РЕШЕНИЕ №260141
гр. Пазарджик, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на осми октомври през две хиляди
двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 39/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от
А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. от АК
– П., срещу „З. д.Б. И.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д. Б.“ № ***, за заплащане на сума в размер на 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно
произшествие (ПТП) от ***г., с делинквент С.И.Г.,
управлявал л. а. „П.“, рег. № *****, по твърдение
за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.04.2016 г., на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
На ***г. около *** часа по републикански път ***, с
посока на движение от с. К. към с. В., се движело МПС „П.“, рег. № ******,
управлявано от С.И.Г.. В района на км. ** водачът Г. предприема изпреварване и
навлиза в лентата за насрещно движение, където удря насрещно движещото се МПС „Р.
Л.“, рег. № ****, управлявано от Д.А.Г., при което пострадал и пасажерът в автомобила
ищецът А.И.С.. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№ ***** г., респ. било образувано ДП № ** г. на РУ - С., пр. преписка № *** г.
на ОП – П*. След инцидента пострадалият А.С. бил транспортиран в МБАЛ – П.АД,
където бил хоспитализиран за периода от ***** г., след което лечението
продължил в домашни условия. Описани са получените травми. След шест месеца
била извършена ************Твърди се, че виновният за ПТП водач С.Г. е
застрахован при ответника. Посочва се, че с влязло в сила на 30.09.2018 г. решение
по в. гр. д. № 739/2018 г. на САС, потвърждаващо решение по гр. д. № 452/2016
г. на СГС, ищецът е бил обезщетен за претърпените от инцидента от ***г.
неимуществени вреди до размер на сумата от 30 000 лева, предявена като
част от общия размер на обезщетението от 60 000 лева. Излага се, че
предвид мотивите на решението на САС за дължимо общо обезщетение от 35 000
лева, първоначално настоящият иск е бил предявен за 5 000 лева, като след допуснато
изменение в размера му с протоколно определение от 29.01.2021
г. по гр. д. № 1489/2019 г. на РС – Пазарджик, същият следва да се счита за
предявен за сумата от 30 000 лева. Претендира се и законна лихва върху
главницата, считано от 09.04.2016 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „З. к. Б. И.“ АД, чрез адв. Ш. ***, е подал отговор на исковата
молба. Излага съображения за недопустимост на иска, който, като предявен при
действието на новия КЗ, е следвало да бъде предявен едва след проведена
процедура по чл. 380 от КЗ. Оспорва същия и по основателност, като сочи, че
претендираният размер (тогава 5 000 лева) не отговаря на справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение по вече
приключилите дела е адекватно като размер. Направено е искане за привличане,
като трети лица - помагачи, на наследниците на починалия делинквент С.Г., а
именно: Б.П.Г., ЕГН **********, А.С.Г.,
ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, като са предявени и обратни искове срещу същите на основание чл.
274, ал. 2 от КЗ (отм.). Сочи се, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 452/2016 г. на СГС са били уважени обратни искове по чл.
274, ал. 2 от КЗ (отм.) срещу тях за сумата от по 6 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението от
застрахователя на А.С. до окончателното плащане.
С определение № 2486/29.08.2019 г. по гр. д. № 1489/2019 г. на РС - Пазарджик съдът е конституирал като
трети лица - помагачи на страната на ответника Б.П.Г., ЕГН **********, А.С.Г.,
ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, като е приел
за разглеждане и обратни искове от „Застрахователна компания Б. И.“ АД
срещу тях, на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), за заплащане от всеки от тях
на сумата от 1 250 лева, представляваща застрахователното обезщетение,
което застрахователят ще изплати на ищеца (по предявения към него момент иск за
5 000 лв.), съразмерно на наследствените им квоти, на основание чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Предявените обратни искове се основават на обстоятелството,
че видно от Констативния протокол за ПТП, към датата на инцидента виновният
водач С.Г. е управлявал автомобила си без свидетелство за управление, т. е.
същият е бил неправоспособен водач, което поражда правния интерес от
предявяване на регресната претенция. По настоящото дело, в частта за законната
лихва, съдът е прекратил производството с влязло в сила определение поради
неотстраняване нередовност на исковата молба в тази част.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт
и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита, че в случая претенцията на ищеца А.И.С.
за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от
евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер
на търсената лихва. Деликвентът, респ. застрахователят, при когото е
застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на
доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата
на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Лихвите се дължат
върху размера на обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, делинквентът
се счита в забава и без покана, т. е. от датата на увреждането. В настоящия
случай се претендира законна лихва от по-късен момент, а не от датата на
увреждането, което попада в обхвата на субективната преценка на ищеца, но няма
спор че е във връзка с увреждането. Силата на присъдено нещо в случая се
разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва.
Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното
производство. Принципно не съществува пречка ищецът да предяви като
самостоятелен иск обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД – в тази хипотеза на общо основание ще
се дължи заплащане на държавна такса, респ. съдът ще бъде сезиран с два
обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки един от тях с решението,
като СПН ще се разпростре и върху притезанието по двата иска. Обезщетението за
забава, от датата на деликта до датата на предявяване на иска, ще бъде
определено по размер и ще подлежи на изпълнение така както е установено от съда
в съдебното решение. По настоящото дело това обаче не е направено
(в този смисъл е и съдебната практика на ВКС – Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о.,
Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС
по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Доколкото
производството се разглежда по реда на отменения КЗ, не представлява
положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска провеждането на
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя. В този смисъл възражението на ответника, че
искът е недопустим на това основание е неоснователно.
Обратните
искове срещу подпомагащите страни за сумата от по 1 250 лева също са
допустими.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са приети решение № 4557 от 23.06.2017 г. по гр. д. № 452/2016 г. на СГС, потвърдено в обжалваната
част с решение № 1746 от 07.07.2018 г. по в. гр. д. № 739/2018 г. на САС, с
които ответникът „З. к. Б. И.“ АД е осъден да заплати
на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП от ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното плащане. Решението е влязло в сила на
30.09.2018 г. В приключилото производство са участвали като трети лица -
помагачи Б.П.Г., А.С.Г., Г.С.Г. и И.С.Г.,
ЕГН **********, на страната на ответника „З. к. Б. И.“ АД, като те са
осъдени по предявените срещу тях обратни искове с правно основание чл. 274, ал.
2 от КЗ (отм.).
Видно от прието по делото Удостоверение за наследници,
делинквентът С.И.Г. е починал на ******г. и е оставил за наследници:
1/ съпруга Б.П.Г., ЕГН **********,
2/ син А.С.Г., ЕГН **********,
3/ син Г.С.Г., ЕГН **********
4/ син И.С.Г., ЕГН **********,
5/ син И.С.Г., ЕГН **********,
6/ дъщеря П.С.Г., ЕГН **********,
7/ дъщеря С.С.Г., ЕГН ********** и
8/ дъщеря М.С.Г., ЕГН **********.
От показанията на свидетеля А. Д.Г. се установи, че
познава ищеца понеже живеят през *** къщи в с. Б.. Твърди, че преди ПТП ищецът е
работил в областта на *******, но от инцидента започнали здравословни проблеми,
като основно се оплаквал от ****. *********
От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Борис
Пеев по съдебномедицинската експертиза, прието от съда за компетентно и
обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява, че вследствие на
процесния инцидент ищецът е получил счупване на ********** Пострадалият е бил
нетрудоспособен за около 6 месеца след първата операция ***** г., както и след
като на шестия месец са извадили **** - за още 1 месец, като са му дадени
препоръки да не натоварва оперирания крайник през следващите 3 месеца. Сочи се,
че към момента на изготвяне на експертизата здравословното състояние на ищеца все
още не е възстановено напълно. Има ограничения на ******* траен характер в
ежедневието на пострадалия. Същият се придвижва трудно, *****. Използва ******.
Затруднено е ******, което пречи на неговото ****. Експертът твърди, че при
такава травма няма как състоянието да бъде възстановено напълно, но
невъзможността да се придвижва свободно има причина, която не може да се посочи
със сигурност, но предполага, че е неправилно зарастване на костите.
Възстановителният период при ищеца е продлъжил изключително дълго време, като и
до момента той не се е възстановил.
Правни
изводи:
По
главния иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.).
В
производството по иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. §
22 ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: противоправно поведения от страна на деликвента М. Д.;
вреда; причинна връзка между деяния и вреда; вина (същата се презумира);
наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно
т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Това означава, че след
като със сила на пресъдено нещо (СПН) е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно,
поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес
за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
В този смисъл съдът не може да пререшава въпросите
относно това налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение
между делинквента С.Г. и ответника по делото по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, причинена ли е вреда на ищеца от
виновното противоправно деяние на делинквента, съществува ли
причинно-следствена връзка между деяние и вреда, както и относно липсата на
съпричиняване от пострадалия. Предмет на разглеждане по настоящото дело остава
единствено обема на претърпяната неимуществена вреда.
Посочените обстоятелства са изцяло относими и спрямо
участващите в настоящото производство трети лица - помагачи, респ. ответници по
обратните искове, които са участвали и в приключилите искови производства,
съгласно чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, наред с това, че същите
са обвързани със застрахователя и от СПН на решението по обратните искове - чл.
299, ал. 1 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме за безспорно доказан
фактът, че делинквентът С.Г. е управлявал процесното МПС без свидетелство за
управление.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Неимуществените
вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения. Същите се обезщетяват по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД. В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е
прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на
дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската
прогноза за неговото развитие.
В
настоящия случай, видно от събраните доказателства, вкл. изслушаното заключение
по СМЕ, ищецът безспорно е търпял болки и страдания от причиненото му
трамватично увреждане, както и отрицателни психични емоции, като и към момента
продължава да търпи такива, а
получените ограничения на *************, която е принуден да извършва заради
болките, които изпитва в ********, са придобили траен характер в ежедневието на
пострадалия. Описаното състояние, освен че е продължило изключително дълго
време - повече от **** години, продължава и към настоящия момент, а предвид
най-вероятно неправилното зарастване на костите, напълно логично е да се
направи извод за евентуална следваща оперативна интервенция или състоянието на перманентни
болки ще продължи без ограничение във времето.
Съдът
намира, че релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение е
обществената оценка за баланс и еквивалентност, която следва да намери
отражение при обосноваването на конкретния присъден от съда размер. Преценката
за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от
деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност,
защото справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир (вж. Решение № 42 от 21.05.2021 г. по т. д. № 494/2020 г. на
ІІ т. о. – ПТП 2016 г., лечение 5 месеца, с общо 7
оперативни интервенции, първата за ампутация, впоследствие инфекция, необратими
последици - 100 000 лв.; Решение № 16 от 19.02.2020 г. по т. д. №
246/2019 г. на ІІ т. о. - ПТП 2015 г., счупване на
дясна бедрена кост, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост,
черепно-мозъчна травма, протекла с количествена промяна в съзнанието, счупване
на дясна предмишница на лъчевата и лакътна кости, ограничения на движенията в
дясна гривнена става - 100 000 лв.; Решение № 94 от 18.07.2019 г. по т.
д. № 3030/2018 г. на ІІ т. о. - ПТП 2016 г., 72 год.,
счупване на лява бедрена кост, метална фиксация със заключваща плака,
затруднено движение за срок от около 6 - 8 месеца - 45 000 лв.). Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер общо на 60 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие – края на 2015 г. и особеностите на случая, което
след приспадане на определеното
по предходното исково производство обезщетение от 30 000 лева, предопределя
извод за уважаване на предявения иск в пълен размер за сумата от 30 000 лева.
По отношение на законната лихва:
Изискуемостта
на вземанията за неимуществени вреди настъпва от датата на непозволеното
увреждане, тъй като законът не разграничава изискуемостта на
вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя
различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите (Решение № 11 от 03.05.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 643/2017 г., I т. о.). В случая това е датата на деликта – ***г. В
случая сам ищецът е избрал по-късен момент от този на деликта за присъждане на
законната лихва, а именно 09.04.2016
г., от който момент законната последица следва да бъде присъдена.
По обратните искове:
Предявени са субективно съединени
искове
по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Съгласно
цитираната разпоредба, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство без свидетелство за управление.
Установено
беше по делото, че наследниците на починалия делинквент са общо ***: преживяла
съпруга и **** деца. Няма данни наследниците да са се отказали от наследството.
Наследството включва както права, така и задължения. В това наследство като
пасив е задължението му да обезщети ищеца за причинените вреди от извършеното
деяние на ***г. Това задължение, като имуществено, се наследява от законните
наследници, съгласно чл. 60 от ЗН, поради което законосъобразно искът е насочен
срещу тях. Безспорно е прието както в доктрината, така и в съдебната практика,
че е налице обикновено, а не необходимо другарство, при предявени искове срещу
сънаследници за наследствен дълг. Ето защо, няма пречка обратните искове да са
насочени само към една част от наследниците (в случая само срещу четирима),
като следва да се съобрази, че всеки един от наследниците отговаря за
задълженията, с които е обременено наследството съобразно дела, който получава
- чл. 60 от ЗН (Р-19-85-II, Р219-86-II). Преживелият съпруг получава дял от
наследството, равен на дела на всяко от децата, съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 5,
ал. 1 от ЗН.
За да се
уважи обратният иск, не е необходимо ответникът вече фактически да е платил. Основателността
на главния иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), наред с посоченото по-горе,
обуславя основателност и на обратните искове, които винаги са евентуални, тъй като се разглеждат само, ако
бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна.
С оглед основателността на главния
иск за сумата от 30 000 лева, всеки един от осемте
наследника отговаря за задълженията, с които е обременено наследството
съобразно дела, който получава, т. е. всеки един отговаря до сумата в размер на
3 750 лева (8 х 3 750 лв. =
30 000 лв.). Следователно,
предявените от ищеца „З. д.Б. И.“ АД обратни искове срещу Б.П.Г., А.С.Г., Г.С.Г. и И.С.Г., ЕГН **********,
са изцяло основателни до размера, за който са предявени, а именно за по 1 250 лева, предвид че в
производството по тях ищецът - З. д.не е предприел действия по изменението им
досежно размера.
По
разноските:
Ищецът
е поискал присъждане на разноски по делото, които са в размер на 1 200
лева държавна такса и 1 720 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС.
Предвид изхода от спора, искането е изцяло основателно и същите следва да се възложат
в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
- застраховател също е поискал разноски, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 720 лева с ДДС, като същото не е фрагментирано на защита по
главния и по обратния иск, поради което следва да се приеме, че се дължи по
равно за всеки един, или по 360 лева. Доколкото обратните искове са изцяло
уважени, то следва ответниците по обратните искове да се осъдят да заплатят
сумата от 360 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. д.Б. И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д. Б.“
№ **, да
заплати на А.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 30 000 (трийсет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно
произшествие от ***г., с делинквент С.И.Г.,
управлявал л. а. „П.“, рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2016 г. до окончателното плащане на
сумата, по сметка на адвокатско дружество „Г. и п.“ в „О.б.“ АД –
IBAN ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР
на КЗ.
ОСЪЖДА „З.
д.Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. „Д. Б.“ № ***, да заплати на А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 920 (две хиляди деветстотин и двайсет) лева, от които 1 200 лева държавна
такса за настоящото производство и 1 720 лева - адв. възнаграждение с ДДС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН **********, А.С.Г., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН **********
и И.С.Г., ЕГН **********, да заплатят
на основание чл.
274, ал. 2 от КЗ (отм.) на „З.
д.Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. „Д. Б.“ № ***, сумата от по
1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева всеки един от тях, след
като „З. д.Б. И.“ АД, ЕИК ***, изпълни постановеното срещу
него осъдително решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН **********, А.С.Г., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН **********
и И.С.Г., ЕГН **********, да заплатят
на „З. д.Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „Д. Б.“ № ***, сумата от 360
(триста и шейсет) лева - разноски за производството, а именно адвокатско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на Б.П.Г.,
ЕГН **********, А.С.Г., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********,
като трети лица - помагачи на страната на ответника „З. д.Б. И.“ АД, ЕИК
***.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: