Решение по дело №824/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1243
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110100824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№….

гр.В.Търново, 11.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№824 по описа за 2019г, за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

В исковата  молба се излагат твърдения, че на 14.11.2011г. между Община ****, чрез ОП П, в качеството наемодател и ответника в качеството наемател е сключен договор за наем №2011-60 на място общинска собственост, за поставяне на временно съоръжение-павилион, като договорът за наем бил сключен за периода 01.12.2011г. до 30.11.2014г. Сочи се, че било сключено допълнително споразумение на 18.04.2013г., с което страните се споразумели да продължи действието на договора, при договорени условия и срок. Ищецът заявява, че договорът за наем е прекратен поради изтичане на срока, но не били заплатени от страна на наемателя консумативи за ел.енергия за наетия обект. Ищецът заявява, че дължими са сума в общ размер 7 712,67лв. по 13 броя фактури издадени в периода 07.05.2013г.-07.05.2014г. Ищецът твърди, че по подадено от него заявление по чл.410 от ГПК е било образувано заповедно производство по частно гр.дело 303/2019г. по описа на ВТРС и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за горепосочената сума за стойност на консумативи за ел.енергия в наетия обект, срещу която заповед за изпълнение постъпило възражение по чл.414 от ГПК и след дадени указания, заявителят предявил настоящия положителен установителен иск. Отправя искане съдът да приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7 712,67лв.-представляваща сбор от неплатена сума за консумативи за ел.енергия в нает обект, по посочените 13 броя фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.  Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2019г. ответникът не се  представлява.

В проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2019г. пълномощникът на ищеца Община **** е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника „И***”ЕООД, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване  на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7712,67 лв.-  представляваща сбор от неплатена сума за консумативи за изразходена ел.енергия.

С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /28.01.2019г./ до окончателното изплащане.

                   Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 304,25 лв., от които държавна такса в размер на 154,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 154,25 лв. за държавна такса, като има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 558,50 лв., като с оглед уважаване на  исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 558,50 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

                          Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „И - ****” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ***********дЪЛЖИ на ищеца О*********, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. *****, представлявана от ***********  сумата 7 712,67 лева /седем хиляди седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ – незаплатени консумативни разходи за електрическа енергия по Договор за наем № 2011-60 от 14.11.2011 г. за временно и възмездно ползване на място, общинска собственост, за поставяне на временно съоръжение, находящо се в гр. ****, микропазар „Б”, по издадени 13 броя фактури за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №121 от 30.01.2019г. по частно гр.дело 303/2019г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА „И - ****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:********* да заплати на О*******, БУЛСТАТ *********, с адрес:***********, представлявана от *********   сумата общо 558,50 лв. /петстотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело 303/2019г. по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.  

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

                      Препис от решението да се връчи на страните.

                      Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 303/2019г. по описа на ВТРС.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: