Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 23.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на девети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1456 по описа на Добричкия районен съд за
2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Х.Н. с
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, срещу наказателно постановление № *** г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Н.Х.Н.
с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № * г. /бланков № *, серия */, съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № ** г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР
да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи
от секторите “Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.
Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят К.Г.К. е именно младши инспектор
в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Добрич. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат със съдържанието на
акта, както и с правото си на възражения, като е изписал: „имам възражение”
/цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното
описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото
изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй
като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че НП не отговаряло на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е съставен на Н.Х.Н. за
това, че на *г., около * часа по главен път ІІ-71, на около два километра преди
с. К*, в посока гр. С*, управлява лек автомобил марка „*” с рег. № *, като предприема
изпреварване, без да е убедена, че автомобили, движещи се след нея не са
предприели изпреварване и за да не се удари в тях, свива рязко надясно, губи
контрол над автомобила и се удря в ляво по посоката си на движение в дърво и
допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети.
Въз основа на така съставения акт
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Н.Х.Н. е санкционирана
за това, че на * г., около * часа по път втори клас № *, на около два километра
преди с. К*, в посока гр. С*, управлява лек автомобил марка „*” с рег. № ***,
като предприема изпреварване без да е убедена, че автомобили, движещи се след
нея не са предприели изпреварване и за да не се удари в тях, свива рязко
надясно, губи контрол над автомобила и се удря в ляво по посоката си на
движение в дърво и допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Н.Х.Н. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, съгласно която „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво”.
За това нарушение, на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Н.Х.Н. оспорва
така вмененото й нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда
доводи, че управлявайки автомобила си не е нарушила правилата за движение по
пътищата, като настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на
виновно поведение на движещият се след нея автомобил, поради което и неправилно
е била санкционирана.
След преценка на събраните доказателства,
съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са
ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в
АУАН, подкрепени с показанията на свидетелите К.Г.К. и В.П.Г..
От друга страна са ангажираните
от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията
си в жалбата и показанията на свидетеля В.В.К..
Така формираните условно две
групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група
да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Видно от показанията на полицейските
служители – св. К.К. и св. В.Г., същите са били изпратени по сигнал за
възникнало пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото установили
жалбоподателят Н.Х.Н. и управляваното от нея моторно превозно средство - лек
автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***. Въз основа на устните обяснения на Н.Н., полицейските
служители приели, че пътнотранспортното произшествие е настъпило именно по
нейна вина. Св. К. съставил на Н. АУАН № * г., а св. В.Г. изготвил Протокол за
ПТП № * г.
Съдът кредитира показанията на св.св.
К.К. и В.Г., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен
начин механизма на пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите не са били
очевидци на неговото настъпване.
От своя страна, жалбоподателят както с
жалбата, така и в съдебно заседание оспорва приетата от актосъставителя и
наказващия орган фактическа обстановка, като ангажира гласни доказателства,
посредством показанията на св. В.В.К., подкрепени с веществено доказателство – 1
бр. компактдиск с видеозапис от видеорегистратор, оборудван в лекия автомобил,
управляван от св. В.В.К., съдържащ данни за настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Съгласно показанията на св. В.К., жалбоподателят
е бил подал сигнал за изменение на посоката си наляво и вече е бил предприел маневрата
изпреварване, когато движещият се зад него автомобил също е предприел
изпреварване, без да се съобразява с подадения от автомобила на жалбоподателя
сигнал с ляв пътепоказател. Така например в съдебно заседание св. В.К. дава
следните показания: „Обещавам да говоря истината. Бях спрял вътре в село К* на
един паркинг и в момента, в който тръгвам в посока град Д*, понеже не бях
сигурен за пътя, след 2-3 километра спрях вдясно на отбивка на пътя, за да
погледна на картата къде се намирам. С периферното си зрение видях, че нещо
става вляво от мен. По пътя се движеше колона от един камион и още няколко
автомобила. Видях, че единият от автомобилите измени посоката си на
праволинейно движение, отиде в лявата по посоката си на движение лента и излезе
извън пътя. Слязох и отидох да се притека на помощ. Автомобилът ми е оборудван
с видеорегистратор, който е записал всичко, докато аз съм бил наведен над
картата. На записа се вижда, как лекият автомобил тръгва да изпреварва камиона.
Първо тръгна колата пред нея да изпреварва камиона, тя вече е подала мигач,
тръгва да изпреварва и тя, и зад нея идва автомобил, който не спазва нейния
подаден сигнал за изпреварване. За да избегне стълкновение, тя свива надясно,
губи управление, прави ляв завой и излиза вляво на платното. Мога да предоставя
на диск видеозаписа. Мога и да нарисувам схема как става всичко... Искам само да
уточня отново, че жената подаде мигач и тръгна да се изнася,
когато автомобилът зад нея тръгна да я изпреварва, а не той да е бил вече в
лявата лента, когато тя е предприела изпреварване. Предоставям Ви диск с
видеозапис, който е свален от видеорегистратора, с който е оборудван
автомобилът ми”.
От теорията е
известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на
доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за
които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в хода
на съдебното следствие Автотехническа експертиза /АТЕ/. Видно от заключението
на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда АТЕ, механизмът на
настъпване на пътнотранспортното произшествие е следният: „На *** г., около 17:50
ч., по път ІІ-71, в посока от гр. Д*, към гр. С* се е движела колона от
автомобили. Наближавайки най-ниската точка на пътя, намираща се на около 3 км.
преди с. К*, при моста, след който следва ляв завой, първи в колоната от
автомобили се е движел товарен автомобил „MERCEDES“ на цвят зелено черен, зад него
лек автомобил „NISSAN PRІMERA“, сив на цвят с регистрация ТХ, след който лек
автомобил „BMW“, черен на цвят, SUV, следван от лекия автомобил „OPEL VECTRA” е
peг. № *, управляван от Н.Х.Н., а в непосредствена близост зад него лек
автомобил „BMW”, черен на цвят, лимузина, с регистрация ТХ. На малко по-голяма
дистанция зад тях се е движел лек автомобил „BMW”, черен на цвят, SUV. Пътно
транспортното произшествие е станало през светлата част на денонощието, при
ясно, слънчево време и отлична метеорологична видимост, по прав участък от пътя,
след кривата на ляв завой по посока на движението на колоната от автомобили.
Движението се е осъществявало двупосочно, като към момента на настъпването на
произшествието е нямало автомобили движещи се в противоположна посока, в посока
гр. Добрич. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без неравности и
повреди по нея, в много добро състояние, с наклон изкачване по посока на
движението на колоната от автомобили.
След като колоната навлиза в
правия участък от пътя, лекият автомобил „NISSAN PRІMERA“ предприема маневра
изпреварване на движещият се пред него товарен автомобил „MERCEDES“, като след
завършване на тази маневра се престроява в лентата за движение по посока гр. С*,
пред товарния автомобил. След това движещият се зад товарния автомобил, лек
автомобил „BMW”, череп на цвят, SUV, предприема маневра изпреварване на
движещите се пред него товарен и лек автомобили, а веднага след това. същата
маневра е предприета и от движещия се зад тях лек автомобил „OPEL VECTRA” с peг. № ***, управляван от Н.Х.Н., която преди
да предприеме маневрата изпреварване е подала светлинен сигнал /ляв
пътепоказател/. След като лекият автомобил „OPEL VECTRA” при извършване на маневрата
изпреварване навлиза с част от купето си в лентата за насрещно движение, лекият
автомобил „BMW” лимузина, движещ се зад него, също предприема маневра
изпреварване на движещите се пред него автомобили, като съдейки по разликата в
скоростите на движение, тази маневра е предприета изключително агресивно от
водача му, като по този начин притиска движещият се пред него лек автомобил „OPEL
VECTRA”, водачът на който отклонява движението му в дясно с цел да избегне
съприкосновение със застигащия го отзад автомобил, при което той губи контрол над
управлението му и автомобилът продължава движението си по посока левия банкет,
завърта се около вертикалната си ос и плъзгайки се странично преминава върху
затревения банкет. След произшествието, лекият автомобил „OPEL VECTRA” се установява в покой върху левия затревен
банкет, разположен почти перпендикулярно спрямо надлъжната ос на пътя и насочен
с предната си част към него. Колоната от автомобили - лек автомобил „BMW”,
черен на цвят, SUV, следван от лек автомобил „BMW”, черен на цвят, лимузина и
вече на значителна дистанция зад тях лек автомобил „NISSAN PRIMERA” и последен
товарен автомобил „MERCEDES” са продължили движението си в посока гр. Силистра.
След произшествието, на помощ на
пътуващите в лекия автомобил „OPEL VECTRA” са се притекли
пътуващите в последния от колоната лек автомобил „BMW” и водачът на лекия
автомобил, на който е бил монтиран видеорегистратора”.
Видно от заключението на вещото
лице, установеният механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие
съответства на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на
свидетеля В.В.К., поради което съдът кредитира изцяло показанията на този
свидетел.
С оглед събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства, съдът намира, че актосъставителят преди
да състави АУАН не е изяснил фактическата обстановка на твърдяното пътнотранспортно
произшествие.
В настоящия случай, Н. Х* Н. е била
санкционирана, без административнонаказващият орган да е установил по безспорен
и категоричен начин наличието на виновно извършено от Н. нарушение по чл. 42, ал.
1, ал. 1 от ЗДвП.
Нещо повече – в съдебно заседание
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, което не е извършил, поради което наложеното наказание по чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП следва да бъде отменено.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само на административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на наказателното постановление.
Само за яснота и пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че водачът на
лекия автомобил марка „BMW”, черен на цвят, лимузина /движещ се зад автомобила
на жалбоподателя/ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 42, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а именно – при положение, че автомобилът който ще изпреварва е
подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и е започнал
маневрата, то той, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
също е предприел изпреварване.
Релевантни за наказателната
отговорност, респективно – административнонаказателната отговорност са само
онези нарушения на правилата за движение по пътищата, които се намират в пряка
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Именно нарушението на
правилата за движение по пътищата – чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на водача
на лекия автомобил марка „BMW”, черен на цвят, лимузина, движещ се зад
автомобила на жалбоподателя е в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
В ЗАНН не е уредена отговорността
за разноски на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите
на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна
на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190,
ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 290.00 /двеста и деветдесет/
лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в съдебно
заседание, следва да останат за сметка на държавата.
Приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. компактдиск с видеозапис от видеорегистратор, оборудван в
лекия автомобил, управляван от св. В.В.К., съдържащ данни за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, следва да остане по делото в срока на съхранение
на същото, след което да се унищожи.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № *** г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Добрич, с което на Н.Х.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото остават за сметка на
държавата.
Приложеното по делото веществено
доказателство - 1 бр. компактдиск с видеозапис от видеорегистратор, оборудван в
лекия автомобил, управляван от св. В.В.К., съдържащ данни за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, след влизане на решението в сила, да остане по
делото в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/