Решение по дело №502/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №2641/30.07.2012 г., постановено по Г. дело №379 по описа на РС-Г. Д. за 2012 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК . С въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Аргументират се доводи, че то е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване от въззивния съд на ново по същество, уважаващо иска.Във въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.Ч. пълномощника в процеса въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, в който са изложени аргументи и съображения, целящи опровергаване на въведените с жалбата оплаквания. Въззиваемата страна намира, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което претендира за потвърждаването му. В съдебно заседание Ч. пълномощника отговора се поддържа.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, Ч. постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия С. състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно. Съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявения иск. Посочената норма сочи , че всеки може да предяви иск ,за да възстанови правото си когато то е нарушено,или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право,когато има интерес от това. Правният интерес от предявяването му ищеца обосновават с твърдението си, че общият наследодател на страните И. Б. Д.,б.ж. на с.В., община С., починал на 25.07.1985 г. е бил собственик на процесния имот. Така че по силата на наследствено правоприемство ищеца е собственик на 1/7 ид.ч. . Въз основа на давностно владение през 1982 г. за целият имот ответника се е снабдил с документ за собственост.Към настоящия момент части от имота се ползват както от ищеца така и от ответника, а съществуват данни , че отделни обекти се ползват и от друг наследник.

За да бъде признат ищеца за собственик на 1/7 ид.ч. от спорния имот по наследство следва при условията на пълно главно доказване да бъде установено , че имота е бил на наследодателя и ответниците не са могли да го придобият по давност или друг способ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищеца и ответника са наследници на И. Б. Д.,б.ж. на с.В., община С., починал на 25.07.1985 г. /л.9,10/. Наследодателят има седем деца. От свидетелските показания се установява , че наследодателят е бил собственик на процесния имот. Съдът, в тази насока кредитира изцяло показанията на св.М. и св.Г. –сестри на страните / наследници на И./. Двете свидетелки установяват , че процесният имот е бил на родителите им и те приживе са разрешили на синовете да си построят къща съответно гараж.

Твърденията на свидетелите са, че бащата/наследодател/ е „дал” имота на синовете си. По делото не се събраха доказателства наследодателят на страните приживе да се е разпоредил с имота в полза на един или друг от синовете си.

През 1982 г. /преди да почине наследодателя/ ответника се е снабдил с НА за собственост за целия процесен имот/л.7/ , като придобивното основание е давностно владение.

Настоящия С. състав не споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи и съображения,обусловили постановяването на обжалваното решение. Намира ги за материално незаконосъобразни и необосновани, а развитите във въззивната жалба оплаквания за основателни.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследство- 1/7 ид.ч.. Искът е допустим и основателен.

Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или Ч. другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане Ч. явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно.

Безспорно е установено от свидетелите по делото, че наследодателят на ищеца и първия ответник е бил собственик на имота. Приживе той е „разрешил” на двамата да си синове да построят съответно гараж и къща.Строителството е реализирано седемдесетте години. В този имот до смъртта си 25.07.1985 г. е живял и наследодателя. В хода на процеса не се установи , че след смъртта му наследниците му да са поделили наследството. Освен това не бе установено , че по надлежен ред приживе наследодателят се е разпоредил с имота си. В този смисъл в полза на ответниците не би могло да изтече придобивна давност или да са придобили имота по друг начин годен да ги направи собственици.

За да достигне до този извод, въззивния съд, констатира, че първоинстанционният съд е направил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, рефлектирало върху правилността при установяване и възприемане на част от правнорелевантните факти. Този С. състав на въззивния съд намира, че решаващия състав на РС без да се мотивира изцяло е игнорирал факти, установяващи се със събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Както бе посочено до смъртта си -1985 г., наследодателят е владял процесния имот. След това и понастоящем имотът се е ползвал в различни части от ищеца и ответника. Св. Б.сочи че през 1970 г. наследодателят е дал място от имота на ищеца да си построи гараж , а към 1980 г. е дал на ответника да си построи в имота къща. И доколкото в настоящия случай се установи по несъмнен начин, че за периода след смъртта на наследодателя нито ищеца нито ответника са упражнявали фактическата власт върху целия процесен имот с намерение за своене, следва да се приеме, че те са владяли своята част от имота и са били държатели на частта на останалите наследници. Ето защо и предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 от Закона за наследството, ищецът е собственик на 1/7 идеална част от имота, за която част предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Поради изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за 1/7 идеална част от процесния имот, като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/7 идеална част от имота.

С оглед изхода на делото и на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 135, т.I, дело№303/1982 г. на РС- Г. Д. за 1/7 ид.ч. от недвижим имот, представляващ: урегулиран поземлен имот /парцел/ XIX /деветнадесети/, имот планоснимачен номер 423 от квартал 23 по сега действащия план на село В.,общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 2039/1965 г., с площ за парцела от 384 квадратни метра, при съседи за парцела по нотариален акт: И. К., А. М., Ф. Х.и улица.

В полза на ищеца на осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на в размер на 200 лева –разноски за един адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

Отменя решение №2641/30.07.2012 г., постановено по Г. д. №379/2012 година по описа на РС-Г. Д., с което е отхвърлен предявеният от Б. И. Д., ЕГН: *, с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б. срещу О. И. Д., ЕГН: *, с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б. , Р. А. Д., с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б., иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че е собственик на 1/7 ид.ч. от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот /парцел/ XIX /деветнадесети/, имот планоснимачен номер 423 от квартал 23 по сега действащия план на село В.,общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 2039/1965 г., с площ за парцела от 384 квадратни метра, при съседи за парцела по нотариален акт: И. К., А. М., Ф. Х. и улица, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Признава за установено по отношение на О. И. Д., ЕГН: *, с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б. , Р. А. Д., с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б., че Б. И. Д., ЕГН: *, с постоянен А. и местожителство с. В., общ. С., обл. Б. е собственик на 1/7 идеална част от недвижим имот, представляващ: урегулиран поземлен имот /парцел/ XIX /деветнадесети/, имот планоснимачен номер 423 от квартал 23 по сега действащия план на село В.,общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 2039/1965 г., с площ за парцела от 384 квадратни метра, при съседи за парцела по нотариален акт: И. К., А. М., Ф. Х. и улица .

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 135, т.I, дело№303/1982 г. на РС- Г. Д. за 1/7 ид.ч. от недвижим имот, представляващ: урегулиран поземлен имот /парцел/ XIX /деветнадесети/, имот планоснимачен номер 423 от квартал 23 по сега действащия план на село В.,общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 2039/1965 г., с площ за парцела от 384 квадратни метра, при съседи за парцела по нотариален акт: И. К., А. М., Ф. Х. и улица .

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по ЧЛ.280 ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: