Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи март през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с.
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1271 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20257880 от 23.11.2020 г. СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 22823/2020 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.В.Т. искове
по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П.В.Т.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4 467,06 лв.-главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при Общи условия за имот, находящ се в гр.София, жк „********аб.№
157778 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 08.01.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 464,29 лв. за периода
15.09.2017 г.-20.12.2019 г.; сумата от 67,45 лв., представляваща цена за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.12.2016 г. до
30.04.2019 г. със законната лихва от 08.01.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 11,34 лв. за периода 31.01.2017 г.-20.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 414/2020 г. по описа на СРС.Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон.Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не дължи претендираните суми, както и че не е титуляр на
вещни права върху имота, като се позовава се на разпоредбата на & 1, т.42
ДР на ЗЕ.Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че
ответникът е титуляр на правото на собственост, и че първоинстанционният съд не
е съобразил представената по делото заповед за обезщетява на ответника за
отчужден имот.Твърди, че ответникът е участвал в процедурата по избор на ФДР и
е подписал списъка на собствениците.Моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- П.В.Т. оспорва
същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно.Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че той е
собственик/вещен ползвател на процесния имот, респ. че е потребител на
предоставяни от ищеца услуги за исковия период.Поддържа, че представената
заповед за обезщетяване е доказателство за вещно право на ползване върху имота.Моли
съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че на 08.01.2020
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу П.В.Т. за сумата 4 467,06 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016
г.-м.04.2019 г.; 464,29 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2017
г. до 20.12.2019 г.; 67,45 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.12.2016 г.-м.04.2019 г. и 11,34 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г.-21.12.2019 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството му на собственик на
следния топлоснабден имот- апартамент № 149 в гр.София, жк „***********,
абонатен № **********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и
др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са
влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32,
ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец
февруари до месец август включително в присъствието на нотариус, за което са
съставени констативни протоколи, като достъпът се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата,
в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата 4 467,06 лв.-главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г.; 464,29 лв.- законна
лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г.; 67,45
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2016
г.-м.04.2019 г. и 11,34 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2017 г.-21.12.2019 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил наличието на облигационни отношение с ответника, изложил е доводи за
нарушение на чл.62 ЗЗП, направил е и възражение за погасителна давност.По
отношение на исковете за мораторна лихва е възразил, че не е установено
изпадането му в забава.
Със заявление вх.№ 3000634/08.01.2020
г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.В.Т. за процесните суми.На 08.02.2020 г.
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 20.05.2020 г.Исковата молба е подадена на 08.06.2020 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
На 15.10.2001 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „***************е взело решение за сключване на договор за
извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на общи и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.В представения списък с
етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името на П.В.Т..
На 02.11.2001 г. е подписан договор № 1475
между ЕС в гр.София, жк „***************и „Т.С.“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и
индивидуални сметки.
Със заповед № РД-41-40 от 14.04.1985 г.
на основание чл.100 ЗТСУ вр. чл.103, ал.5 ЗТСУ-нотариално заверена молба №
17074/09.08.2984 г. и съгласие на инвеститора в обезщетение за отчужден имот на
В. П. Т. е предоставен апартамент № *******, жк „*******“ на сина му П.В.Т..
Видно от удостоверение на Столична
община-район „Илинден“ жк „*******“ е с нов административен адрес-гр.София, жк
„*********“, като двата комплекса са идентични.
С договор от 29.07.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е
възложила на „Т.С.“ ЕООД извършването на услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда-ЕС“ при спазване изискванията на ОУ
за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Представени са протоколи за главен
отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. за
процесния имот, подписани за абонат от П.В.Т., както и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2017
г.-30.04.2018 г.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице А.Ж.е установено, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на 4 467,06
лв. след съобразяване на изравнителните сметки.Сумата е без лихви за просрочено
плащане и без стари задължения.Разпределението на топлинната енергия е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.От отчетеното количество
топлинна енергия са приспадани технологичните разходи.През процесният период общият
топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице М.М. е установено, че няма данни за извършени
плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на мораторната
лихва върху дължимата сума за топлинна енергия е 473,42 лв.Вземанията с
настъпил падеж за периода преди 08.01.2017 г. са в размер на 370,75
лв.-главница и 85,19 лв.-мораторна лихва.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че събраните
писмени доказателства не установяват ответникът да притежава правото на
собственост върху топлоснабдения имот или ограничено вещно право на ползване,
нито да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до
30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Настоящият съдебен състав счита, че представената
по делото заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ установява, че ответникът е придобил
собствеността върху процесния апартамент като обезщетение срещу отчужден от В. П. Т. недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ, поради което същият има
качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период.Заповедта по
чл.100 ЗТСУ /отм./ конкретизира обекта, който се отстъпва като обезщетение и е
годен титул за собственост съгласно разпоредбата на чл.103 ЗТСУ /отм./.Липсват
данни същият да е възразил срещу Общите условия в предвидения в закона срок.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.Представените документи за главен отчет подписани от
ответника и липсват данни за подадена рекламация от него.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е оплакването на
въззивника, че е налице непоискана доставка.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.За вземанията на ищеца за
стойността на топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.07.2016 г. са
приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./.За вземанията на ищеца за посочения
период погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на
задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена
доставката на топлинната енергия.За месец 05.2016 г. тригодишната погасителна
давност е започнала да тече на 01.06.2016 г. и е изтекла на 01.07.2019 г., а за
главницата за м.07.2016 г.-от 01.08.2016 г. и е изтекла на 01.08.2019 г.-преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.01.2020
г.Поради изложените съображения вземанията за главница за топлинна енергия за
м.05.2016 г.-м.07.2016 г. са погасени по давност.От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор" от
11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от цитираните ОУ срокът за
заплащане на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2017 г., изтича на
14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответникът е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането
на срока.С оглед датата на подаване на заявлението и задълженията за периода
м.08.2016 г.-м.10.2017 г. се явяват погасени по давност /вземането за м.10.2017 г. е станало
изискуемо на 16.12.2017 г., а за м.11.2017 г.-на 15.01.2018 г./.За
периода м.11.2017 г.-м.04.2019 г. размерът на главницата за топлинна енергия,
изчислен на основание чл.162 ГПК въз основа на заключението на приетата
техническа експертиза, възлиза на 2 536,32 лв. Поради изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за отопление е основателен за сумата 2 536,32 лв. за периода м.11.2017
г.-м.04.2019 г., а за разликата над 2 536,32 лв. до пълния предявен размер
от 4 467,06 лв. и за периода м.05.2016 г.-м.10.2017 г. същият се явява
неоснователен като погасен по давност.
С оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от
цитираните ОУ от 2016 г. срокът за заплащане на сумата, отразена в общата
фактура от 31.07.2018 г., изтича на 14.09.2018 г. и от 15.09.2018 г. ответникът е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.За периода от 15.09.2018 г. до 20.12.2019 г. размерът на
мораторната лихва, изчислен по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна
програма и въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, възлиза на 167,55 лв., поради което искът с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 167,55 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 20.12.2019 г., като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 464,29 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до
14.09.2018 г. същият следва да се отхвърли като погасен по давност.
Вземанията, отразени в общата фактура от 31.07.2017 г.,
са погасени по давност, поради което и с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД и
вземанията за мораторна лихва са погасени по давност.
По отношение на вземането за главница за
дялово разпределение при липса на договорен падеж и изискуемост на вземането
след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/,
погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на
задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е извършена
услугата.Поради изложеното вземанията за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016
г. за главница за дялово разпределение са погасени по давност.За периода
м.01.2018 г.-м.04.2019 г. размерът на дължимата сума за услугата дялово
разпределение видно от заключението на ССчЕ възлиза на 37,89 лв.Заплащането
на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на продавача е
предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ от 2016 г.
Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от
потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата техническа експертиза се
установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за услугата дялово разпределение е
основателен за сумата 37,89 лв. и за периода м.01.2018 г.-м.04.2019 г., а за
разликата над посочения до пълния предявен размер от 67,45 лв. и за периода
м.05.2016 г.-м.12.2017 г. същият е погасен по давност.
Ответникът не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена, поради което искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11,34 лв. за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2017 г.-20.12.2019 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за отопление за сумата 2 536,32 лв. за периода м.11.2017
г.-м.04.2019 г. и за главница за услугата дялово разпределение за сумата 37,89
лв. и за периода м.01.2018 г.-м.04.2019 г., в частта, с която е отхвърлен иска
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 167,55 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
20.12.2019 г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на
ответника за сумата над 226,38 лв. до 500 лв., вместо което следва да се
постанови решение, с което исковете в посочените части да се уважат.В
останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 486,21 лв.-разноски за първата инстанция за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и съдебни експертизи, сумата от 83,29
лв.-разноски за заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 144,66 лв.-разноски за настоящата инстанция
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение или общо 714,16 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 226,38
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20257880 от 23.11.2020 г. на СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 22823/2020 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу П.В.Т. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за отопление за сумата 2 536,32 лв. за периода м.11.2017
г.-м.04.2019 г. и за главница за услугата дялово разпределение за сумата 37,89
лв. и за периода м.01.2018 г.-м.04.2019 г., в частта, с която е отхвърлен иска
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 167,55 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
20.12.2019 г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
разноски на П.В.Т. за сумата над 226,38 лв. до
500 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление:*** срещу П.В.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че П.В.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 536,32 лв.,
представляваща за главница за потребена топлинна енергия за отопление за периода м.11.2017 г.-м.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 149 в гр.София, жк „***********, абонатен №
**********, както и сумата от 37,89 лв. за главница за услугата дялово разпределение за
периода м.01.2018 г.-м.04.2019 г. със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК-08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията, а на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД- сумата от 167,55 лв.-лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.12.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 08.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 414/2020 г. на
СРС,50 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА П.В.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление:*** сумата 714,16 лв. на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на П.В.Т. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от
226,38 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на МХ „Е.” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.