Определение по дело №2267/2024 на Административен съд - Варна

 

В проведеното открито съдебно заседание от 09.01.2025г. съдът постанови произнасяне в закрито такава по доказателствено искане на заин. лице С. Д. за назначаване на съдебна експертиза , по искане на ответника по чл. 192 ГПК и по негово възражение за недопустимост.

В постъпила по делото писмена молба жалбоподателят изразява становище за неоснователност на възражението на ответника за недопустимост на процеса и на молбата по чл. 192 ГПК.

По повод отправените към съдебния орган искания беше преценено следното:

Заинтересованото лице С. Д. отправя поредно искане за допускане на съдебна експертиза / л. 100-101 от делото/ със задачи по събиране на информация относно въздействие на ултразвука от ветрогенератори върху човешкото здраве и установяване на възможни методи за намаляване неговото вредно въздействие . Като приложение към писмената молба, в която е обективирано това искане, е приложено задание за обхват и съдържание на ОВОС на инвестиционно намерение на „Добротич Уинд“ по изграждане на вятърен енергиен парк от 58 ветрогенератора /л.111/ .

Съдът счита, че това искане следва да се остави без уважение, тъй като данните, чието събиране се иска посредством експертиза, се изследват в различно административно производство , а именно в производство по чл. 86 от ЗООС за изготвяне на екологична оценка. Изрично в чл. 86 , ал.3, т. 6 и 7 от ЗООС е записано, че екологичната оценка следва да съдържа данни за вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици; мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда.

По повод искането на ответника почл. 192 ГПК съдът отчете , че с това доказателствено искане за събиране на преписките по издаване на решения за промяна на предназначението за неземеделски нужди на конкретни поземлени имоти според пълномощниците на адм. орган се цели доказване на изтекъл [възраст] срок по издаване на разрешение за строеж на ветрогенератори считано от тяхното постановяване.

Първо , промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди според ЗОЗЗ става с нарочен административен акт, поради което е ненужно да се събира цялата преписка по неговото издаване. Второ, няма спор между страните, че в полза на „Добротич УИНД“ АД няма издадено разрешение за строеж на вятърен енергиен парк в землището на общините Вълчи дол и Ветрино, поради което е ненужно събиране на сведения за този факт. Следователно това доказателствено искане следва да се отхвърли.

По повод възражението на ответника за недопустимост на процеса поради липса на правен интерес от оспорване за „Добротич Уинд“ АД с довод за погасено негово право на строеж съдът съобрази следното:

Ангажираните по делото от дружеството- жалбоподател писмени доказателства сочат за учредена в негова полза суперфиция през 2011г. Според чл. 67, ал.1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години, но в изрична писмена декларация от собственикът на земята в случая - К. Д. Й. , не се позовава на изтекла посагителна давност за това ограничено вещно право /л.92 от адм. дело № 499/24г. /

Представеният от жалбоподателя предварителен договор от 17.08.2020г. за учредяване в негова полза на право на строеж / л. 19-22 от адм. дело № 499/24г. / няма вещноправен ефект , но съдържанието на този договор сочи за намерение на "Добротич Уинд" АД по изграждане на „ съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници , включително на ветроенергийни паркове „. Приложено към жалбата до съда уведомление за инвестиционно предложение № 26-00-4102/123 от 10.02.2023г. до РИОСВ-Варна дава сведение за следното инвестиционно предложение на „Добротич Уинд“ АД : „ изменение и разширение на инвестиционно предложение за изграждане и експлоатация на вятърен енергиен парк в землището на [населено място], община * , обл. * , състоящ се от 34 вятърни съоръжения“ / л. 23-51 от адм. дело № 499/ 24г/.

Тези фактечески данни кореспондират с публично оповестената информация в търговския регистър за предмета на дейност на „Добротич Уинд“ АД - производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници“ / л. 54 от делото/.

Разпоредбата на чл. 186, ал.1 АПК предписва, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, и свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Член 19 , ал.1 от Конституцията на Република България дава регламентация на свободата на стопанска инициатива. Стопанската инициатива на „Добротич Уинд“ АД по производство на електроенергия от възобновяеми източници може да бъде засегната от правната регулация , обективирана в обжалваното решение № 99/16.02.2024г. на ОбС Вълчи дол.

На следващо място, съдът счита , че атакуваният подзаконов нормативен акт засяга неблагоприятно и законен интерес на дружеството – жалбоподател.

Законен интерес означава призната и защитена от закона полза, облага или изгода / проф., д-р Е. К. , „Понятието „интерес“ в администаритивно право и процес , Юридически сборник – 2011, ЦЮН, стр. 6 /.

Нормативната уредба на Закона за енергията от възобновяеми източници свидетеластва за политика на държавата по насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници. В този контекст интересът на жалбоподателя по производство на електрическа енергия от ветрогенератори , обусловен от неговия предмет на търговска дейност , представлява защитен от закона интерес.

Въведеното с обжалваното решение на ОбС Вълчи дол ограничение по инсталиране на вятърни генератори , засяга посочения законен интерес на „Добротич Уинд“ АД , още повече че според нормативното предписание на чл. 186, ал.1 АПК засягането може да бъде реално или бъдещо такова.

В този контекст съдът счита съществуването на активна процесуална легитимация за дружеството-жалбоподател. В подкрепа на този извод е и съдебната практика - определение № 7091/13.07.2022г. по адм. дело № 5563/2022г. на ВАС/.

Мотивиран от изложените съображения , съдът

 

 

Отхвърля доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК.

Отхвърля възражението на ответника за липса на правен интерес от обжалване за «Д. У.» АД.

Оставя без уважение доказателственото искане на заинтересованото лице С. Д. по молба с.д. № 319/08.01.2025г. за допускане на съдебна експертиза .

Преписи от съдебното определение спешно да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.