Р Е Ш Е Н И
Е
№ 04.11.2021
година гр. ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД *** гражданско
отделение, четвърти състав
на ..…....осемнадесети октомври…… две хиляди и двадесет и първа година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Румяна Гигелова..……………….….…..….
И
прокурора ………………………………………………..……………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….………………………………..
търговско
дело ……….№ 75 по описа за 2020
година…..……………………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „ЕС Джей Строй“
АД – София, с която се предявяват срещу „ВТ
Екобилдинг“ ЕООД - *** обективно
съединени осъдителни искове за сумата 80398,40 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение по фактура № **********/22.08.2018 година с включен ДДС
и мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на падежа
ѝ до датата на подаване на исковата молба (22.08.2018 година до
13.04.2020 година), а именно – сумата 13646,49 лева, както и за законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното разплащане. Прави се
искане и за присъждане на направените деловодни разноски.
Ищецът твърди, че бил в търговски отношения с
ответника, произтичащи от сключен помежду им неформален договор за
покупко-продажба на стоки и материали. Изпълнил точно задълженията на доставчик
по търговската продажба - периодично продавал и доставял на ответника материали
по негови заявки, за доставените материали съставил процесната фактура, след
което я представил на ответника за заплащане на цената на продадената стока.
Въпреки постигнатите договорености, до настоящия момент ответникът не изпълнил
задължението си на купувач, като не заплатил дължимите суми по издадената и
предоставена фактура.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът не подава
отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, заявява, че оспорва иска по основание и размер. Твърди,
че сумата по фактурата е заплатена въз основа на тристранно споразумение,
сключено между „ВТ Екобилдинг“ ЕООД, „Ес Джей Строй“ АД и „Трейс – Пътно
строителство“ АД – Стара Загора.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца оспорва заявеното от ответника обстоятелство и твърди, че
не му е известно за сключване на подобно споразумение.
Хасковският окръжен съд, като
съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът представя като доказателство, а
ответникът не оспорва фактура № **********/22.08.2018 година, издадена от
дружеството-ищец в качеството му на доставчик. Видно от съдържанието на
фактурата, „Ес Джей Строй“ АД е продало и доставило на „ВТ Екобилдинг“ ЕООД дограма
на обща стойност 66 998,67 лева без ДДС, а с включен ДДС – 80398,40 лева.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
процесната фактура за доставка от ищеца на ответника на дограма на стойност
80398,40 лева с ДДС е осчетоводена при двете страни – доставчика „Ес Джей
Строй“ АД и получателя „ВТ Екобилдинг“ ЕООД ***. Включена е в дневника за
покупки при получателя и в дневника за продажби при доставчика за м. 08.2018
година, както и е ползван данъчен кредит по нея. В счетоводството на ищеца
сметката, по която е осчетоводена фактурата, не е закрита и цялата продажна
цена с ДДС по фактурата стои като неплатена. Според вещото лице Ц., счетоводството
на дружеството-ответник е водено нередовно, в разрез със Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти, няма надлежно водена аналитична
отчетност, която да позволи проследяване на разплащанията с контрагенти по
обекти. При така воденото счетоводство
на „ВТ Екобилдинг“ ЕООД в.л. не установява документи, потвърждаващи извършено
плащане по процесната фактура - при
ответника цялата сума по фактурата стои като неразплатена. Вещото лице
анализира представените от ищеца с молба
вх. № 260021/05.01.2021 година писмени доказателства и ги съпоставя с
твърденията на страните и конкретно тези на ответника за начина на погасяване
на задължението, но в счетоводствата нито на ищеца, нито на ответника не
констатира отразено тристранно споразумение между „ВТ Екобилдинг“ ЕООД, „Ес
Джей Строй“ АД, и „Трейс-Пътно строителство“ АД – Стара Загора или друго
споразумение, което да урежда плащането на дълга на дружеството-ответник в
полза на дружеството-ищец. Вещото лице изчислява размера на мораторната лихва
за исковия период на сумата 13422,06 лева. В устния си доклад експертът дава обяснения
в смисъл, че по-скоро следва да се счита, че сделката, във връзка с която е
издадена процесната фактура, не е била извършена с участието на ответника, реално,
тъй като дружеството-ответник не е имало и няма капацитет да осъществява
строителна дейност, още повече в такива
мащаби. Обследваните документи по-скоро сочили, че дейността била извършвана от
„Трейс-Пътно строителство“, а на „ВТ Екобилдинг“ само формално била фактурирана
дограмата, вложена в обекти на други изпълнители.
По делото са събрани
гласни доказателства. Така, от показанията на св. Б.С.Х.става ясно, че той, в
качеството на служител в дружеството-ищец, е взел размерите за дограмата, а
след това е участвал в монтажа на същата в блок ***в град Р.. Св. е техническият ръководител от страна на
дружеството-възложител „Пи Ес Ай“ АД – Стара Загора, контролирала строителните
работи в периода 2016-2017 година в блок ***гр. Р.. В тази връзка ѝ било
известно, че извършването на строително-монтажните работи е било възложено на
„ВТ Екобилдинг“ – ***, а изработването и доставката на дограмата в същия блок
са били осъществени от „Ес Джей Строй“. Твърди, че СМР са били извършени с
необходимото качество, а дограмата – монтирана в целия блок.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Изложеното от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на договорни отношения
между страните по делото, основани на договор
за търговска продажба. Правната претенция на ищеца е за неизпълнение на
договорно задължение на ответника, който е купувач и получател на дограмата, да
се плати. Правната квалификация на претендираните от ищеца права по главния иск
е чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл.318 ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът е
съединен с акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД.
Доколкото е образувано
спорно исково производство, то доказването се подчинява на общите правила по
чл. 154 ал. 1 от ГПК. Съобразно тази норма, в процесуална тежест на ищеца в
настоящото производство е доказването на твърдените търговски отношения между
двете дружества, сключването на неформален договор за търговска продажба, както
и извършването на предаването на вещите, предмет на договора, по фактура, за
която се отнася поддържаната от него претенция. В тежест на ищеца-продавач е,
освен доказването на основанията за исковата претенция, и доказването на
условията на самия договор - какви стоки са били доставени на купувача, както и
уговорената между страните продажна цена. Ищецът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си, произтичащи от договора за търговска продажба,
началния момент на изпадането на длъжника в забава, респ. период на забавата и
размерът на дължимата лихва, както се претендира. В тежест на ответника е да
установи изпълнение на неговото задължение по договора - за заплащане на ищеца
на цената на стоката по процесната фактура.
Ответникът не е оспорил приложената от ищеца фактура и
като цяло изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения относно
осъществяване на сделката търговска продажба, параметрите ѝ –
количеството и цената на доставената стока, както и предаването ѝ на
получателя. Принципно,
осчетоводяването на фактурите, включването им в дневниците по ДДС и плащането
на ДДС, респективно получаване на данъчен кредит, се приема за доказателства на
съществуване на търговски взаимоотношения между страните. При констатирана от
ССчЕ двупосочност в тези действия и съвпадение на взетите счетоводни записвания
в счетоводствата на двете дружества – ищец и ответник, а също и с оглед
ползване на данъчен кредит от дружеството-ответник по делото, съдът приема за
установено, че твърдяната от ищеца продажба на дограма е била осъществена в
обема, при цени и условия, както са отразени в процесната фактура. Съдът не
кредитира съжденията на вещото лице за фиктивност на сделката и по-скоро – за
само формално посочване на дружеството-ответник във фактурата, а не на
действителния получател на стоката. Както става ясно от заключението на
експерта, счетоводството на дружеството-ответник е водено в разрез с
изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Аналитичната отчетност е непълна и не позволява да се проследят разчетите с
контрагенти по съответни обекти. Т.е. категорични изводи на база така воденото
счетоводство не могат да бъдат направени, а съдебен акт не може да се основава
на предположения, било те и да са направени от експерт при изготвяне на
назначената по делото експертиза. При така избран начин на водене на
счетоводството, дружеството-ответник само се е поставило пред невъзможността да
докаже твърденията си. Впрочем, единственият защитен довод, въведен от
ответника, касае не сключването на договора и изпълнението му от страна на
доставчика, а изпълнение на задължение в негова тежест – да заплати продажната
цена. По несъмнен начин по делото е установено, че ответникът не е заплатил на
ищеца сумата по фактурата. В тежест на ответника бе да докаже твърдението си за
това, че задължението му е погасено посредством сключено тристранно
споразумение между него, дружеството-ищец и „Трейс – Пътно строителство“ АД –
София. Доказването в тази насока, обаче, не е проведено успешно: Ответникът, в
чиято тежест бе да докаже твърдението си за сключено тристранно споразумение,
такова споразумение не представя. Вещото лице отрича осчетоводяването или
въобще отразяването в счетоводствата на страните на такова споразумение или
друго, с което да се погасява задължението на ответника към ищеца. А констатацията
на вещото лице за това, че в счетоводството на дружеството-ответник и до
настоящия момент счетоводната операция, касаеща процесната фактура, стои
неприключена (не е осчетоводено заплащането по какъвто и да било начин), следва
да се цени в смисъл, че самият ответник не счита задължението за погасено.
Следователно,
предявеният главен иск е основателен и доказан в предявения размер и следва да
бъде уважен изцяло. Изводът за
основателност на главната претенция е обуславящ за акцесорните претенции с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторни и законни лихви. Размерът на
мораторната лихва за забава е изчислен от в.л. за претендирания период на
сумата 13422,06 лева. Поради това в останалата част до пълния претендиран
размер на обезщетението за забава 13646,49 лева, претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли. Законната лихва следва да се присъди считано от
14.04.2020 година – датата на която ИМ е подадена в куриерската служба, за
което е съставена куриерска разписка.
Съгласно правилата в гражданския
процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски за настоящото исково производство, както и тези, сторени от
ищеца във връзка с обезпечението на иска, които са в доказан общ размер
13592,14 лева, формиран както следва: 6421, 62 лева – адвокатски хонорар за
исковото производство (първа инстанция) – по т.д. № 75/2020 година 19,20 лева –
заплатени такси по изп.дело № 225/2020 година по описа на ЧСИ Захари Запрянов;
2309,52 лева – заплатен адвокатски хонорар за обезпечителното производство; 40
лева заплатена държавна такса в обезпечителното производство; 3761,80 лева –
заплатена държавна такса за настоящото производство; 950 лева – депозит за
възнаграждение на вещото лице.
С оглед изхода на
делото, на ответника не се дължи възстановяване на разноски, поради което
искането му в тази насока е неоснователно.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА
„ВТ Екобилдинг“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в град ***, ПК 6300, бул. ***№ * *,
представлявано от управителя В.С.Т.да
заплати на „Ес Джей Строй“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град ***№ ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата 80398,40 лева,
представляваща неизпълнено парично задължение за главница по неформален договор за продажба, във връзка с който е
съставена фактура № **********/22.08.2018 година, ведно със законните лихви
върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2020
година до окончателното плащане на вземането; както и мораторна лихва за забава
върху главницата за периода 22.08.2018 година до 13.04.2020 година в размер на сумата 13422,06 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в
останалата му част до пълния предявен размер 13646,49 лева.
ОСЪЖДА
„ВТ Екобилдинг“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в град ***, ПК 6300, бул. ***№ ***,
представлявано от управителя В.С.Т.да
заплати на „Ес Джей Строй“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град ***№ ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата 13592,14 лева, представляваща направените деловодни разноски за исковото
производство и за обезпечение на иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския
апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия: