Р Е Ш Е Н И Е
№ 261129 08.10.2021 г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: М. Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 386 по описа на БРС за
2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от М.П.Д.
против Н.П.Д. и П.П.Д.. Ищцата предявява иск по чл.30 от ЗН, а именно за
възстановяване на запазената й част от наследството като наследник по закон на
починалата *** Д., като се намали направеното в полза на ответниците дарение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.17 по КККР на гр. Бургас.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба.
В проведеното на 20.09.2021 г. открито съдебно заседание
съдът прие искане на ответниците да задържат целия имот, като възмездят ищцата
за запазената й част с пари според цената, определена от експерта, а в
условията на евентуалност и в случай, че имотът се върне в наследството, ищцата
да заплати на ответниците разполагаемата част, съгласно заключението на
експерта по съдебно-техническата експертиза. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи иска и да присъди
сторените по делото разноски. Процесуалният представител на ответниците моли
съда да отхвърли иска, а при условията на евентуалност да уважи искането по
чл.36 от ЗН. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
изявленията
на страните и
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г.,
нот. дело № ***г. по описа на нотариус Гергана Сазанова, *** Д. дарява при
равни дялове на внуците си Н.П.Д. и П.П.Д. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.17 по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с площ 63,35 кв.м.,
находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.610.444, с предназначение апартамент на едно ниво, ведно с
прилежащото избено помещение с площ 11,385 кв.м., както и 4,26 % ид.ч. от
общите части на сградата, както и 4,26 % ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място, като Д. запазва за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота.
На 04.01.2021 г. *** Д. умира, като оставя за наследници
по закон М.П.Д. (дъщеря) и П.П.Д. и Н.П.Д. (нейни внуци), които са синове на
починалата преди наследодателя нейна дъщеря Е. П. Д.. Наследниците са страни по делото. Към датата на смъртта
си наследодателят притежава в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД депозити общо в
размер на 32 587,98 лева. Не е спорно между страните, че тези средства са
разпределени между тях съобразно наследствените им права.
Имотът, предмет на дарението, е неподелям, като към
момента на откриване на наследството, 04.01.2021 г., средната му пазарна
стойност е 96 070 лева, а към месец август 2021 г. е 93 345 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните, и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Ответниците претендират на основание чл.36, ал.2 от ЗН задържане на имота. В
условията на евентуалност ответниците претендират заплащане на разполагаемата
част, в случай че имотът се връща в наследството.
Според чл.30, ал.1 от ЗН наследник
с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Страните по делото са наследници с право на запазена
част, защото ищцата е дъщеря на наследодателя, а ответниците са нейни внуци,
които на основание чл.10, ал.1 от ЗН заместват починалата преди наследодателя
тяхна майка и те на основание чл.29, ал.1 от ЗН също имат право на запазена
част. Размерът на
разполагаемата част обаче се определя
само от числото на децата, а не от броя на техни низходящи.
Според разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН запазената
част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете
или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3
от имуществото на наследодателя. Тъй като
наследодателят не е оставил съпруг (към датата на смъртта си Н. Д. е вдовица),
то запазената част е 2/3, а разполагаемата част е 1/3 или запазената част на
всяка от двете страни по делото е 1/3.
Според чл.31 от ЗН за
да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите.
Към момента на смъртта си Н. Д. е притежавала сума в
размер на 32 587,98 лева. Не се доказа към същия момент да е притежавала
движимо и/или недвижимо имущество и задължения към трети лица.
Към тази сума следва да се прибави дарението на
апартамента, защото то не е обичаен дар. Стойността на апартамента към датата
на откриване на наследството е 96 070 лева и като резултат се получава
стойността на наследствената маса, която възлиза на 128 657,98 лева.
Следователно разполагаемата част е в размер 1/3 или 42 885,99 лева, в
какъвто размер е и запазената част на всяка една от страните.
За да се определи дали
наследодателят е излязъл извън рамките на
разполагаемата част и е накърнил запазената част, следва да се прецени
дали наследникът с право на запазена част
(в случая ищцата) може
да получи размера й
(като стойност) от чистия актив на
наследственото имущество извън дареното
имущество, като се има предвид броя на
наследниците и техните права на наследяване
съгласно чл. 5–10 от ЗН. Ето защо, следва
да се съберат имуществата, които остават в
наследството (активите), без стойността на
дарението и от стойността на получения
чист актив се изваждат задълженията.
Чистият актив е в размер на 32 587,98 лева, като задължения няма. От
така получената стойност се изчислява стойността на имуществото, което ще
получи наследникът с право на запазена част
(ищцата), съобразно квотата си в
наследяването – тя ще получи половината от
тази сума или 16 293,99 лева, защото децата на починалия наследяват по
равни части – чл.5, ал.1 от ЗН. Тази стойност следва да се съпостави със
стойността на запазената част от 42 885,99 лева. Очевидно е, че стойността
на имуществото, което се получава
от чистия актив, е по-ниска от размера
на запазената част, поради което е налице
превишение, т.е. запазената част е
накърнена с 26 592 лева. Не следва да се
прихващат дарения или завети в полза на ищцата, защото такива няма.
При едно дарение, както е в настоящия случай, намаляването се извършва, след като
предварително се оцени цялото наследство и отделно
имотът, предмет на дарението, и
съобразно с полученото стойностно изражение на разполагаемата и
запазената част, се преценява налице ли е накърняване. Ако дарението надвишава разполагаемата част, то се намалява с паричната сума, която е
необходима за допълване на запазената част.
От
останалото в наследството имущество (за 32 587,98
лева) ищцата
получава имущество за 16 293,99 лева или
необходими са 26 592 лева за
възстановяване на запазената й
част на стойност 42 885,99 лева, т.е.
същата е накърнена с дарението на апартамента с тази
сума.
Действие на
възстановяването – чл.36 от ЗН:
Тази разпоредба има предвид
случай с един наследник със запазена част или когато всички
наследници със запазена част са страни по делото
и е ясно дали искат възстановяване или зачитат волята на
наследодателя – в случая всички наследници със запазена част са страни по
делото. Отделянето
на част от имота,
за да се допълни запазената част на ищцата,
не може да стане удобно (касае се за неподеляем
имот, съобразно заключението на вещото лице).
В
хипотезите на ал. 1, и на ал. 2 на чл. 36 от ЗН задържането на имота може да се
постанови само при изрично направено искане в този смисъл от страна
на облагодетелствания. Ответниците са
направили такова искане, което е прието в съдебно заседание. Ако
недвижимият имот
остане у дарения,
той плаща на наследника
стойността на запазената
част, ако недвижимият имот се върне в наследството, наследникът плаща на дарения стойността на
разполагаемата част. Ако стойността в едната хипотеза се изплаща с пари към момента на
намаляването, то и в другата хипотеза изплащането на стойността ще стане с пари
към същия момент. Това
налага във всички случаи, в които се образува наследствена маса, да се установи настоящата
стойност на имота, предмет
дарението, т.е. към момента на
постановяване на съдебното решение, което е сторено от съда – стойността на
апартамента към датата на последното съдебно заседание е 93 345 лева.
За да бъде задържан
подареният имот, неговата стойност не следва да надвишава запазената част на
надарения (в случая на коляното) и
разполагаемата част на наследодателя. Очевидно е в случая, че тази хипотеза не е
налице – стойността на имота (96 070 лева) надвишава сбора от разполагаемата
част и запазената част на дарените.
Ответниците не могат да
задържат имота и на основание чл.36, ал.1 от ЗН. Това е така, защото стойността на подарения
имот, пресметната съгласно чл. 31
от ЗН (96 070 лева), надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част (1/4 от 42 885,99
лева е 10 721,50 лева),
поради което имотът следва да се върне
в наследството, а ответниците
(надарените) да получат стойността на разполагаемата част, която е 1/3 от 93 345 лева или 31 115 лева.
Когато
имотът се връща в наследството срещу заплащане на стойността на разполагаемата
част, същият става съсобствен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата,
защото е уважена изцяло нейната претенция – накърнена е запазената й част от
наследството и е постановено възстановяването й. Тя е направила разноски в
размер на 80 лева заплатена държавна такса, 10 лева такса за съдебни
удостоверения, 200 лева депозит за възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза (няма доказателства страната да е заплатила
сумата от 130 лева, която съдът определи за доплащане до пълния размер на
възнаграждението на експерта), както и адвокатско възнаграждение в размер на
850 лева.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата. Искът по чл.30 от ЗН е
неоценяем, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за
този иск е 300 лева – аргумент от чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за краткост Наредбата. Видно от договор за правна
защита и съдействие (л.36 от делото) ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лева. Това възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото (фактите не са спорни между страните,
не бе оспорено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза). Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, в какъвто размер следва да бъде изплатено на ищцата или
последната има право на разноски в размер на 790 лева.
Ответниците имат право на разноски само за уваженото им
искане по чл.36, ал.1 от ЗН за осъждане на ищцата да им заплати разполагаемата
част. Разноските им се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева (макар да е уговорено такова в размер на 1280 лева). При липса на
уточнения следва да се приеме, че половината от платената сума е за уважаване
на претенцията по чл.36, ал.1от ЗН. Ето защо ответниците имат право на разноски
в размер на 250 лева.
Мотивиран
от горното Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН дарение
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.17 по
КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с площ 63,35 кв.м., находящ се в сграда с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.444, с
предназначение апартамент на едно ниво, ведно с прилежащото избено помещение с
площ 11,385 кв.м., както и 4,26 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
4,26 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, извършено от
наследодателя на страните *** Д., ЕГН – **********, починала на 04.01.2021 г.,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело №
***г. по описа на нотариус Гергана Сазанова, в полза на П.П.Д., ЕГН – **********, и Н.П.Д., ЕГН – **********,
в размер на 26 592 (двадесет и шест хиляди
петстотин деветдесет и два) лева, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М.П.Д., ЕГН – **********,
от наследството на *** Д., ЕГН – **********, починала на 04.01.2021 г., в размер на 42 885,99 лева (четиридесет и две хиляди осемстотин осемдесет и пет
лева и деветдесет и девет стотинки).
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН недвижимият имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.17 по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с площ 63,35 кв.м.,
находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.444,
с предназначение апартамент на едно ниво, ведно с прилежащото избено помещение
с площ 11,385 кв.м., както и 4,26 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
4,26 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, да се върне в наследството, оставено от *** Д., ЕГН – **********, починала на 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН М.П.Д., ЕГН – **********,
да заплати на П.П.Д., ЕГН – **********,
и Н.П.Д., ЕГН – **********, сумата от 31 115 (тридесет и една хиляди сто и
петнадесет) лева, представляваща стойността, която биха получили от дарението на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.17 по КККР на гр. Бургас, извършено от *** Д., ЕГН
– **********, в полза на П.П.Д., ЕГН – **********,
и Н.П.Д., ЕГН – **********.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН – **********,
да заплати на всеки един от П.П.Д., ЕГН
– **********, и Н.П.Д., ЕГН – **********, сумата от 125 (сто двадесет и
пет) лева, представляваща направени от всеки един от тях разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН – **********,
и Н.П.Д., ЕГН – **********, да заплатят на М.П.Д., ЕГН – **********,
сумата от 790 (седемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ