№ 728
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело
частен характер № 20241110217316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от П. П. Г.
срещу К. Е. А., съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен
характер.
Съдът, след запознаване с тъжбата намира, че същата не отговаря на
императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК – в нея липсват
обстоятелства за престъпление.
В депозираната частна тъжба се сочи, че тъжителят П. П. Г. – вписан в
списъка на съдебните заседатели от съдебния район на СГС, в качеството си
на защитник по НОХД № 1576/2023 г. по описа на СГС, НО, 27 състав, в
проведено на 19.11.2024 г. открито съдебно заседание е направил искане за
отвод на председателя на състава и на един от съдебните заседатели, като в
предоставеното му право на реплика представителят на държавното
обвинение – прокурор К. Е. А. заявил, че Г. „наруши тайната на съвещанието
пред Вас, като изнесе обстоятелства, които са му известни във връзка с тази
дейност“.
Счита се, че със заявеното К. Е. А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, като е разгласил позорни
обстоятелства за тъжителя.
Дейността на съдията – докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав. Тази предварителна оценка на
твърденията на тъжителя гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат
1
само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната
отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на
пострадалия. В правомощията на съдията – докладчик е да прецени дали в
тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на
пострадалия, респективно ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано
несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство, поради
липса на тъжба съгласно чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна
дейност на съдията – докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се
твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав
на престъпление по НК.
В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението
"клевета" се осъществява по два начина. Едната от формите на
престъплението клевета се характеризира с разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение
на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.
Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например брачна
изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или
да отразява отрицателни качества на жертвата /например твърдението, че
пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и
пияница/.
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред
трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява
отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, следва деецът съзнателно да съобщи на другиго
неистинни, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е
прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
2
негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване
на престъпление. Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни
прояви на засегнатия, а не с вменяване на определени неконкретизирани
отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н. Затова
престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с
конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи информация за
конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са
изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни
общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства и какви реално са тези обстоятелства. В този смисъл изводите,
които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на различни
версии, предположения, аналогии, внушение, мнение – не са клевета. Те не
могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване. Извън обхвата на
клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна
оценка, извод, съждение или изразява свое становище.
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено
престъпление, съдията докладчик намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат твърдения, които
могат да се отъждествят с приписване на престъпление или разгласяване на
позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Това е така, тъй като
посоченият като клеветнически израз не покрива горепосочените критерии, за
да бъде причислен към категорията "позорни обстоятелства" или приписване
на престъпление.
Съдът следва да посочи, че от така депозираната тъжба става ясно, че
инкриминираният израз е точно възпроизведен в тъжбата, доколкото е
цитирано дословно част от становището на К. Е. А., обективирано в протокол
от съдебно заседание от 19.11.2024 г. по НОХД № 1576/2023 г. по описа на
СГС, НО, 27 състав. Същият не подлежи на допълнителна конкретизация от
страна на тъжителя и съдът не намира за нужно да дава допълнителни
указания в тази насока, тъй като инкриминираният израз по изложеното в
самата тъжба съответства дословно и е тъждествен на употребения в съдебно
заседание такъв от представителя на СГП. Ето защо, единствено следва да се
прецени дали той отговаря на посочените по-горе критерии и в принципен
план да се характеризира като клеветнически. В случая проверката не сочи
3
това да е така.
Инкриминираното твърдение, че "наруши тайната на съвещанието пред
Вас, като изнесе обстоятелства, които са му известни във връзка с тази
дейност“ по никакъв начин не отговаря на описаните критерии, доколкото
това от една страна е изразено становище, а от друга – не разкрива никаква
конкретика. Самият израз не преписва нито престъпление на тъжителя, нито
пък е позорящ, а е израз на субективните възприятия на А. и не е увреждащ
репутацията на Г.. Инкриминираният израз е без всякаква форма на
конкретика и не е в състояние да ангажира наказателната отговорност на К. Е.
А..
В случая обстоятелствата в частната тъжба, поради изложените
съображения не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите
морални разбирания, както и не представляват приписване на престъпление.
Тъжителят е инкриминирал израз, който не е нито клеветнически, нито
позорящ личността му, не накърнява доброто му име в обществото и е
изначално негоден да послужи за повдигане на наказателно обвинение.
Субективното отношение на тъжителя към изявлението, цитирано в тъжбата,
не може да бъде годен предмет на престъпление, доколкото личните
преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите
за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява
обективната истина.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу
което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от П. П.
4
Г., не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на
процесуални способи за преодоляване на недостатъците й, тъй като
посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под
хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен
или общ ред. Тъжбата е ясно формулирана, инкриминираните фрази също,
поради обстоятелството, че се касае за точни изрази под формата на цитат,
тяхното допълнително изясняване и конкретизиране не е необходимо и не би
довело до друг резултат.
Поради изложеното съдът намира, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление.
Съдът следва да укаже на тъжителя, че ако твърди настъпили
неимуществени вреди от поведението на лицето, то следва да предяви
претенцията си пред гражданския съд, защото тези вреди не са в резултат на
извършено престъпление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 17316/2024 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22
от НПК.
ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5