№ 63
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Мария Илиева
като разгледа докладваното от Мария Илиева Въззивно гражданско дело №
20211100506534 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 1754/20.05.2021 г. на В. Н.
ИВ.-длъжник по изпълнително дело № 20208490403244 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849
на КЧСИ, срещу налагане на запор върху трудовото възнаграждение за събиране на
сумата от 200 лева по НП № 321216 от 14.11.2017 г. на Столична община, което вземане
било погасено по давност. В жалбата се прави искане на основание чл. 438 от ГПК да бъде
постановено спиране на изпълнението на наложения запор върху трудовото
възнаграждение, за отмяна на изпълнителното действие „запор върху трудово
възнаграждение“ като бъде задължен съдебният изпълнител да възстанови неправомерно
удържаната сума и за прекратяване на изпълнителното дело поради несъбираемост на
вземането, което е погасено по давност.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 241 от 26.05.2021 г.
жалбоподателят В. Н. ИВ. е уточнила, че обжалва отказа на съдебния изпълнител по
образуваното изпълнително дело от 21.04.2021 г. да прекрати действията по наложения
запор върху трудовото възнаграждение поради изтекла погасителна давност за вземането
по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, на която се е позовала пред ЧСИ. Прави искане
извършеното изпълнително действие да бъде отменено и неправомерно получената сума от
367 лева да ѝ бъде върната.
Взискателят „Столична община“ не взема становище по жалбата.
Частен съдебен изпълнител А.П. е дал обяснения във връзка с извършеното
изпълнително действие, като счита, че жалбата е частични недопустима относно исканията,
1
касаещи запора на трудово възнаграждение и допустима, но неоснователна в частта относно
отказа му да прекрати изпълнителното дело, като излага доводи в тази връзка.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейното уточнение от
11.06.2021 г. и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на частен
съдебен изпълнител А.П., прие следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7.
разноските по изпълнението.
Според чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена,
или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният
лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който
е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от
взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго
секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, освен; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск
на длъжника по чл. 439 или 440 ГПК; 8. взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Наведените от длъжника-жалбоподател оплаквания не попадат в нито една от
хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна
давност за вземането, възложено за събиране на съдебния изпълнител, какъвто довод не
подлежи на разглеждане нито от съдебния изпълнител, нито от съда в производството по чл.
436 и сл. от ГПК. В рамките на това производство съдебният изпълнител може да вземе
предвид доводи за погасяване на вземането единствено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от
ГПК – плащане от длъжника на сумата по изпълнителния титул.
В конкретния случай вземането се събира въз основа на валидно изпълнително
основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК - влязло в сила наказателно постановление, което
задължава съдебният изпълнител да извърши изпълнителни действия до установяване
наличието на някоя от предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433,
ал. 1 от ГПК, в това число представяне на влязло в сила решение, с което се установява
несъществуване на вземането или на правото на принудителната му реализация, каквото не
2
е представено.
Предвид горното въззивният съд намира, че отказът на съдебния изпълнител да
разгледа и съобрази доводите на длъжника за изтекла погасителна давност за вземането и да
прекрати изпълнителното производство е законосъобразен и няма основания за неговата
отмяна, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Следва да се посочи, че наложеният запор се вдига служебно и незабавно от съдебния
изпълнител, а не от съда, когато постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство влезе в сила (чл. 433, ал. 3 от ГПК), като в рамките на производството по
обжалване на изпълнителните действия, съдът не може да осъди съдебния изпълнител или
взискателя да върнат събраните въз основа на наложен запор суми на длъжника по
изпълнението, дори да са налице материалните предпоставки за това.
Предвид неоснователността на жалбата, искането за спиране на действията по
изпълнението е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.
С оглед изхода на настоящото дело, жалбоподателят няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 1754/20.05.2021 г. на В. Н. ИВ.-
длъжник по изпълнително дело № 20208490403244 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на
КЧСИ срещу разпореждане от 21.04.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
прекрати делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. ИВ. по чл. 438 от ГПК за спиране на
действията по изпълнението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3