РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 266 по описа на ЛАС за 2016 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.251 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на молба с вх.№ 2336/06.08.2018
г. подадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Ловеч, с искане за
тълкуване на влязло в сила решение №127/28.12.2016 г. по настоящото дело. Претендира
се възстановяване на деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на заинтересованите страни. Представено е писмено становище по
съществото на спора.
Искането е редовно от външна страна.
Видно от представените доказателства е налице висящо
производство по изпълнително дело №10/2018 г. по описа на СИС на ТРС за
изпълнение на съдебното решение /лист 365/, това обстоятелство не се оспорва и
от страните.
Съгласно приеманото в практиката на Върховен касационен съд -
решение по чл. 290 ГПК
№ 117 от 12.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 140/2009 г. на първо т. о. решението
се счита изпълнено с приключване на изпълнителното производство, т. е. с
окончателното преустановяване на действията по привеждането му в изпълнение;
висящото изпълнително производство изключва приключило изпълнение и при липса
на прекратяване на основанията, указани в чл. 433 ГПК,
за страната по делото е налице правен интерес от тълкуване на акта, доколкото
то обуславя точното му изпълнение и е предпоставка за завършване на процеса
съобразно действителната воля на съда.
С оглед изложеното съдът счита, че молбата е допустима, тъй
като не е свършило изпълнителното производство по прилагане на съдебното решение
/в този смисъл Определение № 342 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1360/2018
г., I т. о., ТК./.
Разгледана по същество искането е неоснователно.
Заинтересованата страна К.А. не се явява. Поддържа по делото становище
за неоснователност на искането за тълкуване на решението в смисъла, изложен от молителя,
че същото се отнася само до вписване на наследодателя на К.А. като собственик
на процесните два имота в кадастралния регистър, без обособяване на нови
поземлени имоти.
Заинтересованата страна Община Троян не се представлява.
Заинтересованата страна С.П.А. не се представлява.
Заинтересованата страна Б.Д.Б. не се представлява.
Заинтересованата страна М.П.Д. се явява лично и с адв. Л..
Поддържа становище за неоснователност на искането за тълкуване и яснота на
постановеното решение в смисъл, че въз основа на него следва само да се впише в
кадастралния регистър като собственик на процесните имоти и наследодателят на К.
Атасанов, без да се обособяват нови поземлени имоти. Представено е писмено
становище по съществото на спора.
Страните претендират извършените деловодни разноски.
Съдът, след като прецени данните по делото и доводите
на страните, намира за установено следното:
Волята на съда се изразява в диспозитива на акта му и на
тълкуване, както и на изпълнение, подлежи именно той. Но тълкуването трябва да
изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата или
нова преценка на спорните по делото моменти.
По разума на
закона и съгласно константната съдебна практика, на тълкуване подлежат неясните
решения, т.е. такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и
недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. Това е така,
доколкото смисълът на тълкуването на съдебното решение е да се обезпечи
прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение.
В случая е налице съдебно решение, постановено в
производство по чл. 257 от АПК.
Спорът, по който е постановено процесното решение, е
бил за наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 53а, ал. 1
във вр. с чл. 52 от ЗКИР и наличието на задължение по силата на
закона СГКК-Ловеч да извърши изменение на КККР на с.Голяма Желязна.
В Държавен вестник бр.49/13.06.2014 г. е обнародван
Закон за изменение и допълнение на ЗКИР. След изменението съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 41, ал. 6 от ЗКИР, при наличие
на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на
повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Разпоредбата не предвижда обособяване на нови поземлени имоти, заличаване на
предходни поземлени имоти и заличаване на вписани данни за собственици. В
случаите на чл. 52,
чл. 53
и чл. 53а от ЗКИР
не е необходимо да се издава нарочна заповед за действията по поддържане в
актуално състояние на кадастралната карта и кадастралния регистър. Представянето
на редовен от външна страна документ, легитимиращ конкретни лица за собственици
на имоти, които в кадастралния регистър са записани на други лица също въз
основа на редовен документ за собственост, е основание по чл. 53, ал. 2
от ЗКИР в кадастралния регистър да бъдат записани всички лица и
документите им, легитимиращи ги като собственици. При тази хипотеза административният
орган няма правомощия да проверява валидността на документите за собственост
или да извърши избор кои документи и кои собственици да запише в кадастралните
регистри, и следва да нанесе в кадастралния регистър данните за всички лица и
документи. Споровете за материално право между вписаните в регистъра лица се
решава по съдебен ред.
В хода на съдебното производство съдът е установил
именно предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.
От мотивите на съда и диспозитива на решение се
установява по безспорен начин волята на съда – на основание чл. 53а, ал. 1 във
вр. с чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР да се извърши изменение на
КККР на с.Голяма Желязна, като съдът е уточнил изрично и приложимата правна
норма – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, и в какво се изразява това служебно вписано изменение
без издаване на заповед въз основа на служебно постъпили данни: „вписването на Решение №3443/29.01.2014 г. на
Общинска служба „Земеделие“ гр. Троян“, т.е. вписването на конкретния
документ и данните за всички лица по конкретния документ.
Никъде в
мотивите на съда, сред посочените правни основания и в диспозитива на решението
не е посочено, че съдът осъжда ответника да обособява нови поземлени имоти и да
заличава данните за вписаните до момента собственици на съществуващите в КККР имоти.
Напротив – изрично е посочена именно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Следователно
не е налице неяснота на съдебното решение, която да води до необходимост от
тълкуване на решението във връзка с неговото изпълнение.
Подадената молба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
В производството по чл. 257 от АПК съдът осъжда
административния орган да извърши конкретни действия, т.е. в осъдителен
диспозитив конкретизира действията. Да се разширява приложното поле на
процесното осъдително съдебно решение извън конкретно посочените действия –„ вписване на Решение №3443/29.01.2014
г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Троян“ на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, т.е. отразяването му в КР като документ и данните по него, в случая е
недопустимо и противоречи на закона, тъй като ще представлява пререшаване на
съдебния спор.
Друг е въпросът, ако орган по изпълнение извършва
изпълнителни действия по прилагане на правни последици, които очевидно са извън
обхвата на изпълнителното основание – решението на съда по адм.д. №266/2016 г.
по описа на АдмСЛ. По реда на тълкуването не могат да се дават указания за
прилагане на правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е
средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено съдебното
решение, както и какви са правните средства за защита на задълженото лице в
тази връзка. Наведените от молителя доводи за тълкуване на решението всъщност
целят да се дадат указания за прилагане на влезлия в сила съдебен акт, и да се
реши спорът налице ли е надлежно и пълно изпълнение на съдебното решение от страна
на СГКК - Ловеч, което е недопустимо по пътя на тълкуването. Споровете относно актовете
на органа по изпълнение на влезли в сила съдебни актове по административни дела,
и споровете съществува ли задължението, се решават по друг ред и в друго
производство по Дял Пети „Изпълнение на
административните актове и съдебните решения“ от АПК.
По делото е направено искане за възстановяване на
сторените деловодни разноски от страна на заинтересованите лица.
Представени са доказателства за сторени разноски от
заинтересованата страна К.Ц.А. в размер на 600 лв. за адвокат, и от
заинтересованата страна М.П.Д. в размер на 150 лв. за адвокат.
Процесуалният представител на СГКК - Ловеч е направил
изрично възражение за прекомерност на сторените разноски от страна на
заинтересованата страна К.А., което съдът намира за основателно. На заинтересованата
страна А. следва да се присъдят разноски в размер 200 лв. /двеста лв./, по
аналогия с хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер съдът
преценява като справедлив и съответстващ на предмета на делото - искане по чл.
251 от ГПК, неговата правна и фактическа сложност, и на обема и сложността на
извършените от процесуалния представител на заинтересованата страна действия в
производството. Трябва да се отчете и обстоятелството, че договорът за правна
помощ е сключен на 31.10.2018 г., а откритото съдебно заседание е проведено на
01.11.2018 г. и то без присъствие на процесуалния представител на
заинтересованата страна К.А..
На заинтересованата страна Д. следва да се присъдят
сторени деловодни разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Административният орган няма собствен
бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният
административен орган /в този смисъл Определение № 728 от 17.01.2011 г. на ВАС
по адм. д. № 3882/2010 г., Определение № 9696 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 6846/2017 г., 5-членен с-в/. Поради което следва да се осъди юридическото
лице АГКК – София, част от чиято структура е СГКК – Ловеч, да възстанови
сторените разноски.
С оглед изложеното Ловешки административен съд, шести
административен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх.№ 2336/06.08.2018
г. подадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Ловеч, с искане за
тълкуване на влязло в сила решение №127/28.12.2016 г. по настоящото дело.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър гр.София,
п.к. 1618, ул. "Мусала" №1, БУЛСТАТ/ЕИК/:
*********, представлявана от изпълнителен директор, да заплати на К.Ц.А. *** с
ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лв./, представляваща сторени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър
гр.София, п.к. 1618, ул.
"Мусала" №1, БУЛСТАТ/ЕИК/: *********, представлявана от изпълнителен
директор, да заплати на М.П.Д. ***, с ЕГН**********, сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лв./, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: