Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 02.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 15.05.2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 648 по описа на съда за 2018 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от Г.И.П., против Решение № 44 от 25.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 268/2015 г. по описа на РС – С.. С обжалваното решение е отхвърлена
претенцията на Г.И.П. за допускане до делба на имот пл. № 32, кв. 3, местност
„Мочура“, по плана на село И., община С., целият с площ от 2220 кв.м. между
ищеца и Ц.М.С.. Предвид изхода на делото разноските в първоинстанционното
производство в размер на 1000 лв. са възложени в тежест на Г.П..
В жалбата се правят оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения за
необоснованост на съдебния акт, вследствие на която материалният закон е
приложен неправилно. Твърди се, че предвид разликата в площта имотът, предмет на
доброволна делба между страните, не съвпада с процесния;
че съдът не е идентифицирал построените в имота сгради, не е изследвал правото
на собственост върху тях, не обсъдил и доказателствените
искания във връзка с поделяемостта на имота. Въз
основа на горното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което
да бъде уважено предявената искова претенция.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран отговор, с който жалбата е оспорена изцяло. Сочи се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, оплакването за липса на
идентичност на имота, предмет на доброволна делба и процесния,
е неоснователно, тъй като при сумиране на площта на имотите, възложени в дял на
страните с протоколното определение, с което е одобрена доброволна делба, се
получава площ от 2 220 кв.метра – колкото е площта на процесния
имот. На следващо място, при ликвидирана съсобственост е без значение дали в
имота има изградени сгради. Процедурата по чл. 201 ЗУТ е неприложима, а ищецът
не е легитимиран да поиска делба, тъй като не е наследник на В. А. и не е
собственик на процесния имот. По тези съображения е
отправено искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение потвърдено. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят П. излага, че не знае на какво основание е
сложена ограда в процесния имот. Моли да има
становище от общината и разделна скица на имотите, а не обща. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от ответника по
жалбата разноски.
Процесуалният
представител на ответницата адв. К. моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Излага, че ищецът не доказва на какво основание
претендира делба на имота. Не конкретизира страните в делбеното
производство, не конкретизира имота. Поддържа становището си, че Г.П. не е от
кръга лица, които са процесуално легитимирани да предявят иск за делба. Между
страните има извършена доброволна делба, която не е оспорена в производството.
Претендира разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в
пределите на своята правораздавателна власт.
При
служебната проверка за допустимост настоящият състав намира, че решението е
процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
С
исковата молба ищецът упражнява правото си на иск като определя предмета на
спора, вида и обема на търсената защита. Надлежното упражняване на правото на
иск е условие за допустимост на процеса.
Съгласно трайната практика на върховната съдебна
инстанция за допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се
установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед
на това е нужно при предявяване на иска да е ясно на какво основание е
възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се
посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал
правото на собственост (виж в този смисъл Решение № 131/04.11.2015 г.,
постановено по гр.д. № 2393/2015 г., ВКС, II г.о.).
В случая предявената от Г.И.П. искова молба не съдържа
уточнение от какво правно основание произтича собствеността на ищцата Г.П. с
ответницата Ц.М.. Ищецът твърди, че процесният имот е
придобит по наследство от общия наследодател В. Б. А., починал през 1969 год.,
като сочи и основанието на което впоследствие ищецът е придобил право на
собственост върху 1/3 ид.ч. от имота – саморъчно
завещание от съпругата му М. П., която от своя страна го е придобила по силата
на договор за дарение с Е. Н. – дъщеря на общия наследодател. Видно от
представеното удостоверение за наследници на В. А., същият е оставил като
наследници по закон децата си М. Б., К. Б. и Е. Н., като ответницата е
наследница по закон на единия от синовете на общия наследодател, а именно – на М.
Б.. С исковата молба ищецът не е конкретизирал основанието, от което е
възникнала съсобственост само между него и ответницата, а именно – не е
посочено на какво основание Ц.С. е станала изключителен собственик на
останалите 2/3 ид.ч. от имота, при положение че като
основание за съсобствеността се сочи единствено наследяване от В. А..
Последният има и други наследници по закон освен ответницата, които не са
конституирани и не са взели участие в производството по делото. Ответницата е
възразила, че делбата на процесния имот е
недопустима, тъй като процесния имот вече е поделен
по силата на съдебна спогодба през 1984 год., като в тази насока са ангажирани
и доказателства. Независимо от това, в делбеното
производство следва да вземат участие всички наследници по закон на общия
наследодател с оглед въведеното от ищеца основание за възникване на
съсобствеността – наследяване от В. А..
Същевременно според представената от ответницата
съдебна спогодба от 1984 год., в резултат на извършена делба праводателят на ответницата М. Б. е придобил в изключителен
дял реална част от процесния имот с площ 1480 кв.м.,
като впоследствие е прехвърлил ½ ид.ч. от този
имот на дъщеря си Ц.С. с н.а. № 54/1984 год., а останалата ½ ид.ч. е прехвърлил на внука си К. Я. с н.а. № 21/1991 год.
Последният също не е взел участие в първоинстанционното
производство.
Съдебната практика е константна, че по исковете за
делба необходими и задължителни другари по делото са всички съсобственици на
имота, предмет на делбата. С т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е изяснено, че
при необходимото другарство поради естеството на спорното правоотношение или по
разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на
всички другари. Поради това необходимите другари имат гарантирано от закона
участие в процеса.
Задължителното другарство представлява частен случай
на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е
условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички
другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна
положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото
производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна
процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи
служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Ако
задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да
бъде предявен без неговото участие. Ако задължителният другар е ответник
/пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с
връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита.
В настоящото производство поради наличието на задължителното
другарство, то обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците.
За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба
и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото,
че притежават права върху делбените имоти. В случая
предвид липсата на конкретизация относно основанието, от което е възникнала
съсобственост само между ищеца Г.П. и ответницата Ц.С. и как тя е станала
изключителен собственик на останалите 2/3 ид.ч. от процесния имот, при положение че като основание за съсобствеността
се сочи единствено наследяване от В. А., който има и други наследници, съдът е
в невъзможност да определи страните между, които е налице съсобственост и
съответно да прецени искът за делба насочен ли е срещу всички претендирани съсобственици. От друга страна ответницата С.
и след предоставената възможност, не сочи други съсобственици като претендира,
че е изключителен собственик част от процесния имот с
площ 1480 кв.м., който е придобила по наследство след осъществена доброволна
делба.
С т. 4 на ТР № 1/2001 г. и т. 7 на ТР № 2/2004 г. на
ОСГК на ВКС, които в тази част са актуални и към настоящия момент, са дадени
разяснения, че когато въззивният съд, като инстанция
по същество, констатира нередовност на исковата молба, за да постанови допустим
съдебен акт по съществото на спора, оставя същата без движение. При
неотстраняването ѝ въззивният съд постановява
обезсилване на първоинстанционното решение като
постановено по ненадлежно предявен иск и прекратява производството по делото.
В изпълнение на това с Определение № 1284 от
16.11.2018 г. Софийският окръжен съд е оставил исковата молба без движение с
указание ищецът Г.П. да уточни основанието, на което е възникнала
съсобствеността му с ответницата Ц.С.. След поредица от неуспешни опити за
връчване на определението на известния по делото адрес на ищеца, включително и
на адреса посочен лично от него в проведен телефонен разговор от деловодител в
СОС Евгения Стефанова (л. 30 гръб), в съдебно заседание на 13.03.2019 г. е
прието, че същият е редовно уведомен по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Въпреки
депозираната от ответницата молба за прекратяване на делото, поради
неизпълнение на дадените указания, с определение съдът е предоставил последна
възможност на ищеца да изпълни дадените указания. На ответницата е предоставена
възможност с оглед направеното от нея възражение за недопустимост на делбата на
процесния имот /с твърдения, че същият вече е поделен
по силата на съдебна спогодба/ в едноседмичен срок от днес с писмена молба с
препис за ищеца да уточни възраженията си, като посочи твърди ли, че е
изключителен собственик на реалната част от процесния
имот с площ 1480 кв.м., която нейният баща М. Б. е получил в дял при съдебната
делба от 1984 год. или същият е съсобствен между нея
и трети лица – нейния брат В. Б. /съгласно твърденията на ищеца в молба от
29.11.2017 год./ или лицето К. Я., съгласно представения по делото н.а. №
21/1991 год. на РС-С. /л. 89 по гр.д. № 268/2015 год./, който не е бил
докладван по делото и по който същата не е взела становище. Ответницата Ц.С. не
е изпълнила указанието в предоставения едноседмичен срок. В изпълнение на
дадените му указания, ищецът П. е депозирал молба в СОС, с която са представени
писмени доказателства, налични по делото и вместо уточнение е отправен въпрос
до съда на какво основание ответницата Ц.С. е построила ограда в нейната част
от имота без техническа експертиза от вещо лице. В съдебно заседание ищецът е посочил,
че желае реална делба на недвижимия имот и експертиза къде да се поставят
колчетата. Това по същество не е изпълнение на дадените указания. Предвид това
е невъзможно при тези твърдения да бъдат определени съсобствениците на имота,
които са задължителни необходими другари. При това положение не може да се
развие допустимо исково производство. Освен това от направеното в съдебно
заседание уточнение от ищеца П. възниква съмнение дали волята му е за допускане
до делба на имота или изготвяне на индивидуална скица за празно дворно място, представляващо съобразно
твърденията на ищеца част от имот пл. № 32, кв. 3, местност „Мочура“, по плана
на село И., община С., целият с площ от 740 кв.м., при съседи: АПК, наследници
на М. Б. и улица. Изложеното налага първоинстанционното
решение да бъде обезсилено, като постановено при нередовна искова молба,
пороците, по която не са отстранени въпреки предоставените възможности за това,
а производството по делото прекратено.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноските в размер на 900 за заплатено адвокатско
възнаграждение, които е направила в първоинстанционното
производство ответницата по жалбата Ц.С., трябва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя Г.П..
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лв., които е направила във въззивното
производство ответницата по жалбата Ц.С., трябва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя Г.П.. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, наведено от
жалбоподателя е неоснователно. Същото е в размер на 750 лв. и е определено под
минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От чл. 7, ал. 4, изр. 1 и ал. 8 Наредба № 1 се установява, че
минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция по дело за съдебна
делба, в което е имало 3 съдебни заседание е 800 лв., а в случая са договорени
и се претендират 750 лв. При това положение с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК същото не подлежи на намаляване.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 44/25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 268/2015 г. по описа на РС –
С., IV-ти
състав и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА Г.И.П.,
ЕГН **********, да заплати на Ц.М.С., ЕГН **********, сумата от 1650 лв. разноски
в първоинстанционното и въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.