Решение по дело №1458/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 15
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20205220201458
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пазарджик , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201458 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Г., обл. Пазарджик, ул. „27-ма“ № 3, чрез управителя К. В. Н., против
Наказателно постановление № 15 от 17.08.2020 г. издадено от Директор на Регионална
инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на дружеството за
нарушение на чл.135 ал.1 т.3 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като се базирало на
констатациите в съставените АУАН и Констативен протокол, който не отговаряли на
обективната действителност.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовано не изпраща
законовия представител, но се представлява от процесуален такъв, който поддържа
жалбата и представя писмено становище, в което излага аргументи за
незаконосъобразност на П, чиято отмяна се иска. Не претендира присъждане на
разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована в съдебно заседание не се
1
явява законовия представител и не изпраща процесуален представител. Не се депозира
и писмено становище по същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „***“ е санкциониран с НП, за това на 19.02.2010 г. експерти при РИОСВ-
Пазарджик между които и актосъставителя- св. П. П., са извършили проверка на обект
на търговеца- площадка, находяща се с. Г., общ. Пазарджик, ул. „П.” № 1, УПИ IV-73 в
кв. 7 по плана на с. Г., при която било установено, че дружеството води невярна
отчетност за образуваните отпадъци от дейността по разкомплектоване на излезли от
употреба моторни превозни средства (ИУМПС). При проверката били констатирани
ИУМПС, които не съдържали течности или други опасни компоненти около 100 т,
образувани от разкомплектоване на ИУМПС с код 16 01 04* съгласно приложение № 1
от Наредба № 2 за класификация на отпадъците (обн. ДВ, бр 66/2014г.).
Установено било, че в отчетната книга по приложение № 4 за разкомплектоване
на ИУМПС няма отчетен код 16 01 06- излезли от употреба превозни средства, които
не съдържат течности или други опасни компоненти в раздел IV „Образувани
отпадъци от третиране“.
По този начин ЕТ водел невярна отчетност по отпадъците в отчетната книга, тъй
като при разкомплектоване на ИУМПС с код 16 01 04* до ИУМПС с код 16 01 06,
отпадъците не се отчитат с код 16 01 06, а с код 16 01 17- черни метали в раздел IV
„Образувани отпадъци от третиране“. Отчитаният по този начин код на образувания
отпадък бил неверен.
Установено било също, че са продавани седалки за повторна употреба, съгласно
представена декларация по Приложение № 4 към чл.25 ал.1 от Наредбата за излезли от
употреба моторни превозни средства (обн. ДВ, бр.7/2013г.). Те не били отчитани в
същия раздел на отчетната книга с код 16 01 22- компоненти, неупоменати другаде,
съгласно приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.135 ал.1 т.3 от ЗУО във връзка с
изискванията на Наредбата по чл. 48, ал.1 от ЗУО за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публични регистри (обн. ДВ, бр. 51/2014г.).
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № 15-14 от
19.02.2020 г., съставен на място в обекта в присъствието на управителя К. Н., на която
2
бил предявен и връчен срещу подпис.
За констатираното нарушение, против дружеството бил съставен на АУАН № 15
от 26.02.2020 г. от П. П.- гл. експерт в РИОСВ- Пазарджик.
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление. То
било връчено лично на управителя на ЕТ на 10.09.2020 г., видно от разписка на л.10 от
делото, а жалбата против НП била подадена от управителя на дружеството чрез АНО в
деловодството на РИОСВ- Пазарджик на 15.09.2020 г. и регистрирана с Вх. № КД-09-
29, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол и пред надлежния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. П. П.. Съдът кредитира
изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни
и взаимно се допълват.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не
по съображенията изложени в нея, а поради следното:
В рамките на извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В съставения АУАН и НП описанието е непълно и неясно.
На първо място не е посочена дата, респ. период на извършване на нарушението.
Само е посочено, че в деня, в който е извършена проверката е установено от
контролните органи, че дружеството води невярна отчетност. Датата (периода) на
нарушението не може да бъде изведен и от направеното описание на нарушението.
Това е така, тъй като не е посочено за кой период от време е проверявана дейността на
дружеството, нито отчетната книга за коя година, респ. за кой период е установено
неправилното отчитане на отпадъците. Дори не е посочено от кога дружеството
осъществява дейността по събиране, третиране и разкомплектоване на ИУМПС или
дали през целия период от време докато изпълнява дейността си, е отчитало с
посочения неправилен код цитираните в НП и АУАН отпадъци, респ. не е отчитало
отпадъка с код 16 01 22 или за определен период от време и кой точно. Вярно е, че в
съставения Констативен протокол, на стр.4, който е връчен на управителя на ЕТ, е
записано „за проверявания период 19.07.2019 г. до 19.02.2020 г.“, но това не може да
санира допуснатия порок в АУАН и НП.
Липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво нарушение е
3
обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от преценка относно
спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН. Датата на извършване на
нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, но и
очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Доколкото предмет на
съдебна проверка е само дали е извършено административното нарушение,
индивидуализирано от фактическа и правна страна в обжалваното наказателно
постановление, то липсата на дата на нарушението опорочава издаденото НП и е
основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на дружеството-
жалбоподател.
На следващо място, както се посочи по-горе е непълно и неясно описанието на
нарушението. Не са посочени всички обстоятелства, а именно за кой период от време е
проверявана дейността на дружеството и за коя година отчетната книга. Липсва
посочване и на количеството на отразения в отчетната книга отпадък с код 16 01 17,
както и какво количество седалки са продадени, респ. неотчетени с код 16 01 22. По
този начин отново правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй
като то не може да разбере в какво точно е обвинено и да организира правилно
защитата си.
В случая са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, а това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на
издаденото НП, обуславяйки неговата отмяна, защото от една страна води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а от друга прави
невъзможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван
при обжалването му пред съда.
Не на последно място, следва да се посочи и това, че повдигнатото обвинение е
и доказателствено необезпечено. Ангажимент на АНО е да ангажира доказателства в
подкрепа на повдигнатото адм. обвинение. В този ред на мисли недоказано е
дружеството-жалбоподател притежава ли разрешително за извършване на дейност по
събиране, третиране и разкомплектоване на ИУМПС и от кога, независимо, че това
обстоятелство не се оспорва от въззивника. Не е приложено и извлечение от отчетната
книга, в частта за неправилно водената отчетност. Липсват доказателства и относно
начина на определяне на количеството на съответните видове отпадък, за които е
водена неправилната отчетност.
Всичко това е достатъчно за отмяна на НП и не налага обсъждането и на други
доводи по същество, но съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя направеното
от процесуалния представител възражение в представените писмени бележки за допуснато
нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, изразяващо се в това, че
актът е съставен в присъствието на други свидетели, а не на очевидците и основанието за
4
това не било изрично посочено. Вярно е, че на 19.02.2020 г., когато е установено
нарушението, проверката е била извършена от актосъставителя П. П. и нейната колежка А.
К. също служител (гл. експерт) в РИОСВ Пазарджик. В деня на съставяна на АУАН, обаче
К. не е била на работа поради отпуск (ПГО или поради временна нетрудоспособност), в
който смисъл са показанията на св. П., поради което тя не е била вписана в него като
свидетел при установяване на нарушението. В акта обаче са вписани двама други
свидетелите- служители на РИОСВ Пазарджик, а именно Д. А. и Т. В., като изрично е
отразено в АУАН, че те са свидетели съставянето на акта, като е без значение, че не
посочено цифрово основанието- чл.40 ал.3 от ЗАНН. Достатъчно е, че същото е посочено
словесно. Всичко това сочи, че актът е съставен при условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН, т.е.
била е налице невъзможност да се състави акта в присъствието на свидетеля К., която е
присъствала при установяване на нарушението, но е съставен в присъствието на двама
други свидетели и това изрично е отбелязано в акта.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че следва да отмени НП като
незаконосъобразно.
Мотивиран по този начин и след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15 от 17.08.2020 г. издадено от
Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на
ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г., обл. Пазарджик,
ул. „27-ма“ № 3, представлявано от управителя К. В. Н., за нарушение на чл.135 ал.1 т.3
от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5