№ 1356
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110202527 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д. А. от АК – Добрич
срещу Наказателно постановление № 23 – 0002828 от 15.05.2024 г., издадено
от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на
жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за това, че на 28.02.2024 г., около 08:33 часа в гр.
Варна, островна зона по автомобилен път за пристанище „ПЧМВ“ на 200
метра, преди самото пристанище в посока „ПЧМВ“ управлява влекач марка
„Скания Р 500 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № СТ 8943 РС от кат. N3 с прикачено към
него полуремарке МЕНЧИ СЛ 105Р, с рег. № ТХ 1435 ЕЕ от кат. О4, като
извършва обществен превоз на товари на територията на Република България
– пшеница, видно от товарителница с № 19/ 27.02.2024 г. по маршрут гр.
Добрич – гр. Варна, видно от пътен лист с № 5/ 20.02.2024 г., като при
проверката е установено, че водачът извършва превоз на пшеница със
съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и
полуремарке с три оси с обща маса 52 160 кг, видно от пътна прехвърлителна
разписка от 27.02.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима
1
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване от 40 000 кг с 12 160 кг, установени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като към момента на проверката не е
представена квитанция от АПИ за претоварване – нарушение на разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Жалбоподателят Г. Ж. И. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като навежда един основен аргументи в
защита на своята позиция, а именно намира, че при изготвяне на пътна/
прехвърлителната разписка е била допусната техническа грешка по
отношение теглото на товара, като навежда твърдения, че реално товара е бил
с нетно тегло 25 500 кг, за което според него свидетелства представената наред
с въззивната жалба кантарна бележка, издадена от дружеството „Агрофеникс
БГ“ ЕООД гр. София. Също така акцентира във въззивната жалба, че
управляваното от него превозно средство е служебно, като самият той не
извършва превоза за собствена сметка, а по възлагане, доколкото изпълнява
длъжността „шофьор“ в търговското дружество – превозвач. Поради
гореизложените съображения, жалбоподателят Г. Ж. И. моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за
редуциране размера на наложеното административно наказание „глоба“,
мотивирайки се, че това е първо негово нарушение от този тип.
В проведеното на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2527 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г. Ж. И.
не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален
представител адв. Д. А. от АК – Добрич, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания, отново поставяйки акцент в своята пледоария
върху допуснатата според него техническа грешка в оформяне на пътна/
прехвърлителната разписка от страна на дружеството „Мейпълс“ ЕООД. Адв.
А. моли за отмяна на наказателното постановление, като претендира
присъждане на сторените от неговия подзащитен съдебно – деловодни
разноски.
Въззиваемата страна Началникът на ОО „Автомобилна администрация“
2
гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да
изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, по време на
проведеното на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2527 по
описа за 2024 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 30.10.2024 г. в
деловодството на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от мл.
експерт с юридическа правоспособност В.К. се застъпва аргументирано
становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В сутрешните часове на 28.02.2024 г. св. Б. Г. И. – ст. инспектор в ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна осъществявал служебните си
задължения по контрол на автомобилното движение в гр. Варна, островна
зона, по автомобилен път за пристанище „ПЧМВ“, конкретно на 200 метра,
преди входа на самото пристанище „ПЧМВ“.
Около 08:33 часа на 28.02.2024 г. св. И. спрял за извършване на проверка
влекач марка „Скания Р 500 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № СТ 8943 РС от кат. N3 с
прикачено към него полуремарке МЕНЧИ СЛ 105Р, с рег. № ТХ 1435 ЕЕ от
кат. О4.
Превозното средство било управлявано от жалбоподателя Г. Ж. И., който
извършвал обществен превоз на товари на територията на Република
България – пшеница, по маршрут гр. Добрич – гр. Варна.
Св. И. се запознал със съдържанието на представените от жалбоподателя
Г. Ж. И. транспортни документи, като установил конкретно от представената
пътна – прехвърлителна разписка, че товара е с обща маса в размер на 52 160
кг.
Преценявайки, че с това свое поведение жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, доколкото не бил представен документ от АПИ за
претоварването на композицията, на същата тази дата 28.02.2024 г. св. Б. Г. И.
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
3
санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.05.2024 г.
Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение
по пътищата, наложил на жалбоподателя Г. Ж. И. административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
На първо място според съда са налице достатъчно убедителни
доказателства, че общата маса на товара, превозван в сутрешните часове на
28.02.2024 г. по маршрут гр. Добрич – гр. Варна от жалбоподателя И. е
възлизала на 52 160 кг.
В тази посока съдът изцяло кредитира приложената към преписката
пътна – прехвърлителна разписка, изготвена от дружеството „Мейпълс“
ЕООД гр. Добрич, която свидетелства конкретно за този факт, а именно, че
общата маса на товара, превозван от жалбоподателя И. е възлизала на 52 160
кг.
Съдът не може да приеме за достоверно твърдението, че е била допусната
техническа грешка в пътна – прехвърлителната разписка, изготвена от
дружеството „Мейпълс“ ЕООД, доколкото то не е подкрепено от нито едно
доказателство.
4
В случая водачът – жалбоподателят И. е следвало, още преди започване
на превоза по маршрута гр. Добрич – гр. Варна да се запознае със
съдържанието на документите, съпровождащи превоза и да сигнализира за
тази според него „техническа грешка“ на изпращача, за да бъде отстранена,
още преди започване на превоза, а не вече след като е бил санкциониран, едва
тогава да започва да навежда твърдения за допусната техническа грешка.
На практика по този начин същият желае да черпи благоприятни
последици от собственото си недобросъвестно поведение, което е
недопустимо и обществено неприемливо и няма как да бъде толерирано от
съда.
Съдът би желал да допълни, че представената наред с въззиваната жалба
кантарна бележка е съставена няколко часа след приключване на проверката
от страна на св. И., поради което и нейната доказателствената стойност
очевидно е много ниска.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че е установено от
фактическа страна, че в действителност на 28.02.2024 г., около 08:33 часа в гр.
Варна, островна зона по автомобилен път за пристанище „ПЧМВ“ на 200
метра, преди самото пристанище в посока „ПЧМВ“, жалбоподателят Г. Ж. И. е
управлявал влекач марка „Скания Р 500 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № СТ 8943 РС от
кат. N3 с прикачено към него полуремарке МЕНЧИ СЛ 105Р, с рег. № ТХ 1435
ЕЕ от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари на територията на
Република България – пшеница, видно от товарителница с № 19/ 27.02.2024 г.
по маршрут гр. Добрич – гр. Варна, видно от пътен лист с № 5/ 20.02.2024 г.,
като при проверката е установено, че водачът извършва превоз на пшеница
със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и
полуремарке с три оси с обща маса 52 160 кг, видно от пътна прехвърлителна
разписка от 27.02.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване от 40 000 кг с 12 160 кг, установени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като към момента на проверката не е
представена квитанция от АПИ за претоварване.
С това свое поведение в сутрешните часове на 28.02.2024 г.
жалбоподателят И. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от
5
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, поради което и съвсем правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност за извършеното нарушение.
Единствено съдът намира, че неправилно е било индивидуализирано
административното наказание, наложено на жалбоподателя.
Самата санкционна разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона
за движение по пътищата предвижда административно наказание „глоба“ в
размер от 500 лева до 3000 лева за извършителите на нарушение с правна
квалификация чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
При така нормативно зададени граници на административното наказание,
съдът не вижда основания същото да бъде наложено в максимален размер.
Единствено административно – наказващият орган е посочил в
наказателното постановление, че в Регламент 2016/ 403 от 18.03.2016 г. на
ЕПС, точка 4 „Групи нарушения на Директива 93/ 53/ ЕО на Съвета (Правила
за масата и размерите)“ от Приложение I, претоварването с 12 160 кг попада в
т. 3 повече от 20 % надхвърлена максимално допустима маса) и деянието е
класифицирано като „най – тежко нарушение“.
Това обстоятелство само по себе си не може да бъде основание на
жалбоподателя да бъде наложено максимално по размер наказание, а по –
скоро представлява сигнал към законодателя да предвиди друг вид
санкционна политика спрямо този вид деяния, доколкото към настоящия
момент е доста широка границата между минималния и максимален праг,
предвиден в закона.
Предвид обстоятелството, че в преписката не се съдържат данни за други
подобни нарушения от страна жалбоподателя И., следва да се приеме, че това
е първото подобно нарушение от страна на жалбоподателя, което
обстоятелство понижава обществената опасност на дееца.
Разбира се, съдът си дава сметка, че конкретното нарушение застрашава
живота и здравето на всички останали участници в движението по пътищата,
предвид това, че жалбоподателят управлява претоварено ППС, като
възможността да изгуби контрол върху управлението се повишава значително,
6
вследствие претоварването.
Ето защо според съда справедливо административно наказание е
административното наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, предвид
наличието на един своеобразен паритет между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Според съда това административно наказание
съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, и ще
способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 23 – 0002828 от 15.05.2024 г., издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна следва да бъде изменено, като
размера на наложеното административно наказание „глоба“ бъде редуциран
до размер от 1500 лева.
С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на
разноски се явяват частично основателни.
Следва въззиваемата страна Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна да заплати на жалбоподателя Г. Ж. И. парична сума
в размер на 250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в съдебното
производство, а същевременно следва жалбоподателят Г. Ж. И. да заплати на
ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 40
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 2527 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 23 – 0002828 от 15.05.2024 г.,
издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на Г. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на
чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за това, че на
28.02.2024 г., около 08:33 часа в гр. Варна, островна зона по автомобилен път
за пристанище „ПЧМВ“ на 200 метра, преди самото пристанище в посока
7
„ПЧМВ“ управлява влекач марка „Скания Р 500 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № СТ
8943 РС от кат. N3 с прикачено към него полуремарке МЕНЧИ СЛ 105Р, с рег.
№ ТХ 1435 ЕЕ от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари на
територията на Република България – пшеница, видно от товарителница с №
19/ 27.02.2024 г. по маршрут гр. Добрич – гр. Варна, видно от пътен лист с №
5/ 20.02.2024 г., като при проверката е установено, че водачът извършва превоз
на пшеница със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с
две оси и полуремарке с три оси с обща маса 52 160 кг, видно от пътна
прехвърлителна разписка от 27.02.2024 г., която маса надвишава нормите от
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване от 40 000 кг с 12 160 кг, установени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверката
не е представена квитанция от АПИ за претоварване – нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ до
размер от 1500 лева.
Осъжда ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна да заплати на Г. Ж.
И., с ЕГН: **********, с адрес: * парична сума в размер на 250 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
2527 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
Осъжда Г. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД
№ 2527 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8