№ 2291
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202664 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. И. чрез пълномощника му –адв.Р. Д.
против Наказателно постановление № 23-4332-031980/02.01.2024 г., издадено
от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.102, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не отговаряла на действителната такава. Жалбоподателят твърди,
че на инкриминираните дата и място не е предоставял управлението на
процесния лек автомобил на лицето *** ***, който бил неправоспособен
водач. И. предоставил владението на лекия автомобил на трето лице срещу
задължение последното да заплаща лизинговите вноски на автомобила и
твърди, че именно това лице е предоставило МПС за управление на
неправоспособния водач.
По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление и да присъди направените от
жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева.
1
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Същият се представлява от адв.Д., който в
дадения ход по същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да
отмени издаденото НП по изложените в жалбата съображения и с оглед
заявеното от актосъставителя, че не е било установено кое точно лице е
предоставило лекия автомобил на неправоспособния водач, участник в
настъпилото ПТП. При такъв изход на делото претендира присъждане на
сторените разноски от жалбоподателя, за които представя договор за правна
защита и съдействие.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Страхинов по
хода и по същество на делото. В същите са изложени съображения, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено от съда. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност
по отношение на претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2023 г. около 17:40 часа в гр.София, ж.к.“***“ в
предблоковото пространство на бл.101 с посока на движение от вх.Г към
вх.А се движел лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№ ***, собственост
на жалбоподателя В. К. И.. Лекият автомобил бил управляван от *** ***,
който участвал в настъпило ПТП. Местопроизшествието било посетено от
екип на КАТ, като проверка на документите на водача било установено, че
същият е неправоспособен. За настъпилото ПТП на водача на лекия
автомобил Божидар *** бил съставен АУАН, серия GA, №
1103209/27.10.2023 г.
След като бил установен собственика на управляваното от *** МПС, а
именно жалбоподателят В. И., срещу последния в негово отсъствие бил
съставен АУАН, серия GA, № 1103210/27.10.2023 г., за това, че на посочените
дата и място е предоставил собствения си лек автомобил на неправоспособен
водач – нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен от св. О. В. –
мл.автоконтрольор при ОПП- СДВР, който изпратил АУАН за връчване чрез
РПУ по местоживеене на нарушителя – 02 РУ – СДВР.
Така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на 29.11.2023 г.,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без
възражения.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани от страна на И.
2
и в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 23-4332-
031980/02.01.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация жалбоподателят бил санкциониран на основание
чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто)
лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 17.01.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК –АУАН с бланков № 1103210/27.10.2023 г., справка-картон на водача,
Заповед № 8121К-13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед
№ 513 з-12895/03.09.2020 г. на Директор СДВР; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител О.
В.–присъствал при установяване на нарушението. В показанията си, дадени в
хода на съдебното следствие свидетелят беше категоричен, че след
настъпилото ПТП е била установена самоличността на водача на лекия
автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№ *** –непълнолетния и неправоспособен
водач *** *** срещу който съставил АУАН. Втори акт за установяване на
административно нарушение св.В. съставил впоследствие на място срещу
установения по регистрацията на автомобила собственик на същия, а именно
жалбоподателя В. К. И.. Последният не присъствал на мястото на
произшествието, поради което и акта бил съставен в негово отсъствие и
изпратен за връчване чрез 02 РУ – СДВР.
Възстановената от св.В. конкретика за обстоятелствата по случая,
въпреки рутинността на извършваната от него служебна дейност, сочи на
непосредствено възприети събития от действителността и изключва
възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на
уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от показанията
на свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Принадлежността на свидетеля към йерархичната структура на
наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на заявеното от него или да указва единственото
предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност.
В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват
обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване
изводите по съществото на настоящия спор.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на разпитания по делото свидетел и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
Съдът възприема изложеното в жалбата, че И. е предоставил владението
на собствения си лек автомобил на друго лице, което да го управлява и да
заплаща лизинговите му вноски и което именно лице е предоставило
автомобила на неправоспособния водач Божидар ***, като опит за
3
изграждане на защитна теза. В материалите на административно-
наказателната преписка не е приложен нито договор за лизинг на автомобила,
нито договор за предоставянето му от лизингополучателя на трето лице
срещу задължение за заплащане на дължимите лизингови вноски.
Жалбоподателят е имал възможност да посочи името на това лице още при
предявяване на АУАН, който е подписал без възражения, впоследствие –да
депозира писмено възражение и да приложи към него съответните документи
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и да представи тези документи като
писмени доказателства, приложени към жалбата или в хода на проведеното
съдебно следствие. Такива действия не бяха извършени от жалбоподателя и
неговия процесуален представител, поради което съдът възприема това
твърдение като недостоверно и представляващо опит за защитна версия.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административнонаказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира
доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в
АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (пълномощник на
санкционираното физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед
на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчване на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Действително, както се сочи в жалбата в дадената цифрова правна
квалификация в съставения АУАН и издаденото НП не е посочена
конкретната алтернатива (предложение) на т.1 от нарушената правна норма на
чл.102 от ЗДвП, но това не е съществено нарушение на процесуалните
4
правила и не прави обвинението не ясно от фактическа страна, което е от
съществено значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед
правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и
за контрола за законосъобразност на наказателното постановление,
осъществяван от съда.
В случая вмененото във вина на жалбоподателя В. И. нарушение е
описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и
съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторил.
Съгласно сочената за нарушена норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно
превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство
на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят И. е собственик на процесния
лек автомобил “ Мицубиши Колт“ с рег.№ ***, който 27.10.2023 г. около
17:40 часа в гр.София, ж.к.“***“ в предблоковото пространство на бл.101 е
участвал в ПТП с друг автомобил. Безспорно се установи, че водач на лекия
автомобил на инкриминираната дата е бил *** ***, ЕГН **********, който е
неправоспособен водач.
В конкретиката на казуса е ангажирана административно-наказателната
отговорост на жалбоподателя в качеството му на собственик на лекия
автомобил, тъй като не е било установено друго лице – негов упълномощен
ползвател, което да е предоставило автомобила да се управлява от
неправоспособния водач Божидар ***.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая от доказателствената
съвкупност на делото може да се направи обоснован извод, че на
инкримираната дата е осъществен от В. И. от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доказателства в обратна
насока не бяха представени от страна на жалбоподателя.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б
"а" ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице
или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.
В случая санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер от
100 лева, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на
5
наложеното наказание.
Предвид всичко гореизложено съдът намира подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в негова полза
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
предвиден размер от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
031980/02.01.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на В. К. И. на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН ********** да заплати на СДВР- ОПП
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6