Р Е
Ш Е
Н И
Е
№162, гр. Добрич, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година, ІV едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 126/2022 г.
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Т.С.Н. *** срещу Решение № 8/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №**********/ 07.12.2021 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
Добрич.
Жалбоподателката изразява
несъгласие с Решението и иска то да бъде отменено, като ѝ бъде
предоставена пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от
Кодекса за социално осигуряване.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, се представлява се от адв. Н.С. - ВАК. Поддържа жалбата. Претендира
съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт А.М., която излага становище, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а Решението на Директора на ТП на НОИ Добрич - потвърдено. Претендира
при отхвърляне на жалбата присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Страните нямат искания по
доказателствата извън представените с административната преписка.
Административен съд - Добрич, ІV състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
Решение № 8/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ -
Добрич е изпратено чрез писмо с обратна
разписка, като, видно от известието за доставяне е получено лично от жалбоподателката на 08.02.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14
- дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез
административния орган на 17.02.2022 г., видно от отразеното върху
печата, поставен в горен ляв ъгъл. Предвид изложеното, жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
От доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Процесното произнасяне е по
повод Заявление вх. № 2113 - 24 - 1557/01.11.2021 г. на Т.С.Н. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, първа категория. Към Заявлението е приложена
трудова книжка и удостоверения.
С Разпореждане № **********/ 07.12.2021 г. на Ръководител "ПО" е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е
прието, че лицето няма право на лична пенсия за ОСВ по чл.69, ал.2 от КСО, тъй
като няма навършена възраст 53 г. и 08 месеца, като тази възраст ще бъде
навършена на 23.04.2022 г.
На 12.01.2022 г., с вх. № 1012 - 24 - 19, Н. е подала жалба срещу Разпореждането по административен ред, идентична на
жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. Тя настоява, че
правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва право и
на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че осигуреното лице
има право да избере какъв вид пенсия за осигурителен стаж и възраст желае да му
бъде отпусната, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия, без
да има право да преценява налице ли са предпоставките за отпускане или не на
друг вид пенсия. Прави възражение, че неправилно административният орган
аргументира отказа си с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС) и обвързва отпускането на този вид пенсия с липсата
на предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69 от КСО. Твърди, че
ограничителното тълкуване и прилагане на чл. 18, ал. 4 НПОС противоречи на
основен принцип на осигурителното законодателство, прокламиран в чл. 3, т. 3 от КСО за равнопоставеност на осигурените лица и недопустимо ограничава основно и
неотменимо конституционно защитено гражданско право, каквото е правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Допълва, че са отпускани пенсии след
2000 г. и до настоящия на възражението момент на всички лица, работили в
системата на МВР, като с Разпореждането за отказ била поставена в по -
неравностойно спрямо останалите лица положение.
Директорът на ТП на НОИ -
Добрич е разгледал жалбата, като е приел същата за неоснователна и е постановил
Решение № 8/03.02.2022 г., с което я е отхвърлил. Ответникът е счел, че разпоредбата на чл.
69б, ал. 1 КСО е неприложима спрямо Т.Н., тъй като е налице
ограничението на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съгласно който лицата, които не са
придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж,
могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, т.е. лицата, които
са придобили изискуемия стаж, но не са достигнали необходимата възраст по чл.
69 КСО, не могат да се възползват от облекчения режим на чл. 69б, ал. 1 КСО.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като, ал. 3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася
по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№ 8/03.02.2022 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с оглед на което е
издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Спор относно компетентността на органа няма.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта. В този смисъл
решението е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал.
3 от КСО.
Относно съответствието с
материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав
съобрази следното:
За да откаже отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата, пенсионният орган е
приел, че тя не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2
от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Разпоредбите на чл. 69 и чл.
69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Те са еднакво приложими с оглед на
правните последици като норми от един и същ ранг. Това означава, че при
осъществяване на фактическия състав на една от тях или и на двете, следва да се
приложи по - благоприятната правна възможност за заявителя. В тази насока
Решение № 2259/18.02.2021 г. по ад.д. № 10189/2020 г. на ВАС и Решение №
2291/18.02.2021 г. по ад.д. № 9879/2020 г. на ВАС.
От така събраните по делото
доказателства по делото се установява, че оспорващата не отговаря на законовото
изискване за навършила възраст по чл. 69, ал. 2, във връзка с, ал. 9 от КСО,
която за 2021 г. следва да бъде 53 г. и 8 месеца. Оспорващата обаче отговаря на
законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, което
съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2021 г. за жените следва да
е от 49 г. и 8 м., а не както органът е приел от 53 г. и 8 м. Последният размер
на възраст е изискване за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само по отношение на мъжете.
Безспорно по делото е
установено, че към деня на подаване на заявлението си - 01.11.2021 г. оспорващата е имала навършени 53 г. 4 м.8 дни.
Едновременно с горното
безспорно по делото е установено и че към деня на подаване на заявлението си Н. е имала придобит осигурителен стаж превърнат към трета категория труд от
47 г. 02м.6 дни и общ сбор от осигурителен стаж и
възраст над 94 точки. Следователно Т.С.Н. е отговаряла и на изискването
по чл. 69б, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж от 10 г. при условията на първа
категория труд, както и на изискването по чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО за сбор
от осигурителен стаж и възраст най-малко за жените от 94 точки.
По изложените съображения съдът
приема, че оспорващата към деня на
подаване на заявлението си е отговаряла на всички кумулативно предвидени
законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия
ОСВ при условията на посочената разпоредба.
Въпреки, че към датата на
подаване на заявлението по отношение на Н. са били налице всички условия
за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, административният орган е приел, че
на оспорващата не следва да се отпуска пенсия, защото не отговаря на условията
за възраст по нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а чл. 69б, ал. 1 от КСО е
неприложим с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, както и че няма
осигуряване в ППФ. Тези изводи на пенсионния орган противоречат на материалния
закон.
Неправилно административният
орган е приел, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО
възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при
условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране на лицата,
които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО, какъвто е конкретния случай. Обратното би означавало неравноправно
третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в
чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява
въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването,
солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането
на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има
указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Тя не може да
ограничава действието на нормите на КСО, поради което при противоречие между
двете следва да намерят приложение разпоредбите от по-висок ранг съгласно чл.
5, ал. 1 АПК. Не се споделя и стеснителното тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО,
че той се прилага само за дейностите и професиите от първа и втора категория
труд, посочени в НКТП, за които се правят допълнителни осигурителни вноски в
ППФ. В разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е посочено, че лицата, които са
работили 10 години при условията на първа категория труд, имат право на ранно
пенсиониране, без оглед на това дали за положения труд са направени
допълнителни осигурителни вноски в ППФ. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС
изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа
категория труд, какъвто безспорно по силата на закона се явява положения такъв
от оспорващата, като държавен служител по ЗМВР от 26.03.23 дни.
На основание всичко
гореизложено настоящият съд приема, че по отношение на Т.Н. е приложима хипотезата на чл.
69б, ал. 1 от КСО. В случая безспорно по делото е доказано, че оспорващата отговаря
на условията за пенсиониране по този ред, с оглед на което така постановения
отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
По изложените съображения, съдът
намира Решение № 8/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е потвърдено
Разпореждане №**********/07.12.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Добрич, за незаконосъобразни и следва
като такива същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството
на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Добрич, следва преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по
Заявление с вх. № 2113-24-1557/01.11.2021 г. подадено от Т.С.Н., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуването и прилагането на закона.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането на процесуалния
представител на оспорващата за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Следва на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на Т.Н.С., да бъдат присъдени разноски,
съставляващи платено възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, пр.2, чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118,
ал. 3 от КСО, чл. 120, ал. 2 от КСО, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.С.Н. *** Решение № 8/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата
ѝ против Разпореждане №**********/ 07.12.2021 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Добрич.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ Добрич за произнасяне по същество по Заявление с вх. № 2113-24-1557/01.11.2021 г. подадено от Т.С.Н., съобразно указанията дадени в
мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Добрич да заплати на Т.С.Н., ЕГН *********** *** разноски по настоящото дело в размер на 400/четиристотин / лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: