РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110138551 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Ж. Г. В., ЕГН **********, срещу Д. СЛ. К., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил
акт на домашно насилие спрямо молителката на 22.06.2021 г.
Ответникът не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство, и безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3,
т. 2, пред. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и емоционално
насилие спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
3 от делото), доклад от Дияна Видева, психолог в „Център за превенция на
1
правонарушенията“ (л. 16 и л. 46 - л. 47 от делото).
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от
изложението на молителката в молбата, така и от свидетелските показания.
Показанията на разпитания по делото свидетел Г В....., баща на молителката, които
съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК са относими към предмета на делото и следва да
бъдат изцяло кредитирани. Разпитан в хода на съдебното дирене свидетелят пресъздава
различни моменти от фактическата обстановка, на която е станал лично свидетел. Посочва,
че на 22.06.2021 г. около 00:00-00:30 часа молителката се обадила на свидетеля по вайбър,
която му написала „ела вкъщи“. Свидетелят сочи, че се досетил за какво става дума, както и
че молителката отново е била обезпокоена от ответника, тъй като тези случаи били чести.
Споделя, че на процесната дата е посетил дома на молителката и лично е видял, че един от
прозорците в кухнята е бил счупен. От показанията на свидетеля се установява и
емоционалното и психическо състояние на молителката след случилото се на процесната
дата. При преценка на показанията на свидетеля съдът съобрази семейната и родствената
връзка на свидетеля с молителката, но предвид липсата на противоречия и взаимно
изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на
свободното си вътрешно убеждение.
От изложеното в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че на
процесната дата не са присъствали свидетели очевидци, а разпитаният по делото свидетел е
възприел последиците от извършеното от ответника деяние. Съдът приема, че в случая се
касае за психическо и емоционално насилие изразяващо се в неправомерно посегателство
върху неприкосновеността на жилището на молителката, респ. на личния живот,
доколкото личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. При
това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между
Ж. Г. В. и Д. СЛ. К., съдът намира, че ответникът с неправомерните си действия е
осъществил домашно насилие, под формата на психическо и емоционално такова.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са и предпоставките за уважаване на молбата и въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства. В конкретния случай се установи, че на акта на домашно насилие са
присъствали единствено страните участници в настоящото производство, поради което и
съдът кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
2
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 и 2, и т. 5 ЗЗДН мерки за защита по отношение
на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция
за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Ж. Г. В. и до обитаваното от
нея жилище, находящо се на адрес: гр. С........, ж.к. „“, бл., вх. ет. , ап. на разстояние не по-
малко от 200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от 12 месеца,
считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да
извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Извършителят следва да бъде задължен да посещава специализирани програми,
предвид дадената препоръка от Дияна Видева – психолог в представения и приет по делото
доклад от Център за превенция на правонарушенията.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие
са настъпили за молителката значителни вредни последици за живота и здравето ѝ, както и
че актовете на насилие не са с инцидентен характер (св. Веселов).
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, счита, че на Д.К. следва да
бъде наложена глоба в размер от 400,00 (четиристотин) лева, който размер ще въздейства
превантивно за ответника.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото от страните няма, поради
което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС)
Така мотивиран, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. СЛ. К., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д. СЛ. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Ж. Г. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Д. СЛ. К., ЕГН
**********, да приближава Ж. Г. В., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 200
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Д. СЛ. К., ЕГН
**********, да доближава жилището, което обитава Ж. Г. В., ЕГН **********, находящо се
на адрес: гр. София, ж.к. „1“, бл. , вх. , ет. , ап. , на разстояние не по-малко от 200 метра за
срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, Д. СЛ. К., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация „Деметра", гр. София, кв. „Сухата река", бл. 18, вх. „А", тел. **********,
**********, email: ********************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Д. СЛ. К., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Д. СЛ. К., ЕГН **********, глоба в
размер на 400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. СЛ. К., ЕГН **********, да заплати на
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер от 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4