РЕШЕНИЕ
№ 5578
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г*СТ. Г*
при участието на секретаря И* Р. А*
като разгледа докладваното от Г* СТ. Г*Административно наказателно дело
№ 20231110212556 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г*Г*
при участието на секретаря И* А*, като разгледа докладваното от съдия
Георгиев АНД №12556 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №BG2023/5800-
75/НП/16.05.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница София
на Агенция "Митници", с което на „******” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 66 066,29 лева на основание чл.234, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1
вр. ал.4 от Закона за митниците.
В депозираната пред съда жалба на „******” ЕООД се твърди, че АУАН
и наказателното постановление били нищожни, като издадени от
некомпетентен орган.
Допуснати били съществени процесуални нарушения при издаване на
НП.
Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание „******” ЕООД, редовно призовано, се
представлява от адв.Х******, която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител,
юрк.С*******която пледира да се потвърди наказателното постановление и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 05.11.2021 г. в Митническо бюро София-Изток била подадена
митническа декларация с основен референтен номер ******, като „********”
ЕООД декларира за режим „Допускане за свободно обращение стоки“, с
описание ЕД 6/8 на митническата декларация, както следва:„Галванизирани
стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm - 84979 кг: 0.58 mm х 122
mm - 18064 кг - 7 бр.; 0.58 mm х 80 mm - 19639 кг - 7 бр.; 0.58 mm х 175 mm -
21438 кг – 11 бр.; 0.58 mm х 200 mm - 25838 кг - 15 бр.; 27АGV355/27АFТ577
- 18 348 кг. - 11 бр.; 27AJM189/27АJN328 - 22 208 кг. - 9 бр.;
27АFК743/27АFТ579 - 22 219 кг - 12 бр.; 27ААК490/27ААК491 - 22 204 кг. - 8
бр.“. Декларираният код по ТАРИК в ЕД 6/15 от МД „Код на стоката - код по
ТАРИК“ е **********. В ЕД №4/17 „Преференция“ от МД, дружеството е
декларирало код на тарифна преференция 120 „Непреференциални тарифни
2
квоти” и номер на квота в ЕД №8/1- 098611.
Съгласно откритата към датата на деклариране тарифна квота, към която
е асоцииран код по ТАРИК **********, е приложена ставка на вносно мито в
размер на 0 %.
В ЕД 3/1 и ЕД 3/24 на декларацията, като продавач и износител на
стоките е посочено дружеството G*********
При извършен последващ контрол на декларирането било установено, че
единственият доставчик на стоки е дружеството „Г******“, което дружество е
и едноличен собственик на капитала на „Г*********.
При деклариране на стоките пред митническите органи на
*******представило MILL TEST сертификати за физическите и химическите
характеристики на стоките, издавани от „Г******“. В MILL TEST
сертификатите било описано, че същите са издадени съгласно европейски
стандарт 10204 тип 3.1. Съгласно описания стандарт този вид сертификати
следва да бъдат издавани от производителите на стоките.
При последващия контрол било установено, че „Г********“ не е
производител на стоките, а единствено извършва операции по нарязване в
необходими размери и е износител от Република Турция.
Тъй като стоките са с произход от *******, за допусканите за свободно
обръщение стоки са предвидени непреферентни тарифни квоти, ограничени
времево и количествено, при възползването от които ставката на мито за
стоки с произход от ****** е 0 % от митническата стойност на продукта, но
когато не са налице количества по квотите или вносителят не се възползва от
тях, ставката на мито е равна на 25 % от защитно мито от митническата
стойност на стоката.
След установяване, че представените сертификати към момента на
деклариране на стоките не са издадени от производител било изискано
представяне на сертификати от страна на производителя.
Тези сертификати били представени. За конкретната декларация и
стоките по нея било установено, че техен производител е бил ******* от
****** При сравняване на данните от сертификатите, издадени от ****** и
тези, издадени от „T*********** **** били установени разлики, изразяващи
се в химичен състав на стоките, като в сертификатът, издаден от „*******“
3
липсва химичен елемент алуминий, който е от определящо значение за
тарифното класиране на стоките.
Установено било, че дружеството е декларирало некоректен код по
тарик към момента на вноса и същият следва да бъде сменен. При смяна на
кода по тарик за стоките не са налични количества на преференциални
тарифни квоти, като количествата по квотата, предвидена за квота по тарик
**********, който е определен от митническите органи в хода на
последващия контрол са били изчерпани към момента на подаване на
митническата декларация за внос.
Въз основа на установения размер на задължение за заплащане на
допълнително мито в размер на 25 %, бил установен и нов размер на
данъчната основа и нов размер на дължимия данък добавена стойност при
процесния внос, като възникнали задължения за заплащане на мито в размер
на 55 055,24 лв. и доплащане на ДДС в размер на 11 011,05 лв., в общ размер
на 66 066,29 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на
свидетеля Н. Ц..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц., които ясни, точни,
непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
Липсват основания за дискредитация на показанията на св.Ц., поради
заинтересованост или друга причина.
Страните не са посочили други относими към делото доказателства и
съдът не е констатирал наличието на такива.
Предвид непротиворечивостта на събраните по делото доказателства,
съдът намери същото за изяснено от фактическа страна.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
4
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Установените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен
начин.
Съгласно чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците който избегне или
направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на
митата или на другите публични държавни вземания, събирани от
митническите органи, се наказва за митническа измама.
По чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците за митническа измама
наказанието е имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни
вземания - за нарушение по ал.1, т.1.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Тъй като е определена най-ниската по размер имуществена санкция,
съдът намира, че тя не може да бъде намалена.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до нарушаване на правото на защита.
Доводите изложени в жалбата са неоснователни.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Нарушението е установено по несъмнен начин.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не намира основание за приложението на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като се касае за случай, който не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други подобни нарушения.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът за
вината няма правно значение, защото отговорността на юридическите лица е
5
обективна и безвиновна.
Касае се за типично нарушение, което по нищо не се различава от
аналогичните деяния от този вид.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „Г********” ЕООД да заплати 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №******** г., издадено от директора на
Териториална дирекция Митница София на Агенция „Митници“ като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „****** ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Агенция
„Митници“ 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Г*
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6