О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...02.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 214 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 84847/21.12.2018
г. на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София,
чрез юрк. М.К., срещу решение № 4745/22.11.2018 г.,
постановено по гр. дело № 10563/2018 г. по описа на ВРС, XII-ти
състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната
жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Преписи
от въззивната жалбa са
връчени на насрещната страна.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Л.Ц.К., гр. Плевен, чрез адв. В.В. - ВАК. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В
жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания
за неправилно приложение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби при постановяване на обжалвания акт. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички изложени
по делото факти, което е довело и до неправилно формиране на вътрешното му
убеждение. Счита, че не са изложени правни доводи по спорните въпроси, както и
че не са обсъдени направените в хода на делото възражения. Своите изводи съдът
изградил при съобразяване изцяло твърденията на ищцата, респ. съпруга й. Сочи,
че на 12.04.2017 г. ищцата по делото закупила от БТК мобилен телефон *** със
сериен номер *** на преференциална цена от 519.90 лева. На 31.01.2018 г. била
предявена рекламация относно изпитани проблеми с посоченото устройство, а апаратът
бил изпратен на оторизиран от производителя сервиз „БУЛГРАМ“ ЕООД. Излага, че
след извършен технически преглед от сервизните специалисти се установила
корозия по основните елементи, вследствие неправилна употреба на устройството,
поради което било отказано гаранционно обслужване. Претендира изпълнение на
своите задължения в случай на рекламация. Сочи, че независимо от притежавания
сертификат за водоустойчивост, потребителят също е
трябвало да спазва определени правила при експлоатация на устройството, а от приетия по делото протокол за отказ от
гаранционно обслужване било видно, че проникването на влага не се дължи на
дефект в телефона, а на неправилно употреба. Неправилно първоинстанционният
съд придал по-голяма стойност на недоказани твърдения на насрещната страна,
отколкото на официалната диагностика. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната
жалба, респ. да се отмени обжалваното решение решение
в цялост, както и да се присъдят извършените съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна Л.Ц.К., гр. Плевен, чрез
адв. В.В. - ВАК, е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди, че въззивникът не излага конкретни основания за отмяна, а от
представените писмени доказателства безспорно било установено изпълнение на
задълженията й във връзка с уведомяването на въззивника
за узнатите дефекти, развалянето на договора и искането за възстановяването. За
уважаване на претенцията районният съд съобразил приетите и неоспорени по
делото процесен договор, протокол за връщане с отказ
за гаранция от 19.02. 2018 г., както и уведомлението до въззивника
от 10.04.2018 г., както и свидетелските показания за правилна употреба на
мобилния апарат. Излага, че решението е напълно обосновано в съответствие със
събрания доказателствен материал, а напротив, въззивникът е този, който не е представил никакви
доказателства за установяване твърдяната неправилна употреба на мобилния
апарат. Сочи, че последният бил в несъответствие с посоченото в договора и не
можел да се използва, поради пръщене при разговор. На
следващо място, излага, че мотивите за отказ от гаранционно обслужване са свързани
единствено с теста за водоустойчивост, без да е
посочен реалният дефект – пръщенето. Въпреки
упражненото право по чл.114 от ЗЗП, въззивникът не е
възстановил платената за мобилното устройство сума. Твърди, че нарушаване на
условията за ползване като основание за отказ от гаранционно облужване не е било установено от въззивника.
Моли за отхвърляне на процесната въззивна
жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
III. По доказателствата:
С въззивната жалба не са направени
нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния
съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно
указания по разпределение на доказателствена тежест
между страните
Производството следва
да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание
с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал.
1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна
жалба с вх.№ 84847/21.12.2018
г. на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК *********, адрес: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, срещу решение № 4745/22.11.2018 г., постановено по гр.
дело № 10563/2018 г. по описа на ВРС, XII-ти състав, с
което осъден жалбоподателя да заплати на Л.Ц.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 519.90 лева,
представляваща стойността
на мобилен апарат ***, IMEI ***, по развален договор
за покупко-продажба №
1530935410042017-40227501/12.04.2017 г., основанието
за плащането на която е отпаднало след развалянето на
договора от ищеца, поради неуважена от ответника гаранция и рекламация на мобилния
апарат, за констатирани при
употребата дефекти, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 05.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, на основание
чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка
с чл.114, ал.1, т.1 вр. чл.113, ал.3 ЗПП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2019
г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.