й бил връчен още тогава на място на
21.05.2025г. Същата не вписала възражения в акта, такива не постъпили и в установения
законов срок
На 27.05.2025г. актосъставителя представил на Директора на РДГ-Ш. така съставения
акт
На 09.07.2025г., директора на РДГ гр.Ш., отбелязал в АУАН, че същия е съставен
правилно, и следва да се издаде НП. На същата дата- 09.07.2025г., видно от приложения
протокол, комисия назначена от директора на РДГ-Ш., разгледала АНП №25116001/2025г.,
образувана по АУАН № по регистъра серия: ДООА 108417, и решила при издаване на НП
против С. С. А. да се наложи глоба в размер на 500.00лв., по чл.266, ал.1 от ЗГ
Въз основа на това е издадено и обжалваното наказателно постановление № ***г.,
което било изпратено за връчване чрез кметството в с.Г., общ.П.. Видно от приложената
разписка НП било връчено на Мехмед Ахмедов (брат на жалбоподателката), на 10.09.2025г.
По делото е приложен и Превозен билет №2,119,025,834, за превоз на дървесина, на
09.05.2025г., на *** от с.*** ул.“Г.Димитров“
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства, както и от
изслушаните в с.з. актосъставител, свидетели на акта, както и от показанията на
допуснатите до разпит свидетели на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира,че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Тъй като производството е от административнонаказателен характер, същественото
при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е
2
извършено от него виновно.
Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата: "отразените в
акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и
затова административно наказателното обвинение следва да се установи (докаже) е
допустимите от закона доказателства". Т. е. актът за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно
наказващият орган, като представител на административно наказателното обвинение (а в
казуса – директора на РДГ-Ш.) следва в административно наказателното производство пред
съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че има деяние,
което осъществява състав на административно нарушение, че това претендирано нарушение
е извършено от посочения като нарушител, и че същият го е извършил виновно.
Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Административно наказателното обвинение
следва да бъде пълно и точно, т.е. лицето, спрямо което се отправя обвинение в извършване
на административно нарушение, следва да бъде уведомено за това какво нарушение се
твърди, че е извършило, кога, къде и при какви обстоятелства, и кои норми се твърди, че е
нарушило.
Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации
в АУАН и НП са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към
делото доказателства, като констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя
нарушение са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Основно основание за законосъобразност на всяко издадено НП е да бъде издадено от
компетентен орган, което в случая е спазено, тъй като съгласно чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ НП по
закона се издават от "оправомощени от Министъра на земеделието и храните длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите", каквото несъмнено се явява Директора на РДГ
гр.Ш., с оглед приложената, на л.6 от делото Заповед №РД 49-171/23.05.2024г., с която са му
предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от
ЗАНН.
Нарушението, чието извършване е вменено на жалбоподателя е квалифицирано в
АУАН и НП по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, който въвежда забрана за покупко-продажба и други
разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобИ.е, съхраняване и
преработване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, като нарушаването й е скрепено със санкция, определяема по реда на
чл. 266, ал.1 от ЗГ – глоба в размер от 500 до 5000 лв.
Следователно, формално е налице съответствие между констатирана дървесина 2 пр.
куб.м от дървесен вид „цер“ и „акация“ без контролна горска марка производствена марка,
и основанието за наложената санкция.
От друга страна обаче, с оглед и показанията на актосъставителя и свидетелите в с.з.,
съдът споделя поддържаната от защита теза относно недоказаността на авторството на
извършеното нарушение и изпълнителното деяние на вмененото нарушение по ЗГ.
Основен и задължителен елемент от всеки съставен АУАН е посочване на
"собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
месторабота,ЕГН" (чл. 42, т.6 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка връзка с
разпоредбата на чл. 6 ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно
нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер, и са насочени
към установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че
3
е извършило вмененото му нарушение.
От установената по-горе фактическа обстановка съдът приема за недоказано по
надлежен и безпротиворечив начин, че именно жалбоподателя С. А. е съхранявала в имот м
с.*** ул.“*** намерената немаркирана със съответна марка дървесина. Това обстоятелство
не може да бъде преодоляно нито от липсата на възражение по акта от страна на посочения
като нарушител, тъй като авторството на нарушението не може да се основава (по арг. от чл.
116, ал.1 от НПК) единствено на самопризнанието на нарушителя, а в случая дори и такова
липсва.
Липсата на категорично установено авторство в лицето на жалбоподателя трябва да
има за директна последица отмяна на издаденото против него НП. Съдът не споделя начина,
по който е установен жалбоподателя, на който е ангажирана административно-наказателната
отговорност. Прието е, че след като същото е отключило имота, и след като е лице живеещо
на семейни начала със собственика на имота, то същият автоматично следва да носи
отговорност за това, че именно той съхранява в имота немаркираната дървесина. Така
приетото обаче не почива на конкретни констатации, а на предположения, въз основа на
които е недопустимо да се градят прави изводи в административно -наказателното
производство и действащите процесуални принципи.
Ето защо и само на посоченото основание, основателно възникват съмнения относно
личността на извършителя, от тук и опровергавана тезата и изводът жалбоподателят да е
пряк извършител на твърдяното административно нарушение. Поради изложеното,
решаващият съдебен състав формира и крайния си правен извод, че не е безспорно доказано
авторството на нарушението в лицето на санкционираната С. А. в процесния казус, от тук и
същият неправилно е бил санкциониран, съотв. и неправилни са изводите на АНО.
Достигайки до различен правен извод, който вече се посочи не кореспондира, и не се
подкрепя убедително от събраните доказателства, АНО е постановил неправилен и
необоснован акт. Личността и авторството на деянието е част от основния предмет на
доказване в настоящото производство, т.к. административно-наказателната отговорност е
лична и произтича само и единствено от виновно действие, респ. бездействие. Поради
липсата убедителни доказателства, установяващи по категоричен начин, извършени лични
действия от страна на жалбоподателя по съхраняване на дървесина, без нужните марки,
съдът приема за недоказано същият да е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на административното нарушение, явяващо се фактическо основание за издаване на
НП.
Ето защо, съдът прие, че АНО, не се е съобразил със задълженията си по закон
вменени му по силата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка,
Директорът на РДГ - Ш. очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи.
С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил
административното нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, за което е бил наказан, поради
което НП е издадено в нарушение на чл. 54 от ЗАНН, и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Ш., с което на С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес- с.Г.,
общ.П., обл.***, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, й е наложено
4
административно наказание „глоба”, в размер 500.00лв. (петстотин лева), на осн. чл.266, ал.1
от Закона за горите, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5