РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Видин, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20231320102343 по описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на К. А. А. с ЕГН : **********, с
адрес: гр. Видин ул. „Б.“ № 8, чрез адв. И.В.И. от АК - Видин с адрес - гр.
Видин, ул. „Княз Борис I“ № 11а против „Електрохолд Продажби“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н
„Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл. „БенчМарк БизнесЦентър, със
законни представители Даниела Колева Димитрова, Видьо Иванов Терзиев и
Карел Крал с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК .
Ищецът твърди, че по молба на ответника до ЧСИ с рег. № 724 е образувано
ИД № 20077240400506 по Изпълнителен лист от 31.08.2007 г. издаден по гр.д.
1500/2007 г. на PC - Видин.
По горецитирания изпълнителен лист било образувано ИД № 20077240400, по
което последното изпълнително действие било извършено на 20.11.2007 г.,
което било видно от Постановление по същото ИД от 01.07.2011 г. Със същото
Постановление изпълнителното производство било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Отново по молба на ответника, въз основа на Изпълнителен лист от 15.02.2011
г., издаден по гр. д. № 327/2009 г. на PC - Видин и Изпълнителен лист от
1
19.08.2011 г., издаден по гр. д. № 1833/2009 г. на PC - Видин било образувано
ИД № 20117240400900 на ЧСИ с рег. № 724, като по същото дело бил
приложен и ИЛ от 31.08.2007 г., издаден по гр.д. 1500/2007 г. на PC - Видин.
По това изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия,
които да водят до спиране или прекъсване на давността.
Тъй като от извършването на последното изпълнително действие по ИД №
20077240400506 на ЧСИ е рег. №724 били изминали повече от 5 години, а по
ИД № 20117240400900 на ЧСИ с рег. № 724 не били извършвани
изпълнителни действия, то ищецът счита, че вземането на ответника по
издадените изпълнителни листове е погасено по давност по силата на чл. 110
от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът К.
А. А. не дължи на ответника „Електрохолд Продажби" АД с ЕИК: *********
сумата в размер на 2048.15 лева - представляваща главница, сумата от 242.76
лв. лихва за забава и сумата от 45.82 лв. присъдени разноски по ИЛ от
31.08.2007 г. и че също не дължи сумата от 211.08 лв. - главница, сумата от
7.31 лв. лихва за забава и сумата от 83.00 лв. разноски по ИЛ от 15.02.2011 г.
,както и че не дължи сумата от 117.00 лв. разноски по ИЛ от 19.08.2011 г.
както и законни лихви върху главниците като погасени по давност и разноски
по изпълнителното производство.
Претендират се направените в настоящето производство разноски.
Към исковата молба са приложени следните документи :
1.Копия от Изпълнителен лист – 3 бр.; 2. Копие от Протокол за опис на
движимо имущество; 3. Копие от Постановление на ЧСИ с рег. № 742; 4.Копие
от ПДИ.
Ответната страна „Електрохолд Продажби” ЕАД (старо наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД), гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 159, с
ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Александър Василев тел.:
+359 892 272 546 e-mail: ******************@***********.** е представил в
законния срок писмен отговор на исковата молба. Сочи се, че е предявен иск
за признаване на недължимост на суми поради изтичането на срок, по- дълъг
от три години от датата на падежа им или от последното валидно
изпълнително действие.
2
На първо място се сочи, че искът за признаване на недължимостта на суми е
недопустим. Правен интерес от самостоятелното установяване (чрез
отрицателен установителен иск) на неоспорено от кредитора изтичане на
срока на погасителна давност не съществувал и не следвало да бъде признат
като легитимна цел на едно съдебно производство.
Изтеклата давност не водела до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение — чл. 118 ЗЗД.
Доводите в исковата молба, че вземането било „погасено по давност“, правело
отрицателния установителен иск недопустим.
Правен интерес от самостоятелното установяване на погасяването по давност
на вземания, т. е. на правното качество „естествено“ на вземането, би могъл да
се признае, ако действително между страните по материалното
правоотношение (кредитор и длъжник) съществувал спор за това дали
вземането е действително погасено по давност. Ответникът не оспорва, че са
изминали повече от три години от падежа на последното периодично вземане
и ето защо нямало спор между страните по този факт.
Ето защо искането от съда да се произнесе с „превантивно решение“ по
отрицателен установителен иск на длъжника-ищец било недопустимо.
Вярно било, че иск за установяване на правното качество на едно вземане не
бил изрично предвиден в чл. 124, ал. 1 ГПК (искът не бил за признаване
несъществуването на право на принудително изпълнение за погасените по
давност вземания на кредитора, защото това право не било гражданско
субективно право), но правната квалификация на един такъв иск би била чл.
124, ал. 1, пр. 2 ГПК, т.е. той би бил положителен, а не отрицателен
установителен иск.
На второ място ако съдът счете, че исковата претенция за признаване на
недължимост на сумата е допустима, по отношение на неоснователността на
иска се излагат следните мотиви:
В случай, че искът е допустим, в условията на евентуалност, поради наличие
на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане се
3
признава частично иска по отношение на 1 292.55 лв. главница и 2 254.24 лв.
законна лихва, считано от 18.08.2007 г. (датата, следваща падежа на най-
старата фактура) до 08.01.2024 г. (датата на счетоводната справка) за следните
3 бр. фактури: фактура № 32589356/25.07.2007 г. с падеж 17.08.2007 г., на
стойност 1 039.78 лв. и законна лихва към 08.01.2024 в размер на 1857.21 лв.;
фактура № 41798127/17.12.2008 г., с падеж 06.01.2009 г. на стойност 134.63 лв.
и законна лихва към 08.01.2025 в размер на 212.18 лв., фактура №
43240177/20.01.2009 г., с падеж 02.02.2009 на стойност 118.14 лв. и законна
лихва към 08.01.2026 в размер на 184.85 лв.
Поддържа се, че ищецът е собственик и ползвател за електроснабден имот с
административен адрес: гр. Видин, ул. „Б.“ № 8. В заявление за разсрочване на
задължения вх. № **********/20.02.2023 г. ищецът бил посочил, че желае
разсрочване на задължението за клиентски номер 300256873713, който в
базата данни на търговското дружество е отразен като място за доставка с
посочения по-горе административен адрес и с титуляр ищецът. Всеки
клиентски номер (договорна сметка) можел да има само един конкретно
определен титуляр и само един конкретно определен обект за доставка на ел.
енергия, обслужван от средство за търговско измерване (СТИ) - електромер.
При промяна на титуляра на електроснабден обект задължително се променял
и клиентският номер, поради което само ищецът можел да бъде титуляр за
клиентски номер 300256873713; респективно само титулярът имал правото да
подава заявление за разсрочено плащане на задължения.
С оглед на горното се иска да бъде обявено за безспорно обстоятелството, че
търговското дружество и ищецът са в облигационна връзка за имот с
административен адрес: гр. Видин, ул. „Б.“ № 8.
Поддържа се, че между страните за периода са действали Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България”
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ—059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение № ОУ—03 от 26.04.2010 г. (ОУ) издадени на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката (ЗЕ), одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ— 059 от
07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ—03 от
26.04.2010 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 98б, ал. 4, отм. в
редакцията преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна практика, договорът
обвързва страните без изричното му писмено приемане.
4
Към настоящия момент всички дължими суми за процесния имот са отразени
в таблица (л. 16-17 от гр.д. № 2343/2023 г. на Районен съд-Видин), като се
поддържа ,че към настоящият момент се дължи 3126.78 лв. главница и 6185.34
лв. законна лихва върху главница и че сумите не са платени.
Фактурираните количества ел. енергия били по реален отчет реално
потребени, поради което се дължали. Задължението на потребителя да
заплаща потребената в имота електрическа енергия произтичало по силата на
закона и самата същност на договора за покупко - продажба на вещи, който
винаги бил възмезден и неформален, като основанието за плащане било в
самото потребяване на стоката. Задължението било за целия период на
действие на договора. Фактурите за неплатените задължения били издадени
след ежемесечно отчитане на показанията на обслужващия обекта на ищеца
електромер от отчетник по график. Записаните показания в справката на
дневна и нощна тарифа, съответно в картона на инкасатора, съответствали на
посочените такива във фактурите в съответните периода на отчитане,
основано на действителен отчет на електромера. Задълженията за
електрическа енергия били формирани по ред, установен от неоспорените от
потребителя Общи условия, за което бил издаден първичен финансово
счетоводен документ - данъчна фактура, която се явявала годно доказателство
за фактите и обстоятелствата, посочени в нея. Процесните 19 бр. фактури
обхващали реално доставена и консумирана ел. енергия за период за доставка
на ел. енергия, за който е действал договорът за продажба на ел. енергия
между страните и тези фактури се дължали.
Сочи се, че за част от задълженията на ищеца последният се бил снабдил с
изпълнителни листове и че във основа на тях били образувани изпълнителни
дела. Тези задължения били както следва от изготвената таблица (л. 16-17 от
гр.д. № 2343/2023 г. на Районен съд-Видин).
Поддържа се, че не е налице поведение на ответника, което да е повод за
предявяването на иска по отношение на частта за задълженията по три
фактури: фактура № 32589356/25.07.2007 г. с падеж 17.08.2007 г., на стойност
1 039.78 лв. и законна лихва към 08.01.2024 в размер на 1857.21 лв.; фактура
№ 41798127/17.12.2008 г., с падеж 06.01.2009 г. на стойност 134.63 лв. и
законна лихва към 08.01.2025 в размер на 212.18 лв., фактура №
43240177/20.01.2009 г., с падеж 02.02.2009 на стойност 118.14 лв. и законна
5
лихва към 08.01.2026 в размер на 184.85 лв.
С оглед на горното се поддържа,че ответното дружество с поведението се не е
дало повод за предявяване на иска в тази му част, поради което на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по настоящото дело следвало да се възложат
на ищеца.
В този смисъл било и Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3063/2019 г. на 4-то ГО на ВКС. В него било застъпено становище, че
„Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска... Върховният
касационен съд намира, че страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. “
Такава била и новата съдебна практика. Така например в Определение №
699/22.10.2020 г. по в. гр. д. № 589/2020 г. на Окръжен съд Перник по
идентичен случай със страна „ЧЕЗ Електро България“ АД (предишно
наименование на дружеството) било посочено, че: „В конкретния случай,
видно от отговора на исковата молба, депозирана от „ЧЕЗ Електро
България“АД пред РдРС, ответникът е заявил изцяло признание на иска. По
делото пред първоинстанционния съд ищците не твърдят, че ответника е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или да е дал друг повод за предявяването на иска. Доказателства за
такива факти и не са събрани в хода на делото пред районния съд. Както вече
бе посочено, дори да има изпратена до длъжника покана, същата не
представлява повод за завеждане на иска, а само обуславя правния интерес за
предявяване на иск срещу ответника.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че не разноските по
развилото се пред РС - Радомир производство, разноските следва да се
разпределят с оглед изхода на делото. Отговорността за разноски принадлежи
на всяка една от страните в процеса с оглед изхода от развилия се съдебен
6
спор, респ. постановеното решение, с което е уважен или отхвърлен предявен
иск. По принцип ищецът и ответникът имат право да претендират разноските,
които са направили в процеса, но отговорността да бъдат понесени направени
разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната
страна в процеса. Отговорността за разноски почива на установеното в чл. 3 от
ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и следва
да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни процесуални
действия. На това разбиране почива и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, която
допуска присъждане на разноски на ответника само ако с поведението си той
не е дал причина за предявяване на иска и при това — ако признае иска. В
този смисъл е Определение № 298 от 30.05.2009 г. по ч. гр. д. № 297/2009 г., I
г.о. на ВКС. “
Твърди се, че в случая ответникът не е дал повод с поведението си за
предявяване на част от иска, тъй като не разполагал с изпълнителен титул, не
разполагал с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не бил дал
друг повод за предявяване на иска.
С оглед на гореизложеното се иска да се прекрати производството като
недопустимо.
В условията на евентуалност се иска да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен за 16 бр. фактури, като се постанови решение, че ищецът
дължи суми по фактурите, представляващи стойност на потребена ел. енергия
за електроснабден обект по договорни сметка 300256873713 в размер на 1
834.23 лв., ведно със законната лихва в размер на 703.40 лв., натрупана от
01.05.2002 г., (датата, следваща падежа на най-старата фактура) до 08.01.2024
г. (датата на счетоводната справка), като естествено задължение.
В условията на евентуалност се иска съдът да се произнесе с решение при
признание на иска по отношение на следните суми: 1 292.55 лв. главница и 2
254.24 лв. законна лихва, считано от 18.08.2007 г. (датата, следваща падежа на
най-старата фактура) до 08.01.2024 г. (датата на счетоводната справка) за
следните 3 бр. фактури: фактура № 32589356/25.07.2007, с падеж 17.08.2007,
на стойност 1 039.78 лв. и законна лихва към 08.01.2024 в размер на 1857.21
лв.; фактура № 41798127/17.12.2008, с падеж 06.01.2009 на стойност 134.63
лв. и законна лихва към 08.01.2025 г. в размер на 212.18 лв., фактура
№43240177/20.01.2009 г., с падеж 02.02.2009 г. на стойност 118.14 лв. и
7
законна лихва към 08.01.2026 г. в размер на 184.85 лв., като се възложат на
ищеца разноските по делото.
Иска се на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се присъдят на ответното
дружество направените разноски в производството, както и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК се присъди полагаемото юрисконсултско възнаграждение.
Към отговора на исковата молба са приложени :
1. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България” АД;
2. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Разпределение” АД;
3. Сертификат от в. „Телеграф“, удостоверяващ публикуването на ОУ и от
национален ежедневник;
4. Публикация във в. „Конкурент“, удостоверяващ публикуването на ОУ от
местен ежедневник;
5. Заявление за разсрочване на задължения вх. №**********/20.02.2023 г.;
6. Фактури — 3 бр.;
7. Справка за задължения.
Уточнява се, че приложените 3 бр. фактури са тези, за задълженията по които
не са предприети изпълнителни действия. Останалите фактури са за
задължения, за които с влязло в сила съдебно решение/заповед за изпълнение
е безспорно установено задължението по основание и размер.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцата.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира
за установено от фактическа страна:
Въз основа на молба вх. № 03353/16.10.2007 г. на ответника до ЧСИ
Виолета Томова с рег. № 724 е образувано изпълнително дело №
20077240400506 (л.164-195 от гр.д. № 2343/2023 г. на Районен съд-Видин) за
събиране на вземанията, предмет на Изпълнителен лист от 31.08.2007 г.,
издаден по гр.д. № 1500/2007 г. на PC – Видин за сумата от 2048.15 лв. -
консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от м. 10.1999 г. до м.
05.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2007 г. до
8
окончателното издължаване, сумата от 242.76 лв. лихва за забава и
направените разноски в размер на 45.82 лв. за държавна такса .
По изпълнително дело № 20077240400506 е извършено едно-единствено
изпълнително действие, което прекъсва давността – опис на движимо
имущество на 01.07.2011 г. С постановление по същото изп. д. от 01.07.2011 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
По молба на ответника въз основа на Изпълнителен лист от 15.02.2011 г.,
издаден по гр.д. № 327/2009 г. на PC - Видин и Изпълнителен лист от
19.08.2011 г., издаден по гр.д. № 1833/2009 г. на PC - Видин е образувано изп.
дело № 20117240400900 на ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724 (л.43-68 от
гр.д.2343/2023 г. на Районен съд-Видин) за събиране на дължимите по
изпълнителните листове суми.
По изпълнителния лист от 15.02.2011 г., издаден по гр.д. № 327/2009 г. на
PC – Видин ищецът дължи 211.08 лв. за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 08.08.2008 г. до 11.11.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2009 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 7.31 лв. лихва за периода от 03.12.2008 г. до 25.02.2009 г., както и
сумата от 83.00 лв. разноски по делото .
По изпълнителен лист от 19.08.2011 г. издаден по гр.д. № 1833/2009 г. на
PC – Видин ищецът дължи 85.00 лв. направени разноски по делото, 25.00 лв.
държавна такса и 32.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По това изпълнително дело № 20117240400900 на ЧСИ Виолета Томова с
рег. № 724 не били извършвани изпълнителни действия, които да водят до
спиране или прекъсване на давността. Последното изпълнително действие е
поискана от съдебния изпълнител справка от 23.09.2013 г. за наличие на
трудови договори (л.62 от гр.д.2343/2023 г. на Районен съд-Видин ).
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
установено от правна страна следното :
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т.д. 2/2013 г. на
ОСГТК Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
9
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Върховният съд пояснява, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе
си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната,
с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД. Прекъсването на давността с предявяването на
иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в”
10
ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай, нова давност не започва
да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не
бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде
признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с
който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД, не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство
като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение,
независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или
процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В
исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
11
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи…
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато
исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи).
От изложеното по-горе се установява по несъмнен начин, че вземанията на
взискателя по посочените по-горе изпълнителни листове са погасени по
давност.
Както се посочи по-горе, въз основа на молба вх. № 03353/16.10.2007 г. на
ответника до ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724 е образувано изпълнително
дело № 20077240400506 (л.164-195 от гр.д. № 2343/2023 г. на Районен съд-
Видин) за събиране на вземанията, предмет на Изпълнителен лист от
31.08.2007 г., издаден по гр.д. 1500/2007 г. на PC – Видин за сумата от 2048.15
лв. консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от м.10.1999 г. до
м.05.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2007 г. до
окончателното издължаване, сумата от 242.76 лв. лихва за забава и
направените разноски в размер на 45.82 лв. за държавна такса. По
изпълнителното дело е извършено едно-единствено изпълнително действие,
което прекъсва давността – опис на движимо имущество на 01.07.2011 г. С
постановление по същото изп. д. от 01.07.2011 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Вземанията на взискателя са погасени по давност на 26.05.2021 г. В настоящия
случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на
изпълнителното дело на ЧСИ Виолета Томова на 16.10.2007 г. По силата на
ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на
давността следва да се счита преустановено от 26.05.2015 г. - датата на
обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 /
12
2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече петгодишният
давностен срок.
Както се посочи по-горе, по молба вх. № 08329/10.10.2011 г. на ответника
въз основа на Изпълнителен лист от 15.02.2011 г., издаден по гр.д. № 327/2009
г. на PC - Видин и Изпълнителен лист от 19.08.2011 г., издаден по гр. д. №
1833/2009г. на PC - Видин е образувано изп. дело № 20117240400900 на ЧСИ
Виолета Томова с рег. № 724 (л. 43-68 от гр.д. № 2343/2023 г. на Районен съд-
Видин) за събиране на дължимите по изпълнителните листове суми. По
това изпълнително дело № 20117240400900 на ЧСИ Виолета Томова с рег. №
724 не са извършвани изпълнителни действия, които да водят до спиране или
прекъсване на давността. Последното изпълнително действие е поискана от
съдебния изпълнител справка за наличие на трудови договори (л.62 от гр.д. №
2343/2023 г. на Районен съд-Видин). Вземанията на взискателя са погасени по
давност на 26.05.2021 г. В настоящия случай няма спор, че изпълнителното
производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е
прекъсната с образуването на изпълнителното дело г. на ЧСИ Виолета
Томова на 10.10.2011 г. По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент
давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита
преустановено от 26.05.2015 г. - датата на обявяване на Тълкувателно Решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно
оттогава е започнал да тече петгодишния давностен срок.
Поради погасяване по давност на вземанията на взискателя по посочените
по-горе изпълнителни листове се явяват недължими и направените от
„Електрохолд Продажби" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“,бул. Цариградско шосе № 159,
бл. „БенчМарк Бизнес Център“ разноски по изпълнително дело №
20077240400506 на ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724 и по изп. дело №
20117240400900 на ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724 .
Направеното от ответника частично признание на иска е правно
ирелевантно, тъй като се признават вземания по три броя фактури, които не се
предмет на процесните 3 броя изпълнителни листове. Неоснователни са и
доводите на ответника, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като,
както се посочи по-горе, се признават вземания по три броя фактури, които не
са предмет на процесните 3 броя изпълнителни листове и касаят по-късен
13
период.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответникът „Електрохолд Продажби“ АД с ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н
„Младост“,бул. Цариградско шосе № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“
следва да бъде осъден да заплати на ищеца К. А. А. направените по делото
разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 116.50 лева
за държавна такса.
Водим от горното, Районен съд - Видин
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото -
К. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин ул. „Б.“ № 8 и „Електрохолд
Продажби" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл.
„БенчМарк Бизнес Център“, че ищецът К. А. А. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Видин ул. „Б.“ № 8 не дължи на ответника „Електрохолд Продажби" АД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784,
р-н „Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“
следните суми:
- сумите по изпълнителен лист от 31.08.2007 г., издаден по гр.д. 1500/2007 г. на
PC – Видин за сумата от 2048.15 лв. консумирана и незаплатена ел.енергия за
периода от м.10.1999 г. до м.05.2005 г., ведно със законната лихва, считано от
30.08.2007 г. до окончателното издължаване, сумата от 242.76 лв. лихва за
забава и направените разноски в размер на 45.82 лв. за държавна такса.
- сумите по изпълнителния лист от 15.02.2011 г., издаден по гр.д. № 327/2009
г. на PC – Видин – 211.08 лв. за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия за периода от 08.08.2008 г. до 11.11.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 7.31 лв. лихва за
периода от 03.12.2008 г. до 25.02.2009 г., както и сумата от 83.00 лв. разноски
по делото.
- сумите по изпълнителен лист от 19.08.2011 г. издаден по гр.д. № 1833/2009 г.
на PC – Видин – 85.00 лв. направени разноски по делото, 25.00 лв. държавна
14
такса и 32.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
- направени от „Електрохолд Продажби" АД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско
шосе № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“ разноски по изпълнително дело
№ 20077240400506 на ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724 и по изп. дело №
20117240400900 на ЧСИ Виолета Томова с рег. № 724.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско
шосе № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“ ДА ЗАПЛАТИ на ищеца К. А. А.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин ул. „Б.“ № 8 направените по делото
разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 116.50 лева
за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
15