Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 163 от 02.08.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯС.А
при секретар Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 121 по описа за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове
при споделено управление (ЗУСЕФСУ – загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022
г.).
Делото е
образувано по жалба от Община Невестино, с адрес: с. Невестино, ул. „Владимир
Поптомов” № 17, представлявана от Д.С.– кмет, чрез адвокат К.Г., срещу Решение
№ РД-02-14-411/30.03.2023 г., издадено от ръководителя на управляващия орган
(УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП „Република
България – Република Северна Македония 2014 – 2020” (Програмата), с което на
основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ във вр. с § 5, т. 4 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕФСУ и § 1, т. 2 от Допълнителната
разпоредба на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на
нередности), и чл. 4, ал. 1 и чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програмата
за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССI 2014TC16I5CB006 между
правителството на Република България и правителството на Република Северна
Македония (Меморандума; обн., ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 21.11.2017
г.) на Община Невестино е определена финансова корекция в размер на 25% от
стойността на допустимите разходи по Договор № Д-117/05.10.2021 г., сключен с „Телелинк
Инфра Сървисис” ЕАД, с ЕИК *********, на стойност
70 865,33 евро без ДДС (85 038 евро с ДДС). В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на процесното решение на основанията по чл. 146,
т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяна на решението.
В хода на
съдебното производство процесуалните представители по пълномощие на Община
Невестино – адвокат К.Г. и адвокат Е Е, поддържат жалбата и
претендират присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – ръководителят
на УО на Програмата, чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт С.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на заплатеното от Община
Невестино адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Община Невестино
е водещ партньор по Договор за субсидия
№ РД-02-29-7/11.01.2021 г., сключен с Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ), по проект с рег. № СВ006.2.12.039 – „Изграждане на интегрирана система за детекция
и превенция на горски пожари в Невестино и Македонска Каменица”, финансиран
по Програмата. В чл. 2, т. 10 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (EС) № 1303/2013) се
съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер” – правен субект, който
получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. Законът за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление не
дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен
субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава
средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент”. В чл. 3,
ал. 3 от Меморандума е дадена следната дефиниция на понятието „бенефициент/партньор по
проект: институция/организация, участваща в изпълнението на дейности по
проекти, допустими за финансиране със средства от ЕС (в чл. 3,
ал. 4 от Меморандума е дадена дефиниция на понятието „водещ
бенефициент/водещ партньор”: всички бенефициенти на дадена
операция определят един от тях за водещ бенефициент/водещ партньор, който поема
отговорността за изпълнението на цялата операция и за подписването на договор
за субсидия с УО). Предвид разминаването съдът уточнява, че в
настоящото решение получателят на средствата ще бъде наричан
„бенефициер”.
В рамките на
горепосочения проект и във връзка със сключения договор за субсидия е проведена
открита процедура (local open tender) по реда
на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за
външни дейности на Европейския съюз (Практическото ръководство/PRAG), с
предмет: „Изграждане на автоматична наблюдателна кула за откриване на горски
пожари в Невестино”. В резултат на проведената
процедура между Община Невестино, като възложител, и „Телелинк Инфра Сървисис”
ЕАД, като изпълнител, е сключен Договор №
Д-117/05.10.2021 г., на стойност 70 865,33 евро без ДДС. Строителната
площадка е открита с Протокол образец № 2 на 12.11.2021 г. На 23.12.2021 г. е
подписан Акт образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, с причина „изменение на проектите поради неблагоприятни геоложки
условия”. Със Заповед № 01/15.02.2022 г. за допълване на Разрешение за строеж № 3/08.05.2018 г.
е допусната промяна на инвестиционните намерения по реда на чл. 154, ал. 5 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) въз основа на одобрен инвестиционен
проект след издаване на Разрешение за строеж № 3/08.05.2018 г., влязло в сила
на 25.05.2018 г., в обхвата на съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 и
7 от ЗУТ – изместване на площадката за изграждане на автоматичната наблюдателна
станция в рамките на същия имот с идентификатор 27574.16.36, в местността
Бачията в землището на с. Еремия, община Невестино, и промяна на височината на
металната конструкция на станцията (в първоначалния
проект е заложена тръбна стоманена кула с обтяжки и височина 29 м, а в
одобрения с изменението проект съоръжението е променено с модулна сглобяема
антенна мачта с височина 40 м). Посочено е, че
направените промени засягат проектирането (промяната
на местоположението) на
технологичното оборудване спрямо променената височина на антенната мачта, като
всички одобрени системи и тяхното кабелно захранване се запазват спрямо
първоначалния одобрен работен проект. На 09.03.2022 г. е съставен Акт образец №
11 за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството. Строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение №
1/21.09.2022 г. на главния архитект на община Невестино. Верифицираната сума по
процесния договор е 61 958,23 евро,
а неверифицираната – 23 080,17 евро. Допълнителни СМР по проекта не са
заплащани и не са верифицирани.
С писмо с изх. № 99-00-3-62-(9)/13.02.2023 г., получено на 13.02.2023
г., кметът на община Невестино е уведомен от УО на Програмата, че във връзка с
постъпило в МРРБ уведомление
за съмнение за нередност с вх. № УТС-1524/17.06.2022 г., е констатирано нарушение на
принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (EС) № 1303/2013. Прието е, че с изменението
на условията, при които е изпълнен договорът, след възлагането на тръжната
процедура, потенциалните участници в процедурата са поставени в неравноправно
положение спрямо определения за изпълнител. Посочено е, че нарушението
представлява нередност по т.
2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. С писмото на
възложителя е предоставена възможност в двуседмичен срок от получаването му да
представи възражение с доказателства по направените констатации. С Решение № РД-02-14-411/30.03.2023
г. ръководителят на УО на Програмата е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципите
по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (EС) № 1303/2013, което представлява
нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване
на нередности. Оспореното решение е съобщено на Община Невестино на 30.03.2023
г. Жалбата срещу решението е подадена на 11.04.2023 г.
По делото са
разпитани като свидетели Г.Д.С. (старши експерт в Община Невестино) и Н.Я.Я.
(ръководител проект в „Телелинк Инфра Сървис” ЕАД), от показанията на които се
установява, че при трасирането на обекта е установено, че местоположението му
съгласно проектната документация е в непосредствена близост до резервоар за
питейна вода в стръмен участък, силно ерозирал, и изграждането на кулата на
това място ще наложи изсичането на около 50 дървета и може да доведе до засягане
на водопроводната мрежа и опасност от срутване на резервоара. Установено е и че
на по-малко от 30 метра в същия имот има равен участък, без растителност,
поради което е взето решение да се предприеме процедура по изместване на
строителната площадка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален
административен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, от надлежен правен субект с
право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането ѝ съд, в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.
Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната
проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ
доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство
и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в
сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по
програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за
управление и националните органи осъществяват правомощия по администрирането на
нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III, и при
извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните
и максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта
по чл. 70, ал. 2. По силата
на чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ финансова
подкрепа със средства от ЕФСУ (до 01.07.2022 г. – ЕСИФ) може да бъде отменена
изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Административната
мярка се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта – чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Рамката за
инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, включително за
Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), се съдържа в Регламент (ЕС) № 231/2014 на ЕП и на
Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна
помощ (ИПП II). Предвид необходимостта от допълнителни конкретни правила е приет Регламент за изпълнение (ЕС) №
447/2014 на
Комисията от 2 май 2014 г. относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на ЕП и на
Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).
Съгласно чл. 37, параграф 1
от Регламент № 447/2014 по отношение на
функциите на управляващия орган се прилагат чл. 125 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 23, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. С одобрената
от Европейската комисия Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП
ТГС ССI 2014TC16I5CB006 са определени приоритетите за сътрудничество между
Република България и Република Северна Македония за програмен период 2014 –
2020. Основните правила за изпълнението ѝ се
съдържат в Меморандума.
Анализът на относимата
нормативна уредба обосновава извода, че ръководителят на УО на Програмата има
правомощието да установява нередност, допусната от бенефициери с
местонахождение на територията на Република България, и да определя финансова
корекция, какъвто е настоящият случай. Това правомощие обхваща както случаите
на нередност, допусната от водещ бенефициер/водещ партньор, така и случаите на
нередност, допусната от друг бенефициер/партньор. Ограничението на
компетентността на ръководителя на УО на Програмата за определяне на
корекция е по териториален признак – необходимо е извършителят да е с местонахождение на територията
на Република България. Със
Заповед № РД-02-14-195/21.02.2023 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на Десислава Георгиева – заместник министър на регионалното
развитие и благоустройството, е възложено да ръководи и организира дейността на
УО по програмите за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, България –
Турция и България – Македония, съфинансирани по ИПП 2014
– 2020 г. (след издаването на процесното решение със Заповед №
РД-02-14-472/13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството тези правомощия са възложени на директора на
дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” при МРРБ).
Решението
е издадено в предвидената в чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ писмена форма, но в нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. В процесното решение
нарушението е квалифицирано по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (EС) № 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.
70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция – обн., ДВ, бр. 52 от 2020
г., във вр. с § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022
г.) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл.
4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013. В чл. 4, параграф 8 от Регламент (EС) № 1303/2013 е посочено, че Комисията
и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в
съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на EП и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за
общия бюджет на Съюза (Регламент (ЕС) 2018/1046/Финансов регламент). От съдържанието на чл. 4, параграф 8 от Регламент (EС) № 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ следва, че
уредбата на принципа за добро финансово управление няма самостоятелен характер,
а бланкетно, под формата на препращане към други разпоредби, включва няколко
кумулативни хипотези, които трябва да са налице, за да се приеме спазването му.
Нарушаването на този принцип не може да се приеме за осъществено без изрично да
се посочи коя от съответните хипотези е била засегната. В случая са неприложими
чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013, доколкото същите касаят съответно насърчаването на равенството
между мъжете и жените и на недискриминацията, и принципа на устойчивото
развитие, както и чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Финансовия регламент, тъй като касаят
съответно вътрешния контрол на изпълнението на бюджета и конфликта на интереси.
Приложими са обаче трите хипотези на чл. 33, параграф 1 от Регламент №
2018/1046.
Съгласно посочената разпоредба бюджетните кредити се използват в съответствие с
принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се
спазват следните принципи: а) принципът на икономичност, според който
ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на
нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и
качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с
най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и
постигането на целите; и в) принципът на ефективност, който е свързан със
степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.
В процесното решение са посочени като нарушени и трите принципа. За да се
приеме, че в случая е нарушен принципът за добро финансово управление, в
какъвто смисъл са доводите на административния орган, задължително следва да
бъде извършен анализ относно спазване на горепосочените три принципа
предвид конкретните цели по проекта, какъвто анализ липсва в случая.
Принципът на
икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от
бенефициер, изисква публичният финансов ресурс да се използва за осъществяване
на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо
количество и качество и на най-добрата цена. Този принцип би бил нарушен, ако
ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван
своевременно, не е в подходящото количество и качество, или не е на най-добрата
цена. В процесното решение е посочено, че принципът на икономичност е нарушен,
тъй като извършените строителни дейности са с различен обем и съдържание,
поради което при провеждане на процедурата потенциалните участници не са били
наясно, че обявените условия ще бъдат изменени, съответно е било възможно да
подадат оферти и да участват в процедурата, в случай че са били наясно с
измененията в условията за изпълнение на поръчката и предложената от тях цена
би могла да бъде по-ниска от тази на определения за изпълнител. Липсват обаче
конкретни мотиви, че ресурсите не са предоставени своевременно, в подходящо
количество и качество и на най-добра цена. Доколкото в случая промените на
проекта засягат промяна на местоположението на технологичното оборудване в
рамките на същия имот спрямо променената височина на антенната мачта, като
всички одобрени системи и тяхното кабелно захранване се запазват спрямо
първоначалния одобрен работен проект, без необходимост от допълнително
заплащане, предположението на органа, че би могла да бъде отправена по-добра
оферта от друг потенциален участник, е необосновано.
Принципът на
ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който
гарантира съответната степен на постигане на поставените цели посредством
предприетите дейности. В параграф 3 на чл. 33 от Финансовия регламент е
посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими,
постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и
2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. В случая
органът не е изложил мотиви, че заложените по проекта цели не са постигнати от
бенефициера при направения от последния избор на изпълнител. Доколкото нарушението
е свързано със самия избор на доставчик на външна услуга и не е изследвано дали
тази услуга е извършена качествено и в срок според заложеното в договора за
изпълнение, то няма данни да се преценява нарушение на принципа на
ефикасността. С оглед на това, че предложената цена отговаря на заложената по
проекта за съответната дейност, тя е и оптимална за интереса на бенефициера, а
принципът на ефикасност би бил нарушен, ако за тази цена той не е получил договореното
в изискуемото качество и срок, каквито данни обаче не са събрани от
административния орган. В тежест на последния е да установи нарушението на
принципа на ефикасност. В случая не става ясно защо органът приема, че с
изграждането на процесното съоръжение не са постигнати поставените цели.
По отношение
принципа за ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат
поставените цели посредством предприетите дейности, отново
липсва анализ от страна на административния орган, въз основа на
който да се обоснове извод за нарушаване на принципа. Обосноваването на
извод за спазване, респ. нарушаване на този принцип изисква извършване
на анализ на заложените в проекта цели, на извършените дейности и формиране
в резултат на съпоставката им на заключение относно степента на постигане на
целите. В настоящия случай административният орган само е посочил, че
съоръжението е изградено и заплатената цена не е по-висока от първоначално
определената, но при възлагането на процедурата, нарушавайки принципа на
равнопоставеност, както и на свободна и лоялна конкуренция, възложителят е пренебрегнал
възможността да получи по-ефективни решения на по-добра цена.
Предвид изложеното
формалният извод на административния орган за нарушаване на принципите за
икономичност, ефикасност и ефективност остава необоснован и недоказан. В процесното
решение не е посочено кои факти административният орган приема за относими към
нарушаването на всеки от посочените принципи. Установяването на фактическото
основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни
факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма,
мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, а това в
случая не е направено (вж. в т. см. Решение №
6787/22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2023 г., VII о., Решение № 5282/18.05.2023
г. на ВАС по адм. д. № 9678/2022 г., VII о. и Решение № 2499/17.03.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 9561/2021 г., VII о.). Мотивирането на акта е
една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни
мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна
защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от
страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа
на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване, или да бъдат изложени
от издалия го административен орган и отделно, в придружителното писмо или в
друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия
административен орган, като липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение
на закона и когато по-горестоящият административен орган е потвърдил мотивирано
акта (в случая не е налице такава процедура). Допълнително изложените
мотиви, след издаването на акта, трябва да доведат до знанието на адресата съображенията
на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните
средства и проверката за законосъобразност на акта, като е недопустимо да се
излагат мотиви към акта след сезирането на съда с жалба (вж. в т. см.
Решение № 2064/24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2022 г., V
о. и Решение № 3503/04.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 7727/2022 г., V о.). В случая конкретни
съображения за постановеното решение не са изложени допълнително в съответствие
с тълкувателното решение.
Независимо от
обстоятелството, че немотивирането на процесното решение е достатъчно основание за неговата отмяна,
съдът намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства
не се установи, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение на
принципа за добро финансово управление по
чл. 4, параграф 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 във вр. с чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) №
2018/1046,
квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал.
3 от Наредбата
за посочване на нередности.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. 2 от АПК
следва да бъде отменено.
При този изход
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК МРРБ
(юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да заплати на Община Невестино направените
от същата разноски по делото в размер на 1132,64 лв. (332,64 лв. за държавна
такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение).
Съдът
намира за неоснователно
възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.
144 от АПК за прекомерност на заплатеното от Община Невестино адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-411/30.03.2023 г., издадено
от ръководителя
на УО на Програмата за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП „Република
България – Република Северна Македония 2014 – 2020”.
ОСЪЖДА Министерството
на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община
Невестино, с
адрес: с. Невестино, ул. „Владимир Поптомов” № 17, сумата в размер на 1132,64 лв. (хиляда сто тридесет и два лева
и шестдесет и четири стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: