РЕШЕНИЕ
№ 4177
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. С. от гр. ************ против
Наказателно постановление № 42-0001820 от 04.07.2022 г., издадено от
директор на РД”АА”-гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал.18,
предл.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр.) за нарушение на чл. 32,
§3, изр.1, предл.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
С жалбата се отправя молба към съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон при издаване на същото. В тази връзка се
твърди нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било
посочено мястото на извършване на нарушението.
На следващо място, в жалбата се релевират доводи, че не е осъществен
състава на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се, че за периода от 16:35
часа на 14.05.2022 г. до 11:41 часа на 15.05.2022 г. водачът е бил в
регламентирана почивка, за което въвел ръчен запис в картата. Това се
1
потвърждавало и от издаденото от работодателя му удостоверение,
приложено към жалбата. От приложения към материалите на делото пътен
лист се установявало, че водачът е тръгнал на 14.05.2022 г. в 11:00 часа от
с.Стряма, обл. Пловдив и в 14:00 часа е пристигнал в гр. Перник. От 16:35
часа започнала почивката му, като от този момент нататък автомобилът бил
поет от друг водач от фирмата. Това наложило жалбоподателят С. да извади
своята карта от тахографа, за да може другият водач да постави неговата
карта в тахографа.
На 15.05.2022 г. в 12:00 часа С. потеглил от гр.Разлог към с.Равно поле,
като посочените в наказателното постановление 195 км. за времето от 16:35
часа на 14.05.2022 г. до 11:41 часа на 15.05.2022 г. били изминати от другия
водач, а не от жалбоподателя.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника си –
адв. Димитрова – АК - Ямбол, която в дадения ход по същество поддържа
аргументите за отмяна на атакуваното наказателно постановление, развити в
жалбата. Представя писмени бележки.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. Изразява писмено становище за основателност на жалбата и
потвърждаване от съда на обжалваното НП. Прави възражение за
прекомерност на претендираните по делото разноски за адвокатски хонорар,
ако същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2022 г. св.Г. и колегата му Димитър Асенов Туджаров – на
длъжност инспектори в РД”АА”- София извършвали контролна проверка на
движението на ППС по АМ“Струма“, 89 км. в посока гр. София. Около 12:30
часа спрели за проверка съчленено ППС, състоящо се от влекач МАН с рег.
№ СВ 43 50 КР, кат.N3 и прикачено полуремарке с рег. № СВ 18 56 ЕА от
кат.О4. В хода на извършената проверка се установило, че посоченото ППС
извършва обществен превоз на товари (амбалаж) от гр.Разлог до с.Равно поле,
като водачът представил на контролните органи пътен лист № 0030577,
2
товарителница № 0197614 и заверено копие № *********. ППС било
оборудвано с дигитален тахограф, в който била поставена картата на водача Г.
Т. С.. Тази карта била проверена в служебна мобилна лаборатория,
оборудвана с хардуердно и софтуерно устройство- програма TDCS, която
проверявала работното време на водача през последните 28 дни. Чрез
програмата се установило, че на 14.05.2022 г. водачът е тръгнал в 11:00 часа
от с.Стряма, обл. Пловдив за гр.Перник, като за времето от 16:35 часа на
14.05.2022 г. до 11:41 часа на 15.05.2022 г. водачът е укрил данните за
движението на МПС, съхранени в картата на водача с № 0000000104124001,
използвана в монтирания дигитален тахограф „Стонхич SE500“, сер.№
976405, като са изминати 195 км. (картата е била извадена при показания
866304 км. на 14.05.2022 г. и поставена на 15.05.2022 г. при показания 866496
км.). За този период водачът е въвел ръчен запис за почивка в картата.
Въз основа на така направените констатации св. Г. Глинджурски
съставил АУАН серия А-2012, № 323115/15.05.2022 г. срещу водача Г. Т. С..
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 32, §3, изр.1, предл.3 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Димитър Туджаров и
предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му,
го подписал с отбелязване, че не прави възражение.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу АУАН.
Впоследствие, на база на съставения АУАН било издадено атакуваното
в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 42-
0001820/ 04.07.2022 г., с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 93в, ал.18, предл.2 от ЗАвПр. с налагане на
административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 29.07.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН серия А-2012№ 323115/15.05.2022 г., пътен
лист № 0030577, товарителница № 0197614 и заверено копие № *********,
3
приложение удостоверение за дейности, разпечатка от карта на водача Г. С.,
длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ в ОО“АА“; Заповед
№ 3003/18.08.2022 г. на Изпълнителен директор ИА“АА“, Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля-актосъставител,
които възприема като обективни и безпротиворечиви. Изложеното от
свидетеля се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства. В
показанията си дадени пред съда св. Глинджурски беше категоричен, че на
14.05.2022 г. в 16:35 часа водачът С. е извадил своята карта от тахографа,
като до 11:41 часа на 15.05.2022 г. той е управлявал МПС с друга карта на
водач, като през това време за изминати 195 км. При поставяне на своята
карта в тахографа на 15.05.2022 г. в гр. Разлог, водачът е въвел ръчно данни,
че е бил в почивка. По този начин той е прикрил времето, през което е
управлявал превозното средство, с цел да може да си направи дневната
почивка, за да спести време да тръгне по обратния курс, тъй като за период от
24 часа от започването на работния ден, водачът трябвало да престои 9 часа
на едно място за почивка. Освен това св.Глинджурски посочи, че в пътния
лист, представен от водача не е описан втори водач на ППС за процесния
период. Според свидетеля представеното удостоверение за дейности от
фирмата превозвач е с невярно съдържание и е съставено да обслужи целите
на производството. В тази връзка съдът държи да отбележи, че представеното
от жалбоподателя приложение – удостоверение за дейности от 15.05.2022 г.
(л.8 от делото) е частен документ и не се ползва със задължителна
доказателствена сила в процеса. Освен това същият следва да бъде попълнен
на машина и подписан преди пътуване, а в случая видно от датата -15.05.2022
г. този документ е бил съставен и подписан след извършеното пътуване, респ.
извършената проверка на водача, а не преди да тръгне да извършва курса на
14.05.2022 г., поради което и съдът не го кредитира с доверие.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
санкционен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
4
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган
(видно от приложените по делото Заповеди), налице е и редовна процедура
по връчването им срещу подпис на жалбоподателя. При съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, поради което намира възраженията в
тази насока в жалбата за неоснователни. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, със съответната му правна квалификация. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства настоящият съдебен състав приема, че
санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е
манипулирало резултатите от работещия в автомобила тахограф- на
14.05.2022 г. в 16:35 часа водачът С. е извадил своята карта от тахографа,
като до 11:41 часа на 15.05.2022 г. той е управлявал МПС с друга карта на
водач, като през това време за изминати 195 км. (картата е била извадена при
показания 866304 км. на 14.05.2022 г. и поставена на 15.05.2022 г. при
показания 866496 км.). За този период водачът е въвел ръчен запис за почивка
5
в картата.
Описаното представлява укриване на данни по смисъла чл. 32, § 3, изр.
1, пр. 3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, и осъществява
административнонаказателния състав на чл. 93в, ал. 18, пр. 2 от ЗАвПр,
посочен в оспореното НП. Твърдението на жалбоподателя, че управлението
на МПС на 14.05.2022 г. в 16:35 часа (когато е започнала почивката му) е
било поето от друг водач на фирмата-превозвач, съдът намира за
неоснователно и недоказано, тъй като противоречи на приложените по делото
писмени доказателства –пътен лист и не е подкрепено с други неопровержими
доказателства нито в административнонаказателното производство, нито в
хода на съдебното следствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 93в, ал. 18, пр. 2 от ЗАвПр, водач, който
подправи, укрие или унищожи данни, записани в тахографския лист или
съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на
разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв.
Предвиденото в тази разпоредба наказание е в абсолютен размер от 1500 лв.,
поради което не подлежи на преценка за справедливост от съда.
Според съда в конкретиката на настоящия казус не са налице основания
за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че в случая с нарушението се засягат
правила уреждащи обществени отношения, нарушението на които застрашава
живота и здравето на широк кръг лица, участващи в движението по пътищата
на страната.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното накзателно постановление, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, предвид изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче до
приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на такива,
6
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001820/04.07.2022
г., издадено от директор на РД”АА”-гр. София, с което на Г. Т. С. е наложена
глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в,
ал.18, предл.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр.) за нарушение на
чл. 32, §3, изр.1, предл.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7