№ 654
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120201378 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "М" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявана от управителя д-р А.М, против
Наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г., издадено от Р.М.Н. -
Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински
надзор", гр. София, с което на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 221, ал.1 от
Закона за здравето на жалбоподателя са наложени 3 имуществени санкции,
всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта
"икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление,
като се излагат аргументи в тази насока.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от Д.Д., заемащ длъжността Началник на отдел „Правно
обслужване и контрол на застрахователните дружества, РЗОК и НЗОК“ към
дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ в
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, притежаващ Удостоверение за
правоспособност № 5145/2002г., издадено от Министерство на правосъдието,
надлежно упълномощен.
Същият моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на
1
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 25.03.2025г., видно от
приложената на л. 153 от делото разписка и депозирането на жалбата пред
АНО на 08.04.2025г., видно от входящия номер на същата/, от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На основание Заповед № РД-13-78/14.01.2025г. на заместник
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” в
периода от 14.01.2025г. до 24.01.2025г. вкл. била извършена извънредна
проверка по документи на М..
Проверката била по постъпила жалба с peг. № 96-00-866/24.09.2024г. от
А.Ж.Х – съпруг на пациентката Т.Д.Б.а, срещу д-р Д.З. - началник на О и в
същата се съдържали твърдения, че през месеците юни и юли 2024г. била
оказана некачествена медицинска помощ на съпругата му, което е довело до
развитие на усложнения и в крайна сметка до смърт. Към жалбата били
предоставени две рецептурни бланки за предписан медикамент
„Хуманалбумин“ от д-р З. от дата 24.07.2024г. и от д-р Ц., като на бланката
няма поставена дата.
В хода на проверката контролните органи констатирали три нарушения
на икономическите права на здравноосигурената пациентка Т.Д.Б.а,
хоспитализирана в лечебното заведение по клинична пътека (КП) № 175
„Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на
мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност
при лица над 18 години“ с насочваща диагноза К80.4 - Камъни на жлъчните
пътища с холецистит.
И трите идентични нарушения се изразявали в неосигуряването и
заплащането на лекарствения продукт „Хуманалбумин“ , необходим за
лечението на пациентката по време на хоспитализацията й М., като конкретно
било установено, че в декурзус от 22.07.2024г. в 13:33 часа е отразено, че на
пациентката е назначена лекарствена терапия с „Хуманалбумин“ 1 фл. и под
декурзуса е вписано името на д-р Д. В. З.. На същата дата на пациентката е
извършена оперативна интервенция „Предна резекция на ректума с
едновременна колостомия“, под обща анестезия. Видно от издадената от
лечебното заведение Епикриза в рубриката „Терапия след операцията“ е
вписан лекарствения продукт Хуман Албумин х 1фл. Видно от Температурен
лист, приложен в ИЗ, на болната Т.Д.Б. - Х. е приложен „Humanalbumin х 1 fl“
на 24.07.2024г. Видно от Температурен лист, приложен в ИЗ, на болната
Т.Д.Б.- Х. е приложен „Humanalbumin х 1 fl“ на 25.07.2024г. Видно от
Температурен лист, приложен в ИЗ, на болната Т.Д.Б.- Х. е приложен
2
„Humanalbumin х 1 fl“ на 26.07.2024г. Видно от предоставената справка от
лечебното заведение „Разход по ЕГН по материал“ за пациентката Т.Д.Б.- Х. с
ЕГН: **********, лекарствения продукт „Хуман Албумин“, не фигурира, като
отпуснат/разходван от болничната аптека, като същият е закупен от близките
на болната.
Въз основа на така направените констатации в хода на проверката, на
17.02.2025г. е съставен АУАН № А 35/17.02.2025г. против М. за извършени,
съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. – датите, на които е
приложен, без да е осигурен от лечебното заведение чрез болничната аптека,
лекарственият продукт „Humanalbumin х 1 fl“, три броя нарушения на чл. 86,
ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от
Закона за здравето.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството д-р А.М на 27.02.2025г, като при връчване на акта не са
направени възражения.
В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило
възражение вх. № В-9/07.03.2025г. от д-р А.М в качеството му на управител на
М. срещу констатациите в АУАН, в което се излагат твърдения за неспазване
на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, от Заместник
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", гр.
София е издадено процесното НП, с което на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл.
221, ал.1 от Закона за здравето на на М., представлявана от управителя д-р
А.М, са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3
нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл.
81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от
изложеното в жалбата, жалбоподателят не оспорва, че терапия с лекарствения
продукт „Humanalbumin х 1 fl“ е била назначена на пациентката Т.Д.Б. – Х. по
време на престоя й в лечебното заведение като хоспитализирана по клинична
пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при
заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям
обем и сложност при лица над 18 години“ и същият й е приложен трикратно,
съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г., като същият не е бил
отпуснат/разходван от болничната аптека, а е закупен от близки на
пациентката. Възраженията в жалбата са свързани с твърденията, че
процесният АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН,
както и че лекарствения продукт „Humanalbumin х 1 fl“ не се заплаща от
НЗОК по клинична пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и
дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с
3
голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени
със съответните заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Медицински надзор".
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34, ал.1 от ЗАНН, противно на застъпеното от жалбоподателя, а
наказателното постановление е било издадено в законоустановения
шестмесечен срок.
Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в случая не е спазено изискването на чл. 34, ал.1 от ЗАНН
за съставяне на АУАН в 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
доколкото не може да се приеме, че откриването на нарушителя е станало с
постъпването на жалбата от А.Ж.Х в Изпълнителна агенция "Медицински
надзор" на 24.09.2024г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 34, ал.1 от
ЗАНН административно наказателното преследване се изключва по давност,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя, а не от момента в който е съществувала
възможност нарушителят да бъде открит. По смисъла на посочената правна
норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране
на физическото, респективно на юридическото лице, отговорно за
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито
пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или административно-наказващия орган. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че откриването на нарушителя се е случило с
постъпването на жалба с peг. № 96-00-866/24.09.2024г., тъй като по същата
административният орган следва да извърши проверка и едва тогава да
обективира своето виждане за наличие на административно нарушение от
посочения нарушител. За да бъде открит нарушителя по смисъла на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН следва органът фактически да разполага с необходимите данни за
установяване на нарушението и нарушителя, а не с принципната възможност
да извърши допълнителната проверка, при която да установи елементи от
състава на самото нарушение. Едва при подадена жалба и след конкретното
извършване на проверка от контролните органи административният орган ще
е установил, както факта на нарушението, така и нарушителя по смисъла на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 1419 от 02.08.2012г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2635/2011г. и др. Видно от представените по делото
доказателства, проверката в лечебното заведение е извършена в периода от
14.01.2025г. до 24.01.2025г. вкл. и едва след приключването й компетентният
4
орган фактически е разполагал с необходимите данни за установяване на
нарушението и нарушителя, поради което и при издаването на процесния
АУАН на 17.02.2025г. е спазено изискването на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вменените във вина на жалбоподателя 3 броя идентични нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени и нарушените
материалноправни норми – чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права",
във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето. Вменената за нарушена норма
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето урежда императивно правото на
зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните,
културните и религиозни права на пациента, на което съответстват
задължения на лечебните заведения и лицата, предоставящи медицински
услуги. Цитираната норма е ясна, като не се нуждае от запълване на
съдържанието й, чрез препращане към друга, уреждаща конкретните
икономически права на пациентите. С избраната формулировка на нормата
законодателят не е въвел ограничение и предмет на защита са всички
икономически права на пациентите. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 3906 от 14.06.2021г. на АдмС - София по адм. д. №
2895/2021г., Решение № 4361 от 1.07.2021г. на АдмС - София по адм. д. №
2607/2021г., Решение № 4362 от 1.07.2021г. на АдмС - София по адм. д. №
2670/2021г., Решение № 6192 от 29.10.2021г. на АдмС - София по адм. д. №
5652/2021г., Решение № 2095 от 31.03.2021г. на АдмС - София по адм. д. №
564/2021г. и др.
В случая, както бе отбелязано по-горе, между страните няма спор
относно това, че в периода от 17.07.2024г. до 27.07.2024г., когато е починала,
Т.Д.Б. – Х. е била хоспитализирана в М. по клинична пътека (КП) № 175
„Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на
мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност
при лица над 18 години“ с насочваща диагноза К80.4 - Камъни на жлъчните
пътища с холецистит. По време на болничния й престой в лечебното заведение
и след извършена оперативна интервенция, от лекуващия лекар на
пациентката е назначена лекарствена терапия с „Хуманалбумин“ 1 фл., като
същият й е приложен три последователни дни, съответно на 24.07.2024г.,
25.07.2024г. и 26.07.2024г., без да е отпуснат/разходван от болничната аптека,
а е закупен от близки на пациентката.
Съгласно чл. 8 от Методика за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ – Приложение № 2Б към чл. 2 на ПМС № 57 от
16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване,
националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на
хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на
основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
Съгласно алгоритъма на КП № 175 „Оперативни процедури на тънки и
дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с
5
голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“, разписан в
Приложение № 17 към Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1
септември 2023г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025г.
/https://www.nhif.bg/bg/nrd/2023-2025/medical/ по тази клинична пътека НЗОК
не заплаща само определени изрично посочени „Скъпоструващи медицински
изделия за провеждане на лечение“, а именно: кръгови ушиватели, линеарни
ушиватели, лапароскопски консумативи, сонди за йеюнално хранене, мешове
и протезни материали, както и консумативи за ендоскопска хирургия.
Гореизложеното обосновава извода, че НЗОК заплаща всички останали
лекарствени препарати и медицински изделия, необходими за комплексното
лечение на основното заболяване, придружаващите заболявания и
усложнения на всеки здравноосигурен пациент по време на хоспитализацията
му по тази клинична пътека.
В тази връзка правилно АНО е подвел установените факти под
посочената материалноправна норма, като законосъобразно е констатирал, че
са налице три идентични нарушения от страна на М. на разпоредбата на чл. 86,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, в частта, касаеща
икономическите права на пациентката Т.Д.Б. – Х..
Доколкото не е изключен изрично с алгоритъма на КП № 175,
лекарственият препарат „Хуманалбумин“ 1 фл е част от медикаментите,
включени в договора между лечебното заведение и НЗОК, които се заплащат
от касата, поради което е следвало да бъде отчетен по КП № 175 „Оперативни
процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и
ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност при лица над 18
години“ и финансирането му да се поеме от бюджета на НЗОК, вместо да бъде
заплащано от пациентката, за която няма спор, че е била здравноосигурено
лице. Като не е сторило това на всяка една от трите дати, в които
лекарственият препарат „Хуманалбумин“ 1 фл. е бил приложен на
пациентката Т.Д.Б. – Х., заплатен от нея, вместо да бъде отпуснат от
лечебното заведение и да се изиска покриване на разходите за сметка на
здравното осигуряване, лечебното заведение е нарушило правата на
пациентката, в частност икономическите такива.
Доколкото и трите идентични нарушения се явяват извършени от страна
на юридическо лице, изследването на субективната страна на нарушението се
явява безпредметно.
Не са налице и основания за квалифициране на което и да е от трите
идентични нарушения като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от
ЗАНН.
Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно Решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по
6
т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това
е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от
НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдебната практика е константна по въпроса за това, че преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Липсват каквито и да било особености на деянието, които да го
отличават от обикновените случаи на подобни нарушения, в насока снижаване
на обществената му опасност, както изисква чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от
НК. Напротив, следва да се има предвид, че се касае за констатирани повече от
един аналогични случаи и предвид факта, че се касае за лекарствен препарат,
необходим за укрепване състоянието на пациентката след проведеното й
оперативно лечение, то и нарушаването на правата на пациентката при
прилагането му едва след като е заплатен от нея, не може да се определи като
деяние с ниска степен на обществена опасност.
За нарушаване правата на пациентите, регламентирани в Закона за
здравето, каквито са и уредените в чл. 86, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4
от Закона за здравето икономически права, съгласно чл. 221, ал. 2, вр. с чл.
221, ал.1 от Закона за здравето, на лечебните заведения – юридически лица,
каквото е М., се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лева, а
при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лева, с оглед, на което
отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана правилно.
Имуществената санкция е опредЕ. в минимален размер за всяко едно от трите
нарушения, поради което и не може да бъде обсъждан въпросът за нейното
намаляване.
По изложените съображения, съдът намери, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
7
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
АНО, който е бил защитаван от служител с юридическо образование и
своевременно е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител на АНО
действия, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението в
конкретния случай се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г.,
издадено от Р.М.Н. - Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция "Медицински надзор", гр. София, с което на основание чл. 221, ал. 2,
вр. с чл. 221, ал.1 от Закона за здравето на "М" ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: *****, представлявана от управителя д-р А.М, са
наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения
на чл. 86, ал. 1, т. 1, в частта "икономическите права", във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4
от Закона за здравето.
ОСЪЖДА "М" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, представлявана от управителя д-р А.М, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция "Медицински надзор", гр. София, направените в
производството разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи
възнаграждение за осъщественото от служител с юридическо образование
процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
8
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9