№ 7866
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110146694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Р. А.
срещу „фирма” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 309,28 лева, от които сумата от
96,58 лева – главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до
30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г., сумата от 83,12
лева – главница за дялово разпределение за периода от 30.06.2009 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 89,12 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г. до 27.06.2023 г., като
погасена по давност. В исковата молба се твърди, че ответникът претендира
процесната сума от ищеца, видно от договорна сметка № (номер) от
27.06.2023 г. Сочи, че ответникът е формирал исковата сума като сбор от
следните: сумата от 96,58 лева – главница за потребена ел. енергия за периода
от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до
27.06.2023 г., сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 30.06.2009 г. до 30.06.2018 г. и сумата от 89,12 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г.
до 27.06.2023 г. Позовава се на чл. 111 от ЗЗД, уреждащ по-кратък давностен
срок от 3 години. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „фирма“ ЕАД, чрез юрк.
Ибр., с пълномощно към отговора. В отговора се твърди, че искът е
1
недопустим, след като ищецът не обосновава правния си интерес от
завеждането му. Счита, че ответното дружество с поведението си не е станало
причина за завеждане на настоящото производство, поради което моли да не
се възлагат нему разноски, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли иска, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С молба от 27.03.2024 г. ответникът прави
признание за погасяване на задълженията по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
В процесния случай предявеният иск е допустим, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита, включително с
оглед противоречивото процесуално поведение на ответната страна, предвид
изложеното в депозирания писмен отговор и направеното доказателствено
искание за допускане на експертиза за установяване на размера на дължимите
суми на доставена топлинна енергия в имота. Ответникът не твърди и да е
заличил вземанията от воденото от него счетоводство и с отговора си оспорва
иска.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по
същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на
него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване положителни факти, които опровергават твърдението за
несъществуване на задължението, а именно - съществуване на облигационно
отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението
да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период.
Безспорни са между страните обстоятелствата, че ответника е доставил
топлинна енергия до апартамент **, находящ се в (град), (адрес), на стойност
96,58 лева –за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г., както и е начислил
сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за периода от
30.06.2009 г. до 30.06.2018 г. по доставена услуга дялово разпределение,
както и че поради неизпълнение на задължението за заплащане на главница за
доставена топлинна се дължат сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г. и
сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за периода от
30.06.2009 г. до 30.06.2018 г.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
2
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви
по размер. Следователно и вземанията на “фирма” ЕАД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок (в този смисъл е и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., решение
№ 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І
т.о.).
С молба от 27.03.2024 г. ответникът признава, че вземанията са
погасени по давност, поради което и като безспорни са отделени
обстоятелствата, че сумата от 96,58 лева – главница за потребена ел. енергия
за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г.; сумата от 40,26 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до
27.06.2023 г.; сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 30.06.2009 г. до 30.06.2018 г.; сумата от 89,12 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г.
до 27.06.2023 г. – са изцяло погасени поради изтичане на предвидения в
закона давностен срок.
Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички
задължения на ищеца за заплащане на топлинния енергия.
Поради изложеното искът се явява изцяло основателен и следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на
50 лева.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се претендира
сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски по производството за
един адвокат осъществявал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът счита, че се явява неоснователно претендирането на адвокатско
възнаграждение по всеки един иск по отделно и отчитайки постановките на
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015
от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС намира, че посочените в
наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая сумата от
300 лева се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по
3
делото, доколкото адвокатското съдействие се изразява в изготвяне на
исковата молба и адвокатът не се явява в съдебно заседание, отделно от това
не са събирани доказателства предвид признанието на ответника.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: (град), (адрес), срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
Т. Р. А., ЕГН **********, не дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер) сумата в
размер на 309,28 лева, от които сумата от 96,58 лева – главница за потребена
ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.03.2013 г. до 27.06.2023 г., сумата от 83,12 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 30.06.2009 г. до 30.06.2018 г. и сумата от 89,12
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.08.2009 г. до 27.06.2023 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер),
със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на Т. Р. А.,
ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), сумата в размер на 50 лева,
представляваща разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер),
със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на адвокат И.
А. Н., съдебен адрес: (град), (адрес), сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски по производството за един адвокат осъществявал
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4