Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. П.***, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
П.***, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.***, прокурор М. Л.,
като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 19 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Т.А.М. срещу решение №260124/29.10.2020 г., постановено по
НАХД № 01128/2020 г. по описа на Районен съд - П.***, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 20-1158-001447 от 22.04.2020г., издадено от С.Г.Л.***,
Началник Сектор към ОДМВР- П.***, с-р Пътна Полиция П.***. С обжалваното НП на Т.А.М. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДВП са му наложени следните наказания: глоба от 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП за това, че
на 30.01.2020г. в 13:28 часа в община П.***, на път Първи клас № 1-6, гр.П.***,
кв.***, км 75+ 500, е управлявал лек автомобил ***с рег.№ ***, като при
ограничение от 50 км/ч за населено място в обсега на СПУКС се движи със скорост
118 км/ч.
Касаторът счита
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неправилно
районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, както и
че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че липсва редица
изискуеми реквизити на АУАН и НП, за да бъде ангажирана законосъобразно
неговата отговорност. Поддържа, че районния съд не е изяснил всички факти и
обстоятелства, имащи отношение към случая. Излага подробни аргументи за
допуснати съществени процесуални нарушение в процедурата по засичане на
превишената скорост и издаването на процесното НП. Иска отмяна на наказателното
постановление и решението на въззивния съд като неправилни. Претендира
присъждане на сторени разноски по делото.
Ответникът по касация
– Областна дирекция на МВР - П.***, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - П.*** счита жалбата за неоснователна и заявява, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се
запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази
доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка
касационният състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
районния съд.
Съобразявайки така
описаната фактическа обстановка, РС - П.*** е постановил правилно решение, с
което е потвърдено процесното наказателно постановление. Настоящият съдебен
състав намира за обоснован извода на районния съд, че законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Според
настоящата инстанция материалният закон е приложен правилно от административно-наказващия
орган и районния съд. Вмененото нарушение - както и въззивния, така и настоящия
съдебен състав приема, че е обективно извършено, съставомерно и доказано по
изискуемия несъмнен начин.
Районният съд
правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспореното от санкционираното лице наказателно постановление. От
приобщените по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят като водач на
съответното МПС на 30.01.2020г. в 13:28 часа в община П.***, на път Първи клас
№ 1-6, гр.П.***, кв.***, км 75+ 500, е управлявал лек автомобил ***с рег.№ ***,
като при ограничение от 50 км/ч за населено място в обсега на СПУКС се движи
със скорост 118 км/ч. Нарушението било установено със СПУКС
ARH CAM S1 № 11743D0 и заснето с точен час, дата и рег. табела на МПС със
снимка № 0194348. Така описаното нарушение правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като за него на жалбоподателя напълно
законосъобразно са наложени следните наказания: глоба от 800 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
От всички събрани в производството
доказателства се налага категоричен извод, че с действията си водачът на МПС - Т.А.М.
е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е
правилно, пълно и точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно
подведено под съответната му санкционна норма по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
която предвижда че водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. Тъкмо такива по вид и размер са наказанията, наложени на жалбоподателя,
доколкото се установява, че в населено място, каквото безусловно е квартала
на гр. П.*** -„***“, с превишаване скоростта на движение позволена от закона в
рамките на 50км/ч на 30.01.2020 г.в 13,28 ч. жалбоподателя като водач на МПС се е движил със 118 км/ч и
след приспадане на техническия толеранс на процесното техническо средство, последният
е санкциониран реално за превишаване на допустимата скорост с над 60 км/ч.
Доколкото санкцията е определена в закона по абсолютен начин, за съда не
съществува възможност да я обсъжда или евентуално редуцира.
Напълно неоснователни
са възражения в касационната жалба, че въззивното съдебно решение е
немотивирано и че районният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя.
Настоящият касационен състав установява, че оспореното съдебно решение е
надлежно мотивирано. За съда е налице задължение да обсъди в мотивите на своето
решение единствено относимите към правния спор доводи и възражения на
жалбоподателя. Констатират се в сезиращата районния съд жалба, както и в
касационната такава, редица неотносими към правния спор и предмета на доказване
доводи и възражения. Същите, доколкото нямат никаква връзка с конкретния правен
спор, е напълно излишно да се обсъждат. За яснота следва да се посочи, че
жалбоподателят смесва напълно същността на административно-наказателните
производство с тази на производствата по дела от общ наказателен характер, чиито
предмет са извършени престъпления.
Пример за голословно
и напълно неоснователно възражение е за липсата на компетентност на органите,
издали процесните АУАН и НП. Тяхната компетентност, както правилно е посочено и
от районния съд, се удостоверява от Заповед № 1821з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи (л. 18-19 от въззивното дело) и Заповед № 313з-461/12.03.2018
г. на директора на ОД на МВР – П.*** (л. 39-43 от въззивното дело). Точно
такова е възражението и за липсата на данни в АУАН относно „необходимите“ свидетели.
В разглеждания случай нарушението е установено със СПУКС ARH CAM S1 № 11743D0 и
заснето с точен час, дата и рег. табела на МПС със снимка № 0194348, като актът
е издаден впоследствие въз основа на тези данни и декларация от страна на самия
Т.А.М.. Изискуемият от закона един свидетел при съставянето на акта е надлежно
индивидуализиран в него, още повече същият е разпитан от районния съд.
Напълно неоснователни
са и възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални
нарушение в процедурата по засичане на превишената скорост и издаването на
процесното НП. Каква е посоката на движение и точната засечена скорост на
движението се установява от снимка № 0194348 (л. 14 от въззивното дело). С тази
снимка жалбоподателят е надлежно запознат преди да му бъде съставен процесния
АУАН, който е подписан от него без възражения и преди да подпише декларацията
по реда на чл.188 от ЗДвП (л. 17 от въззивното дело). Ето защо са напълно
безпочвени твърденията в касационната жалба, че не е ясна посока на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил и точната засечена скорост. Освен това
следва да се укаже на касатора, че редовно съставеният АУАН по силата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на
противното. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за
опровергаване на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Ето защо не
могат да бъдат споделени и изложените в жалбата възражения за недоказаност на
нарушението.
Несподелима е тезата
на касатора, че в разглеждания случай не са спазени изискванията на чл.8, чл.9
и чл.10 от НАРЕДБА № 8121 з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от МВР. По-конкретно не се споделят
оплакванията на касационния жалбоподател за липса на
удостоверяване в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на
действията, следващи преустановяване на
работата на АТСС, както и за
липса на отразяване кога и от кого
бил приет, колко на брой били статичните
изображения и видеозаписи и колко от
тях били свалени от средството и къде се съхранявали. Изтъкнатите
обстоятелства не са от категорията на съществените, нямат отношение към спазване на нормативно установената процедура по издаване на
процесното НП и по никакъв начин не рефлектират върху правото на защита на
наказаното лице. Най-съществените реквизити в протокола като дата, време на работа, контролиран участък, ограничение на скоростта и
брой на установените от АТСС нарушения, са посочени, поради което доводите за съществени непълноти в същия са
неоснователни. Във връзка с последното, твърдението, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не може да послужи за
ангажиране отговорността на М., също не се споделя. Поради изложеното и
липсата на нарочна снимка на разположението на уреда за измерване на скоростта
не засяга законосъобразността на процедурата по заснемането на процесното нарушение. Точното разположение на
уреда за измерване на скоростта е отразено в процесната снимка № 0194348 чрез
изрично посочена локация и GPS координати,
поради което следва да се приема за спазено и изискването на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Следва също така да
се посочи, че отнемането на контролни точки на нарушителя по никакъв начин не
засяга законосъобразността на процесното НП, ето защо този въпрос като напълно
неотносим към предмета на доказване в съдебното производство, не следва да се
обсъжда.
Касационният състав
намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и не са налице наведените
касационни основания за неговата отмяна. От всички приложени доказателства по
делото по безспорен начин се установява извършването на вмененото нарушение.
Извършилото нарушение лице е идентифицирано по безспорен начин. В тази връзка
липсват твърдените процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Лицето
е узнало за какво нарушение е санкционирано и въз основа на какво свое
противоправно поведение.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират от ответника по жалбата, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260124/29.10.2020 г., постановено по НАХД № 01128/2020 г. по описа на Районен
съд - П.***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/